Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 10.12.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение - въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5966 по описа за
2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.07.2019г., гр.д.12577/16г., СРС, 58 с-в
се допуска делба на поземлен имот в гр. София, район „Красно село“, ул. „************,
с описание по КК, одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изп. директор
на АГКК, с идентификатор № 68134.203.258 и площ 268 кв.м., представляващ бивш
имот № 3, кв. 338, парцел-УПИ III-3, 5, при
квоти: Б.И.Е. – 2/8 ид.ч., Г.Е.К. – 3/8 ид.ч. и Л.А.К. – 3/8 ид.ч.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответницата по иска Л.А.К.. Счита, че в дворното място са били построени две
сгради, състоящи се от три самостоятелни обекта, като всеки от индивидуалните
собственици е съсобственик върху терена. Хоризонталната етажна собственост е
пречка за допускане на делбата, т.к. дворното място представлява обща част към
сградите и не отговаря на нормативните изисквания за разделяне на два поземлени
имота. Предвид събарянето на сградата, притежавана от ищцата, последната
разполага с право на строеж и не се налага учредяване на суперфиция за бъдеща
нова постройка. За получаване на разрешение за нов строеж, не е необходимо
съгласие на останалите съсобственици по смисъла на чл. 183, ал.4 ЗУТ, които в
случая притежават самостоятелни обекти в имота. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата Б.И.Е. оспорва жалбата.
Въззиваемият – ответникът по иска Г.Е.К.
не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които
се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството е за делба в първа фаза по допускане.
Безспорни са следните факти: Ответниците Г.Е.К. и Л.А.К.
са собственици на индивидуални обекти в двуетажна сграда, намираща се в
процесното дворно място. Ищцата Б.И.Е. е била собственик на едноетажна
постройка в същия имот, която е съборена през 2016г.
Застроен урегулиран
поземлен имот представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, когато всички
съсобственици на терена притежават индивидуален обект в сградата, попадаща под
режима на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него
сгради или когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна
сграда. Ако някой от съсобствениците на имота не притежава самостоятелен обект
в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при
условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, тогава теренът не загубва самостоятелния си
характер и не придобива обслужващо значение спрямо сградите. Делбата му е
допустима с оглед естеството или предназначението на делбения имот.
Наред с изложеното, при действието
на ЗУТ, отпада тълкуването, дадено в ППВС №
2/1982 г., т. 1, б. „в“ и б. „д“, основано на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4
ЗТСУ (отм.). Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на
действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера
на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост
чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част
от общите до момента вещи. Делбата не би била несъвместима с предназначението
на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато
към посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение
на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани
поземлени имоти за собствениците на сградите. В този смисъл са решение №
51/03.07.2020г., гр.д. 2387/2019г., ВКС, ІІ г.о.; решение № 40/18.05.2018г., гр.д.
2201/2017г., ВКС, ІІ г.о.; решение № 87/07.07.2011г., гр. д. 825/2010г.,
ВКС, ІІ г.о.; както и решение № 380/ 15.10.2010г., гр.д. 104/2010г., ВКС, ІІ г.о.
В случая, след като в
процесното дворно място реално съществува само една двуетажна сграда, с индивидуални
обекти за ответниците, като същевременно към настоящия момент ищцата не е
собственик на самостоятелен обект, предвид събарянето на притежаваната от нея едноетажна
сграда, респ. е титуляр единствено на право на строеж съгласно чл.66, ал.2 ЗС,
дворното място, с изключение на прилежащата площ към съществуващата двуетажна
сграда, няма статут на обща част и може да се дели самостоятелно.
Не е налице пречка в тази насока с оглед разпоредбите
на чл.183, ал.1 и ал.4 ЗУТ. Съобразно чл.183, ал.1 ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или
повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Съгласно чл.183,
ал.4 ЗУТ за издаване на разрешение за
нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен
имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква
съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали,
започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Подписването на заданието за изработване на
инвестиционен проект от всички съсобственици е доказателство за това, че всички
съсобственици формират обща воля за начина на новото застрояване в имота,
конкретизирано в заданието и съобразено
с предвижданията на действащия ПУП, както и за съответствие на строителството с
обема на правата в съсобствеността, поради което възлагат изработването на
инвестиционен проект, за да се реализира общото им решение. По делото няма
данни за постигнато общо съгласие между съсобствениците на дворното място за
нов строеж. Въпреки регулационното предвиждане на процесния имот за ниско застрояване
и възможността за бъдещо ново строителство, за неговото осъществяване от един
съсобствениците е необходимо съгласието на всички лица, които нямат сграда в
имота – арг. от чл.183, ал.1 ЗУТ, каквото съгласие в случая липсва. Делбата е
допустима при определените с решението квоти.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
По разноските не се дължи произнасяне с
решението по допускане на делбата, с което не приключва делото по смисъла на
чл.81 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.07.2019г., гр.д.12577/16г., СРС, 58 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.