НОХД № 681/2014г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимата Д.К.П. *** за престъпление по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК, за това, че в периода
от 13.09.2013г. до
16.09.2013г. включително, в гр.Септември
в съучастие като подбудител с извършителя И.Г.И. ***,
с ЕГН: ********** - свидетел по
досъдебно производство №
346/2013г. по описа на РУ „Полиция” – гр.Септември, умишлено е склонила същия устно и съзнателно да потвърди неистина
пред надлежен орган на властта
- разследващия полицай по делото, в разпит,
проведен на 16.09.2013г.
Подсъдимата не се признава за виновна по предявеното и
обвинение, като в обясненията си твърди, че не е подбуждала св.И. към
лъжесвидетелстване, а самия св.И. я е набедил пред разследващите органи, поради
влошените им отношения.
Прокурора пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване
от свобода на подсъдимата, което да бъде отложено за определен изпитателен срок
.
Пазарджишкият районен съд,
като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното :
През 2013г. подс.Д.П. живеела
на съпружески начала със св.И.И. в дома и в гр.Септември. По това време
подсъдимата и нейната майка извършвали ремонти в дома им, като били наели св.Л.С.
да монтира новозакупени врати в къщата. След
монтирането на вратите според подсъдимата ремонта не бил извършен качествено,
поради което същата повикала св.С. да отстрани допуснатите недостатъци при
ремонта. На 05.08.2013г. св.С. пристигнал в дома на подсъдимата, заедно с брат
си, като на място присъствал св.И.И., също така и св.Т., който извършвал други
строителни дейности в дома, но не бил на същия етаж. Св.С. прегледал вратите и
заявил, че ремонта е направен както трябва, но самите врати са некачествени /
китайски / и за това скърцат. Това негово заключение не било посрещнато добре
от подсъдимата и нейната майка, които твърдели, че св.С. е виновен за
некачествения ремонт и трябва да им възстанови парите за вратите. Св.С. пък от
своя страна заявил, че няма да възстанови вратите, защото дефекта не е по
негова вина. Тогава възникнал скандал между него и подсъдимата, като подс.П. му заявила“ще видиш сега какво ще направя“. Св.С.
си тръгвал, а подсъдимата казала в присъствието на св.И., че ще отиде и ще време
него от магазина на св.С., като обезщетение за некачествения ремонт.
Подсъдимата П. нямала съгласието на св.С. за това, но в изпълнение на взетото
решение отишла до магазина на св.С. *** и казала на магазинерката св.Д.С., че
има уговорка със св.Л.С. да вземе една бака бял латекс. След което подсъдимата
взела бака с латекс на стойност 34 лв. и си тръгнала. Отишла в дома си и казала
на св.И., че е взела една бака от магазина на св.С.. Св.И. я попитал дали я е
платила и тя отговорила, че не е платила латекса. Казала, че е взела боята,
като обезщетение, за некачествения ремонт. Св.С. установил, че подсъдимата е
взела бака с латекс от магазина му и тъй като не бил давал съгласие за това
подал жалба в полицията за действията на подсъдимата. Срещу подс.П.
било образувано наказателно производство за престъпление по чл.194 ал.3 от НК.
След като разбрала, за това и с цел да се оневини за действията си подс.П. убедила св.И. да лъжесвидетелства в нейна полза по
досъдебното производство, като заяви пред разследващия полицай, че св.Стамобилев и е казал да отиде в магазина и да си вземе боя
като обезщетение за некачествения ремонт. Св.И. се съгласил и на 16.09.2013г.
дал показания пред разследващия полицай, като заявил, че св.Л.С. е казал на
подсъдимата да отиде в неговия магазин и да си вземе нещо от там на стойност 35
лв. Св.И. дал тези показания, тъй като бил помолен за това от подсъдимата и тъй
като по това време живеел с нея и искал да я защити. След известно време обаче
отношенията между подсъдимата и св.И. се влошили и същите се разделили. Св.И.
имал кириминалистическа регистрация и бил притеснен
от дадените лъжливи показания, поради което решил да поправи грешката си и на
22.11.2013г. отново дал показания пред разследващия полицай. Този път казал
истината, че св.С. не е давал съгласие на подсъдимата да вземе нещо от магазина
му на стойност 35 лв. и че при предходните си показания е бил накаран от
подсъдимата да лъжесвидетелства, че подсъдимата е имала съгласието на св.С. да
вземе нещо от магазина му. Впоследствие подс.Д.П.
възстановила щетите на св.С., като му заплатила сумата 35 лв. и производството
срещу нея за престъпление по чл.194 ал.3 от НК било прекратено, като същото
продължило срещу нея по настоящото обвинение.
