№ 238
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20225000500423 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател И. В. М., редовно призован не се явява, не се явява и
пълномощника му адвокат М. Х. Г..
Ответник „И.С.“ ЕООД, представлявано от законния си представител Г.
И.ова М.а – управител, редовно призован, адвокат С. В. Б. и адв. А..
Ответник М. М. П., редовно призована не се явява.
От адв. Ц. е постъпила молба, с която заявява, че няма да се явява в
съдебно заседание, тъй като по отношение на доверителката му решението е
влязло в сила, но не възразява да се даде ход на делото за разглеждане по
същество.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба входирана в Окръжен съд – Стара Загора
под № 4985/16.05.2022 г. от И. В. М. с ЕГН - **********, с адрес: град Х., ул.
“Г. Б.“ № 10 чрез пълномощник – адвокат М. Х. Г., вписана в Адвокатска
колегия – Х. против Решение № 114 от 18.04.2022 г. по гр.д. 1275/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което И. В. М. е осъден на основание
чл. 55, ал. 1, пр.1-во от Закона за задълженията и договорите да заплати на
„И.С.“ ЕООД с ЕИК № ...., със седалище и адрес на управление: град Х., ул.
“Ц.С.“ № 2, ет. 4, ап. 31, представлявано от законния си представител Г. И.ова
М.а - управител, сумата от 78986,45 лева /седемдесет и осем хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща получена без основание, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на иска - 10.12.2019 г. до
окончателното и изплащане; отхвърлен е като неоснователен предявеният от
„И.С.“ ЕООД срещу М. М. П. с ЕГН - **********, с адрес: град Х., ул. “Х.К.“
№ 8, ет. 1, офис 8, иск по чл. 55, ал. 1, пр.1-во от Закона за задълженията и
договорите, с който се претендира солидарното й осъждане заедно с И. В. М.
да заплати на ищеца сумата от 78 986,45 лева /седемдесет и осем хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща получена без основание, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на иска - 10.12.2019 г. до
окончателното й изплащане; И. В. М. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на „И.С.“ ЕООД сумата от 3987,25 лева /три хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ - съдебно-
деловодни разноски по съразмерност на уважената част от исковете и е
осъдено на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и 1 чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата „И.С.“ ЕООД да заплати на адвокат М. Т. Ц. вписан в
Адвокатска колегия - Х. адвокатско възнаграждение в размер на 3499,59 лева
/три хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/, в осъдителната спрямо И. В. М. част. Счита се решението за
недопустимо, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
съществени процесуални нарушения, като се моли решението в обжалваната
част да бъде обезсилено, евентуално отменено и да се постанови ново
решение, с което бъде отхвърлен предявения иск спрямо И. В. М.. Излага се
довод относно недопустимостта, че СтЗОС се е произнесъл по непредявен
2
иск. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:
неразглеждане на всички възражения на М. и неизлагане на мотиви по тях;
отказ за събиране на допуснати в доклада доказателства по реда на чл. 176 от
ГПК, както и в хода на производството поискани по чл. 200, ал. 3 от ГПК;
незачитане твърденията на М. относно насочване на получените суми и
тяхното разходване; неоснователно отхвърляне на възражението на ответника
за прихващане. Прави се искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за
допускане и събиране на доказателства – изслушване на основание чл. 176 от
ГПК на Г. М.а – управител и собственик на дружеството-ищец по въпроси
поставени в първото съдебно заседание, както и изготвяне на повторна
експертиза по поставени в заседание на 22.2.22 г. въпроси. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗАдв.
Входиран е с № 7294/11.07.2022 г. пред СтЗОС от „И.С.“ ЕООД отговор
на въззивната жалба чрез адвокат С. В. Б., вписана в Адвокатска колегия – Х.,
в който се счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, постановено при недопускане на съществени
процесуални нарушения, като се моли жалбата да бъде отхвърлена, а
решението – оставено в сила. Излага доводи за това, че не е нарушено
диспозитивното начало в процеса; искането за солидарно осъждане е
разгледано, но съдът не може да се десезира от разглеждането на спора, тъй
като тази претенция не го обвързва; сочи, че за първи път във въззивната
жалба се навеждат твърдения за наличие на привидност на собственика на
търговското дружество; счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
възражения и доводи на страните; въззивникът не е претендирал нищожност
на симулативна сделка по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Счита искането за представяне
на нови доказателства пред въззивна инстанция за погасено, както и за липса
на нарушение на чл. 176 от ГПК. Моли да не бъдат уважавани
доказателствените искания на въззивника, поради липса на конкретизация. В
отговора не се сочат и представят нови доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 не е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. М. П..
Адв. А.: Жалбата я считаме за неоснователна и я оспорваме, поддържам
3
отговора.
Адв. Б.: По отношение на доказателствените искания считаме, че
същите са неоснователни , не са налице предпоставките на чл. 266 ал. 3 от
ГПК.
По доказателственото искане по чл.176 от ГПК считаме, че няма
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като на първо място
искането е било преклудирано, т.е., ако има процесуално нарушение то е при
допускането му. Ответникът И. М. не е направил това искане с отговора на
искова молба, а едва в съдебно заседание. Фактите и обстоятелствата за които
се твърди да се събира това доказателства е напълно ирелевантно за спора.
Също така са установени с други доказателства събрани по делото – гласни
такива и експертиза, разпитан е счетоводителя на двете дружества. Също така
считаме, че искането във въззивната жалба е напълно немотивирано. Като
основание за събирането му е посочено установяване на обстоятелството, че
физическото лице Г. М.а не е действителен собственик на капитала на
ищцовото дружество, което е факт напълно ирелевантен за спора, тъй като
юридическото лице е отделен правен субект и сумата следва да се върне в
неговия патримониум и е напълно без значение кой е собственик на това
дружество.
Представяме епикризи и изследвания, от които е видно, към момента
това доказателство също обективно не може да бъде събрано, тъй като Г. се
грижи за болната си майка - Т.П. и продължава да бъде в отпуск по
майчинство, поради което и правилно първоинстанционния съд е счел, че
събирането му ще забави необосновано делото, а и не е необходимо за
изясняване на делото от фактическа и правна страна.
По отношение на експертизата също считаме, че не следва да бъде
допускана. За нея съдът е мотивирал в достатъчна степен определението си, с
което не допуска повторна експертиза. Вещото лице е отговорило на въпрос
поставен в отговор на искова молба, като е дал заключение дали това трето
лице за процеса “С.“ ЕООД е можело да самофинансира дейността си. На
практика в искането за повторна експертиза, в първоинстанционното
производство, както и пред въззивна инстанция се посочва, че се иска
повторна експертиза по новопоставени въпроси в съдебно заседание от 22.02.,
което е недопустимо. С оглед на това считаме, че това доказателство също не
4
следва да бъде допускано, считаме, че е ирелевантно за процеса, тъй като
това е трето лице, сумите, за които се твърди са в такъв размер, че изискват
писмен документ съгласно изискванията на ГПК, с оглед на което считаме, че
с една бъдеща експертиза се цели заобикаляне на закона и установяване на
обстоятелства пред въззивната инстанция, които не са твърдяни пред
първоинстанционния съд.
С вече докладваната молба от адв. Ц. се заявява, че въззивната жалба е
основателна.
По отношение на доказателствените искания съдът счита, че следва да
бъдат приети представените днес епикриза, както и КТ – изследвания, които
са издадени през м. ноември 2022 г. и са свързани с доказателственото искане
по чл.176 от ГПК.
Съдът намира, че е неоснователно искането за допускане изслушване на
основание чл.176 от ГПК на управителя и едноличен собственик на
дружество „И.С.“ ЕООД, а именно Г. И.ова М.а, затова защото поставените
въпроси в открито съдебно заседание по първоинстанционното дело са
неотносими към предмета на делото.
Съдът намира, че е основателно искането за поставяне на допълнителна
задача към вещото лице с оглед заключението му по въпрос първи на
приетата ССЕ, тъй като същият отговор не е достатъчно пълен и ясен. Ето
защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА епикриза и КТ – изследване на Т.Г.П. майка на Г. М.а.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателстеното искане на въззивника
за изслушване по чл. 176 от ГПК на Г. И.ова М.а.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА допълнителна ССЕ, която да се изготви
от вещото лице Г. Д. К. при депозит от 300 лева, вносим от въззивника в
седмичен срок след съобщението, който след като се запознае с материалите
по делото и извърши необходимите справки, вкл. и в счетоводствата на двете
дружества да отговори на следните конкретизиращи въпроси:
да посочи по месеци и дати за 2019 г. постъпленията и източниците на
5
приходи, разходите и за какво са извършвани, като следва да се има предвид
и сключените договори за СМР, както и кога е формирана печалбата от
12 000 лева и вложена ли е за закупуване на материални запаси от 10 000
лева, какъв е произходът на средствата за придобиване на материалните
запаси на дружеството.
Адв. Б.: С уважение към съда, считам, че допускане на повторна ССЕ не
е необходимо, тъй като във въззивната жалба изрично се заявява, че средства,
ако приемем, че са давани, от И. като физическо лице. С оглед твърдението на
самата страна не е необходимо назначаване на такава експертиза.
За изслушване на вещото лице, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 10.02.2023 г. от 10,30 часа.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6