Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 357 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е от Н.С.Н., ЕГН**********, иск
с правно основание чл.7,
т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004
на ЕО, за осъждане на отв. „Б. е.“, ЕИК***, за сума в размер
на 250.00евро
– обезщетение за неимуществени вреди от забавен полет,
от летище В., Б., до летище А., Т.,
определен за 06.50 часа на 04.10.2017г., полет ***, реално извършен с четири часа и половина закъснение., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 14.01.2019г. до пълното
й изплащане.
Ищецът
твърди, че с резервация чрез посредник е възложил на ответното дружество
извършването на превоз със самолет
от летище В., Б., до летище А., Т., за дата 04.10.2017г., с час на отпътуване
06.50, срещу договорено и платено възнаграждение
В
уговорения час ищецът се е явил
и преминал необходимата проверка, но полетът
не се е състоял,
а е бил извършен със забавяне четири
часа и половина от договореното.
Така ответникът е допуснал закъснение с повече от три
часа от първоначално
обявеното, поради което клиентът има право на
обезщетение за претърпяните
вреди, във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за
полет до 1500км.,
а именно в размер на 250евро. Това обезщетение не
му е било платено доброволно до предявяване на иска, въпреки
отправено от него искане.
С
допълнителна молба след отговора признава
плащането на главницата по делото
от ответника, настъпило след образуването на делото.
Моли за присъждане на исковата
сума и на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва твърденията
на ищеца за предпоставките на отговорността по Регламент №261/2004 на ЕО. Твърди обаче, че до получаване на
отговора на исковта молба ищецът
не е отправял искане за доброволно
плащане към него. Твърди, че е платил доброволно обезщетението по Регламента след
получаване на исковата молба. Не счита, че е станал
повод за делото. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата и процесуалните действия на страните и при при съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения иск се свързват с цялостното доказване от страна на
ищеца на: възникване
на твърдяната договорна връзка с ответника, със сочените от него
параметри; своята изправност по задълженията
си, в това число
плащане и
за явяване на съответния терминал
в дължимия час; твърдяните ден и час на
реално извършване на полета (т.е.
забавата на ответника); размера на иска. Още в конкретния случай следва
да докаже, че е отправил до
ответника искане за доброволно плащане
на обезщетението, преди делото.
В тежест на
ответника по делото е да докаже изправността си по
договора и положителните факти, на които основава
възраженията си.
Безспорните
обстоятелства,
които се потвърждават и от приобщените по делото
доказателства, са следните: Че
с направена резервация
чрез посредник ищецът е възложил
на ответното дружество извършването на превоз със
самолет от летище В.,
Б., до летище А., Т., за дата 04.10.2017г., с час на отпътуване
06.50, срещу договорено и платено възнаграждение; че в уговорения
час ищецът се е явил и преминал
необходимата проверка, но полетът не
се е състоял, а бил извършен със
забавяне
от четири часа и половина от договореното; че така
ответникът е допуснал закъснение с повече от три часа
от първоначално обявеното, поради което клиентът има право на
обезщетение за претърпяните
вреди, във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за
полет до 1500км., а именно в размер на 250евро; че
това
обезщетение не му е било платено
доброволно до предявяване на иска.
Безспорно е още и е видно от материалите, че след
образуване на делото ответникът е заплатил доброволно на ищеца обезщетението.
От изложеното
следва, че предпоставките
на отговорността на ответника по Регламент №261/2004 на ЕО са доказани. От
друга страна извършеното в хода на разглеждане на делото плащане следва да бъде
зачетено, като релевантно за спора обстоятелство при постановяване на крайния
съдебен акт, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, в който смисъл впрочем е налице и ТР на
ВКС. Ето защо в този случай искът следва да се отхвърли – не поради
неоснователност, а поради погасяване чрез плащане на материалното право преди
приключване на устните състезания.
В заключение на
изложеното главният иск следва да се отхвърли.
Спорът по делото е за
законната лихва от исковата молба
до плащането, както и за разноските
в процеса, с
оглед надлежната или не извънсъдебна
претенция на ищеца преди делото, като по тези въпроси съдът приема следното:
Видно от приетите
на л.8-9 от делото материали, още през 2018г. ищецът е изпратил до ответника
искане по електронна поща, за заплащане на обезщетение във връзка с процесния
полет, като е изложил подробно обстоятелствата, които обосновават правото му.
Видно от отбелязването в същия препис от електронен документ, на искането си
ответникът е отговорил така: „Писмото Ви е получено. Документите Ви ще бъдат
обработени в законоустановения срок от два месеца“. Кореспонденцията е от
електронна поща за ответника ***, за която не се спори, а и понастоящем е видно от сайта
на ответното дружество, че е негова и е един от способите за подаване на жалби
до превозвача. Така съдът приема, че поканата е изпратена и приета от
ответника, което той е и посочил в отговора на поканата. Поради което и
възражението за неуведомяване преди делото за процесната претенця,
е неоснователно. И след като до подаването на исковата молба, а дори и до
изпращането й за отговор, плащане няма, значи и че ответникът е изпаднал в
забава при предявяването на иска. За това на ищеца се следва и законната лихва
от деня на исковата молба до деня на плащането, като съдът може да определи
това вземане по размер с решението си (изчислен чрез „Апис
– финанси“, по арг. от чл.162 ГПК).
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска разноски
се следват в полза на ищеца. В чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано изключението от
правилото на ал.1 – когато ответникът с извънпроцедуалното
си поведение не е станал причина за делото и признае иска, ищецът няма право на
разноски от него. Когато с поведението си преди делото ответникът е станал
повод за образуването му и когато материалното притезание
на ищеца съдът прецени като основателно, но поради обстоятелства, възникнали в
хода на производството намали или отхвърли иска, разноските отново се определят
по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, по арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК (така и Определение №511/29.07.2013г. на ВКС по
ч.гр.д. №1499/2013г., IV г.о.; Определение №149/22.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №3/2012г., I г.о и др; така и Определение от м.09.2013г. по в.т.д. №1729 по описа на
ВОС за 2013г. и др.).
В случая се при, че
към деня на подаване на исковата молба ответникът е имал към ищеца изискуемо
свое парично задължение, което е платил едва след образуване на делото, поради
което той е станал повод за делото и поради това остава задължен за разноските
на ищеца.
По тези причини
въпреки крайния изход по спора, с оглед причините за него, на ищеца се следват
сторените от него разноски – общо 350.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.С.Н., ЕГН**********, за осъждане
на „Б. е.“, ЕИК***, за сумата 250.00евро
– обезщетение за неимуществени вреди от забавен полет,
от летище В., Б., до летище А., Т.,
определен за 06.50 часа на 04.10.2017г., полет ***, реално извършен с четири часа и половина закъснение, на
основание чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004 на ЕО и на осн. чл.235,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„Б. е.“, ЕИК***, да заплати на
Н.С.Н., ЕГН**********, сумата 6.25лв. – законна лихва
върху платеното в хода на делото обезщетение от 250.00евро по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004 на ЕО, за периода от
исковата молба 14.01.2019г. до деня
на доброволното плащане 28.02.2019г.,
на осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Б. е.“, ЕИК***, да заплати на
Н.С.Н., ЕГН**********, сумата 350.00лв. – разноски
пред ВРС, по арг. от чл.78, ал.1 ГПК и арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………