Видно от справката за съдимост на
подс.П., е че същата има чисто съдебно минало. От
характеристичната и справка издадена от РУ Септември се установява, че
подсъдимата П. има криминални прояви – ЗМ 524/2011г. и ЗМ 408/2012г. на РУП
Велинград и двете по чл.286 от НК, като същата дружи с криминално проявени
лица.
По делото е прието заключение на
комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза, от което се
установява, че подс.Д.П. е разбирала свойството и
значението на деянието посочено в обвинителния акт и е могла да ръководи
постъпките си към момента на извършването. Подсъдимата е могла да участва в
процеса на ДП, както и в настоящото съдебно производство, могла е и понастоящем
може да дава достоверни обяснения, с оглед психичното и състояние.
Тази фактическа обстановка
възприе съдът въз основа на показанията на свидетелят И.И. дадени на досъдебното
производство пред съдия и доразвити в съдебно заседание пред настоящия състав,
показанията на св.Л.С., показанията на св.Н.Б. – С., показанията на св.Д.С.,
заключението на комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза и писмените доказателства по делото – протокол
за разпит на свидетел от 16.09.2013г. по
ДП № 346/2013г., протокол за разпит на свидетел от 22.11.2013г. по ДП №
346/2013г. по описа на РУП Септември, справка за съдимост на подсъдимата,
характеристична справка на подсъдимата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелят И.И. дадени пред съдия на ДП и доразвити в съдебно заседание пред
настоящия състав на съда, тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви. Последователността се изразява в това, че св.И. дава показания
с едно и също съдържание относно главните факти в процеса пред разследващия
полицай на 22.11.2014г., / когато се отрича от показанията с които е
лъжесвидетелствал /, пред съдия на досъдебното производство и в съдебно
заседание пред настоящия състав. И в трите свои показания св.И. твърди, че е
бил накаран т.е убеден от подсъдимата П. да лъжесвидетелства в нейна полза,
като заяви пред разследващия полицай, че св.Л.С. е казал на подсъдимата да
вземе нещо от магазина му, като компенсация за некачествения ремонт.
Показанията на св.И. са логични, тъй като след като е дал първоначално лъжливи
показания, под страх от наказателната отговорност от лъжесвидетелстване се е
отрекъл от тях по надлежния ред, като го е направил пред същия разследващ
орган. Показанията на св.И. са непротиворечиви, тъй като в тях няма
противоречие относно главните факти на процеса, а именно факта на подбуждането
му от подсъдимата да лъжесвидетелства и факта относно липсата на съгласие от
св.С. относно взетия латекс. Тук е
мястото да се посочи, че твърдените от подсъдимата данни за криминалното минало
на св.И., както и сключената между нея и св.И. спогодба по НЧХД № 81/2014г. не
променят достоверността на показанията на св.И.. Това е така, тъй като данните
относно личността на свидетелят И. и относно сключената спогодба не се
отразяват върху достоверността на неговите показания, които освен, че са
последователни и логични се подкрепят от показанията на св.Л.С. и от
показанията на св.Н.Б. – С. и Д.С..
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.П., която твърди, че не е подбуждала св.И. към
лъжесвидетелстване и че неговите показания, с които я уличава в подбуждане към
лъжесвидетелстване са продиктувани от желанието да и отмъсти, тъй като от една
страна тези обяснения са нелогични, а от друга се опровергават по категоричен
начин от показанията на св.И., показанията на св.Л.С. и показанията на св.Д.С..
Съдът не кредитира показанията на
св.Иван Грахов, тъй като същите се опровергават по категоричен начин от
показанията на св.И.И., а от друга страна дори да е имало такова изнудване от
страна на св.И. за което твърди, че е чул св.Грахов това отново не променя
извода ,че подс.П. е подбуждала св.И. да даде лъжливи
показания пред разследващия полицай.
По отношение на показанията на св.Сребрин Сребринов съдът счита, че
същите не променят приетата от съда фактическа обстановка и са неотносими към предмета на делото.
По отношение на показанията на св.Й.Т.
дадени пред съдия на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото съдът също счита ,че пред това, че този свидетел не е
присъствал на разговора между подсъдимата и св.С. показанията му не променят
горния извод на съда и приетата фактическа обстановка.
По отношение на показанията на св. Иван Танев
съдът не кредитира неговите показания, тъй като същите се опровергават от
показанията на св.И. от една страна и от друга страна не променят извода, че
подсъдимата е подбуждала св.И. да лъжесвидетелства. Това е така, тъй като самото
подбуждане е извършено само в присъствието на подсъдимата и св.И., така, че
всички други свидетели, които твърдят, че са съпричастни не са били на мястото
на разговора между подсъдимата и св.И. и няма преки възприятия от него, а само
пресъздават това, което впоследствие са научили от подсъдимата или от св.И..
Св.И.К. – сестра на подсъдимата също
няма преки възприятия от случилото се, а само пресъздава казаното от
подсъдимата, поради което съдът не кредитира нейните показания.
