Р Е Ш Е Н И Е
№41
гр. Хасково, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия П. Костова административно дело №981/2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от Едноличен
търговец „К.В.“***, представлявано от собственика К.М.В., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №ФК-514-0073462/14.09.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че наложената
принудителна мярка е прекомерна и в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Сочи, че от описаното в Акт №F569732/11.09.2020 г. ставало ясно, че не било
констатирано нито данъчно, нито митническо нарушение. С протокола за
извършената в обекта на търговеца проверка било установено наличие на един брой
ЕСФП, регистриран в НАП, което било цитирано и в акта, но никъде не било
посочено, че касовият апарат подавал точно и своевременно информацията в НАП по
съответния регламентиран ред, за всяка извършена продажба на горива. Факт било
подаване на данни, които обезпечавали в НАП реализирането на съответните
количества гориво. Излага доводи за това, че нямало как да е наясно с възникнал
софтуерен проблем, поради който не била подавана допълнителна информация от
нивомера. Не можело да се установи, че нивомерната система не подавала
информация до касовия апарат, който пък подавал информация за всяка продажба на
всяка минута. Не отговаряли на истината изводите в заповедта, че деянието
показвало поведение на лицето, насочено срещу установената финансова
дисциплина. Нямало събрани доказателства в тази насока. Твърди, че всички изисквания
на чл.3, ал.2 и ал.3 от наредбата били спазени. Имало и фискална връзка с НАП,
което било установено с протокола за проверка и всички движения и продажби в
обекта били предавани своевременно, дистанционно в цифровото фискално
устройство. Нямало укриване на продажби и на данъци по тях. В обекта имало
създадени организация и дейност, в НАП нямало такава. Ако агенцията софтуерно
следяла подадената информация и поддържала с данъкоплатците обратна връзка,
този проблем нямало да съществува. Технически проблем в системите не можело да
се вмени във виновно поведение на търговеца. Заповедта била в противоречие със
смисъла и духа на закона, а наложеното наказание било прекомерно тежко и не
изпълнявало целите на закона. По изложените съображения се моли за отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощен процесуален представител, който навежда доводи за липса
на виновно поведение на адресата на ПАМ с оглед невъзможността това да се
разбере от него. Данни
за извършените продажби от фискалните устройства, от декларирането на АДР-та за
получени количества, за заприходени количества, за продадени количества,
включително с тези електронни касови бележки от фискални устройства, били
подавани през цялото време. Цялата информация била подавана, единствено
допълнителната информация не и то заради софтуерна грешка.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен
вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока законосъобразност на
заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъдат присъдени разноски, за които е
представен списък.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Протокол за извършена
проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0073462, на 08.09.2020 г., в 12.30 ч., в
присъствието на Т. И. Т. – обслужващ бензиностанция, длъжностни лица при ГДФК,
отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив, са извършили проверка в
обект „бензионостанция“, находящ се в гр.Л., на ул.„О.“ №.., стопанисван от ЕТ „К.В.“,
във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В протокола е вписано, че в обекта
се извършва продажба на
дизелово гориво, бензин и газ. В него били разположени три броя подземни
стационарни резервоари с три броя бензиноколонки за зареждане на горивата с три
броя пистолети за зареждане. При започване на проверката били отпечатани 2 броя
отчети, след което записани показания на НИС: резервоар №1 ДГ – 7986л.;
резервоар №2 бензин А95Н – 2257л.; резервоар №3 газ – 7341л., както и показания
на ел. броячи – бензионоколонка №1 ДГ – 243611, бензионоколонка №2 бензин А95Н
– 1129588, бензионоколнка № газ – 2608146. След извеждане на двата отчета е
било източено гориво от служители на БИМ от трите броя пистолети за зареждане
на гориво, както следва: 20 л. ДГ, 20 л. А95Н, 30 л. газ. След проточването на
горивото бил отпечатан нов Z
отчет, зададена била Х задача, при което се установило, че данните по Z отчетите били коректно подадени в
НАП. На следващо място, в ПИП е обективирана констатацията, че на ул.“О.“ №..,
модел VISU – X
не предава съобщения на 6 часа за данните на количествата горива от 3-те броя
резервоари.Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице.
При проверката са събрани: Опис на парични средства, декларация от работещото в
обекта лице, КЛЕН отчети Z
– 2 бр., копие на блок-схема.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-514-0073462/14.09.2020 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„г“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.3, във вр. с чл.3, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, на „ЕТ „К.В.“***,
представлявано от К.М.В., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – „бензиностанция“, находяща се в гр.Л., бул.“О..“
№.., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено, че
законодателят вменил на лицето задължение по чл.3, ал.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г., да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За целта,
като средство за измерване от одобрен тип се използвала нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежало на метрологичен контрол.
Уточнение на изискуемото от закона поведение било направено в Приложение №1 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на №Н-18/13.12.2006 г. на МФ –
функционални изисквания – раздел IIIб, точка 1, буква „е“, предложение
последно. В заповедта е записано, че при проверката в обекта била установена налична
1 бр. ЕСФП. Модел Ойл Сис 2.0-Д-KL с тип ЦРУ Datecs FP800, НИС – VISI – Х с ИН на ФУ OS005966
и ИН на ФП 58005966,
която била регистрирана в НАП на 30.07.2019 г. с рег.№4315824. След проверка в информационните
масиви на НАП било установено, че за периода от 02.06.2020 г. до дата на
проверката не били предавани данни от нивомерната измервателна система за
наличните количества горива. Последно подадените данни от НИС за наличните
количества горива били от дата 01.06.2020 г. Установено е, че от 02.06.2020 г.
