РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 03.02.2022 г. в
състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 12731 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Л.Г.Ч. с ЕГН ********** чрез адвокат Н. К. срещу Решение №
20213098/01.10.2020, постановено по гр. д. № 26646/2020г. по описа на Софийски
районен съд, 35 с-в, с което са уважени, предявените от „Е.Б.Т.“ЕАД с ЕИК *******искове
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2018-30.04.2019г. в размер на 1119,11
лева, мораторни лихви за периода 03.07.2018г. до 06.02.2020г. в размер на
116,48.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за наличие на облигационно
отношение между страните, поради липсата на доказателства да е собственик или
ползвател на имота. Не било посочено в заповедното производство, че се касае за
топлинна енергия (заповедта била за електроенергия); липсвал документ за собственост, а всички други
документи били оспорими. Представените документи не били за процесния период.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Правилно СРС
е приел, че е налице облигационно отношение между страните за продажба на ТЕ.
Преклудирани са оплакванията в тази насока. Те са
направени едва с въззивната жалба и са недопустими, а отделно и за пълнота
следва да се посочи и че са неоснователни. По делото са приети и не са оспорени
писмени доказателства, а именно декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния
топлоснабден имот, подписана лично от жалбоподателката, която като частен
документ удостоверяващ неизгоден за нея факт (собствеността върху имота) се ползва
с материална доказателствена сила и доказва, че жалбоподателката е придобила
собственост върху имота. Не се твърди в отговора на исковата молба и по - късно
и няма доказателства да се е разпоредила с правото на собственост преди
процесния период. Отделно е подала заявление по клиентския си номер за промяна
на номера на апартамента. Горните доказателства са достатъчни за категоричен
извод за възникнало отношение по продажба на ТЕ на основание чл. 150 ЗЕ за
процесния период.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за допусната
грешка в заповедта за изпълнение по заповедното дело и оттам за недопустимост
на исковете. Такава е имало, но е проведено производство по чл. 247 ГПК и тя е
отстранена.
От СТЕ приета пред въззивния съд се установяват
количествата и стойността на ползваната ТЕ. Според СТЕ доставената енергия е на
стойност 1064,72 лева. До този размер е основателен иска за главница и
следователно решението следва да се отмени над тази сума до пълния размер на
иска от 1119,11 лева, като искът за разликата от 54,39 лева следва да се
отхвърли.
По иска за мораторна лихва СГС приема следното. Искът
е установен по основание. Няма твърдение за плащане, а съгласно ОУ има уговорен
срок за изпълнение-30 дни след изтичане на периода за който се отнася
главницата, като се взема предвид и че в случая не е налице прогнозно
определяне, а помесечно реално определяне на сумите. От СТЕ се установява, че
за част от процесния период до.м.10.2018г. ищецът е предоставял отстъпка „за
ползване на топла вода“. Ето защо и лихвата трябва да се начислява върху
главница за съответния месец, определена след приспадане на отстъпката. Така за
м. 05.2018г. лихва следва да се начисли върху сумата от 69,99 лева (разликата
между реално потребената 82,10 и отстъпката) и т.н. Изчисления на съда с
помощта на софтуерна програма за изчисляване на законна лихва за забава
показват, че дължимата общо мораторна лихва (сбор от лихвите дължими по всяка
просрочена месечна главница и изравнителната сметка) е в размер на 109,50 лева
и до тази сума е основателен искът за мораторни лихви. За разликата над тази
сума до пълния размер на иск от 116,48 решението следва да се отмени, а искът
отхвърли.
По разноските:
Въззивникът не е направил разноски в производството.
Следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното дело съобразно отхвърлената
част от жалбата (95%), която е в размер на 47,50 лева.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че е 50,00 лева от които
съобразно отхвърлената част от жалбата следва да му се присъдят 47,50 лева за
въззивна инстанция, както и за депозит за СТЕ, което е в размер на 190,00 лева.
Адвокатът на въззивника има право на възнаграждение по
чл. 38 от ЗА съобразно уважената част от жалбата (5 %) на база минималния
хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. или на сумата от 15,82 лева.
На същата сума има право на възнаграждение за първа
инстанция.
Присъдените на ищеца за първа инстанция следва
съобразно крайния изход на делото следва да се намалят на 166,25, като
решението в частта му по разноските на ищеца за исковото производство следва
да се отмени над този размер. За
заповедното дело ищецът има право на разноски в размер на 71,25 лева
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20213098/01.10.2020, постановено по гр. д.
№ 26646/2020г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, в частта с която е признато за установено, че Л.Г.Ч. с ЕГН ********** дължи на „Е.Б.Т.“ЕАД с ЕИК *******цена на ползвана
топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2019г. над размера от 1064,72 лева до размер от 1119,11 лева, както и в
частта с която е признато за установено, че Л.Г.Ч. дължи мораторна лихва за периода 03.07.2018г. до
06.02.2020г. над размер от 109,50
лева до размер 116,48 лева КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главница и лихва за разликите над 1064,72 лева и над
109,50 лева до предявените размери от 1119.11 лева съответно 116,48 лева.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която Л.Г.Ч.
е осъдена да заплати разноски в полза на „Е.Б.Т.“ЕАД, над сумата от 166,25 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Л.Г.Ч. ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.Б.Т.“ЕАД 237,50 лева
разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА Л.Г.Ч. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката за държавни такси на СГС сумата от 47,50 лева
–държавна такса за въззивното дело.
ОСЪЖДА „Е.Б.Т.“ЕАД да заплати на адвокат Н.К. (личен номер *******)
служебен адрес в гр. София, ул. *******, офис 2 сумата от 31,64 лева
–възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за двете инстанции.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.