Р Е Ш
Е Н И Е
№ 323 / 16.06.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2778 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Димитър Тодоров
Димитров; против В.Т.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS - 10612130
от 28.02.2014 г. отпуснал паричен кредит в размер на 12 000 лв. и закупуването
на застраховка от 1 872 лв. От заетата сума: 7 391,52 лв., на основание чл.2 от
договора, послужили за рефинансиране на старо задължение на ответницата към
ищеца по договор за кредит PLUS – 10259387; 420 лв. били за такса ангажимент по
кредита и 60 лв. – за застраховка „Защита на семейството“. Останалата сума в размер на 4 128,48 лв. била
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът
изпълнил задължението си по договора. Усвояването на сумата ответникът удостоверил
с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа
на чл.3 от договора за ответника възникнало задължението, да погаси заема на 60
броя месечни вноски всяка от по 369,48 лв., които съставлявали изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния % на разходите
27,52 % и годишния лихвен % 23 %, посочени в параметрите на договора.
Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.12.2017 г., до
когато погасени били 44 месечни вноски. На основание чл.5 от договора,
вземането на ищеца било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да заплати
остатъка по заема в размер на 5 295,56 лв., представляващ оставащите 16 броя
погасителни вноски към 05.01.2018 г., когато станал изискуем целият му размер.
Алтернативно, вземането било дължимо, на основание настъпването на падежа на
последната погасителна вноска на 05.03.2019 г., което било факт към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 696,71 лв. за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита 05.01.2018 г. до 06.06.2019 г. Той дължал
още 4 832,04 лв. главница и 463,52 лв. възнаградителна лихва. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС.
Образувано било производство по ч.гр.дело № 1664/2019 г., издадена била заповед
за изпълнение, връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което и на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане на ищеца от ответницата в размер на 4 832,04 лв.
главница, 463,52 лв. възнаградителна лихва, обезщетение за забава от 696,71 лв.
за периода 05.01.2018 г. - 06.06.2019 г.; ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди
деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство. Това си искане
ищецът поддържа в допълнителни писмени молби по делото.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на
същото основание особен представител, който оспорва предявените искове изцяло
по основание и размер, както и оспорва обстоятелствата, на които се основават
те. Ищецът не доказвал твърдението си, че към 05.12.2017 г. вземането му към
ответницата е станало изискуемо в пълен размер. Напротив, установявало се, че и
след тази дата са постъпвали и осчетоводявани плащания по кредита. По делото
липсвали други данни относно забавата или пълното неизпълнение от страна на
длъжника на задължението му за заплащане на погасителните вноски по плана за
тях. Ето защо, се оспорва размера на всички претендирани от ищеца суми.
Същевременно, според т.18 от ТР № 4/ 2013 г. на ВКС, вземането на кредитора
ставало изискуемо, след като кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника това, с действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора и ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи това. В случая липсвали данни за
изпълнението на тези изисквания, при което длъжникът не бил уведомен надлежно
за упражненото от кредитора право да направи кредита предсрочно изискуем. Ето
защо, процесните вземания не били възникнали на предявеното от ищеца основание
– настъпилата им предсрочна изискуемост, което ги правело изцяло неоснователни.
Алтернативно се оспорва, тези вземания да са дължими в предявените размери.
Особеният представител на ответницата поддържа отговора си в открило съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата,
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит
PLUS-10612130/28.02.2014 г. По силата му на ответницата е
отпуснат потребителски паричен кредит в размер на 12 000 лв.; с размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” от 0 лв.; застрахователна
премия от 1 872 лв.; или общ размер на кредита от 12 000 лв., такса
усвояване на кредита от 420 лв.; при 60 броя месечни погасителни вноски от по 369,48
лв., с обща стойност на плащанията 22 168,80 лв., ГПР от 27,52% и лихвен
процент от 23%; като клиентът е изявил желание да получи кредитна карта. Договорът
съдържа погасителен план, в който са посочени ежемесечните 60 бр. погасителни вноски
в периода 04.04.2014 г. – 05.03.2019 г., всяка от които в размер от 369,48 лв.
В чл.1 от договора страните са уговорили, че договорът за заем влиза в сила при
подписването му. Според чл.2, размерът на заема бил равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита“, като с подписването на договора,
кредитополучателят давал изричното си съгласие, от тази сума кредиторът
директно да удържи сумата от 7 391,52 лв., във връзка с договор PLUS-1025387,
с която ще погаси напълно задълженията. Размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ ЕАД, а посочената сума в поле „Застрахователна премия“
е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В същата клауза от договора е
уговорено, че кредитополучателят заплаща и такса за усвояване на кредита,
посочена в съответното поле, платима при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата за нея от общия размер на кредита. Предоставянето на сумата по
чл.2 съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създавало задължение за кредитополучателя да му плати погасителните вноски по
погасителния план, включващи изплащане на главница по заема, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалба на кредитора, при фиксиран лихвен % за
срока на договора /чл.3/. Предвидено е, погасителните вноски да се плащат не
по-късно от определените дати, наречени „падеж” и посочени в полето
„погасителен план” /чл.4/. При забава на една или повече месечни вноски, е
уговорено - кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени
по преценка на кредитора /чл.5/. В същата клауза от
договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително надбавки, обезщетение
за забава и разноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. Месечните погасителни вноски
покриват компонентите на задължението в последователност – разноски, лихва и
главница /чл.7/. Всички изявления на кредитора до кредитополучателя се считат
за узнати от него, ако бъдат доставени на адреса му по договора /чл.10/. С
подписването на документа кредитополучателят потвърждава, че е запознат,
разбира и приема условията на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на
този документ /чл.19/. В договора е отразено още, че с полагането на подписа
си, кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри
и условия“ сума по посочената от него банкова сметка; ***, в съответствие с
ЗПК. Под договора саморъчно са положени трите имена и подпис на ответника в
настоящото производство и дата; както и тези на оторизирано лице.
Приложен към договора е сертификат № PLUS-10612130 от
„Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон
България“. Според него, посочените застрахователи са се съгласили, да
застраховат срещу заплащане на застрахователна премия, съгласно ОУ на застраховка
„Защита на плащанията” – ответницата за посочени покрити рискове, при
съответните начините на определяне на застрахователната сума и на
застрахователната премия. За кредити над 10 000 лв. размерът на
застрахователната премия е 0,26% от финансирана сума, умножена по
продължителността на кредита в месеци, включваща и 2% данък. За ползващи се
лица в сертификата са посочени ищцовото дружество и/или застрахованият, респ.
неговите законни наследници. С подписването му ответницата като застрахован е удостоверила,
че е информирана за покритията на застраховката, че е получила, прочела,
разбрала и приема ОУ на застраховката; както и че е съгласна при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде в полза на ищеца.
Сертификатът носи подпис и саморъчно изписани три имена на ответницата от дата
28.02.2014 г., както и отбелязване, че тази застраховка е сключена с
посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД. Ищецът представи по делото още - документ
с номер на банкова сметка *** – ответницата в „Юробанк България“ АД, заверен от
нея на 28.02.2014 г.; както и изготвено от него извлечение по кредит
PLUS-10612130, съдържащо погасителен план, таблица с получени плащания и
таблица с разнесени плащания - към дата 20.09.2019 г. Данните по погасителния
план са идентични с гореописаните по плана, съдържащ се в договора между
страните, но в повече е посочено – какви компоненти покрива всяка една от 60-те
ежемесечни погасителни вноски, респ. съответните части от главница, лихва и главница
застраховка по кредита. Извършените плащания по кредита са в общ размер на 16 561,24
лв. в периода 26.03.2014 г. – 15.03.2018 г. Според таблицата за разнесените
плащания, по кредита остава дължима сумата в размер на общо 5 295,55 лв.,
от която – 4 769,64 лв. дължима главница по кредита, 463,51 лв. дължима
лихва по кредита и 62,40 лв. дължима главница застраховка на кредит.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
и съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Съответно необходимите за разрешаването на спора части
от това заключение, съдът ще коментира по-долу.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 12169/ 27.06.2019 г., изпратено по куриер на 26.06.2019 г.; въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 1664/2019 г. на ХРС. Той е основал
заявлението си на процесните обстоятелства. По това дело е издадена заповед № 802
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.06.2019 г., по
силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите
както следва – 4832,04 лева главница, дължима по договор за потребителски заем
номер PLUS – 10612130; 463,52 лева възнаградителна лихва за периода от
05.12.2017 г. до 05.03.2019 г.; 696,71 лева мораторна лихва за периода
05.01.2018 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпването на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски от 119,85
лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, при
което на 10.09.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба вх.рег. № 18721/25.09.2019 г., изпратена по куриер предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК,
срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин
по делото се установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи
процесните си права. Между ищеца, като кредитор, и ответницата, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит PLUS-10612130/ 28.02.2014 г. Уговорените параметри и
условия на договора са следните: размер на кредита от 12 000 лв.; с размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” от 0 лв.; застрахователна премия от
