Р Е Ш Е
Н И Е
№ 532
гр.Бургас, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 682 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, чрез управителя – В.Н.К., с посочен
съдебен адрес:***,
срещу Наказателно
постановление №
02-0001842/11.01.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за
нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в,
ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че действително в момента на
проверката в обекта не е бил наличен „Правилник за вътрешния трудов ред“, но
такъв е имало и той се е намирал в офиса на дружеството, заради планирано
назначаване на нов служител и необходимостта от запознаването му с Правилника.
Посочва се, че работодателят е изявил готовност в кратък период от време да
представи на контролните органи екземпляр от този Правилник, но поради
натовареността на проверяващите това не е било възможно. Подчертава се, че на
представител на дружеството е била връчена призовка за явяване в Д„ИТ“ и
предоставяне на документи, именно когато и въпросният Правилник е бил
представен на вниманието на контролните органи. В заключение се изтъква, че
нарушението е формално, от него не са настъпили никакви вреди, поради което и
неправилно АНО го е санкционирал с максималния предвиден размер на
имуществената санкция от 300 лева. Иска се от съда да отмени НП или под
евентуалност – да го измени до минимума от 100 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Посочва, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно
ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването върху самото НП, същото е
връчено на упълномощено лице на 06.02.2019г., а жалбата е депозирана на
13.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.11.2018г. в
11.49 часа св. К.Г. – гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
съвместно с колегата си С.М.извършила проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект – хотел „***“, находящ се в гр. Бургас, ул. „***“ № 32.
Същата изискала от служителите в хотела да представят екземпляр от „Правилник
за вътрешния трудов ред“, но такъв не бил наличен в обекта. Св. Г. връчила на
управителя призовка, за явяване на упълномощен представител в Д„ИТ“ и
представяне на документи, сред които и въпросният Правилник. На 27.11.2018г. в
Дирекцията се явил представител на жалбоподателя, който предоставил Правилника.
Въпреки това св. Г. преценила, че с факта на несъхраняване на Правилника в
проверявания обект дружеството е допуснало нарушение на чл. 403а, ал.1 КТ,
поради което и пристъпила към съставяне на АУАН с бл. № 02-0001842/27.11.2018г.
Актът бил съставен на място, но представителят на нарушителя, отказал да го
подпише, което надлежно било удостоверено с подпис на един свидетел. На
03.12.2018г. срещу акта постъпило възражение от жалбоподателя, в което се
изтъкват доводи, аналогични с тези в сезиращата съда жалба, като се иска от АНО
да не издава НП, а да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
счел, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, поради което и на
11.01.2019г. издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ, но преценил, че нарушението е своевременно отстранено
и от него не са произлезли вреди последици, поради което и следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно поради това същият наложил
на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество следва да се посочи следното. Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към 21.11.2018г. жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на КТ и е стопанисвал обект – хотел „***“ в гр. Бургас. Няма спор и че в 11.49 часа в обекта е била извършена проверка от контролните органи, като към този момент в хотела не е бил наличен екземпляр от „Правилник за вътрешния трудов ред“. Установява се и че такъв реално е съществувал, но се е намирал не в обекта, а в офиса на дружеството, както и че при явяване на представител на дружество в Д„ИТ“ на 27.11.2018г. Правилникът е бил представен на контролните органи.
При тези факти
съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е допуснато нарушение на чл. 403а,
ал.1 КТ. Съгласно тази норма - в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на
други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов
ред и редица други документи. Разпоредбата задължава всеки работодател да държи
на разположение на контролните органи екземпляр от посочените документи, което
означава, че работодателят е длъжен при проверка във всеки един момент да е в
състояние, по време на самата проверка, да представи тези документи. Т.е.
нарушението не се изразява в наличието или липсата на такива документи, а в
обстоятелството, че те не са били представени на контролните органи в момента
на проверката. Ирелевантно е защо Правилникът не е бил в обекта към дата и часа
на проверката. Дори това да се дължи на твърдяното запознаване на нов служител
с него (за което между другото не се сочат никакви доказателства), то това не
отменя задължението на работодателя да остави в обекта „екземпляр“ от въпросния
документ. Именно неизпълнението на това задължение е въздигнато като
административно нарушение. Контролните органи не са длъжни да предупреждават
проверяваните субекти за датата и часа на планираните проверки, нито да чакат в
обекта, след приключване на проверката, докато работодателят донесе нужните
документи. Именно поради това документите следва да са налични по всяко време в
обектите, респективно – неизпълнението на това задължение правилно е било
санкционирано по реда на чл. 403а, ал.1 КТ. Изрично в този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по приложение на тази законова разпоредба,
като например - Решение № 574 от 28.03.2019 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 494/2019 г.,
Решение № 718 от 13.04.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
216/2018 г. и други.
Само за пълнота следва да се посочи, че видно от показанията на св. Г. – контролните органи са били на място в хотела и прилежащия ресторант повече от един час, като въпреки това в рамките на този достатъчно дълъг срок – екземпляр от Правилника не им е бил предоставен.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.
На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, като случаят не попада сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.
Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството или за отегчаващи отговорността обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил максималното предвидено наказание/санкция, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция, като същият се намали до минималния такъв – 100 лева.
Само за пълнота следва да се посочи, че искането
на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно. Както е прието в
Решение № 1220 от 4.07.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г. - специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл. 415в,
ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
поради което и след като АНО правилно е приложил веднъж нормата на чл. 415вКТ,
недопустимо се явява и приложението на чл. 28 ЗАНН. Нормата
на чл. 415в КТ е „специален закон” и изключва приложението на общата норма на
чл. 28, б."а" от ЗАНН - Решение
№ 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение
№ 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и
много други. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е
специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил
същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, независимо че своевременно
след проверката същото е било отстранено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0001842/11.01.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на „***”
ООД с ЕИК: ***е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 300 лв. на 100 лв. (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.