Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
.... 28.02.2019г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски
състав,
на трети февруари две хиляди
и двадесета година,
в публично заседание , в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР: ПЕТЪР ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
САХАТЧИЕВА
т.д. №160 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.226 ОТ КЗ/ОТМ./ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД
Постъпила е искова молба от К.И.Н.,
ЕГН**********,***,чрез пълномощника адв.С.Ч. от САК,с посочен съдебен адрес ***,
ЕИК*** , като е предявен осъдителен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм.
/вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД -пряк иск срещу застрахователя по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,с цена 100 000лв.,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие причиняване
смъртта на неговия брат П. И. В., ЕГН**********, при ПТП,настъпило на
14.07.2014г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от датата на
ПТП-14.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,че на
14.07.2014г. е настъпило ПТП,като водачът на л.а. м.“Опел“,модел “Астра“,с
рег.№***-К. И. М., нарушавайки правила за движение по пътищата и движейки се с
несъобразена скорост,навлязъл в лентата за насрещно движение ,в резултат на
което е настъпил удар между лекия автомобил и движещия се по същото време в
лентата за насрещно движение т.а.м.“Даф“,с рег.№СА 2952 МС.Причинена е смъртта
на пътувалия в лекия автомобил пътник на предна дясна седалка-П. И. В.. Вината
на водача К. И. М. за настъпване на процесното ПТП е установена с влязла в сила
присъда №16/13.10.2015г. по НОХД№261/2015г. по описа на ОС-Ловеч ,имаща
задължителната сила по чл.300 от ГПК.
Ищецът твърди,че причина за смъртта на П. В.
са множеството травми,несъвместими с живота.Налице е причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на П. В.. Посочва,че е
преживял изключително тежко смъртта на своя брат,изпаднал е в шок при научаване
на новината за неговата смърт.Ищецът твърди,че е била налице трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия му брат,като търпи продължителни болки и
страдания от неговата смърт.Изживява стрес, изострена
чувствителност,ранимост,безпокойство,безсъние,загубил е своя брат като
емоционално присъствие и опора в живота.Настъпилата смърт на брата на ищеца е
довела до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищеца.
Същевременно за л.а.м. м.“Опел“,модел
“Астра“,с рег.№*** има сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното
дружество-полица №22113002891299,валидна от 31.12.2013г. до 30.12.2014г.,поради което
ответното дружество е активно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Налице е правен интерес от страна на ищеца
да предяви настоящия осъдителен иск
с правно основание чл.226 ,ал.1 от КЗ /отм./вр.чл.45 и сл. от ЗЗД против
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** , за заплащане на обезщетение в размер на
100 000лв., за причинените му
неимуществени вреди ,настъпили
вследствие настъпилата смърт на неговия брат П. И. В., ЕГН**********,в резултат
на ПТП от 14.07.2014г., по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,ведно със
законната лихва,считано от датата на ПТП-14.07.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
С исковата молба са
представени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен
отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Такъв е постъпил в законовия срок от ответното дружество,чрез
юрк.В..
В писмения отговор се
прави възражение по допустимостта на предявения иск с оглед разпоредбата на
чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.380 от КЗ.
На следващо място ответникът
заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени
вреди,а именно ищецът да е бил зависим
изключително от грижите на своя починал брат,както и да са имали отношения с
особена връзка,различна от обичайните между братя.От твърденията в ИМ не се установява,че
ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди поради възникнала
особена близост с пострадалия,тъй като ищецът не е наследник на починалия по
права линия.Водени са други искови производства пред СГС и СРС по
искове,предявени от преките наследници на починалия,а именно –деца,фактическа съпруга
и родители,които са приключили със съответните съдебни актове. Ответникът
твърди също така,че към датата на процесното ПТП ищецът е бил пълнолетен,не е
живеел с пострадалия в едно домакинство.Съгласно постановеното в ТР №1/2018г.
на ОСНГТК на ВКС ,материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,са лицата,посочени в
Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на ВС.По изключение
друго лице,създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,е справедливо да бъде обезщетено
при наличие на особени житейски обстоятелства.
Ответникът
прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност,предвид
разпоредбата на чл.197 от КЗ и датата на настъпване на процесното
ПТП-14.07.2014г.,както и на претенцията за присъждане на законна лихва.
Ответното дружество счита,че претенцията е
изцяло неоснователна,а претендираното обезщетение е недължимо. Алтернативно исковата претенция
се оспорва и по размер.
С
писмения отговор се представя копие от Решение
на СГС от 30.03.2016г., постановено по
гр.д.№12692/2014г. по описа на същия съд.Ответникът е направил искане за
допускане до разпит на един свидетел,при режим на призоваване за
обстоятелствата във връзка с отношенията между ищеца и починалия П. И. В. .
Постъпила е
Допълнителна ИМ.,с която е оспорват всички възражения,направени от ответника с
писмения отговор.Ищецът моли да бъде обявено за безспорно обстоятелството по
делото за наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица №22113002891299,
валидна от 31.12.2013г. до 30.12.2014г.,към
датата на настъпване на процесното ПТП ,както и обстоятелството за извършване
на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца-застрахования при
ответника водач.
Не се сочат нови доказателства и не се правят
други доказателствени искания.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор.
Поддържат се направените възражения с първоначалния писмен отговор.Поддържа се
възражението за погасяване по давност на исковата претенция за главница и и компенсаторна лихва,считано от датата на
настъпване на ПТП.Поддържа становището си по отношение на сочените от ищеца
доказателства и направени доказателствени искания.
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е
допуснал до разглеждане по същество предявеният осъдителен иск от К.И.Н., ЕГН**********,***
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** , с правно основание чл.226 от КЗ /отм.
/вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД -пряк иск срещу застрахователя по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,с цена 100 000лв.,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие причиняване
смъртта на неговия брат П. И. В., ЕГН**********, при ПТП,настъпило на
14.07.2014г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от датата на
ПТП-14.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата,приел е представените
доказателства и се е произнесъл по направените доказателствени искания,изготвил
е писмен проекто-доклад по делото.
Още с проекто-доклада си
окръжният съд е приел,че искът е допустим ,предвид датата на настъпване на застрахователното
събитие и срокът на действие на застрахователния договор, като в случая следва
да бъдат приложени разпоредбите на КЗ/отм./,където не е предвидено рекламационното производство по
реда на чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.380 от КЗ.
Не е налице и погасяване на исковата претенция по давност ,макар това
възражение да се отнася до съществото на правния спор,тъй като процесното ПТП е
настъпило на 14.07.2014г., а исковата молба е подадена на 02.07.2019г.
Окръжният
съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за
установено следното:
Не се спори по делото,а видно и от
представените писмени доказателства,че на 14.07.2014г. е настъпило ПТП,като при
управление на л.а.м.“Опел“,модел “Астра“,с рег.№***-водачът К. И. М.,
нарушавайки правила за движение по пътищата и движейки се с несъобразена
скорост,навлязъл в лентата за насрещно движение ,в резултат на което е настъпил
удар между лекия автомобил и движещия се по същото време в лентата за насрещно
движение т.а.м.“Даф“,с рег.№СА2952МС.Причинена е смъртта на пътувалия в лекия
автомобил пътник на предна дясна седалка-П. И. В..
От
представеното заверено копие на Присъда №16/13.10.2015г., постановена по
НОХД№261/2015г. на ОС-Ловеч и решение №29/ 12.02.2016г. на АС-В.Търново,постановено
по ВНОХД №384/2015г. по описа на същия съд,е видно,че К. И. *** е признат за
виновен в това,че на 14.07.2014г., на път I-3,км. 143+700, между гр.Луковит и с.Петревене,Ловешка
област, при управление на МПС л.а.м.“Опел“,модел “Астра“,с рег.№***, нарушил
правила за движение по пътищата-чл.21ал.2 от ЗДв.П и причинил по
непредпазливост смъртта на П. И. ***-престъпление по чл.343,ал.1,б.в“ от НК
вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК. Наложено му е съответното наказание лишаване от
свобода , изпълнението на което е отложено с 4-годишен изпитателен срок. Подсъдимият
е лишен и от правото на управлява МПС за срок от 4 години,считано от влизане в
сила на присъдата и отнемане на свидетелството за правоуправление.С горепосоченото
решение на АС-В.Търново по ВНОХД.№384/2015г. е
изменена постановената присъда от ОС-Ловеч в частта й относно наложеното
наказание,като същата е потвърдена в останалата й част. Присъдата е влязла в
сила на 08.03.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда ,
постановена по НОХД №384/2015г. по описа на ОС-Ловеч, е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието от водача К. И. М. ,неговата
противоправност и виновността на дееца.
На следващо място видно от
представеното от ищеца удостоверение за родствени връзки пострадалият П. И. В.,
ЕГН**********, е брат на ищеца К.И.Н..
В
хода на съдебното дирене е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството за наличието и валидността на сключен застрахователен договор
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ -по полица №22113002891299, валидна от
31.12.2013г. до 30.12.2014г. и към датата на настъпване на процесното ПТП.
Налице
е активна легитимация у ищеца за предявяване на иска,както и основание за
възникване на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение.Възникването на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение се предпоставя от наличие на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ и настъпване на застрахователно събитие.В случая,
както валидността на сключен застрахователен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, полица №22113002891299 по отношение на л.а. , м.“Опел“,модел “Астра“,с рег.№*** към 14.07.2014г.,така и настъпването на
застрахователното събитие-ПТП, виновно причинено от застрахованото
лице,вследствие на което е починало лицето П. И. В., ЕГН**********,са
установени по безспорен начин в настоящото производство.
Спорни по делото са въпросите доказано ли е наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка от страна на ищеца с починалия негов брат,търпи ли
ищеца продължителни болки и страдания от неговата смърт и в какъв размер следва
да бъде определено обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД за
справедливо обезщетяване.
В хода на съдебното дирене
са събрани гласни доказателства,като са разпитани свидетели.
От
показанията на свидетеля К.Г. -съсед на ищеца, се установява,че след смъртта на
своя брат ищецът се е променил.Първо е починала жена му,а
после и брат му. Ищецът е приел тежко
загубата на своя брат,тъй като след смъртта на жена си и на брат си , е
изпаднал в изключително тежка ситуация-самотен родител с малко дете,
безработен,без постоянна работа и материално затруднен.Преди е работел като
заварчик,а сега преживява с пенсията,която дават на детето от починалата му
майка.Свидетелят Г. посочва,че двамата братя са били в много добри отношения. Макар и да не са
живели в едно домакинство,почти всеки ден К.Н. е бил при брат си с детето.Преди да почине П. В. е живял заедно
с майка им и своето семейство в едно къща
в гр.Кнежа,а понастоящем ищецът К.Н. живее в тази къща с майка си.От
показанията на свидетеля се установява ,че П. В. е помагал много на своя брат-финансово,както
и е гледал детето, защото тогава К.Н. е
бил без жена. Преди да почине,П. В. е
работел в игрална зала, казино и е бил
по-добре материално,като е помагал на брат си по отношение на заплащане
на сметки, както и закупуване на всичко,необходимо за детето.
Свидетелят Н.Н.,приятел и
съученик на ищеца,установява,че П.
е живял в къщата, където е майка и баща
му,като К. е живял в друга къща,в отделно домакинство. Свидетелят излага идентични
факти,а именно,че П. В. много е помагал за детето, защото съпругата на ищеца
К.Н. е починала през 2008г.Свидетелят много
пъти е виждал ищеца при П., при майка му и баща му. П. е бил в по-добро
финансово състояние от брат си и затова му е помагал в много неща и финансово, и
морално.Двамата братя са имали тясна връзка помежду си, виждали са се
често.Когато свидетелят е бил на гости у ищеца , и брат му е бил там. Свидетелят Н. посочва,че е близък приятел
на ищеца, като почти постоянно са
заедно. Първите дни след катастрофата е
карал ищеца с колата, тъй като не е бил в състояние да управлява кола. След смъртта на брат си е изпаднал в депресия
,станал е по-затворен в себе си .Често ходи на гробища и почита паметта на брат
си,направил е паметник.
Свидетелят И.П. -съсед с ищеца,
установява, че двамата братя К. и П. са
имали доста силни братски отношения. Не знае да е имало някакво
неразбирателство или конфликти в семейството им и помежду им. В момента ищецът живее
с една жена на съпружески начала.Има дете –П., което е от съпругата му, която е
починала, а понастоящем живее с друга
жена. Починалият П. В. е живял с майка си и баща си, както с жена си и двете си
деца. Тогава ищецът К.Н. е живеел отделно, а сега живее с майка си, баща му е починал.Свидетелят П.
също посочва,че когато е починала
съпругата на К.– К., детето П. е прекарвала много време при П., който е помагал много за детето,а също и с пари е
помагал.
Показанията на разпитаните
свидетели са непротиворечиви,поради което следва да им бъде дадена вяра.
