№ 1686
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Й.ка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20081940/06.03.2023 г. по гр.д. № 46401/2019 г. по описа
на СРС, 68 състав е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Й. С.
С. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 238,40 лева, представляващи дължимото според ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №
0201-001190/2018-01 за претърпените от него имуществени вреди в резултат
на осъщественото застрахователно събитие – увреждане от неустановен
паднал предмет върху задния капак на застрахования автомобил БМВ 318i,
рег. № *******, осъществено на 11.12.2018 г. в гр. Варна, ж.к. Т.“, на
паркинга пред бл. 79, заедно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-09.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 25720/2019
г. по описа на СРС, 68 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
1
25014405/03.04.2023 г., подадена от Й. С. С., в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че механизмът за настъпване на ПТП не бил установен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед
твърденията относно механизма за настъпване на вредата, можело да се
направи извод, че застрахователното събитие е настъпило. Съдът не бил
коментирал изобщо разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ, в която били
изброени хипотезите, при които може да бъде постановен отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение. Поддържа, че между страните е
съществувало застрахователно правоотношение, по което дължимите вноски
към датата на настъпване на събитието са били платени. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25022731/2023 г. от въззиваемия ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която
заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 46401/2019 г. по описа на СРС, 68 състав е
образувано по искова молба, подадена от Й. С. С. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че за автомобил „БМВ 318i“ с рег. № ******* е
сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № BG0*******
със срок на валидност от 27.04.2018 до 26.04.2019 г. Твърди, че на 11.12.2018
г. паркирал автомобила си пред бл. 79 в гр. Варна, като на тръгване
установил, че е увреден задният капак от паднал от високите етажи на блока
предмет. Уведомила застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД и била образувана
преписка по щета № 0201-001190/2018-01. Направен бил опис на увредените
2
детайли на автомобила. Твърди, че застрахователят отказал да заплати
застрахователно обезщетение като мотивирал отказа си с това, че
застрахователния договор е прекратен на 12.11.2018 г., поради неплащане на
втората вноска от застрахователната премия. Поддържа, че е платила вноската
на 08.11.2018 г. по банков път, която е преведена на застрахователя по отчет
на посредник. Твърди, че стойността на извършения ремонт на увредените
части е в размер на 238,04 лева и това била стойността на дължимото
застрахователно обезщетение. Моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумата от 238,04 лева, за която сума била издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 25720/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.
Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. На
първо място, оспорва настъпването на застрахователното събитие. На
следващо място, поддържа, че сключеният на 27.04.2018 г. застрахователен
договор е прекратен, тъй като ищецът не е изпълнил в срок задължението си
да заплати трета вноска от застрахователната премия. Падежът на вноската
бил 27.10.2018 г., но тя не била внесена, както в уговорения срок, така и в 15 –
дневен срок след това.Твърди, че договорът е бил прекратен, считано от
12.11.2018 г. Заявява, че на 11.01.2019 г. е бил уведомен от „С.“ ООД (бивш
брокер с отнет лиценз на 11.019.2018 г.), че е събрал премии в размер на
448,23 лева от група лица, включително и трета вноска по процесната полица
в размер на 114,75 лева. Освен това, посочва, че „С.“ ООД е превело само част
от дължимата премия в размер на 84,37 лева, тъй като е задържал остатъка до
114,75 лева като възнаграждение. Не било посочено и по кои договори са
направени вноските, а застрахователят не разполагал с отчет. Извършеното
плащане не е отнесено към застрахователни договори, тъй като
застрахователят е бил в невъзможност да направи това. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
25720/2019 г. по описа на СРС, 68 състав. По заявление от 09.05.2019 г.,
подадено от Й. С. С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 27.05.2019 г., с която е разпоредено на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на
кредитора сумата от 238,40 лева, представляваща дължимото според
заявителя застрахователно обезщетение по щета № 0201-001190/2018-01 за
3
претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото
застрахователно събитие – увреждане от неустановен паднал предмет върху
задния капак на застрахования автомобил „БМВ 318i“ с рег. № *******,
осъществено на 11.12.2018 г. в гр. Варна, заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 –
09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на
съдебно – автотехническа и съдебно-счетоводна експертиза (основно и
допълнително), въз основа на които районният съд е приел, че предявеният
иск е неоснователен, тъй като не бил установен механизмът, при който е
настъпило процесното застрахователно събитие.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на сухопътни превозни средства е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при
настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между тях, че между ответното
застрахователно дружество и ищеца Й. С. С. е бил сключен застрахователен
договор с полица № *******, по силата на който застрахователят е поел
задължение да поеме риска от настъпване на вреди по лек автомобил „БМВ
318i“ с рег. № *******. Застрахователният договор е със срок на действие от
00.00 часа на 27.04.2018 г. до 24.00 часа на 26.04.2019 г. По силата на
застрахователния договор страните са уговорили, че застрахователната
премия е в размер на 320,40 лева, която е следвало да бъде платена на 4 равни
4
вноски, всяка от които в размер на 114,75 лева, като към премията е включена
и сума от 2% ДЗП. Първата вноска е платена при сключване на
застрахователния договор – 25.04.2018 г. Падежът на втората вноска е
уговорен на 27.07.2018 г., като не е спорно, че е платена в срок. Третата
вноска е уговорено да бъде платена на 27.10.2018 г.
Основният спор между страните в първоинстанционното производство,
който не е обсъден от районния съд е дали към момента на настъпване на
застрахователното събитие, сключеният със застрахователна полица №
******* договор е бил прекратен. Разглеждането на този въпрос има значение
относно това дали при действието му е настъпило застрахователно събитие и
дали е възникнало задължение съобразно уговореното в договора и общите
условия към него за заплащане на обезщетение. С оглед на това и независимо,
че не районният съд не е изложил мотиви в тази насока този въпрос следва да
бъде обсъден преди да се прецени правилността на решението относно
фактическите и правни изводи, свързани с предпоставките за възникване на
задължение за плащане на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 от Кодекса за застраховането в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се
плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. Не е спорно между
страните, а и се установява, че със застрахователния договор страните в
настоящото производство са уговорили застрахователната премия да бъде
платена на 4 равни месечни вноски, както и че първите две от тях са платени
при спазване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от Кодекса за застраховането и
уговореното. Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е настъпил падежа на трета дължима вноска. В чл.
368, ал. 2 от кодекса е предвидено, че при неплащането на разсрочена вноска
от застрахователната премия застрахователят може да намали
застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената
премия; да измени условията по договора или да прекрати договора.
Застрахователят може да упражни едно от правата не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на
застрахователя (ал. 3). Когато, обаче, в застрахователната полица е посочено,
че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от
датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от
15 дни изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
5
застрахования не е необходимо. Видно от приетата по делото застрахователна
полица № ******* е, че страните по нея са уговорили, че при неплащане на
разсрочена вноска в уговорения срок, застрахователният договор се
прекратява с изтичане на 15-дневен срок от падежа.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 114,75 лева е
платена от застрахованото лице на 31.10.2018 г., като действалият като
застрахователен брокер „С.“ ООД, което дружество е превело сумата на
застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД на 09.11.2018 г. Не е спорно, а и се
установява, че към датата на извършване на плащане на третата вноска на
застрахователната премия „С.“ ООД е било заличено от списъка на
застрахователните брокери, воден от Комисията за финансов надзор.
Съгласно разпоредбата на чл. 335 от Кодекса на застраховането лица, които
не са вписани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 или 12 от Закона за Комисията
за финансов надзор като застрахователи, застрахователни посредници или
посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна
дейност, не могат да приемат плащания на застрахователна премия, освен в
случаите по чл. 295, ал. 1 (какъвто не е настоящия) или ако имат лиценз за
извършване на платежни услуги. В конкретния случай, по делото се
установява, че дружеството, приело плащане на застрахователна премия, не е
било вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, както и не се
установява да има лиценз за извършване на платежни услуги. Следователно,
извършеното плащане чрез това дружество следва да се разглежда на
плоскостта на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Закона за задълженията и договорите
изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на
овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай, то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от
него. От събраните по делото доказателства се установява, че третата вноска
по премията по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица
№ *******, е постъпила по сметка на застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД на
09.11.2018 г. Доколкото това е направено преди изтичане на срока по чл. 368,
ал. 3 от Кодекса за застраховането и уговореното в договора и при липсата на
доказателства, че застрахователят е предприел действия, с които да се
противопостави, непосредствено след получаване на сумата, то следва да се
6
приеме, че плащането е извършено надлежно и съобразно уговореното и
задължението на Й. С. С. е изпълнено. Следователно не е настъпило
прекратяване на застрахователния договор и на основание чл. 405 от Кодекса
за застраховането ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи плащане на застрахователно
обезщетение.
Въззивният съд, като приема, че към момента на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие, страните са били обвързани от валиден
застрахователен договор, следва да обсъди дали са настъпили основания за
възникване на задължението за плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15
дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да
уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи.
Не е спорно между страните, а и се установява, че по заявление за
изплащане на обезщетение, подадено от Й. С. С. е образувана преписка по
щета № 0201-001190/2018-01 във връзка с настъпило на 11.12.2018 г.
застрахователно събитие като на лек автомобил „БМВ 318i“ с рег. № *******
при паркирано състояние са причинени щети – заден капак. Извършен е оглед
на застрахования автомобил и са съставени описи за установените щети. От
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че установените по лекия автомобил щети съответстват на
описания в уведомлението за щета механизъм и се налага извод, че те са в
причинно следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото
лице установява, че общият размер на причинените щети на застрахования
лек автомобил „БМВ 318i“ с рег. № ******* към датата на настъпване на
застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на 262,51 лева.
Въз основа на така събраните по делото писмени доказателства в
тяхната съвкупност водят до единствения възможен извод, че
застрахователното събитие е настъпило по описания в исковата молба и
уведомлението за щета начин. Застрахователят не е ангажирал доказателства,
че е указал на застрахования да ангажира други писмени доказателства в
срока за произнасяне и следователно предявеният иск се явява основателен по
основание, т.е. за застрахователя е възникнало задължение да плати
7
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установява се от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че размерът на обезщетението, определено по
средни пазарни цени е 262,51 лева, т.е повече от претендираното от ищеца.
Следователно предявеният иск се явява основателен, а постановеното
решение правилно.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на Софийски районен съд, 68 състав, решението следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на Й. С. С. сумата от 325 лева – разноски в заповедното
производство, 520 лева – разноски в първоинстанционното производство и
425 лева – разноски във въззивното производство. Направеното на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност се явява неоснователно,
доколкото с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия от процесуалния представител на въззивника
обосновават критериите, предвидени в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата
за справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20081940/06.03.2023 г. по гр.д. №
46401/2019 г. по описа на СРС, 68 състав и вместо него постановава:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. С., ЕГН-
**********, гр. София, ул. ******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* иск по
чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи на Й. С. С. сумата от 238,40
лева, представляваща дължимото според заявителя застрахователно
обезщетение по щета № 0201-001190/2018-01 за претърпените от него
8
имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие –
увреждане от неустановен паднал предмет върху задния капак на
застрахования автомобил „БМВ 318i“ с рег. № *******, осъществено на
11.12.2018 г. в гр. Варна, заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 – 09.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 25720/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД,
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* да
заплати на Й. С. С., ЕГН-**********, гр. София, ул. ******* сумата от 1270
лева, представляващи направени разноски в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9