1 872 лв.; или общ размер на кредита от 12 000 лв., такса усвояване на
кредита от 420 лв.; при 60 броя месечни погасителни вноски от по 369,48 лв., с
обща стойност на плащанията 22 168,80 лв., ГПР от 27,52% и лихвен процент
от 23%. Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени ежемесечните 60
бр. погасителни вноски в периода 04.04.2014 г. – 05.03.2019 г., всяка от които
в размер от 369,48 лв. Процесният договор за кредит попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§
13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът
има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност
на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на
ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение
по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. Общата потребителска закрила по чл. 146
ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните
клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от
две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че клаузите от процесния
договор не са били индивидуално уговорени с кредитополучателя. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът
не представи убедителни писмени доказателства за това – ответницата да е
получила подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри
на кредита, според изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ – за общите разходи по
кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят,
ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл клаузите на процесния
договор по отношение на ГЛП, ГПР и допълнителни такси са неравноправни, по
силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и такси/, както се посочи,
ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо
тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани
действия по сключване на договора, без възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което се налага извод, че сключеният договор е с
клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите
на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с подписването на
договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема
условията на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ
/чл.19/; както и че е получил преддоговорна информация, в съответствие с ЗПК - съдът намира за ирелевантно. При позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, както е в случая, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по
т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи
индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че
договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.
Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор.
В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г. по
т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче
са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит
да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се
на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на
процесния договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена.
Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа
подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това императивно законово
изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора. Макар договорът да
съдържа погасителен план, сочещ ежемесечните 60 бр. погасителни вноски в
периода 04.04.2014 г. – 05.03.2019 г., всяка от които в размер от 369,48 лв. - същият
не указва, каква част от месечната вноска се отнася за погасяване на главницата
по договора, каква на лихвата по него и каква на застрахователната премия. Едва
в представеното от ищеца за целите на настоящото производство и изготвено от
самия него извлечение по процесния кредит, актуално към дата 20.09.2019 г., се съдържа
погасителен план, допълнително сочещ включващите се във всяка една от
ежемесечните погасителни вноски съответни части от главница, лихва и главница
застраховка по кредита. Ето защо и на основание чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 - договорът
да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и
чл.147 ал.1 от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин. Ищецът не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на
ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на
стойността им, с посочване на техните количествени изражения и относителните им
тегла, при което не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от
формулата, следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да
бъде направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 23% и ГПР от 27,52%
съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ответницата като
потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният момент за
преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагала
с информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и за ГПР,
определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния
потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по
методика, за да се очаква от него да може да има информирано становище по тях,
респ. да ги приеме или не. Нещо повече, според трайната съдебна практика
/решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 165/02.12.2016 г. по
т.д. № 1777/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 205/ 07.11.2016 г. по т.д. №
154/2016 г., ТК, I т.о. на
ВКС; решение № 95/ 13.09.2016 г. по т.д. № 240/ 2015 г., ТК, II т.о. на ВКС; решение № 424/02.12.2015 г. по
гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на ВКС/, част от самия договор, а не във вътрешни
правила на банката, следва да бъде методът на изчисление на съответния лихвен
процент с ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от компонентите –
пазарни индекси и индикатори; както и конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на този вид
договор. В настоящия случай, процесният договор не съдържа подобно съдържание и
кредиторът не може да се счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на
чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС
/решение от 23.04.2015 г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С
- 26/13; решение от 26.02.2015 г. по дело С - 143/13; решение по дело С-472/10;
решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./.