При така събраните
доказателства в хода на съдебното дирене съдът намира,че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на своя брат П.
И. В..Доказана е особено тясна
емоционална връзка между двамата братя ,наличие на взаимно разбирателство и
подкрепа от страна на П. В. към ищеца К.И.Н..Загубата
на ищеца е внезапна и е причинила мъка,душевни болки и страдания,които
продължават и ще продължават във времето.
Обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост и съобразно всеки конкретен случай.Съгласно
ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по ТД№1/2016г. на ОСНГТК „Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата,посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление№5/24.11.1969г.,и по изключение всяко друго лице,което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.“Действително обезщетението следва да се присъди при доказана
особено близка връзка с починалото лице и действително претърпените от смъртта
му вреди от страна на ищеца.
Окръжният съд намира,че предявеният иск с пр.основание чл.226 от КЗ/отм./ вр.пар.22 от ПЗР на КЗ вр. пар.50 от ПЗР на КЗ вр.чл.45 от ЗЗД е
доказан по своето основание.Съгласно ТР№1/2018г. от гледна точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица,извън най-близкия родствен кръг да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди,ако са създали с починалия
постоянна,трайна и дълбока емоционална
връзка,заради съдържанието на която търпят морали болки и страдания от смъртта
му,сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките“.Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри,баби/дядовци и внуци.В традициите на българското семейство това са
родственици от най-близкия семеен кръг.
В настоящото производство е доказано
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му
брат. Двамата макар и да не са живели в едно домакинство,са имали силна емоционална връзка,тъй като след
загубата на съпругата си ищецът е останал самотен родител с малко
дете,материално затруднен и без постоянни доходи. Същевременно П. е помагал на своя брат както
материално,така и морално, по отношение отглеждането на детето, често е го е
вземал в дома си при своите деца.Помощта не е била инцидентна,а постоянна и
изключително необходима за ищеца.Двамата братя са били в много добри отношения
и често са били заедно,като е била
налице помощ от страна на единия към другия брат много повече от нормалните
отношения между такива родственици.
Относно размера на претендираното обезщетение,съдът
намира,че искът е частично основателен.
В настоящия случай договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“ по
полица №22113002891299,е със срок на валидност от 31.12.2013г. до 30.12.2014г. Съгласно пар.22 от ПЗР на действащия към настоящия
момент КЗ/в сила от 01.01.2016г. /за застрахователните договори,сключени преди
влизането в сила на новия КЗ,се прилага част четвърта от отменения КЗ,освен ако
страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс.Ето защо,съдът
намира,че при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение,са приложими единствено нормите на
част четвърта от отменения КЗ,които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата по чл.493а,ал.4 от КЗ,както това е сторено в
чл.493а,ал.4 от КЗ вр.пар.96 от ПЗР на КЗ-в размер до 5000лв.
Предвид
изложеното и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 20 000,00 лв., платимо от ответното
дружество за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на причиняване смъртта на неговия брат П. И. В.,
ЕГН**********, при ПТП,настъпило на 14.07.2014г., по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество. Обезщетението следва да
бъде заплатено ,ведно със законната лихва,считано от датата на ПТП-14.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.За разликата до претендираното обезщетение
в размер на 100 000,00 лв. за
причинените на К.И.Н. неимуществени вреди,искът, като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.6
от ГПК ответното дружество ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, гр.София, ЕИК***,следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС
държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 800лв.
Следва да бъде осъдено ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** да заплати на осн.чл.38,ал.2 от ЗА
на адвокат
С.С.Ч. от САК с № ********** ,пълномощник на ищеца К.И.Н. и осъществил
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
Съобразно отхвърлената част от предявения иск и представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК , следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК
К.И.Н., ЕГН********** да заплати на
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК***, деловодни разноски за настоящата инстанция
в размер на 340лв.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.226 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на
К.И.Н., ЕГН**********,*** в размер
на 20 000лв./двадесет хиляди лева/ като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат
П. И. В., ЕГН**********, в резултат на ПТП, настъпило на 14.07.2014г., по
вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество ,ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на събитието-14.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендирано
обезщетение в размер на 100 000,00лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
С.С.Ч. от САК с №********** ,пълномощник
на ищеца К.И.Н. и осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 1130лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС ДТ върху
уважената част от иска в размер на 800лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК К.И.Н.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, гр.София, ЕИК*** деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 340лв. съразмерно с отхвърлената част
от иска и представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: