РЕШЕНИЕ
№……………../ 28.01.2022
г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЪР ЕОДОСИЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА |
|
|
СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ |
при секретаря Галина Стоянова, разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 5929
по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано e
по жалба от дата 19.03.2020 г., подадена от
Б.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Отказа на ЧСИ с рег. №
858 по изп. дело № 20178580401563, обективиран в съобщение от 27.02.2020 г., да
прекрати изпълнителното производство поради плащане на задължението, евентуално
поради настъпила перемпция.
В жалбата се твърди, че след справка в
кантората на ЧСИ, направена след отмяна на обявеното извънредно положение в
периода 13.03.-13.05.2020г, длъжникът установява, че към делото е прикачена
молба от взискателя с отбелязан входящ номер
вх.№1452 от 16.01.2019г. Твърди, че този документ е антидатиран – приложен е по
делото след февруари 2020г., тъй като на 05.02.2020г., когато длъжникът и
неговата съпруга (съдлъжник по същото делото) правят справка в кантората на ЧСИ
и подават молби за прекратяване на делото, тази молба не е приложена. В тази
връзка жалбоподателят иска от съда да открие производство по оспорване на
истинността на приложената по изпълнителното дело молбата от 16.01.2019г. Освен
това твърди, че молбата е с неизвестен автор и е подписана от лице без
представителна власт. Моли съдът да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД счита жалбата за
неоснователна, тъй като не са налице предпоставки за прекратяване на
производството и вдигане на наложените запори.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител мотивира действията си.
След като се запозна с доказателствата по делото и
становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
В настоящия случай процесното изпълнителното
производство №
20178580401563 по описа ЧСИ с рег. № срещу Б.А.В. е образувано на 26.07.2017 г. по молба на „Т.С.“ ЕАД, като взискателят е
възложил на съдебния изпълнител събирането на сумата от 574,58 лева на
основание, издаден срещу длъжника изпълнителен лист от 18.04.2017 г.
На
23.08.2017 г. са изпратени съобщения за запориране на банковите сметки на
длъжника Б.А.В.. На 29.08.2017 г. длъжникът е получил поканата за доброволно
изпълнение. На 30.08.2017г. по изпълнителното дело последно е постъпило плащане
във връзка с наложен запор на банковата сметка на длъжника. На 31.08.2017г. са
изпратени съобщения за вдигане на наложените запори на сметки на длъжника. На
26.09.2017 г. по делото е постъпила справка за задължения на длъжника към
държавата в размер на 3931,72 лева. На 30.10.2017 г. от постъпилите от
наложените запори по сметки на длъжника суми ЧСИ е превел по сметка на
взискателя „Т.С.“ ЕАД 138,00 лева. На същата дата са преведени и суми по сметка
на държавата чрез НАП.
На
16.01.2019 г. с молба вх. № 1452 взискателя „Т.С.“ ЕАД е поискал отново
налагането на запори на банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело.
На
28.01.2020г. са наложени нови запори на банковата сметка на длъжника.
На
27.02.2020г. е постановен отказът за прекратяване на производството.
С
определение от 18.03.2021 г е открито производство по оспорване истинността на
молба на взискателя вх.№1452/16.01.2019г.
С
определение от 14.04.2021 г. и по реда на чл. 193, ал.2 ГПК съдът е изключил от
доказателствената съвкупност по делото оспорената от длъжника по изпълнението
молба на взискателя вх.№1452/16.01.2019г.
При така установено от фактическа страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да го
констатира с постановление, когато установи осъществяването му. Посоченият
двугодишен срок се прекъсват с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (в този смисъл са и мотивите към т.
10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
От изложеното от фактическа страна се установява, че
след постъпилите плащания във връзка с наложените запори на 30.08.2017 г.
следващото действието, което е годно да прекъсне двугодишния срок и да
препятства настъпването на перемпцията е налагането на нови запори на сметки на
длъжника, извършено на 28.01.2020 г. Тъй като между двете събития има период,
който е с по-голяма продължителност от две години, то и изпълнителното
производство е прекратено на основание в чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 31.08.2019
г.
Следователно постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Делото следва да се върне на
ЧСИ с рег. № 858 с указания да издаде постановление за прекратяване на изп. дело №
20178580401563на ЧСИ с рег. № 841, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като се установи, че са
налице законовите предпоставки за това и да вдигне наложения запор.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, отказ на ЧСИ с рег. № 858 по
изп. дело № 20178580401563, обективиран в съобщение от 27.02.2020 г., да
прекрати изпълнителното производство, по което жалбоподателят е длъжник, поради
настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег. № 858 с указания за извършване
на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.