Тълкуването на съда поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата
да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка,
но и в договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на
договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в
другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл.147 ал.2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на
конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от
уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в
този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. Тук се поставя въпросът,
дали тази дължима чиста стойност на кредита е ликвидна и изискуема, предвид
ответните възражения за това. Както се посочи, падежната дата на последната
вноска по погасителния план е на 05.03.2019 г., която дата е била настъпила към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /26.06.2019
г./. На настъпилия краен падеж по договора се позовава и самият ищец. Ето защо
и на това основание, съдът приема че дължимата чиста стойност на кредита е
ликвидна и изискуема преди подаване на заявлението;но не и поради надлежно обявявена предсрочна изискуемост, по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ и според
задължителната съдебна практика за това, каквото в случая не се доказва. Дължимата и неизплатена
чиста стойност на кредита, според правилото на чл.23 от ЗПК и предвид гореизложените съображения, следва да се
определи като от заетата сума от 12 000 лв. се приспаднат платените от
ответницата суми за погасяване на задължението й в общ размер на 16 561,24
лв., а така също и удържаните й при превеждането на заетата сума – еднократна
такса усвояване от 420 лв. и 60 лв. за застрахователна премия за застраховка
„Защита на семейството“ /наличието на какъвто договор за застраховка, по който
ответницата да е страна, по делото въобще не се установява/. Тези плащания и удръжки се установяват, както от писмените доказателства
по делото, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Така,
ответницата е платила на ищеца и то преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в повече от дължимата чиста стойност на кредита –
сумата от 5 041,24 лв. С тези си плащания тя е погасила, както заетата й
сума от 12000 лв. /част от която й е послужила за погасяване на стар заем при
същия кредитодател в размер на 7 391,52 лв./, така и дължимото по общото
правило на чл.86 от ЗЗД и по клаузите на заемния договор обезщетение за
забавеното плащане на някои от погасителните вноски, според датите на падежите
им и датите на плащанията и изчислено според чл.162 от ГПК. При
изчисленията си, съдът не взе предвид посочената в договора застрахователна
премия от 1 872 лв., която сума съдът намира за недължима от ответницата
на ищеца. Това е така, тъй като не се доказа такава застраховка
да е била сключена, нито се доказа, че ищецът е заплатил тази премия на
застрахователя. По делото е представен писмен документ озаглавен „Сертификат“,
в който се твърди, че удостоверява, че посочени застрахователи са се е съгласили
да застраховат ответника по застраховка „Защита на плащанията“. Този
сертификат обаче не представлява договор за застраховка, и по делото няма
представен такъв договор. Същевременно, според чл.184 ал.1 от КЗ – отм.,
действал към момента на сключване на договора за потребителски кредит, застрахователният договор
се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Така писмената форма при застрахователните договори е форма
за действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На
следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който
доказва само, че издателят му е направил определено изявление, но не и че това
изявление е истина. В случая издателите на сертификата са „удостоверили“, че
застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по
застраховка „Защита на плащанията“, което не е равнозначно на това, че
действително ги е застраховал в предвидената в закона форма. А дори и
изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на
„сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването му. Не на последно
място, и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се
установи. Затова следва да се приеме, че разход за застраховка, която да ползва
ответницата не е бил направен и сумата 1 872 лева посочена като платена
застрахователна премия не се дължи от нея. Нещо повече, дори и да е бил сключен
такъв договор за застраховка, правата на ищеца, като трето правоимащо лице, са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Що
се отнася до уговорената еднократна такса за усвояване на кредита от 420 лв.,
удържана на ответницата при отпускане на заемната сума – то клаузата за нея
съдът намира също за нищожна. Това е така, т.к. законът не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита – чл.10а ал.2 от ЗПК. Освен това, с уговарянето на това
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо, съдът
приспадна така удържаната й такса от общата дължима главница по кредита.
Предвид изложените съображения, предявените искове като
изцяло неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост
4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Димитър
Тодоров Димитров; против В.Т.А. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено,
че ответницата дължи на ищеца по сключен помежду им договор за потребителски
паричен кредит PLUS-10612130/28.02.2014 г., сумите както следва: 4 832,04 лв.
главница, 463,52 лв. възнаградителна лихва, 696,71 лв. обезщетение за забава за
периода 05.01.2018 г. - 06.06.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане;
за които суми е била
издадена заповед № 802 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.06.2019
г. по ч.гр.дело № 1664/2019 г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните адреси на ищеца и на
особения представител на ответницата.
СЪДИЯ: