МОТИВИ
ПО НОХД № 250/2017г. НА БРС-III н.с.
Районна
прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето А. И.Ш. в това, че на 08.05.2016г. в с.Д. К., обл.Т. и с.Д., обл.Р., с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил и поддържал у А.Ю. *** заблуждение, че ще сключи
изгодна сделка за покупко-продажба на 5 броя овце и 4 броя шилета за сумата от
1800 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 1620 лева.
Подсъдимият не признава вината си и излага твърдения
за факти, различни от изложените в обвинителния акт. Изразява съжаление за
стореното и желание за частично възстановяване щетите на пострадалия. Моли
съда за налагане на условно наказание.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият
де бъдат признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Пледира на
подс.Ш. да бъде наложено наказание 2г ЛС, като на
осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието да бъде отложено за изпитателен
срок от четири години.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.И.Ш. е роден на ***г***,
българско гражданство, начално образование, неженен, осъждан-реабилитиран, не работи, ЕГН **********.***
на семейни начала със св.А.А., като от съвместното си
съжителство имали четири малолетни деца. Занимавал се с търговия на домашни
животни, които купувал от частни лица. Дейността извършвал без да е регистрирал
фирма и без трудов договор.
Решил да си набави парични средства чрез измама, като
въведе в заблуждение лице, от което ще купи домашни животни, че ще сключи с
него изгодна сделка за покупко- продажба, като цената
на животните ще бъде изплатена по-късно, за да го мотивира по този начин да му
предаде животните си, без да заплати уговорената цена на пострадалия.
На 08.05.2016г. подс.Ш. бил
в района на бензиностанция на изхода на гр.П., обл.Т., в посока гр.Т. Там
разговарял с продавачката - св.Ш., която му казала,
че познава лице в населеното място, в което живее - с.Д.
К., обл.Т., което отглежда домашни животни и ги
продава.
Решил да осъществи замислената схема на
покупко-продажба. Обадил се по телефона на своя познат от с.Д.,
обл.Р. - св.И. и му казал,
че му трябва автомобил, тъй като купувал овце за клане. В това време св.И. пътувал с автомобила си - товарен микробус, марка
„Мерцедес“, управляван от св.С., по пътя от гр.П. за с.С., обл.Т. Св.И.
се съгласил срещу заплащане да извърши услугата на подс.Ш..
Двамата се срещнали в района на бензиностанцията. Там св.Ш.
разговаряла по телефона със собственика на овцете - св.Ю..
След като му казала, че при нея има лица - търговци на животни, подала телефона
на подс.Ш., за да проведе разговор със св.Ю.. Подсъдимия разговарял с подс.Ю.
и се уговорили последният да му продаде 9 броя овце, на цена по 200 лева за
брой.
Ш., И. и С. тръгнали с микробуса за с.Д. К., като автомобилът управлявал С.. Намерили св.Ю. в края на селото, където пасял овцете си. От буса
слезли подсъдимия и св.И. и се разбрали товаренето да
стане от дома на пострадалия. Последния подкарал овцете към дома си и от там съгласно
уговорката между Ю. и Ш. натоварили 9 овце, като пет от тях били порода „Фрезийки“, кръстоска с „Меринос“, всички на 3- годишна
възраст и четири броя шилета, всички едногодишни, същата порода.Уговорката
между двамата била за покупко-продажба на 5 броя овце и 4 броя шилета по 200
лева, на обща стойност 1800 лева. В хода на разговорите св.И.
показал на св.Ю., че разполага с пари - 1000 лева, но
му казал, че тези пари са предназначени за закупуване на крави, каквито животни
изкупувал. Пострадалият поискал на място сумата от 1800лв. от подсъдимия, но
последният му казал, че няма да му плати на място, а да отиде с тях в с.Д. Ш. казал на Ю. още, че трябва да придружи овцете, тъй
като нямат пътен лист и ако ги спрат полицаи, да потвърди, че са негови.Преди
да тръгнат, подсъдимия дал на Ю. телефона си да разговаря, като при разговора му
било съобщено, че като отиде на депото за товарене на животни, там ще му бъде
платено. Поради което, след като натоварили овцете в микробуса, Ю. тръгнал заедно
с подсъдимия, И., С. и натоварените животни в буса. По пътя подсъдимия споменал
за депото за товарене на животни в с.К., но бусът не
се отбил на разклона за това село, а продължил по пътя за с.Д.
Пристигнали в с.Д. и Ш. поканил Ю. в дома си.
Микробусът с овцете останал пред дома му. Жената, с която Ш. живеел на семейни
начала - св.А., направила кафе на Ю., а Ш. излязъл
навън. След известно време се върнал и казал на Ю., че овцете умират и е заклал
едната овца, тъй като била болна от „син език“. Ю. му казал, че всички овце са
ваксинирани и няма как да са болни от тази болест. След още около 20 минути Ш.
казал на Ю., че днес няма от къде да изтегли пари, за да му плати. Ю. настоявал
да си получи парите, но подсъдимия му казал, че може и да не му плати, защото животните
му са болни. Ю. се притеснил и поискал да си тръгне, като се разбрали на
следващия ден-понеделник да се срещнат в гр.П.,
където подсъдимият да му плати. Ю. звъннал на съпругата си по телефона и разказал
за случилото се. В това време Ш. намерил на Ю. автомобил и шофьор - св.М., който да го върне обратно. С двамата пътувал и св.С., когото св.М. ***. Преди гр.П. автомобилът бил спрян от полицейски патрул и всички
пътуващи били отведени в РУ-Попово. Ю. обяснил за случилото се с овцете му и
подал писмен сигнал. Преписката била възложена на инспектор П.П. ***.
Последният снел обяснения от Ю.. По-късно същия ден св.П.
и Ю. посетили с.Дряновец. Ю. посочил дома на Ш., както и микробуса на И.,
находящ се пред дома на последния. Св.П. снел
обяснения от Ш., който признал, че не е платил цената за деветте овце и обещал
да стори това на следващия ден в гр.П. П. му връчил
призовка, но той не се явил. До настоящия момент Ш. не платил цената по сделката - 1800 лева.
От заключението на назначената в досъдебното
производство делото съдебно ветеринарно-икономическа експертиза се установило,
че стойността на 5бр. овце и 4бр. шилета възлиза на 1620 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия в с.з., показанията на: св.Ю.
в с.з., на св.С. в с.з., на св.П.
в с.з., на св.И. в с.з. и показанията му от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, св.С., на св.А. в с.з., на св.Ш. от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК, на св.М. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.3 НПК, показанията на
св.Н. в с.з., от ВИЕ и показанията на вещото лице,
справка за съдимост, биографична справка, ДСМПИС, както и останалите писмени
доказателства по делото.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъпленията, както и авторството на подсъдимия Ш.. При установяване на фактическата обстановка
съдът кредитира изцяло показанията на св.Ю., св.П., св.С. и св.Н. в с.з., както и тези на св.Ш.
и св.М. от досъдебното производство.Показанията им са
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се.
Липсват обстоятелства за тяхната заинтересованост, поради което съдът ги намира
и за незаинтересовани и непредубедени от
изхода на делото свидетели. Показанията на втората група свидетели-св.И.,
св.С., св.А. следва да
бъдат кредитирани частично, тъй като е налице противоречие в отделни
обстоятелства с показанията на първата група свидетели. Несъмнено от
показанията на св.Ю. и св.Н.
се установява, че пострадалият е притежавал и отглеждал овце и шилета, които
били здрави и към м.май 2016г. били ваксинирани, като овцете били и с ушни
марки. Безспорно от показанията им става ясно, че за въпросната
покупко-продажба не е уведомяван св.Н., в качеството
му на ветеринарен лекар, обслужващ животните на пострадалия, като същият не е
издавал и писмени документи, които следвало да съпътстват животните. От показанията на пострадалия, св.П., св.Ш. се установява поисканата
и уговорената цена за животните, а именно по 200лв. за овца, както и
договарянето й на място с подсъдимия, преди транспортирането на овцете. Съдът не
дава вяра на показанията на св.И. в с.з. и тези от
досъдебното производство, че не знае каква е уговорената сума за
покупко-продажбата, тъй като съгласно показанията на св.Ю.,
И. е слязъл заедно с подсъдимия от буса, видял е животните, присъствал е при
договарянето на цената и дори е показал е, че има пари в себе си, а
впоследствие е участвал в натоварването им в буса. Св.С. също установява в показанията си, че св.И. и подсъдимия са слезли от буса и са разговаряли с
пострадалия, но самият той не е слизал и не ги е чул какво са си говорили. В тази част показанията на св.С.
следва да бъдат кредитирани като съответни на показанията на св.Ю. и св.П., като от
показанията на последния в с.з. също се установява знанието на св.И. каква е
уговорената на място цена за животните. Безспорно от показанията на св.Ю., св.И., св.С.
в с.з. се установява, че овцете са транспортирани с буса до дома на подсъдимия.
В тази насока са и показанията на св.П. в с.з. Не
следва да се дава вяра на показанията на св.И. в
с.з., че овцете може да са били болни, едната се била задушила, както и че общо
две-три били умрели. На първо място тези показания съдът поставя под съмнение
поради това, че освен, че са колебливи, тези обстоятелства свидетелят заявява
за първи път едва пред съда, но не ги е посочил в показанията си пред съдия,
приобщени от досъдебното производство, където е заявил само, че овцете са били
разтоварени в дома на подсъдимия. Тези показания на И. в с.з. противоречат
изцяло на показанията на св.Ю., който е категоричен,
че животните му са били здрави, за което свидетелстват още св.Н.
и св.П.. От показанията на св.С.
в с.з. също се установява, че овцете са били живи и здрави, и пасяли на поляната, когато ги видял. Същият действително
потвърждава, че е станало въпрос, че овцете са болни, но едва при пристигане на
буса в с.Дряновец и то по думите на подсъдимия Ш. и св.И..
Не следва да се дава вяра на показанията на св.А. в
с.з., че подсъдимия и пострадалия са смъкнали от буса три-четири умрели овце,
както и че не са идвали полицаи по-късно у тях. Тези показания противоречат на
показанията на св.Ю. и св.П.
в с.з. Първият установява по несъмнен начин, че не е разтоварвал овце, нито ги
е виждал на място, а още по-малко да е имало умрели овце. Св.П.
пък изяснява по категоричен начин посещаването на дома на подсъдимия и
отвеждането му в кметството в селото за да пише обяснения. Освен противоречие
на показанията на св.А. с гласните доказателства,
кредитирани изцяло от съда, за същата е налице и заинтересованост от изхода на
делото, изводима от съвместното й съжителство с подсъдимия, което поставя
изцяло под съмнение достоверността на показанията й. От показанията на св.С. също не се установява да е имало умрели животни,
когато същите са били разтоварени в дома на подсъдимия.
Обясненията на подс.Ш.
следва да бъдат преценени съобразно техния двуяк
характер, от една страна като доказателствено средство, а от друга страна като
средство за защита. Обясненията на подсъдимия са в унисон с показанията на св.Ю., св.И., св.С.
и св.П. досежно осъществената среща с пострадалия по
повод покупко-продажбата на общо 9бр. животни-5бр. овце и 4бр. шилета на 08.05.2016г.
в с.Д. К., а впоследствие транспортирането им без
документи до дома на подсъдимия в с.Д. Твърденията му, че уговорената цена с
пострадалия е била по 100лв. на овца, че
животните са били болни от „син език“, не можели да дишат и затова пострадалият
спешно е искал да ги продаде са изолирани, не се подкрепят от други
доказателства, напротив опровергават се по категоричен начин от показанията на св.Ю., св.Н. и св.П., поради което не следва да им се дава вяра. Дори св.И. не твърди в показанията си за наличие на болест „син
език“ у животните, а за вероятност същите да са били болни. Неверни са
обясненията на подсъдимия, че по пътя, на края на гр.Попово ги спрели полицаи и
видели животните в буса, като пострадалият потвърдил, че животните били негови,
тъй като такива обстоятелства не са споменати от останалите пътуващи в буса лица-св.Ю., св.И., св.С.. Напротив, последните установяват, че по пътя към с.Д. никой не ги е спирал. Недостоверни са обясненията на Ш.,
че двамата заедно с пострадалия са разтоварили петте живи овце в дома му, а
останалите четири броя, които били умрели още в буса, заклали, тъй като
противоречат на показанията на св.Ю., от които се
установява, че същият е бил въведен в
двора на подсъдимия, за да пие кафе и не е видял разтоварването на овцете, нито
умрели такива. Св.С. твърди, че овцете действително
са били разтоварени, но не е уточнил от кого. Потвърдил е само, че пострадалият
също е слязъл от буса, което обстоятелство потвърждава и последния. Св.И. пък е посочил в показанията си в с.з., че
пострадалият е разтоварвал овцете заедно с жената и децата на подсъдимия, което
противоречи както на показанията му от досъдебното производство, така и на обясненията
на подсъдимия и на показанията на св.Ю., поради което
в тази част на показанията му също не следва да се дава вяра. Изявленията на
подсъдимия, че св.Ю. се съгласил да му бъде заплатена
цената само на петте живи овце и то по 100лева на овца не кореспондират нито с
показанията на св.Ю., нито с показанията на св.П., от показанията на който несъмнено се установява, че
пострадалият е държал заплащане на уговорената сума от 1800лв., а подсъдимият е
обещал при снемането на обяснения да плати именно тази сума. Не са доказани от
други доказателства действията на подсъдимия по продажбата на петте живи овце и
последвалото им връщане от купувачите след няколко дни по причина, че също били
болни, а впоследствие умрели и били изхвърлени от подсъдимия на боклука.
Обясненията на подсъдимия в тази част не
се подкрепят от други доказателства, поради което съдът счита, че същите са
израз на чисто защитната теза на Ш.,
която обаче се явява изолирана и недоказана по делото. В останалата част
обясненията на подсъдимия, че е осигурил транспорт на пострадалия, за да се
върне обратно кореспондират с показанията на св.Ю., св.С. и св.М., поради което се
споделят от съда.
Заключението на ВИЕ е пълно, ясно и обосновано,
изготвено от компетентно лице, дава отговор на поставената задача, не е
оспорено от страните, поради това следва да бъде кредитирано изцяло.
От обективна страна подсъдимият А.И.Ш. е осъществил състава на
престъплението по чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 08.05.2016г. в с.Д.
К., обл.Т. и с.Д., обл.Р., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал у А.Ю. *** заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за
покупко-продажба на 5 броя овце и 4 броя шилета за сумата от 1800 лева и с това
му причинил имотна вреда в размер на 1620 лева. Изпълнителното деяние било
осъществено чрез действие - чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у А.Ю.,
че подсъдимият ще заплати продадените му 5 броя овце и 4 броя шилета, за което
използвал мнимо телефонно обаждане с потвърждение за заплащане на сумата за
животните при товаренето им, демонстрация на разполагаема в наличност сума чрез
св.И. за гарантиране на платежоспособност, обещание
за заплащане на сумата на следващия ден по причини, че е почивен и няма как да
изтегли пари. В резултат на тези действия у пострадалия Ю. били създадени
неверни представи - че подсъдимият има намерение да му плати за сделката. В
резултат на тези неверни представи Ю. извършил акт на имуществено разпореждане,
в следствие на което настъпил престъпният резултат - имотна вреда. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между възбуждането и поддържането на
заблуждението и настъпилата вреда.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл, тъй като подсъдимият съзнавал извършеното, предвиждал настъпването
на престъпния резултат и въпреки това целял настъпването му и специалната цел -
да набави за себе си имотна облага. Още към момента на деянието подсъдимият е
бил наясно, че няма да заплати на пострадалия сумата по сделката, тъй като не
разполага с такава налична сума, а единствената му цел е да си набави имотна
облага, като заблуди пострадалия да му предаде животните си срещу обещание за
заплащане на изгодна цена за тях. Това се извежда и от обясненията на
подсъдимия в с.з., че е целял да изкара печалба
общо 50лв. от животните, което доказва липсата на намерение за заплащане
на уговорената цена.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.И.Ш. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства- обясненията му, в които признава за
наличие на парично задължение към пострадалия, изразеното съжаление за
стореното, полагане на грижи за четири малолетни деца, затрудненото материално
положение, а като отегчаващи отговорността обстоятелства-лоши характеристични
данни-минали осъждания, за които е реабилитиран на осн. чл.86 НК и сравнително
високата стойност на имотната вреда. Съдът счита, че не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключително такова, което да обуславя
приложението на чл.55 от НК. Поради това
и с оглед отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия наказание над
минималния, предвиден размер, а именно 1г. лишаване от свобода. Налице са
всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието. Подсъдимият не е осъждан към момента на деянието за престъпление
от общ характер на наказание лишаване от свобода, определеното му наказание е
под три години, като счита, че с оглед семейната му ангажираност и полаганите
грижи за четири деца, за постигане целите на наказанието не е наложително
ефективното му изтърпяване. С оглед на това изтърпяването на наказанието следва
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, през който период същият следва да не извършва други престъпни деяния,
поради угрозата да изтърпи ефективно и това наказание.
Възпитателната работа с подсъдимия по време на
изпитателния срок следва да се възложи на полицейски инспектор при РУ-БЯЛА.
С
присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати направените по делото разноски, в размер на 40лв. по сметка на ОД на МВР Русе - разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 20лв. - съдебни
разноски, в
полза на Районен съд гр.Бяла.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/