Показанията
на св.Г.А. също не променят фактическата обстановка, тъй като св.А. съобщава
само за извършено претърсване в дома на св.И., при което не е било открито
нищо.
Представените писмени доказателства относно
личността на подсъдимата и факта, че е студентка също не променят фактическата
обстановка приета от съда по горе.
При така изложената
и приета за установена фактическа обстановка от правна
страна съдът намира, че подс.Д.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК, като в периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.Септември в съучастие като подбудител с извършителя И.Г.И. ***, с ЕГН: ********** - свидетел по досъдебно
производство № 346/2013г. по
описа на РУ „Полиция” – гр.Септември, умишлено е склонила същия устно и съзнателно
да потвърди неистина пред надлежен
орган на властта - разследващия полицай по делото,
в разпит, проведен на 16.09.2013г.
Следва да се отбележи, че чрез описаното деяние, подс.П. и св.И. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.290 ал.1 от НК. Двамата са действали
в съучастие, при което подс.П. е имала качеството на подбудител
по смисъла на чл.20 ал.3 от НК, а св.И. – на извършител по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението
се изразява в потвърждаването на неистина от страна
на св.И.И. в качеството му на
свидетел, което е направил пред разследващия
орган по досъдебно производство №
346/2013г. по описа на РУ „Полиция” – гр.Септември. Последният от своя страна
е орган на власт по смисъла
на чл.93, т.2 от НК, комуто със закон
е възложено провеждането на разследване по дела за
престъпления от общ характер – чл.194, ал.2, във връзка с чл.52, ал.1, т.2 от НПК. Заявените неистински обстоятелства касаят съществен за предмета на
делото въпрос – това, че на
05.08.2013г. Л.С. *** е разрешил на
подс.Д.П. да вземе стока по
избор от магазина му за
строителни материали, находящ се в същия
град, на стойност до 35 лв., без да
я заплати. Св.И.И. е бил подбуден да
извърши деянието от подс.Д.П..
Именно по нейно настояване той е взел решението
да лъжесвидетелства. От нея е получил
и конкретни указания за неистината, която следва да
потвърди по делото.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, тъй
като всеки от съучастниците е съзнавал фактите от състава на
престъплението – това, че И. има качеството
на свидетел по досъдебното производство, и че като такъв депозира
неверни показания. Съучастниците са предвиждали врените последици от тяхното
поведение, а именно възможността обективната истина по делото
да не бъде
разкрита, и са искали тяхното настъпване. Престъплението е довършено със самия разпит
на св.И., проведен на 16.09.2013г., при който е потвърдил
неистините, указани му от подс.П..
Съдът намира, че подс.П.
е извършила посоченото престъпление, тъй като по делото е установено от
събраните доказателства, че същата е подбудила св.И. да депозирала лъжливи
показания, който имат връзка с предмета по делото по което са дадени. В
подкрепа на горния извод на съда са показанията на св.И. дадени на ДП пред
съдия и доразвити пред настоящия съд, които съдът кредитира като достоверни и
отговарящи на действителността .
По
отношение на правната квалификация на деянието съдът счита, че същата е по
чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК, а не по чл.293 от НК. Това е
така, тъй като в случая подбуждането към лъжесвидетелстване е успяло и св.И. е
депозирал лъжливите си показания пред разследващия орган, докато при
престъплението по чл.293 от НК законодателят е имал предвид случаите на
подбуждане, което не е успяло. В тази връзка е и трайната практика на ВКС .
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Д.П. съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът
отчете като сравнително ниска обществената опасност на деянието по чл.290
ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК, което не е тежко престъпление по
смисъла на НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подс.П. обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало,
факта, че е студентка и факта, че предмета на делото, по което са били
депозирани лъжливите показания от св.И.,
за които е бил подбуден от подсъдимата е малозначителен
/ на стойност 35 лв./, като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
съобрази негативните характеристични данни. В случая съдът прие, че
характеристичните данни на подсъдимата са негативни, въпреки представените по
делото писмени доказателства от подсъдимата и защитата, тъй като видно от характеристичната
и справка издадена от РУ Септември, е че подсъдимата П. има криминални прояви –
ЗМ 524/2011г. и ЗМ 408/2012г. на РУП Велинград и двете по чл.286 от НК, като
същата дружи с криминално проявени лица.
При тези данни и като прие, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определи
на подс.Д.П. наказание пробация
при следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
при честота на явяване два пъти седмично за срок от шест месеца. 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца .
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д.
Проданов да заплати в полза на държавата разноските по делото в размер на 30
лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и ДТ в размер на 5 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати разноски по делото в
размер на 200 лв., платими по сметка на РС Пазарджик, както и ДТ в размер на 5
лв. при служебно издаване на изпълнителен лист платими по сметка на РС
Пазарджик .
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :