№ 123179
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Частно гражданско
дело № 20231110142403 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от
„ПКБ“ ЕООД. Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е
частично неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК). В конкретния
случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга „Фаст“
(„приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като
срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява
преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи
конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване
на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът
ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга
съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът
императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението
кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите
условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне
единствено при постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по
смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно
значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да изменят
погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като
„услуга“ е без значение, тъй като на практика потребителят не получава насрещна
престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват
истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на
1
заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл.
19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който
надхвърля този на дължимата по договора лихва. В тази връзка неоснователно се търси
и мораторна лихва в размер на 19.96 лева върху вземането за услуга „Фаст“, както
мораторната лихва в размер от 39.90 лева върху вземането за услуга „Флекси“
съгласно молба от 04.10.2023 г.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“,
за начисляване на мораторна лихва върху услуга „Фаст“ и за възнаграждение за
допълнителна услуга „флекси“, както и за начисляване на мораторна лихва върху
услугата „Флекси“.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта, с която от заявителя „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 160.02 лв. - възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“, мораторна лихва в размер от 19.96 лева за периода от
02.05.2021 г. до 01.09.2022 г., 319.98 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ и 39.90 лева – мораторна лихва върху услугата за периода от 02.05.2021 г. до
01.09.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2