Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публично съдебно заседание състояло се на първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря
Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев
търг. дело № 1502 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от
Синдиците на „К.т.б.“ АД /н./ срещу „Б.Т.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** , и „С.“ ЛТД, вписано под номер *****, в Регистъра на
търговските дружества на Р. Сейшели, представлявано от директора на дружеството
- Т.Н.Б., с адрес – гр. София, бул. „********иск при квалификацията на чл. 60 б
от ЗБН за обявяване за недействителен по отношение на „К.т.б.“ АД /н./ и на
кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД /н./ на договор за цесия от
14.06.2014 г. сключен между „Б.Т.И.“ АД
и „С.“ ЛТД, по силата на който ответника - „Б.Т.И.“ АД е прехвърлил свое
парично вземане имащо произход от банката в полза на ответника „С.“ ЛТД, срещу
което дружеството-прехвърлител не получава в разумен
срок, имущество-парични средства или актив, различен от вземането за цена по
сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
Твърди се, че 13.08.2013 г. между
„КТБ“ АД, „А.Л.“ АД, и „В.Г.“ АД е бил сключен договор за заместване в дълг,
въз основа на който третото дружество е заместило второто такова в задължението
му към банката, произтичащо от действащ договор за банков кредит от 22.03.2013
г. По волята на страните в коментирания договор за заместване в дълг страните
са постигнали единомислие за това, че задължението към банката е съществуващо и
към датата на сключване на сделката то възлиза на сумата от общо 34 272 891,96
евро. Сочи се, че крайния срок за изпълнение на задълженията по кредитната
сделка бил фиксиран на датата – 20.03.2016 г., като както кредитополучателя,
така и дружеството-поемател на дълга се били
задължили да издължат главницата по кредита еднократно – на датата 20.03.2016
г. Поддържа се, че банката е изпълнила ангажимента си по учреденото между нея и
„А.Л.“ АД кредитно правоотношение, като е превела на последното, което от своя
страна е усвоило банков кредит в размер на общо 39 995 196,76 евро. От
получателя на кредита, респективно от поемателя му
било поето задължение и за заплащане на годишна лихва за ползването на
отпуснатия кредитен ресурс в размер на 8 процентни пункта. Постигнато е и
съгласие за начисляване на наказателна надбавка, когато бъде допуснато
неспазване срока за вноска по главницата или пък кредита бъде обявен за
предсрочно изискуем, като размерът на тази надбавка е фиксиран на 10 процентни
пункта годишно. Отделно от това, ако се допусне забавяне на начислената
договорна лихва е предвидено, че в полза на банката се поражда правото да
начислява неустойка в размер също на 10 процентни пункта. Ищецът се позовава на
това, че в договора за банков кредит изрично е предвидено, че ако се допусне
забава в обслужването на главницата или на лихвите, то за банката се поражда
правото да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем. Това право се
пораждало и в случай, че не са били изпълнени поетите задължения за учредяване
на уговорените с договора за банков кредит и този за заместване в дълг
обезпечения. Подчертава се, че последното осъществено плащане във връзка с
погашение на начислена лихва по договора за банков кредит е сторено на
25.06.2014 г., което е наложило обявяването на този кредит за предсрочно
изискуем, като това е направено от банката, считано от 13.11.2014 г., като за
основание са ползвани, както неизпълнение на задължение за срочно заплащане на
главница и лихви, така и липсата на учредено според уговореното обезпечение.
Пояснява се, че изявлението за обявяване предсрочна изискуемост на кредита е
успешно достигнало до дружеството-кредитополучател, като е ползвана услугата на
нотариус и е приложена процедурата на чл. 47 ГПК. Изложението в ИМ продължава с
това, че на 18.12.2015 г. било постановено решение за откриване на производство
по несъстоятелност спрямо длъжника /поемателя на
дълга по кредита/ - „В.Г.“ АД. Изтъкнато е, че към този момент „КТБ“ АД има
вземания към този субект в размер на сумата от общо 50 50
322 138,09 евро. Последните са били предявени в протичащото производство по
несъстоятелност на този длъжник по реда на чл. 685 ТЗ, като са били включени от
синдика в изготвения, а впоследствие и одобрен списък на предявените и приети
вземания. Същевременно се заявява, че между „А.Л.“ АД и ответника - „Б.Т.И.“ АД
в периода 22.03.2013 – 29.03.2013 г. са се развили следните отношения : на
22.03.2013 г. „А.Л.“ АД е извършил усвояване на една част от отпуснатата му от
„КТБ“ АД под формата на банков кредит сума, а именно такава в размер от 32 688
000 евро; на същата дата „А.Л.“ АД е извършил превод от разплащателната си
сметка в „КТБ“ АД в полза на „Б.Т.И.“ АД на сумата в размер от 32 657 700 евро,
като за основание е отразено сключването на договор за заем от 22.03.2013 г.;
след постъпване на цитираната сума по разплащателната сметка на „Б.Т.И.“ АД на
датата – 29.03.2013 г. една част от получената сума, а именно 4 507 700 евро
била превалутирана в лева и трансферирана в левова
разплащателна сметка в „КТБ“ АД, чиито титуляр е отново „Б.Т.И.“ АД. Сочи се,
че последното дружество е встъпило в правоотношения с дружеството – „К.“ ООД,
като на 23.03.2013 г. същите са подписали договор за заем, по силата на които „Б.Т.И.“
АД се е задължил и реално предоставил в заем на „К.“ ООД сумата в размер от 8
800 000 лв. Уговорено е, че дадената в заем сума следва да бъде върната на
заемодателя в срок от 1 година, считано от подписване на договора, но не
по-късно от 29.03.2014 г., ведно с предвидената договорна лихва за ползването
й. Изтъква се, че получената от „Б.Т.И.“ АД на 22.03.2013 г. парична сума,
която е превалутирана в 8 800 000 лева е била
преведена на 29.03.2013 г. в полза на „К.“ ООД с цел постигане изпълнение на
заемното правоотношение. Впоследствие по волята на „Б.Т.И.“ АД и„К.“ ООД, която
е изразена в Анекс от 28.03.2014 г. срокът на договора за заем сключен по между
им бил продължен за още една година, считано от 29.04.2014 г. Споменава се, че
в периода на действие на заемното правоотношение „К.“ ООД е осъществил частично
погашение на заемното си задължение към „Б.Т.И.“ АД, както следва : на
30.04.2013 г. - сумата от 978 100 лв.;
на 30.04.2013 г. – сумата от 489 250 лв.; на 31.07.2013 г. – сумата от 953 800
лв.; на 31.08.2013 г. – сумата от 2 800 000 лв.; на 30.09.2013 г. – сумата от
200 000 лв.; на 31.10.2013 г. – сумата от 85 000 лв.; на 28.02.2014 г. – сумата
от 4 500 лв.; на 31.03.2014 г. – сумата от 258 000 лв.; на 31.05.2014 г. –
сумата от 12 000 лв.; на 30.06.2014 г. – сумата от 170 000 лв. Междувременно на
04.03.2014 г. е било подписано допълнително споразумение към договора за заем,
с което страните са увеличили размера на предоставената в заем сума с още 150
000 евро. Тази сума е била преведена от „Б.Т.И.“ АД в полза на дружеството- заемалтел „К.“ ООД. Фактите свързани с пораждането на спорното материално право се обогатяват и с
твърдения, че на 14.06.2016 г. между „Б.Т.И.“ АД и „С.“ ЛТД е бил сключен
договор за прехвърляне на вземане, съгласно което съглашение първия ответник е
прехвърлил на втория такъв своето парично вземане от длъжника - „К.“ ООД, което
произтича от договор за паричен заем с дата – 29.03.2013 г., анекс към него от
29.03.2014 г. и ДС от 04.03.2014 г. Сочи се, че размерът на прехвърленото с
осъществената цесия вземане възлизал на сумата от общо 3 002 915,02 лв. Допълва
се, че длъжникът по така транслираното вземане е бил уведомен още в деня на
извършване на сделката. На 13.03.2018 г. от СГС било постановено решение за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо „К.“ ООД. В това
производство в качеството му на кредитор - „С.“ ЛТД е предявило свои вземания в
размер на общо 3 590 677,64 лв., като същите са били включени от синдика в
списъка на предявените и приети вземания, като по реда на чл. 690 ТЗ друг
кредитор в производството по несъстоятелност на „К.“ ООД, а именно – „КТБ“ АД е
възразило срещу приемането на тези вземания на „С.“ ЛТД. Синдиците поддържат,
че към момента на упражняваната от тях искова претенция е налице валидно
учредено между „КТБ“ АД, „А.Л.“ АД, и „В.Г.“ АД договорно отношение, основаващо
се на надлежно описания договор за кредит. Развилите се след отпускане на този
кредит правоотношения и трансферирането /междинните прехвърляния/ по силата на
същите на част от паричните ресурси отпуснати от този кредит налагат извод, че
по отношение на тях „С.“ ЛТД има изискуемо вземане от „К.“ ООД. Съгласно чл. 4
от договора за цесия датиращ от 14.06.2016 г. за прехвърленото му вземане „С.“
ЛТД е поел договорен ангажимент да заплати в полза на „Б.Т.И.“ АД цена равна на 5 % от всички суми
получени от новия кредитор по прехвърленото му вземане, в резултат предприето
от страна на длъжника доброволно плащане, или в резултат на осъществено
принудително изпълнение. Предвид това ищецът поддържа, че „С.“ ЛТД не е
заплатило на „Б.Т.И.“ АД цената по договора за цесия, като последица от това е,
че в правната сфера на „Б.Т.И.“ АД не е постъпило в разумен срок имущество
/парични средства и/или актив/, които да са различни от създаденото вземане,
като цена по цесията, респективно да е съразмерно по стойност на прехвърленото
вземане.
Първият
ответник - „Б.Т.И.“ АД се е възползвал от законовата му възможност да подаде
писмен отговор по исковата молба. Посочва се, че след осъществените нормативни
изменения в ЗБН предявения за разглеждане иск е допустим. Възразява се обаче,
че този иск е недоказан в своето основание. Не били подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че
преведената от „А.Л.“ АД в полза на „Б.Т.И.“ АД е с произход кредитирането
осъществено от „КТБ“ АД. Нямало доказване и на факта, че именно сумата, която „Б.Т.И.“
АД е получило от „А.Л.“ АД, впоследствие е била преведена в полза на „К.“ ООД.
Опонира се по съждението на ищеца, че „А.Л.“ АД, „Б.Т.И.“ АД и „К.“ ООД са
дружества, които не са генерирали приходи от търговската си дейност, а
единствения източник на такива са били средствата по кредитирането извършено от
„КТБ“ АД. Обръща се внимание на това, че „Б.Т.И.“ АД е възникнало като правен
субект още през 2012 г., като оперира в сферата на инвестиционните операции и
сделките с недвижими имоти, като в този смисъл то извършвало редица сделки, от
които получавало приходи, като част от тях под формата на заем е предоставило на „К.“ ООД. Ето защо нямало основание да се
приема, че приходите на „Б.Т.И.“ АД се изчерпвали единствено до преводите
получени от клиенти на банката, и именно това били сумите наредени впоследствие
в полза на „К.“ ООД.
Вторият
ответник - „С.“ ЛТД също се е възползвал от правото си да депозира писмен
отговор по исковата молба, като с него е поискало предявения за разглеждане иск
да бъде отхвърлен от съда, поради неговата неоснователност. Сочи, се че
твърденията на синдиците изложени в ИМ не почивали на реални факти, а само на
уредената от закона възможност за атакуване на сделки, като с така уредения
способ в разглеждания случай се злоупотребява, защото банката не разполага с
доказателства за твърденията си. Добавя се и аргумент, че посредством
предприетата защита по чл. 60 б ЗБН банката иска да ощети кредитора „С.“ ЛТД
относно правата му в производството по несъстоятелност открито спрямо „К.“ ООД.
Подчертава се, че при сключването на атакувания договор за прехвърляне на
парични вземания от 14.06.2016 г. от страните са били спазени всички въведени
законови изисквания към този вид сделка. Именно, като последица от тази сделка
„С.“ ЛТД имало вземане към „К.“ ООД,
което било своевременно предявено в производството по несъстоятелност на
същото, като то е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.“
ООД, респективно същия е одобрен от съда по несъстоятелността.
На
14.01.2019 г. ищецът е упражнил процесуалното си право по чл. 372 ГПК да предяви
допълнителна ИМ по отговора на „Б.Т.И.“ АД. Ищецът настоява, че е ангажирал
доказателства за фактическите си твърдения за извършени преводи между КТБ“ АД,
„А.Л.“ АД и „Б.Т.И.“ АД, в която връзка били приложените извлечения от банкови
сметки, като акцентира, че установяването на фактите свързани със станалите
разплащания било и предмет на изрично поискана счетоводна експертиза. Настоява
се, че всички материални предпоставки на правото по чл. 60 б ЗБН са се реализирали,
като така предявения иск е основателен и следва да се уважи от съда.