до дата на проверката в търговския обект били извършвани продажби на гориво,
което се потвърждавало от изведените дневни финансови отчети и справка в
информационните масиви на НАП, но не били изпращани данни от нивомерната
система. От извършена справка в информационния масив на НАП – програмен продукт
„ФУДВ“ за периода 02.06.2020 г. до 08.09.2020 г., се установявало, че
необходимите данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта не били предавани към НАП по установената дистанционна
връзка.
Видно от представената разписка, заповедта
е връчена срещу подпис на К.М.В. на 07.10.2020 г. Жалбата срещу нея е подадена на
20.10.2020 г., директно пред АдмС – Хасково и чрез административния орган.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената
защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето (в приложимата редакция предл. второ)
на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като
доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
Като фактическо основание в заповедта
е посочено, че при извършена оперативна проверка на 08.09.2020 г., в 12.30 ч.,
на търговски обект – „бензиностанция“, находяща се в гр.Л. на бул.“О.“ №..,
стопанисвана от ЕТ „К.В.“, се констатирало, че дружеството, в качеството му на
задължено лице по чл.3, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не спазило изискванията на
цитираната наредба, като не подало по установената дистанционна връзка на НАП
актуални данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение в обекта, с което реализирало състава на чл.3,
ал.3, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Посочено е, че установеното
нарушение се потвърждава от приложените доказателства – ПИП серия АА
№0073462/08.09.2020 г., ведно с доказателствата към него.
От правна страна заповедта е
обоснована с неспазването разпоредбата на чл.118 ЗДДС, с което е изпълнен
съставът на чл.3, ал.3, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, явяващо се основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от
ЗДДС за прилагане на ПАМ.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1,
т.1, б. “г“ от ЗДДС (в приложимата редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.), съгласно която разпоредба принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване данни по чл.118 в Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС
предвижда, че всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Според чл.187, ал.1 ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че при извършена на 08.09.2020 г. проверка на
търговския обект е констатирано, че в същия се извършва продажба на течни
горива при неспазване изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
предаване по установената дистанционна връзка на актуални данни към НАП, които
да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта. Установено е, че данни в НАП не са подавани за периода
от 02.06.2020 г. до 08.09.2020 г. Този факт не се оспорва от ЕТ „К.В.“, но се
твърди, че дружеството било в обективна невъзможност да установи твърдяното
нарушение. Визираното нарушение е индивидуализирано с подробни, ясни и с
конкретни факти, като се доказва по несъмнен начин от представените
доказателства, които не се оспорват от жалбоподателя. Нарушението е
документирано с Протокол за извършена проверка Серия АА №0073462, изготвен от
двама инспектори по приходите и подписан от работещото в търговския обект лице.
Същият е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, и съдържанието му не е оспорено. Констатациите в него се подкрепят от
приложените писмени доказателства. В тази връзка констатираните и установени от
органите на НАП факти и обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че
нарушението е доказано по несъмнен начин.
Не се споделят доводите за обективна
невъзможност за осигуряване на връзка с НАП, аргументирани с твърдения за
софтуерен проблем, тъй като така изтъкнатата теза не намира опора в
доказателствата по делото. От страна на оспорващия не се представиха никакви
доказателства, които да оборят констатациите в ПИП, съответно изложеното в
оспорения административен акт.
Атакуваната заповед е издадена и при
съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана
достъпа до обекта по чл.187, ал. 1 от ЗДДС, административният орган действа при
обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186
от ЗДДС обстоятелства, в това число и по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“, органът е
длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да
прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този
срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките
на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Срокът е определен предвид установената фактическа
обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита
на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред. В случая не се установява нарушението да е било отстранено –
доказателства за това по делото не са ангажирани от оспорващия. Налагането на
ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок, съгласно чл.186
от ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие
с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Установено е неизпълнение на
регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца в един
значителен период от време. При положение, че от страна на жалбоподателя не са
представени доказателства за това, че е привел дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата преди или след издаването на оспорената заповед, не
може да се приеме, че целта на мярката за преустановяване на нарушението,
регламентирана в чл.22 от ЗАНН, не може да бъде постигната с наложената ПАМ,
нито, че срокът ѝ е прекомерен и несъобразен с принципа на
пропорционалност и с тежестта на нарушението. Не може да се приеме, че с
налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена, респ. че е нарушен
принципът, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.
Разпоредбата на чл. 118, ал.6 от ЗДДС, респ. на чл. 3, ал. 3 от Наредбата
имат за цел установяване на стриктен контрол на извършваните доставки/продажби
на течни горива от субектите в стопанисваните от тях търговски обекти, с оглед
определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и
дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга. Процесната
ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведението,
водещо до неподаване на данните по чл.118, ал.6 от ЗДДС и привеждане на
дейността в обекта в съответствие с посоченото нормативно изискване.
Контролът от страна на НАП върху
търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други
стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните
от него продажби, с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци
върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за
продажба на течни горива с неясен произход. Поради изключително големия
търговски интерес към течните горива като стока, с цел защита на държавния
интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него,
законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с
тях, и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и
регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от
страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива, възпрепятства проследяването на продадените количества горива,
което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение НАП (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Едноличен търговец „К.В.“***,
представлявано от собственика К.М.В., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №ФК-514-0073462/14.09.2020 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Едноличен търговец „К.В.“***, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: