Решение по дело №124/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 37/07.05.2015 година, постановена по НОХД № 270/2015 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Е. А. А. от гр. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19.11.2014г. в гр. К. в съучастие като извършител с Е.М. И. от гр. К., отнел чужди движими вещи- пари в размер на 597.00лв. от владението на С. Р. М. от с. Г. и., обл.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Със същата присъда, съдът е признал и подсъдимият Е.М. И. от гр. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 19.11.2014г. в гр. К. в съучастие като извършител с Е. А. А. от гр. К., отнел чужди движими вещи- пари в размер на 597.00лв. от владението на С. Р. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата е постановено веществените доказателства по делото – пари в размер на 235.90 лева да бъдат върнати на техния собственик – С. Р. М. от с. Г. и., обл.К.

Въззивното производство е образувано по жалба Е. А. А., подадена чрез защитника му адв.Р. К., в която се твърди, че наложеното наказание на Е. А. е несправедливо завишено. Съдът не бил отчел в необходимата пълнота съдействието, което указал подсъдимият както на досъдебното, така и на съдебното производство, искреното му разкаяние и изразеното съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Моли, да се измени първоинстанционната присъда, като се намали размера на наложеното на Е. А. наказание.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание. Представлява се от преупълномощен от адв.Р. К. защитник, а именно адв.Х. К., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като се намали размера на наложеното на подзащитния му наказание на 6 месеца „лишаване от свобода”.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна. Определеното наказание намира, че съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца, като съдът бил отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което определеното наказание се явявало съразмерно на извършеното деяние. Твърди, че липсват доказателства, което да налагат изменение на първоинстанционната присъда по отношение на така определеното на подс.Е. А. наказание. Моли да се потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като и двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това, правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимите и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят.

С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

На 19.11.2014г. вечерта двамата подсъдими Е. А. и Е. И. се срещнали в гр. К. в кв.”В.”. По същото време първият носел в себе си мобилния си телефон. Не след дълго по него получил обаждане от свидетеля Р. М., който го попитал дали можел да намери проститутки, тъй като свидетелят С. М. искал момиче за вечерта. В този момент подсъдимият Е. А. попитал дееца Е. И. дали можел да намери проститутки. Той отговорил положително, при което първият казал, че имал възможност и се уговорили да дойдат до кв.”В.” пред бл.* в гр. К.. Малко по- късно на уреченото място същата вечер на место пристигнали свидетелите Р. М., М. М. и С. М. Последните отново обяснили, че пострадалият М. искал да наеме момиче за вечерта. Поради това подсъдимият Е. И. се отдалечили на известно разстояние и звъннал на някого от мобилния си телефон. След проведеният разговор, подсъдимият Е. И. заявил на свидетеля С. М., че момичето искало предварително сумата от 70лв. и да отидат до бл.* в кв.”В.”, където жената щяла да ги чака. Поради това двамата дейци заедно с тримата свидетели се придвижили до този блок. Там подсъдимият Емрах Илиев влезнал в един от входовете на блока и след около 3- 4 минути се върнал при другите. Там обяснил на свидетеля С. М., че момичето искало сумата от 70лв. предварително. Последният обаче се отказал, тъй като много пъти преди това го били лъгали по този начин.

Същата вечер по- късно петимата мъже- двамата дейци и тримата свидетели, тръгнали пеша към централната част на гр. К.. По пътя двамата подсъдими се уговорили да заведат свидетеля С. М. до парк „П.“, където било по-тъмно и щели да го принудят да им даде сумата от 70лв. По някое време подсъдимият Е. И. заявил на пострадалия, че момичетата се намирали в този парк, където ги чакали. Поради това и петимата продължили натам. След като преминали чешмата намираща се там, те навлезли в тъмна част. Тогава свидетелят С. М. се усъмнил, че имало нещо нередно и заявил на двамата дейци, че се отказвал и нямало да върви повече. В този момент подсъдимият Е. А. застанал пред него, хванал му ръцете и ги извил, а другият подсъдим Е. И. пребъркал джобовете на панталона на свидетеля С. М. В един от тях намерил сумата от 597лв. и я взел. Тогава подсъдимият Е. А. пуснал ръцете на свидетеля С. М., при което последният избягал в неизвестна посока. В този момент двамата дейци заедно с другите свидетели побягнали в посока към централната част на града. По-късно подсъдимите сами се придвижили до бл.* на кв.В. в гр. К., където се срещнали отново със свидетелите М. М. и Р. М. Там на место първите дейците предоставили на свидетелите сумата от по 25 лв. на двамата като ги предупредили да не казват на никого за случилото се. Същата вечер пострадалият Себахатин Местан сигнализирал в РУ на МВР- Кърджали за отнетата му сума в размер на 597лв.

С Протокол за доброволно предаване от 20.11.2014г. подсъдимият Е. И. предал на служителите на РУ на МВР- Кърджали сумата от 125лв., при което заявил, че това било част от сумата, която взел от джоба на свидетеля М. в парк „П.“.

С Протокол за доброволно предаване от 20.11.2014г. подсъдимият Е. А. предал на служител в РУ на МВР- Кърджали сумата от 60лв. в банкноти с номинал от по 20лв., за които заявил, че бил взел от С. М. в парк „П.“.

С Протокол за доброволно предаване от 20.11.2014г. свидетелят Р. М. предал на служител в РУ на МВР- Кърджали сумата от 25.90лв. в банкноти и монети. При предаването заявил, че тя му била дадена от подсъдимия Е., които взел от мъж в парк „П.“.

С протокол за доброволно предаване от 20.11.2014г. свидетелят М. М. предал на служител в РУ на МВР- Кърджали сумата от 25лв., за която заявил, че му била дадена от подсъдимия Емрах, която взел от мъж в парк „П.“.

Тази безспорна фактическа обстановка, както е приел и районният съд се установява на база обясненията, дадени и от двамата подсъдими, от другите гласни доказателства- свидетелските показания на С. М., М. М., Р. М., както и от писмените доказателства- 4 броя протоколи за доброволно предаване и 4 броя протоколи за разпознаване на лица и предмети, протокол за оглед на веществени доказателства, събрани на досъдебното производство. Всички тези доказателства са еднопосочни и се подкрепят от направените самопризнания от страна и на двамата дейци направено в производството пред първоинстанционния съд.

При така установеното от фактическа страна, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият Е. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК, до какъвто извод е достигнал и районният съд.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои от два акта- принуда и кражба, като предмета на престъплението е чужда за дееца движима вещ, която бива отнета при отсъствие на съгласие на владелеца за това. В случая са налице и двата акта, които целят постигането на един резултат, а именно отнемането на вещите.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, като деецът Е. А. е взел участие в самото изпълнително деяние. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

По същество, спорът по делото се свежда до справедливостта на наложеното на подсъдимия Е. А. А. наказание, което според жалбодателя е завишено по размер и следва да бъде намалено.

В тази връзка, въззивната инстанция, съобрази следното: Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложението на чл.373, ал.2 от НПК, относно определянето на наказанието на подсъдимия, е обвързан с разпоредбата на чл.58а от НК. При индивидуализацията на наказанието, съдът е обсъдил обществената опасност на дееца и деянието, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид спецификата на самото деяние състоящо се от два акта, решаващият съд е приел, че обществената опасност на деянието е висока. Настоящата инстанция намира този извод за правилен, като счита, че от значение за преценката на обществената опасност на деянието е и обстоятелството, че деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително къде и как да извършат деянието. Правилно самопризнанието направено на досъдебното производство, младостта, чисто съдебно минало и добри характеристични данни за подс.Е. А. са отчетени от районния съд като смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващо е отчетено обстоятелството, че деянието е извършено през тъмната част на денонощието. Съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 изр.последно от НПК за приложението на чл.58а от НК, районният съд е счел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най-тежкото предвидено в закона наказание след редукцията, се явява несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложил наказание „лишаване от свобода” от 1 година. Приел е, че са налице и условията на чл.66, ал.1 от НК и е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Действително, както се сочи в жалбата, районният съд не е отчел изразеното разкаяние и съжаление за извършеното и съдействието, което е указал подсъдимият при разследването. В същото време обаче, първоинстанционният съд не е отчел като отегчаващо вината обстоятелство, че деянието е извършено от две лица в съучастие като извършители, които съвсем целенасочено са успели да примамят и убедят пострадалия да ги придружи в парка, където е по- безлюдно, при това се насочили в неосветена част от парка и именно подс.Е. А. е упражнил физическа сила, хващайки и извивайки ръцете на С. М., когато последният се е усъмнил в намеренията им и се е опитал да си тръгне. Съобразявайки всичко изложено, определеното от районния съд наказание се явява справедливо и отговарящо на конкретно извършеното от дееца противоправно деяние и липсват основания същото да бъде намалено. Именно това наказание, настоящия състав намира, че е в състояние да изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира обжалваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/07.05.2015 год. по НОХ дело №270/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.