На
14.01.2019 г. ищецът е упражнил процесуалното си право по чл. 372 ГПК да
предяви допълнителна ИМ по отговора на „С.“ ЛТД. В него посочва, че цитирания
ответник прави бланкетни оспорвания на ИМ, като не
сочи фактически твърдения в обратния смисъл, респективно не сочи доказателства
за настъпване на подобни факти. Подчертава се това, че действително „С.“ ЛТД е
имало качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на „К.“ ООД за
вземане, което е било включено в изготвения от синдика списък на приетите
вземания, но в тази си част списъкът е бил оспорен своевременно от „КТБ“ АД по
реда на чл. 690 ТЗ, като с определението си по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността
го е изменил, като е изключил вземанията за главница, договорна лихва,
неустойка и законна лихва, които са били предявени от „С.“ ЛТД. Това е наложило
„С.“ ЛТД да предяви иск за установяването на тези си вземания по реда на чл.
694, ал. 2, т. 2 ТЗ, по което е образувано нарочно производство пред СГС.
Настоява се, че всички материални предпоставки на правото по чл. 60 б ЗБН са се
реализирали, като така предявения иск е основателен и следва да се уважи от
съда.
На
08.02.2019 г. ответникът - „С.“ ЛТД на основание чл. 373 ГПК е депозирал по
делото допълнителен отговор по подадената от ищците ДИМ. Възразява се по
фактическото твърдение на ищеца, че произхода на средствата послужили за
предоставяне на заем от „Б.Т.И.“ АД в полза на „К.“ ООД е с източник
осъществено кредитиране от „КТБ“ АД, като се посочва, че няма успешно доказване
на подобен факт, тъй като доказателствата, с които ищеца се стреми да го
установи са частни документи изхождащи от самия ищец. Отделно от това се
изтъква, че към момента на сключване на оспорваната сделка – през м.06.2016 г.
цитираните от банката разпоредби на чл. 60 б ЗБН, както и параграф 4, т. 9 от
ДР на ЗБН не са съществували, като те са приети едва през 2018 г. Предвид това,
че законът не може да има обратно действие по отношение на сключения договор за
цесия, то трябва да се приеме, че към момента на сключване на сделката не е
съществувала нормативната разпоредба на чл. 60б ЗБН, вкл. не е имало установено
легално понятие за „разумен срок“. Освен това
„С.“ ЛТД било предприело действия по доброволното изпълнение на
вземанията си към „К.“ ООД, което се потвърждавало от подписаното на 15.02.2017
между двете дружества споразумение. Изразяват се и резерви, че банката не е
страна по договора за цесия, в който контекст няма правната възможност да
атакува разпоредбите залегнали в него. В обобщение се иска постановяването на
решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
На
27.02.2019 г. ответникът - „Б.Т.И.“ АД на основание чл. 373 ГПК е депозирал по
делото допълнителен отговор по подадената от ищците ДИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Сред събраните по делото
доказателства фигурира договор за банков кредит от 22.03.2013 г., по силата на
които е постигнато съгласие за това „КТБ“ АД да отпусне в полза на търговско
дружество – „А.Л.“, чуждестранно акционерно дружество с регистрация на Британските
Вирджински острови под формата на банков кредит сумата в размер от 40 000 000 евро, като целта е била тази сума да се използва от
кредитополучателя за закупуването на участие от капитала на трети лица и за
други разходи по сделката. Уговорено е, че крайния момент, считано до когато
кредита следва да бъде усвоен е 30.12.2014 г. Съгласно т. 10 кредитополучателя
се е обвързал със задължение към банката да й заплаща годишна лихва върху
фактически ползваните суми по кредита в размер на 8 %, а в хипотеза на
допусната забава в изплащането на вноски по главницата е възприето да се
начислява и наказателна надбавка от 10 пункта годишно – така т. 12 от договора.
Издължаването на предоставената сума по кредита става при установения в т. 18.1.
механизъм, а именно еднократно на датата – 20.03.2016 г., като това е и
предвидения от страните краен срок за погасяването на всички дължими от
кредитополучателя суми по договора. В раздел VII от кредитното съглашение е регулиран въпроса с обезпечението, което
кредитополучателя трябва да осигури в полза на банката по повод на изпълнение
на задължението му за връщане на отпускания кредит, а именно : а./ в срок до
30.04.2013 г. учредяване на залог върху вземане по реда на ЗДФО относно бъдещи
евентуални вземания на кредитополучателя в случаите на разпореждане на страна
„А“ съгласно условията на сключен на 22.02.2013 г. договор за бъдещо условно
придобиване на акции; б./ в срок до 31.01.2016 г. учредяване на залог върху
придобитите със средства от кредита акции от капитала на трети лица; в./ първи
по ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи
вземания на кредитополучателя от банката, произтичащи от договори за
разплащателни сметки, сключени с банката, в размер най-малко 110 % от размера
на кредита. В клаузата на т. 40 са назовани случаите, при реализацията на които
банката разполага с правото да обяви едностранно за предсрочно изискуемо цялото
кредитно задължение, като измежду тях присъства и хипотезата на изпадане в
забава по отношение дори на една погасителна вноска, както и непредоставянето
или неосигуряването на банката на уговорените обезпечения.
На 13.08.2013 г. по волята на
страните участници в кредитната сделка е договорена промяна в един от субектите
по кредитното правоотношение, а именно дружеството – кредитополучател,
доколкото по волята на „КТБ“ АД, „А.Л.“, и „В.Г.“ АД изразена в сключен договор
за заместване в дълг, „В.Г.“ АД в
качеството му на поемател е заместило
кредитополучателя „А.Л.“ в задължението му към банката, което е възникнало на
основание договора за банков кредит от 22.03.2013 г., чието предметно
съдържание бе вече подробно описано в настоящото изложение. В чл. 2.1. от
съглашението за заместване в дълг е признато от страните, че задължението по
банковия кредит от 22.03.2013 г. е съществуващо и към датата – 13.08.2013 г.
общия му размер възлиза на 34 272 891,96 евро /34 136 76 евро –
главница и 136 545,20 начислени лихви по редовна главница/, неусвоената
главница по кредита е равна на 5 863 653,24 евро. Съгласно текста на
чл. 4.1. „В.Г.“ АД се е задължило да погаси задълженията по кредита в срок до
30.03.2016 г., освен в хипотезата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Представено е Изявление с изх. №
8473/13.11.2014 г. за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за
доброволно изпълнение, което е изпратено от банката – кредитор до длъжника „В.Г.“
АД, с което последния е уведомен, че към датата 31.10.2014 г. просрочените и
неплатени от негова страна задължения по договор за заместване в дълг от
13.08.2013 г. във връзка с договор за кредит 22.03.2013 г. възлизат на сумата
от 1 298 677,35 евро и съставляват просрочени лихви. Отбелязано е, че
това неизпълнение покрива хипотеза на предвидено основание за предсрочна
изискуемост на кредита, а освен това било допуснато и неизпълнение по отношение
на ангажимента за учредяване на уговорените обезпечения по кредитната сделка,
което съставлявало успоредно основание за пристъпване от банката към обявяване
целия размер на кредита за предсрочно изискуем. Във връзка с тези договорни
нарушения на основание чл. 40 б. „ж“ от договора за кредит от 22.03.2013 г.
отпуснатия с него кредит е обявен за предсрочно изискуем, съответно длъжникът -
„В.Г.“ АД е приканен от банката да върне отпуснатия кредит в 7 дневен срок,
считано от получаване на изявлението за предсрочна изискуемост. Въз основа на
нотариална покана от 13.03.2015 г., която е връчена на „В.Г.“ АД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на
02.04.2015 г. след залепване на уведомление на регистрирания адрес на
управление, което е оформено по реда на чл. 47 ГПК се установява, че длъжникът
- „В.Г.“ АД за предсрочната изискуемост на задължението си по договора за
банков кредит от 22.03.2013 г., за чието изпълнение е поел отговорност
посредством договора за заместване в дълг от 13.08.2013 г.
С решение от 18.12.2015 г. СГС,
ТО, VI-11 състав в рамките на образувано
т.д. № 2690/2015 г. е открил производство по несъстоятелност на търговско
дружество - „В.Г.“ АД, като е обявил неплатежоспособността му определяйки
начална датата на същата – 13.11.2014 г.; наложил е обща възбрана и запор върху
имуществото му, а така също е назначен временен синдик.
Съгласно изготвен от синдика
списък на приетите вземания на кредиторите на „В.Г.“ АД /непл./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ се
разбира, че в него присъства вземане на „КТБ“ АД /н./ в размер на сумата от
общо 78 223 805,68 лв., чиято дължимост е
отразено да произтича от договор за банков кредит с дата – 22.03.2013 г. и
договор за заместване в дълг от 13.08.2013 г.
За писмено доказателство по
инициатива на ищеца е приет договор за паричен заем от 29.03.2013 г., с които е
постигнато съгласие между ответника – „Б.Т.И.“ АД - в качеството на
заемодател, и дружеството „К.“ ЕООД – в
качеството на заемател, заемодателят да предостави на
заемателя заемна сума в размер на 8 800 000
лв., като на свои ред заемателя е поел насрещно
задължения да върне тази сума на заемодателя и да му заплати съответното
уговорено по силата на договора възнаграждение, съгласно възприетите условия в
чл. 3. Според клаузата на чл. 6 връщането на дадената в заем сума трябва да се
реализира в срок до една година, считано от подписването на заемната сделка, но
не по-късно от 29.03.2014 г.
Видно от преводно нареждане за
кредитен превод с дата – 29.03.2013 г. „Б.Т.И.“ АД е наредил по сметка на „К.“ ЕООД
сумата в размер на 8 800 000 лв., като за основание на превода е
вписано „По договор“.
На 04.03.2014 г. страните по
визираното заемно правоотношение чрез подписване на допълнително споразумение
са се обвързали с това да увеличат размера на заемната сума с още 150 000
лв., за предоставянето на която сума е постигната договореност да се прилагат
правилата и условията на сключения договор за заем от 29.03.2013 г.
Според преводно нареждане за
кредитен превод с дата – 04.03.2014 г.
„Б.Т.И.“ АД е наредил по сметка на „К.“ ЕООД сумата в размер на 150 000
лв., като за основание на превода е вписано „По договор“.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ сключен на 14.06.2016 г. между двамата ответника,
като с него дружествата са се обвързали за това, че „Б.Т.И.“ АД прехвърля в
полза на „С.“ Лтд. парично вземане, с което разполага
към „К.“ ООД, което е дефинирано да произтича от договор за паричен заем от
29.03.2013 г. и допълнително споразумение към него от 04.03.2014 г., и което
вземане към момента на транслирането му възлиза на сумата от общо
3 002 915,02 лв. /главница – 2 237 675 лв., и лихва за
периода 31.03.2013 г. -14.06.2016 г. в размер на 765 240.02 лв./.
Предвидено е, че вземането преминава в полза на „С.“ Лтд в пълния
му описан обем, наред с всички принадлежности и договорености, вкл. и за всички
бъдещи лихви. Срещу придобиването на визираното парично вземане „С.“ Лтд е поел насрещно задължение към прехвърлителя - „Б.Т.И.“
АД да му заплати цена за придобитото вземане в размер на 5 % от всички суми
получени от новия титуляр на вземането, било в резултат на доброволно плащане
от длъжника, било в резултат на принудително изпълнение. Уговорената цесионна цена подлежи на заплащане от „С.“ Лтд в 14-дневен срок, считано от момента на получаване на
всяко плащане свързано с погасяване на прехвърленото вземане. Въз основа на
изрично писмено уведомление отправено до длъжника - „К.“ ЕООД по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД стария
му кредитор -„Б.Т.И.“ АД го е известил, че с договор от 14.06.2016 г. е
прехвърлил вземането, с което разполага към него в размер от
3 002 915,02 лв. – съставляващо остатък по договор за паричен заем от
29.03.2013 г. и допълнително споразумение към него от 04.03.2014 г., като
новият носител на вземането е дружеството -
„С.“ Лтд и занапред изпълнението на визираното
вземане трябва да бъде насочено към него. Удостоверено е, че това изявление е
получено от „К.“ ЕООД на датата – 14.06.2016 г. от законния му представител –
управителя Я.Х..
С оглед на извършеното
прехвърляне на вземане описано в цитирания договор от 14.06.2016 г. е изготвено
писмено потвърждение от дружеството – прехвърлител „Б.Т.И.“
АД с дата – 15.06.2016 г., както и приемо-предавателен
протокол за предаване на документите по цесията, съгласно разписания в чл. 5,
ал. 2 от договора за цесия ред.
По делото е прието за
доказателство Споразумение от 15.02.2017 г., по което страни са „С.“ Лтд и „К.“ ЕООД, като същото има характера на установителен договор, въз основа на който „К.“ ЕООД е
признал, че дължи в полза на „С.“ Лтд парични суми в
размер от 2 237 675,00 лв. – главница и 888 063,51 лв. – лихва
за периода от 31.03.2013 г. до 14.06.2016 г., както и неустойка в размер на
223 767, 50 лв., всички произтичащи от договор за паричен заем от
29.03.2013 г. и ДС към него от 04.03.2014 г., които са сключени между „Б.Т.И.“
АД и длъжника.
С решение от 13.03.2018 г. СГС,
ТО, VI-20 състав в рамките на образувано т.д. № 1326/2017 г. е обявил
неплатежоспособността на търговско дружество – „К.“ ЕООД, като е определил
началната й дата за 31.12.2014 г., открил е производство по несъстоятелност
спрямо този търговец, назначил му е временен синдик и е свикал първо събрание
на кредиторите.
С молба от 15.06.018 г. на
основание чл. 688, ал. 1 ТЗ дружеството „С.“
Лтд е предявило в откритото производство по
несъстоятелност свои вземания към длъжника - „К.“ ЕООД, чиито общ размер е
заявен на сумата от 3 590 677,74 лв., като основания за възникването
и принадлежността на вземането са изтъкнати – договор за заем от 29.03.2013 г.;
анекс от 28.03.2014 г.; допълнително споразумение от 04.03.2014 г.; договор за
прехвърляне на вземане от 14.06.2016 г.; и споразумение за признаване на задължение
от 15.02.2017 г.
И „КТБ“ АД /н./ се е възползвало
от възможността да предяви свои вземания в откритото производство по
несъстоятелност на „К.“ ЕООД, като е сторил това с молба от 11.04.2018 г. на
основание чл. 685, ал. 1 ТЗ, като е заявил да има качеството на кредитор за
вземания в общ размер на сумата от 90 680 242,32 лв. имащи за
източник договор за банков кредит от 18.12.2008 г.
Съгласно изготвен от синдика
списък на приетите вземания на кредиторите на „К.“ ЕООД /непл./ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ се
разбира, че в него присъства вземане на „КТБ“ АД /н./ в размер на сумата от
общо 90 680 242,32 лв., чиято дължимост е
отразено да произтича от договор за банков кредит с дата – 18.12.2008 г.
Съгласно изготвен от синдика Допълнителен
списък на приетите вземания на кредиторите на „К.“ ЕООД /непл./ предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ се
разбира, че в него присъства вземане на „С.“ ЛТД в размер на сумата от общо
3 590 677,64 лв., чиято дължимост е
отразено да произтича от договор за заем от 29.03.2013 г. и допълнително
споразумение от 04.03.2014 г., съответно от последващ
договор за прехвърляне на вземане от 14.06.2016 г., както и споразумение за
признаване на задължение от 15.02.2017 г.
За целите на доказването в
рамките на провежданото исково производство и по инициатива на ищеца е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която е изработено и защитено пред
съда експертно заключение с дадени отговори по 16 броя въпроси. Анализирайки
изводите на вещото лице става ясно следното : размерът на усвоения кредит от „А.Л.“
по договор за банков кредит 22.03.2013 г. и договор за заместване в дълг от
13.08.2013 г. възлиза на сумата от 34 136 346,76 евро, като поемателя по кредитното задължение в лицето на търговско
дружество „В.Г.“ АД /н./ се констатира да е допуснал неизпълнение на
задължения, съгласно цитираната кредитна сделка, както следва : за сумата от
39 995 196,76 евро – просрочена главница с период на просрочване
13.11.2014 г. – 18.12.2015 г.; 1 440 856 65 евро – просрочени лихви
върху редовна главница с период на забава от 25.06.2014 г. до 25.11.2014 г.;
7 439 106,58 евро - просрочени
лихви върху просрочена главница с период на забава от 25.11.2014 г. до
25.11.2015 г.; 459 944,76 лв. – текущи лихви върху просрочена главница с
период на забава от 25.11.2015 г. до 18.12.2015 г.; 585 795, 39 евро –
неустойка върху просрочени лихви с период на забавата от 25.06.2014 г. до
18.12.2015 г.; 1 285,98 евро – дължими разноски по кредита; и
399 951, 97 евро – дължими такси по кредита; или общия размер на
задълженията на „В.Г.“ АД /н./ към „КТБ“ АД /н./ спрямо датата 18.12.2015 г.
възлиза на сумата от 50 322 138,09 евро /с левова равностойност от
98 421 547,34 лв./; проследено е, че след усвояването на кредитната
сума /34 136 346,76 евро/ от страна на кредитополучателя - „А.Л.“ на 22.03.2013 г. е извършено
прехвърляне в размер на сумата от
32 657 700 евро по разплащателна сметка на „Б.Т.И.“ АД открита
в „КТБ“ АД, като отразеното основание за тази операция е „по договор от
22.02.2013 г.“; впоследствие на 29.03.2013 г. „Б.Т.И.“ АД е извършило операция
по превалутиране на сумата от 4 507 700
евро, чрез прехвърлянето на тази сума от валутната си сметка в евро към
левовата си сметка /все разкрити в „КТБ“ АД/ ; след това „Б.Т.И.“ АД е наредило
от левовата си сметка в „КТБ“ АД сумата в размер от 8 800 000 лв. в
полза на „К.“ АД по банкова сметка *** „КТБ“ АД; вещото лице съобразно
предоставените му от банката документи е констатирало, че дружеството „А.Л.“ има
разкрита само една банкова сметка *** „КТБ“ АД /разплащателна сметка на
търговски предприятия във валута/, като момента на откриването й е датата –
22.03.2013 г. ; именно тогава на датата 22.03.2013 г. се е реализирал първия
паричен превод съгласно договора за паричен заем от 22.03.2013 г., с който е
нареден първия паричен превод в полза на „Б.Т.И.“ АД по разплащателната му
сметка в „КТБ“ АД; при проверка на движението по разплащателната сметка на „А.Л.“
вещото лице е установило само едно постъпление по нея и то е в размер на 32 688 000
евро, което представлява първия транш по усвояване на кредита по договор за
кредит с „КТБ“ АД от 22.03.2013 г.; проучването на банковата информация по
отношение на “Б.Т.И.“ АД и откритите на
негово име сметки в „КТБ“ АД /н./ е формирало у вещото лице заключение, че това
дружество разполага с три открити към момента сметки в тази банка, то е имало и четвърта банкова сметка, ***.10.2012
г., като след направения от нея на 31.10.2012 г. превод в размер на
30 000 000 лв. по една от трите
разплащателни сметки на дружеството открити на 31.10.2012 г. посочената сметка
е занулена и по нея няма движения; конкретизирано е, че по общия размер на
постъпленията по една от разплащателните сметки на “Б.Т.И.“ АД /тази с
аналитичен номер 1713 448308 01 9/ за периода от датата на откриването й до
датата – 29.03.2013 г. възлиза на сумата от общо 170 295 100,14 лв. ,
а общият размер на извършените плащания възлиза на 170 257 615,06 лв.; предвид това наличните
парични средства по визираната сметка към 29.03.2013 г. преди по нея да постъпи
превалутираната сума от 4 507 700 евро /8
814 807,35 лв./, възлиза на 37 485, 08 лв.; общият размер на
постъпленията по разплащателната сметка в евро на “Б.Т.И.“ АД с аналитичен номер 1814978 448308 01 0, от
момента на откриването й до датата – 29.03.2013 г. възлиза на сумата от
32 657 800 евро, а общия размер на осъществените от нея разплащания
възлиза на 28 150 028,10 евро; отбелязано е, че наличните парични
средства по тази сметка към 29.03.2013 г. преди от сметката да бъде прехвърлена
сумата от 4 507 700 евро в посока левовата разплащателна сметка на
дружеството, наличностите по сметка в евро са били равни на сумата от
4 507 771,90 евро; разкрито е и това, че постъпленията по постъпленията
по разплащателната сметка в евро на “Б.Т.И.“
АД с аналитичен номер *********** се
свеждат само до два източника, а именно при откриването й е извършено захранване
на каса от лицето – И.С.със сумата от 100 евро; и на 22.03.2013 г. е извършен
превода на средства от разплащателната сметка на „А.Л.“ открита в „КТБ“ АД в
размер на 32 657 700 евро с основание „по договор от 22.02.2013 г.“; справката
по третата разплащателна сметка на “Б.Т.И.“
АД, която също е в евро и има аналитичен номер *********** показва, че в
периода от разкриването й до 29.03.2013 г. наличността по нея възлиза на 100
евро, като общия размер на сторените чрез нея плащания е равен на 36,86 евро,
като към края на периода салдото по тази сметка е равно на сумата от 63,14
евро; споменато е, че посочената сметка има само един източник на постъпление и
това е превод на каса в размер на 100 евро направен от лицето – И.С.към момента
на разкриването й – с основание захранване на сметка; по отношение на
евентуално извършено плащане от страна на „С.“ ЛТД в полза на “Б.Т.И.“ АД, като
цена по договора за придобиване на паричното вземане срещу „К.“ ЕООД от вещото
лице е подчертано, че не й е било предоставено извлечение от банкова сметка ***
“Б.Т.И.“ АД, от което да е видно постъпване по банков път на сума в размер от
150 145, 78 лв., която е осчетоводена при дружеството на 30.06.2016 г.,
като получена под формата на цена по договора за цесия от 14.06.2016 г.;
пояснено е, че осчетоводената сума в размер от 150 145, 78 лв. съставлява 5 %
от общия размер на транслираната сума по договора за цесия възлизаща на
3 002 915,52 лв.; посоченото възпрепятства вещото лице да даде
еднозначен отговор за това има или няма плащане на цената по договора за цесия
от 14.06.2016 г.
Съобразявайки доводите и възраженията
на страните въведени от тях в провежданото исково производство, както и фактите
и връзките между тях произтичащи от
събраните по делото доказателства, настоящата инстанция, намира следното от
правна страна по предявения за разглеждане иск по чл. 60 б, ал. 1 ЗБН :
Със
специалната уредба възприета в материалната разпоредба на чл. 60 б ТЗ от
законодателя е въведен допълнителен защитен механизъм за охрана интересите на
кредиторите на банка, която е обявена в несъстоятелност, като е предвидена
специална хипотеза на конститутивен иск за обявяване
недействителност по отношение на сделки извършени от трети лица, тогава когато
предмет на такава сделка е разпореждане с вземане имащо произход от банката. Очевидно е, че регулацията касае типичният
способ за транслиране на вземания в гражданското и търговското право, а именно
договора за цесия, чиято уредба е легално дефинирана в чл. 99 ЗЗД.
Фактическият състав на правото по
чл. 60б, ал. 1 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1) открито спрямо
банката производство по несъстоятелност, 2) наличие на изискуемо и непогасено
вземане на банката към неин длъжник; 3) наличие на осъществено разпореждане с
цялото или част от вземането отпуснато под формата на банков кредит в полза на
трето лице, без ограничение в броя на тези разпореждания; 4) липса на постъпило
в разумен срок имущество /парични средства или актив/, различен от вземането за
цена по сделка, което имущество да е съразмерно на прехвърленото вземане.
Необходимата първа материална
предпоставка, чието проявление трябва да се е осъществило за да може да се
породи специфичното облигационно право по смисъла на чл. 60б, ал. 1 ЗБН
безспорно е реализирана, доколкото с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014
г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД.
Относно това, дали в правната
сфера на масата на несъстоятелността формирана от обявената в несъстоятелност
банка съществува вземане, което да има за адресат първоначалния
кредитополучателя - „А.Л.“, а впоследствие заместилия го в дълга - „В.Г.“ АД
може да се съди от приобщените по делото писмени доказателства. Юридическият
анализ на фактите, които тези доказателства разкриват еднозначно показва, че на
22.03.2013 г. „А.Л.“ е встъпило в кредитно правоотношение с „КТБ“ АД, като в
изпълнение на същото банката му е отпуснала кредит в размер на сумата от общо
34 136 346,76 евро, а факта на усвояването е реализиран на 13.08.2013
г. „А.Л.“ се е освободило от персоналното си
задължение да отговаря по така предоставени му кредит, доколкото по общата
негова, на банката и на „В.Г.“ АД договорна воля на 13.08.2013 г. е извършено
заместване в дълг, което е довело на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД до промяна на
субекта – длъжник по кредитното правоотношение, чрез замяната на „А.Л.“ с „В.Г.“
АД. Необходимо е да се отбележи, че тази договорна промяна в един от субектите
по кредитното правоотношение /кредитополучателя/ по никакъв начин не рефлектира
върху материалното правото на несъстоятелната банка и на кредиторите на масата
на несъстоятелността на банката да искат да се обяви за недействителна всяка
сделка, която има за предмет прехвърляне на вземане с произход от банката. Това
право би било изгубено, ако банката е получила изпълнение на вземането си за
връщане на отпуснатия кредит. В случая подобно изпълнение, нито се твърди от
ответните страни, а още по-малко се доказва. Следователно по делото е успешно
установено, че масата на несъстоятелната банка има неудовлетворено вземане по
договора за кредит от 22.03.2013 г., чиито размер към 18.12.2015 г. е равен на
сумата от 90 680 242,32 лв., като адресат на това вземане е
дружеството - „В.Г.“ АД и същото е включено в списъка на приетите предявени
вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, предвид това, че спрямо длъжника е
открито производство по несъстоятелност.
Следващият съществен факт с
правно значение, чието установяване е част от сложния фактически състав на
правото по чл. 60б, ал. 1 ЗБН е да се установи, дали е налице разпореждане от
страна на кредитополучателя „А.Л.“ с паричните средства предоставени му под
формата на банков кредит от „КТБ“ АД, и ако такова разпореждане е налице, дали
всички или част от тези средства са
достигнали до патримониума на ответника - “Б.Т.И.“ АД,
респективно ако това е така, дали посоченото дружество на свои ред се е
разпоредило с тях и под каква форма. Изводите на вещото лице дадени в приетото
по делото заключение по допуснатата счетоводна експертиза без каквито и да е
било резерви установяват, че след усвояването на сумата в размер от
34 136 346,76 евро по договорения банков кредит, кредитополучателя - „А.Л.“
се е разпоредил с една съществена част от нея, а именно 32 657 700
евро в полза на “Б.Т.И.“ АД, като е извършил превод по банковата му сметка на
22.03.2013 г. Този превод е обоснован с вписване на основание – договор от
22.02.2013 г., като въпреки, че последния не е представен по делото и не е ясно
какви права и задължения регулира, то за целите на фактическия състав по
разглеждания иск е напълно достатъчно установяването, че “Б.Т.И.“ АД е получил в
правната си сфера постъпления на парични средства имащи произход от банката.
Аргумент за обратното не може да бъде изведен чрез извършването на каквото и да
е тълкуване на събраните по делото доказателства, защото от техния анализ еднопосочно
се установява, че дружеството „А.Л.“ не е разполагало по банковата си сметка
към момента на превода на средствата по отпуснатия му кредит със каквито и да е
било средства, които да са различни от тези предоставени му по обсъдения вече
договор за банков кредит сключен с „КТБ“ АД. Следователно „А.Л.“ не е имало
свои собствени парични ресурси, които да му позволят да осъществи констатирания
превод в 32 657 700 евро, и което да прекъсне връзката между дадените по
кредитната сделка заемни средства и тези прехвърлени с оспорения договор за
цесия, сключен години по-късно.
На следващо място осъществената
от вещото лице проверка на обема на паричните средства, които са били на разположение
ответника – „Б.Т.И.“ АД след 31.10.2012 г. действително потвърждава тезата на
процесуалния му представител, че паричните постъпления, с които това дружество
е разполагало във времето на своето съществуване съвсем не се свеждат до тези
имащи за източник евентуален превод от „А.Л.“. Релевантният момент на
преценката, която се дължи по предявеното спорно материално право е какви са
били паричните наличности по банковите сметки на „Б.Т.И.“ АД към датата, когато
то е получило превода на сумата от „А.Л.“. Отговорът на този въпрос е ясно и
изчерпателно даден от вещото лице, а именно, че към 29.03.2013 г. извън сумата
от 32 657 700 евро, която е получена от посочения чуждестранен и кредитиран
преди това от „КТБ“ АД правен субект, дружеството “Б.Т.И.“ АД е имало налични,
както следва : по разплащателната си сметка в лева – 37 485 лв.; и по
всяка една от двете си разплащателни сметки в евро сумите от 100 евро,
респективно 63,14 евро. При това положение към датата на сключването на
договора за заем от датата – 29.03.2013 г. между “Б.Т.И.“ АД и „К.“ ЕООД,
заемодателят по този така сключения договор не е разполагал с налични по
банковите си сметки в „КТБ“ АД парични средства, които да му позволят без да
използва тези преведени му от „А.Л.“, да изпълни основното си задължение към „К.“
ЕООД, а имено да му предостави реално уговорения заем в размер от
8 800 000 лв. Без съмнение преводът на сумата от 8 800 000
лв. сторен на 29.03.2013 г. от дружеството-заемодател в изпълнение на цитирания
договор за заем, е осъществен чрез използването на средства с произход от
банката, за чието движение от „А.Л.“ вече бе направен обширен анализ. Легалната
дефиниция дадена за понятието „Произход от банката“ е в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН,
където е посочено, че "Произход от банката" е всяко първоначално
предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин
длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен
вид са станали част от патримониума на всяко трето
лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Именно
средства с подобен произход са били използвани и като източник на финансиране
на допълнително уговорения и отпуснат от “Б.Т.И.“ АД в полза на „К.“ ЕООД
заемен транш от 150 000 лв. през м. 03.2014 г.
По изложените съображения
възникването на вземането на “Б.Т.И.“ АД към „К.“ ЕООД по сключения между тях
договор за заем се е реализирало, чрез ползване като инструмент за финансиране
на заемната сделка, на средства осигурени от несъстоятелната банка. По делото
не е подложено на изследване обстоятелството, какви са погашенията които „К.“
ЕООД е предприело по отношение на задължението си за връщане на отпуснатия му
от “Б.Т.И.“ АД общ заем от 8 950 000 лв., но това с оглед предмета на
спора не може да се определи, като факт с релевантно значение, тъй като
атакуваната от банката и кредиторите на несъстоятелността сделка е сключения
договор за прехвърляне на вземане 14.06.2016 г., с който първия ответник е
прехвърлил /цедирал/ на втория такъв, вземане в
размер на сумата от 3 002 915,02 лв., с което разполага към длъжника „К.“
ЕООД, съгласно сключения договор за заем от 29.03.2013 г. и допълнително
споразумение към него от 04.03.2014 г. Така транслираното вземане, предвид
изяснения характер на финансирането послужило за отпускане на заемната сума,
трябва да се приеме, че е доказано да има характеристиката на такова с произход
от банката /част от отпуснат кредит с договор за кредит от 22.03.2013 г./.
Следователно сделката е такава от приложното поле на тези очертани в чл. 60б,
ал. 1 ЗБН, и за да се прецени, дали тя може да се обяви за относително
недействителна спрямо несъстоятелната банка и кредиторите на масата на
несъстоятелността на банката трябва да бъде направена преценка, дали в резултат
на тази сделка в правната сфера на “Б.Т.И.“
АД реално е постъпило имущество /парично вземане и/или актив/, а не се е
породило само вземане за цена по сделка, което имущество да е съразмерно на
прехвърленото вземане. Първото, което е необходимо да се изясни при
извършването на преценка, дали имуществото, което евентуално е постъпило в
правната сфера на лицето извършващо разпореждане с имуществени права по
сделката /прехвърляне на вземане в определен размер - 3 002 915,02 лв./ е
получило насрещна реална и съразмерна престация от
субекта придобиващ прехвърляните имуществени права, които са произход от
банката. Позицията на настоящия състав е, че предвид защитавания интерес, а
именно на масата на несъстоятелната банка и на нейните кредитори изискването за
съразмерност на престациите, означава техния паричен
еквивалент да е приблизително равен. Следователно няма как да се възприеме, че
получаване на имущество под формата на уговорена цена по договор за цесия в
размер на 5 % от стойността на прехвърляното вземане отговаря на въведеното
изискване за съразмерност на разменените имуществени блага. Вярно е, че
договорът за цесия преобладаващо се използва, като инструмент за освобождаване
на неудовлетворен кредитор от вземане, което е трудно събираемо, като за да се
постигне съгласие у купувача на подобно вземане да го придобие, то следва да му
се продаде на цена, която е по-ниска от неговия размер. Това е възможно да важи
и за атакувания договор, като трябва да се посочи, че той е напълно
действителен, но определен кръг от субекти могат да преодолеят неговите правни правни последици, чрез специалната норма на чл. 60б, ал. 1
от ЗБН, която въвежда допълнителни ограничения пред подобна сделка, която неин
предмет са средства с произход от банката. Отнесена към специалните изисквания
на текста на чл. 60б, ал. 1 от ЗБН атакуваната сделка не може да се
квалифицира, като такава, при която е налице съразмерност по разменените престации, предвид което тя следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на банката и на кредиторите на масата на
несъстоятелността.
Независимо от направеното по-горе
заключение, че с уговарянето на 5 % ценена за придобиването на прехвърляното
вземане, сделката принципно попада в ограничението въведено със специалното
правило по чл. 60 б, ал. 1 от ЗБН, то позоваването
на ответника – „Б.Т.И.“ АД за изключение от приложението на чл. 60б, ал. 1 ТЗ
по отношение на атакуваната сделка, тъй като плащане в размер на 5 % равно на
сумата от 150 145,78 лв. все пак било постъпило в неговия патримонуим, като изпълнение от страна на „С.“ ЛТД на
задължението му разписано в чл. 4, ал. 1
от договора за цесия сключен на 14.06.2014 г. не се споделя от настоящия
състав. Събраните доказателства по делото не са достатъчни за формиране на
извод в подобно направление. Вярно е, че при направената от вещото лице
проверка в счетоводството на “Б.Т.И.“ АД е констатирано осчетоводяване на
плащане постъпило от „С.“ ЛТД в размер на посочената сума по цитирания договор
за цесия, но доколкото редовността на тази счетоводна операция не се подкрепя
от ангажирано по делото банково извлечение удостоверяващо постъпване на
визираната сума по сметка на носителя на вземането за цена, то няма основание
да се смята, че този счетоводен запис отразява предприето от втория ответник към
първия такъв плащане на визираното насрещно задължение.
Следователно отсъства доказана
реална насрещна имуществена престация, което означава, че в развилото се исково
производство по предявения за разглеждане конститутивен
иск успешно се разкри съществуването на всички елементи от фактическия му
състав, и като резултат от това същия следва да бъде уважен от съда, поради
своята основателност.
По разноските :
При този изход на спора по делото
право на разноски се поражда единствено за страната – ищец по производството,
за която разрешаването на спора е с благоприятен резултат.
От страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. Търсените
разноски са изцяло съсредоточени в направените разходи за депозит на вещо лице,
чиито комплексен размер възлиза на сумата от 950,00 лв. и те подлежат на
възмездяване от ответните страни. Те на свои ред нямат право на разноски в производството,
тъй като резултата е неблагоприятен за тях.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 60б, ал. 4 ЗБН ответните по приетия за основателен иск страни следва да бъде осъдени да заплатят по сметка
на СГС дължимата държавна такса за разглеждането му, от предварителното заплащане
на която ищецът е освободен. Тя възлиза на сумата от 6 005,83 лв. /4 % от
цената на иска, която е определена на сумата от 150 145, 75 лв./
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
по
предявения за разглеждане от А.Н.Д. и К.Х.М., заедно осъществяващи правомощията
на синдик на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.Т.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** , и „С.“ ЛТД, вписано
под номер *****, в Регистъра на търговските дружества на Р. Сейшели,
представлявано от директора на дружеството - Т.Н.Б., с адрес – гр. София, бул.
„********иск с правно основание чл. 60 б, ал. 1 от ЗБН за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „К.т.б.“ АД /н./ и на
кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД /н./ - Договор за цесия от
14.06.2014 г. сключен между „Б.Т.И.“ АД
и „С.“ ЛТД, по силата на който първия ответник - „Б.Т.И.“ АД е прехвърлил свое
парично вземане, което възлиза в размер на сумата от 3 002 915,02 лв.
и има произход от банката /извършено кредитиране, въз основа на договор за баков кредит от 22.03.2013 г./ в полза на втория ответник -
„С.“ ЛТД, срещу което първия ответник - „Б.Т.И.“ АД не получил в разумен срок,
имущество-парични средства или актив, различен от вземането за цена по сделка,
съразмерно на прехвърленото от него вземане.
ОСЪЖДА „Б.Т.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** , и „С.“ ЛТД, вписано
под номер *****, в Регистъра на търговските дружества на Р. Сейшели,
представлявано от директора на дружеството - Т.Н.Б., с адрес – гр. София, бул.
„********да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД –в
несъстоятелност, ЕИК*******, с адрес – гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 950,00 лв. – съставляваща направени
съдебни разноски в рамките на проведеното исково производство пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА
„Б.Т.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** , и „С.“ ЛТД, вписано
под номер *****, в Регистъра на търговските дружества на Р. Сейшели,
представлявано от директора на дружеството - Т.Н.Б., с адрес – гр. София, бул.
„********да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 60б,
ал. 4 ЗБН, сумата в размер на 6 005,83 лв., представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство
иск, от предварителното заплащане на която синдикът ищец е освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.