Присъда по дело №1784/2020 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1784/2020 г.
МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-
гр. П. тъжба от Д. Ж. Й. от гр. П., който е повдигнал обвинение против подсъдимия И.
А. В. от с. гр., за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно в това, че на 05.06.2020
г., в гр. П., на ул. „Б.“ му е причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдание, причинени в резултат на кръвонасядания по десния глезен и охлузване по
десния лакът.
Срещу подс. И.В. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Д.Й. за
сума в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник. Последният
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен
съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен
размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения по същото. Лично и
чрез защитника си моли да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.06.2020 г., през деня частният тъжител Д.Й. управлявал лек автомобил
„Ф.“, движейки се по ул. П. в гр. П. в посока към изхода за гр. П.. Достигайки
кръстовището с ул. „Б.“, независимо, че същата била еднопосочна и било забранено
влизането в тази улица с пътен знак, тъжителят завил и започнал да навлиза в тази
улица, тъй като на тротоара на кръстовището имал магазин, който трябвало да зареди
със стока. По същото време по ул. „Б.“ в посока към ул. „П.“ се движел л.а. „М.“,
управляван от подс. И.В.. Достигайки стоп-линията той спрял автомобила и точно в
този момент навлязъл в ул. „Б.“ в противоположна на неговата посока автомобилът на
тъжителя. Ядосан от това, че нарушава правилата за движение, подс. В. извикал през
прозореца към тъжителя „Къде караш“, но Й. му отвърнал, че независимо от забраната
има възможност да мине и продължил движението си напред. Тогава подс. В.
придвижил автомобила си на заден ход, притискайки по този начин автомобила на
тъжителя, за да му попречи да мине. Опасявайки се да не го блъсне, през страничния
прозорец, Й. тропнал по капака на автомобила на подсъдимия, за да спре и
същевременно качвайки десните гуми на автомобила си на тротоара продължил
напред и паркирал няколко метра по-надолу. Силно ядосан от поведението на частния
тъжител, подс. В. излязъл от своя автомобил, оставяйки двигателя му да работи и се
запътил към тъжителя Й., като му се развикал на висок тон „Къде караш“. Докато Й. си
заключвал автомобила, подсъдимият го наближил и го изритал в областта на
слабините. От болката пострадалият се завъртял и тогава подс. В. му нанесъл удар с
1

юмрук в лицето. В резултат на удара тъжителят Й. паднал на земята. Тъй като в
близост до кръстовището се намирали св. С.Й. (брат на частния тъжител) и неговия
приятел св. В.Р., които видели и чули словесната разправа между тъжителя и
подсъдимия, както и действията на последния и опасявайки се от евентуална
саморазправа между двамата, те последвали В.. Виждайки нанесените от него удари по
отношение на Д.Й. двамата свидетели се развикали, а св. С.Й. се притекъл на помощ на
брат си. Той казал на подс. В., че ще се обади на полицията и да остане и да изчака
пристигането на полицейския АП. Подсъдимият обаче се обърнал към тях с думите
„Запомнете му добре“, след което се качил в автомобила си и потеглил.
На мястото пристигнал АП при РУ- П. в състав свидетелите С. и К., които не
установили подсъдимия и след като разбрали какво се е случило, посъветвали
тъжителя да подаде жалба.
След случая, още същия ден, след обяд, тъжителят Й. посетил кабинета по
съдебна медицина в МБАЛ- П., където бил освидетелстван от съдебен лекар и му било
издадено СМУ № 108/2020 г.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ се установява, че при
извършения преглед на тъжителя, по повод заявеното от него, че на 05.06.2020 г. бил
нападнат и бит от неизвестно лице от мъжки пол, който го удрял с юмруци и ритници
по главата и десния крак, при което паднал на земята, били констатирани следните
телесни увреждания: констатирана болка в лявата долна част на челюстта близо до
брадичката при движение и допир, но без видими травматични увреждания; три
охлузвания по кожата на десния лакът, под нивото на околността със забелване на
епидермиса с размери 2х3 см, 2х2 см, 1,5х1,5 см.; червеникаво кръвонасядане с
размери 3х4 см по външната повърхност на десния глезен, болезнено при допир.
Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар съставлявали
лека телесна повреда, т.к. са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК. Травматичните увреждания към момента на тяхното
констатиране добре отговаряли по време и начин да са получени именно така, както е
съобщил пострадалият, по механизма- действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или
върху такъв.
По повод на случилото се на 03.12.2020 г. пострадалият Д.Й. е сезирал с тъжба
РС- П. и било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на допуснатата и назначена в хода на съдебното дирене
Съдебномедицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се
установява, че получените травматични увреждания на пострадалия са именно тези
констатирани от съдебния лекар и отразени в СМУ. Според вещото лице тези травми
са причинени на тъжителя по общ механизма на действие на твърд, тъп предмет.
Охлузванията на десния лакът, описани като забелване на епидермиса са повърхностни
и са характерни за падане на терена. Кръвонасядането на външния глезен на десния
крак с овална форма и червеникав цвят също е получено при падането на терена.
Експертът е констатирал, че по делото липсват данни за удар от подсъдимия в тази
зона.
Вещото лице е дало заключение, че медицински било напълно възможно
пострадалият да е получил удар в областта на лицето, да има болезненост в същата
зона, което съобщава на освидетелстващия лекар няколко часа по-късно, без да има
видими морфологични изменения. Това зависи от силата на удара, от анатомичните
особености на зоната на попадането му, от площта на контактната зона от времето
2

минало от нанасяне на травмата и др. фактори.
Вещото лице е заключило, че причинените травматични увреждания на
тъжителя, са ми причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за период от 12-14
дни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите С.Й., В.Р., И.С., С.С. и Г.К., а също изцяло от относимите и приети по
делото писмени доказателства, основното от които е СМУ № 43/20* г., както и от
заключението на допуснатата Съдебномедицинска експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, т.к. същите са обективни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Свидетелите С.Й. и В.Р. са преки очевидци на случилото се. Те са последвали
подсъдимия след като са видели неговото агресивно поведение, а именно това че е
крещял на висок тон на тъжителя и му е търсил сметка за това че е нарушил правилата
за движение и така са видели как той го е изритал в слабините и му е нанесъл удар с
юмрук в лицето, вследствие на който пострадалият паднал на земята. Именно тяхната
намеса е довела до преустановяване на ударите на подсъдимия спрямо тъжителя.
Свидетелите Й. и Р. са категорични, че подсъдимият е изритал в областта на слабините
тъжителя Й. и че след като последният се извъртял В. му нанесъл удар с юмрук в
лицето, в резултат на който тъжителят паднал на земята. Съобщават също, че
подсъдимият се бил надвесил над пострадалия и се приготвял да му нанесе втори удар,
но след като те се развикали той оставил Д.Й..
Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от показанията на св. И.С.-
полицейският служител работил по случая след като била сигнализирана полицията за
станалия инцидент. Този свидетел посочи това, което му е разказал тъжителя, а именно
че е изритан от подсъдимия в слабините и после му е нанесен удар с юмрук в лицето. В
този смисъл са и показанията на свидетелите С. и К.- полицейските служители от АП,
посетили подадения от св. Й. сигнал. Те също заявиха, че тъжителят се е оплакал за
нанесени му удари от подсъдимия ,макар да не са забелязали видими следи от удари по
него.
От особена важност е да се посочи, че свидетелите С.Й. и В.Р. са преки
очевидци на съС.ието на пострадалия. Веднага след инцидента те са възприели
оплакванията на пострадалия, че го боли от нанесените удари и от падането на земята.
Св. Й. е възприел охлузванията по десния лакът на тъжителя, а св. Р.- червенината по
лицето, където е бил нанесен удара.
В този смисъл показанията на свидетелите Й. и Р. се явяват преки доказателства
и за механизма на извършване на престъплението, и за причинените на пострадалия
травматични увреждания, непосредствено след причиняването им в резултат на
ударите, нанесени от подс. В.. Показанията на полицейските служители пък се явяват
косвени за механизма на извършване на престъплението от страна на подсъдимия и за
причинените травми на пострадалия. Отделно от това показанията на тези свидетели
кореспондират напълно с отразеното в СМУ, както и със заключението на СМЕ.
Вярно е също, че св. С.Й. се намира в пряка роднинска връзка с тъжителя- негов
брат, като по този начин е пряко заинтересован от изхода на делото, но предвид
обстоятелството, че неговите показания са еднопосочни и последователни,
кореспондират помежду си и не противоречат и на останалите коментирани обективни
3

доказателства- СМУ и заключението на СМЕ, а също и на показанията на останалите
свидетели, то съдът няма основание да не кредитира неговите показания. Освен това за
съда не остана съмнение, че всички свидетели бяха обективни в показанията си, тъй
като заявиха само това което са чули и възприели. Така напр. полицейските служители
от АП не можаха да посочат конкретно оплакванията на тъжителя за удари в кои части
на тялото са.
Всичко изложено дотук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни
гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
В своите обяснения подс. И.В. лансира друга версия, а именно, че пострадалият
се разправял с него да премине в кръстовището и че той се съгласил, но след като го
видял да паркира, решил да го попита защо му е ударил колата. Твърди, че тъжителят
го приближил много близко и изплашен от тази близост и това че го обиждал той
отблъснал тъжителя с ръце, докато същият ръкомахал и понеже предната нощ било
валяло и било кално, Й. се подхлъзнал и паднал, като мушнал левия си крак под колата
и там се ударил. Отрича да го е изритал в слабините и да му е нанасял удар с юмрук в
лицето. Не разбрал, че братът на пострадалия звънял в полицията и понеже чул да казва
„тоя да дойде, оня да дойде“ решил да си тръгне.
По този начин подсъдимият очертава една по-различна фактическа обстановка,
с която очевидно се стреми да прикрие своето поведение, заявявайки, че само е
отблъснал с ръце тъжителя, за да се защити от неговото нападение, което според него
било безпричинно. В този си стремеж обаче още в началото на своите обяснения подс.
В. заяви нещо много важно, а именно „Ако не беше паркирал, нямаше да имаме
разправии. Но той паркира“. Очевидно е, че силно подразнен от поведението на
тъжителя, подсъдимият е решил да „раздаде правосъдие“ като се саморазправи с него и
затова именно е дръпнал ръчната спирачка, оставил е автомобила с работещ двигател и
отворена врата на водача и се е насочил към Й., за да се разправи с него, крещейки,
обиждайки и нанасяйки му гореописаните удари. Цялото му поведение в залата,
възприето от съда и неговите коментари, че „там (участъка от този път, където се
развил инцидента- бел. моя) им било като бащиния“ показва именно това, че
подсъдимият не е слязъл от автомобила, за да попита защо е тропнал по автомобила му
тъжителя, а за да се разправи физически с него, като дори това потропване по колата
му от страна на тъжителя допълнително е провокирало тези му действия. Не случайно
в края на обясненията си той заяви отново „Ако не беше паркирал, всичко щеше да
отмине“.
Твърденията на тъжителя обаче се опровергаха от всички останали
доказателства по делото- свидетелските показания, СМУ и заключението на СМЕ, от
които категорично се установи, че той е нанесъл удари, като този в лицето е довел до
падането на тъжителя на терена и получаването на съставомерните травматични
увреждания. От изисканата и приета по делото метеорологична справка стана ясно, че
нощта преди инцидента между 2,41 ч. и 2,50 часа е валял слаб дъжда като няма
измерено количество, а на 05.06.2020 г. няма регистриран валеж. Това пък оборва
твърдението на подсъдимия, че било валяло проливен дъжд предния ден и било кално,
поради което при ръкомаханията на тъжителя и отблъскването от негова страна той
паднал на земята, подхлъзвайки се.
Поради всичко това съдът не даде вяра и на обясненията на подс. В., като
намери че те не могат да бъдат обективен източник за действителните факти. Очевидно
4

е, че той се стреми да изгради една защитна теза, като опише поведението си като
съвсем обичайно и безобидно, а от друга страна, че едва ли не е имало противоправно
поведение от страна на пострадалия спрямо него, което го накарало да го отблъсне с
ръце, при което тъжителят се подхлъзнал, паднал и сам се наранил.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият И.В. е осъществил
престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, като на инкриминираната дата и място е
причинил на Д.Й., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без
разстройство на здравето, вследствие на причинени травми, подробно описани по-горе.
Авторството на Д.ието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на Д.ието
си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят
общественоопасните последици- телесното увреждане на тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Обществената опасност на Д.ието съдът прецени като висока. Престъплението
по чл.130 ал.2 от НК- лека телесна повреда, е систематизирано в Глава втора на НК
„Престъпления против личността”, раздел ІІ „Телесни повреди” и засяга ценно благо,
от което зависи обществената значимост на индивида- телесната неприкосновеност на
личността. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната.
Конкретно извършеното Д.ие също е със завишена степен на обществена
опасност, с оглед причиненото конкретно увреждане по време, място и начин- по обед,
на оживено място, демонстративно и с манифестирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и
е с добри характеристични данни- няма криминални и противообществени прояви, по
местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран е.
Подбудите за извършване на Д.ието се коренят в личността на подсъдимия, в
ниското му правосъзнание, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, както и в желанието за саморазправа и очевидно в
липсата на изградени навици за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи
обстоятелства- се отчетоха броя на травматичните увреждания.
Съдът отчита и обстоятелството, че за престъплението по чл.130 ал.2 от НК се
предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до две години, както и
обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на Д.ието, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата
част на НК и от Д.ието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът
5

приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия
В. следва да бъде наложено административно наказание- глоба в минимално
предвидения в закона размер от 1 000 лева. При определяне размера на глобата съдът
съобрази освен наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата,
съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното
положение и имотно съС.ие на подсъдимия, като отчете и поведението на частния
тъжител, станало повод за извършеното престъпление.
С престъплението подсъдимият е причинил неимуществени вреди на
пострадалия, за които дължи обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида, естеството и броя на нанесените телесни увреждания, създадения
здравен и душевен дискомфорт у пострадалия, протеклия оздравителен период и
накърнения му авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения побой,
съдът намери за частично основателен предявения граждански иск.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди подс.
И.В. да заплати на гражданския ищец и частен тъжител сума в размер на 700 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление
по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
05.06.2020 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане, като за разликата
до претендирания размер от 1 500 лева отхвърли иска като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- П. сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 209 лева за
извършената експертиза и държавна такса върху размера на уважения граждански иск
в размер на 50 лева, а на частния тъжител и граждански ищец да заплати съдебно-
деловодни разноски в размер на 400 лева- платени държавни такси и адвокатски
хонорар, за което бяха ангажирани доказателства.
По изложените съображения Районен съд П. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	52
Дата:	29 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20205220201784
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 декември 2020 г.

Присъда по дело №1784/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите