Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр. Велико Търново,20.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №
689 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 138, ал. 8 Закона за ветеринарномедицинската дейност, вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е
по жалба на Теди цвет ЕООД гр. В.Т.чрез *** Ч. *** против Заповед №
731/28.4.2022г. на Директор ОБДХ гр. В. Търново, с която е обезсилено
издаденото в полза на жалбоподателя Удостоверение с № 229/22.10.2020г.за
регистрация по ЗВМД на животновъден
обект с № 5195-0357, с. Обединение , общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново считано
от 28.4.2022г.
В жалбата са изложени подробни съображения за основателността й и за незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място при постановяване на оспорвания акт, ответникът не е спазил изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не е изложил никакви мотиви. Единствено е посочил правното основание за издаването й чл. 138, ал.1, т. 3 от ЗВМД , в този текст има две различни хипотези, при което органът не е конкретизирал коя от тях намира за осъществена. Неизлагането на фактическите и правни основания за издаване на акта, освен нарушение на изискването за форма, представлява и съществено процесуално нарушение, тъй като правото на жалбоподателя на защита е било ограничено, поради което се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. Друго съществено нарушение на процедурата е неприлагането точно на чл. 138, ал. 1 от ЗМВД, който изисква първо да се заличи регистрацията на обекта и едва след това да обезсили издаденото удостоверение. Жалбоподателят е бил уведомен за оспорваната Заповед значително по-късно, като представеното ветеринарно- медицинско свидетелство за предвижване от 3.9.2022г. след датата на издаване на Заповедта, установява, че към момента на транспортиране 3.09.2022г. животновъдният обект е бил с регистрация, тъй като в противен случай системата не би допуснала ветеринарния лекар да го издаде. Не са дадени задължителните указания за животновъдните единици към момента на издаване на Заповедта. В резултат на всичко гореизложеното е допуснато и съществено нарушение на материалния закон, тъй като липсват материалните предпоставки за издаване на Заповедта. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание се представлява от *** Ч., който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, поради постановяването й в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че в хода на съдебното производство се установява чрез разпитаните свидетели и писмени доказателства, че всички изложено в жалбата отговаря на обективната действителност. Обектът съществува и към момента. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК..
Ответният орган, Директор на ОД БХ,Велико Търново, чрез *** Н. оспорва така подадената жалба.Счита, че оспорваната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съдържа мотиви, спазена е предвидената от закона процедура, правилно е приложен материалния закон. След като видно от Удостоверение № 1 към сключения договор за наем от 29.9.2015г. на животновъдния обект, в т.2 е посочено, че срокът се удължава до 30.9.2021г.. СЛед неговото изтичане е осъществен състава на чл. 138, ал. 1, т. 3 от ЗМВД , който визира, че регистрацията по чл. 137 от с.з. се заличава и удостоверението се обезсилва със Заповед на Директор ОДБХ при прекратяване ползването на обекта или при изтичане срока за неговото ползване. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена . Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК..
Административен съд Велико Търново , в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е подал заявление вх.№ 5323/30.9.2020г. за регистриране на животновъден обект
на основание чл. 137, ал 1 от ЗВМД с капацитет 110 говеда и 90 овце с посочен
адрес с. Обединение ,общ. П. Тръмбеш. Към заявлението е приложен Договор за
наем на недвижим имот от 29.9.2015г. вписан в Служба по вписванията В. Търново
с рег. № 1617/29.9.2015г., като изрично в същия в чл.2 е посочено , че срокът
на договора за наем е до 30.9.2021г. Представен е и Нотариален акт № 81 т. 1,
н.д. 63/2013г. , с който наемодателят Земеделска кооперация за производство и
услуги МЕКИНГ се легитимира като собственик на недвижимия имот. Със Заповед №
1182/13.10.2020г. ИФ Директор на ОДБХ определя състав на комисия, със задача да
извърши проверка на ЖО за спазване на изискванията на Наредба и съгласно
подаденото заявление за регистрация по чл. 137, ал.2 от ЗВМД Горепосочената
комисия е извършила проверка на ЖО, за което е съставен констативен
протокол и е дала положително становище
за неговата регистрация с вх. № 17/22.10.2020г. В резултат на това процедурата
е приключила с издаване на Удостоверение с № 229/22.10.2020г.за регистрация по ЗВМД на животновъден обект с № 5195-0357, с.
Обединение , общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново. В него е посочен срокът му на
действие от 22.10.2020г. до 30.9.2021г.
След
изтичане на горния срок е издадена процесната Заповед, с която с която е обезсилено издаденото в полза на
жалбоподателя Удостоверение с № 229/ 22.10.2020г.за регистрация по ЗВМД на животновъден обект с № 5195-0357, с.
Обединение , общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново считано от 28.4.2022г.
По делото липсват данни кога е връчена процесната Заповед. Настоящото производство е образувано по повод подадена жалба срещу този акт с вх. № 5641/28.10.2022г.
В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка, представена от ответник жалба и е разпитан като свидетел Г.Г., който е ветеринар, който има сключен договор с жалбоподателя за извършване на държавна профилактична програма, задължителна за всеки ЖО. Същият пояснява, че продажбата на животни става с ветеринарно- медицинско свидетелство, което по заявление на собственика, самият той издава , като го изважда от системата, която го генерира автоматично – Системата се нарича ВИТИС, като при издаване на това удостоверение задължително се проверява регистрацията на ЖО, регистрация на МПС и мястото на разтоварване на животните. За него щом системата го допуска да работи, то значи, че жалбоподателят има действаща регистрация като ЖО. Заявява, че към настоящия момент ЖО работи и в него има животни.
При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предмет
на оспорване е Заповед №
731/28.4.2022г. на Директор ОБДХ гр. В. Търново, с която е обезсилено
издаденото в полза на жалбоподателя Удостоверение с № 229/22.10.2020г.за
регистрация по ЗВМД на животновъден
обект с № 5195-0357, с. Обединение , общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново считано
от 28.4.2022г.
Доколкото в преписката липсва дата на връчване на Заповедта, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 149 АПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
В настоящето производство и съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява, дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материално-правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Разгледани по същество жалбата е основателна:
По делото няма спор, че същата е издадена от компетентен орган –Директор на ОДБХ, Велико Търново. Българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност, съгласно чл. 4 ЗВМД, а съгласно чл. 138, ал. 1 ЗВМД, регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, при наличието на определени предпоставки. В този смисъл, тъй като обекта, чиято регистрация е разпоредено да се заличи, се намира на територията на област Велико Търново, местно компетентната структура на БАБХ е ОДБХ,В. Търново. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Макар да е спазена писмената форма за издаване на акта, същият се явява немотивиран в противоречие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК. Обжалваният акт е издаден при липса на законоустановени реквизити, при пълна липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за неговото издаване. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки за заличаване на регистрацията на ЖО
Съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Така с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР се приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административно акт да се излагат при съдебно обжалване на акта, тъй като страната е напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
В процесния случай мотиви не са изложени изобщо от административния орган, както се посочи по-горе, нито в административния акт, нито с друг документ в преписката, а административния акт не е оспорен по административен ред. В съдебно заседание по делото процесуалният представител на административния орган навежда доводи относно фактическите установявания на органа и приложимата хипотеза на визираната правна норма, като по този начин намира, че актът се явява мотивиран. Тези доводи са изложени едва в проведеното съдебно заседание, затова и изключена и недопустима съгласно мотивите към т.2 на ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и т.3 от ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС е възможността административния орган да поправи пропускът си да изложи мотиви в процеса на доказване в хода на съдебното производство.
Настоящата инстанция намира, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на акта. На първо място основателно е възражението на жалбоподателя, че същият не е бил уведомен за започналото административно производство, както повелява нормата на чл. 26 от АПК. От данните по административната преписка се установява, че на жалбоподателя не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК, като случаят не се явява част от изрично определените такива по чл.22 от АПК, при които не е необходимо същото. е. Съдът намира, че в конкретния случай констатираното нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Развилото се съдебно производство налага извод, че ако бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение. Надлежното упражняване на правомощията от страна на органа изисква същият преди да постанови своя акт да се запознае с възраженията и доказателствата на страната, като в конкретната хипотеза органът е следвало да изследва въпроса дали договорът за наем е прекратен или е налице неговото продължаване с мълчаливото съгласие на наемодателя. В неговата дискреция е било да укаже на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства в тази насока вкл. И ако следва да подаде ново заявление за регистрация с цел осигуряване на непрекъснатост на действието на ЖО. И не на последно място, органът не е изяснил обективна фактическата обстановка съгласно изискването на чл. 35 от АПК, преди да постанови своя акт.
Или с оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна й на процесуално основание.
По съответствие с материалния закон, съдът намира следното:.Процесната заповед е издадена на основание чл. 138, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, който предвижда, че Регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ: (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) при прекратяване на правото на ползване на обекта или при изтичане на срока за ползването му.
Следователно изпълнението на правомощията си органът осъществява
с издаването на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗВМД контролът по здравеопазване при отглеждане на животни се
извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. От
цитираните текстове следва, че преценката за издаване на административен акт по
чл. 138 от ЗВМД
е изцяло в компетентността на административния орган. Следователно същият
действа служебно и в негова дискрецият е
да издаде такава заповед, при наличие на изискуемите фактически основания и
предложение от съответния контролен орган.
Настоящата инстанция споделя
становището на жалбоподателя, което кореспондира на граматическото тълкуване на
правните норми от чл. 138 и сл., от ЗВМД, че в случая се касае за две
самостоятелни производства. Едното е по заличаване на регистрацията на ЖО и
последващо обезсилване на издаденото въз основа на нея Удостоверение. Въпреки
това разглеждането му в едно производство, както е станало в настоящата
хипотеза, съдът не намира, че съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя, поради което не го счита за съществено процесуално нарушение. Следва
да се посочи, че това Удостоверение е влязъл в сила административен
акт, който може да бъде обезсилен единствено и само при наличие на основанията,
предвидените в чл. 138, ал. 1, т. 1-6 от ЗВМД,
и което обезсилване се извършва след заличаване на регистрацията на обекта по чл. 137 от ЗВМД.
В този смисъл Решение № 9467 от
17.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2021 г., V о Определение № 10391 от
29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2020 г.
В разпоредбата на чл. 137в от ЗВМД също са предвидени основания, при които
Директорът на ОДБХ може да обезсили издадено Удостоверение за регистрация на
животновъден обект, която хипотеза обаче е неотносима към настоящия спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗВМД и то в редакцията и към момента на издаване на Удостоверението за регистрация на животновъден обект - ДВ бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно ЗУТ и към заявлението се прилагат посочените в закона документи, като в т. 1 е "копие от документ за собственост или право на ползване на обекта". Видно от приложеното по делото заявление за регистрация по образец, приложените към него документи, както и представените такива по искане на органа, жалбоподателят е доказал правото си на ползване на чужда вещ, за която е представил титул за собственост и валиден договор за наем. Съгласно същия е предвидена възможност договорът да продължи своето действие при непротивопоставяне от страна на наемодателя, каквато в същност е настоящата хипотеза. В този смисъл съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, че ЖО продължава да функционира и след срока на приложения договор за наем. Следователно настоящата инстанция намира, че не може да се приеме тезата на АО, че ползването на имота е прекратено, тъй като е изтекъл посочения в договора за наем срок, то автоматично регистрацията на ЖО следва да се заличи и съответно да се обезсили издаденото Удостоверение. Следва да се посочи, че не е налице пълна идентичност между собственост върху недвижимия имот и животновъдния обект. Легална дефиниция за животновъден обект е дадена в разпоредбата на §1,т.36 от ЗВМД, а именно "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории и именно за този обект се издава Удостоверението за регистрация, ако са изпълнени законовите изисквания на чл. 137 от ЗМВД. Към момента на издаване на процесното Удостоверение административният орган е извършил тази преценка и съответно е издал позитивен административен акт. Именно с оглед гореизложеното се явява основателно възражението на жалбоподателя, че АО е следвало да предпише по какъв начин ще бъде решен въпроса с отглежданите в ЖО животни. Именно това навежда на извод, за постановяване на акт в противоречие с целта на закона, която изисква да се отглеждат животни при здравословни условия, в съответно регистриран ЖО. В този смисъл защита на трето лице – собственик на имота, което в случая макар и заинтересовано, въобще не е призовано от АО, досежно ползване на неговия имот е противопоставимо на обществени интерес за здравословна храна, поради което съобразно чл. 6 от АПК съдът намира, че актът не е издаден при условията на съразмерност.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена в противоречие материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
На жалбоподателя се дължат разноски, предвид изхода на спора, в размер съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, а именно 1 550, 00 лв., от които 50 лв. държавна такса, 500, 00 лв. . адвокатско възнаграждение. На ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд Велико Търново , осми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Теди цвет ЕООД гр. В.Т.чрез
*** Ч. *** Заповед № 731/28.4.2022г. на
Директор ОБДХ гр. В. Търново, с която е обезсилено издаденото в полза на
жалбоподателя Удостоверение с № 229/22.10.2020г.за регистрация по ЗВМД на животновъден обект с № 5195-0357, с.
Обединение , общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново считано от 28.4.2022г.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Теди цвет ЕООД гр. В.Т.. разноски по делото в размер на 550- петстотин и петдесет – лева. .
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по
реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: