Решение по дело №17034/2018 на Районен съд - Пловдив

    

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 137

гр. Пловдив, 10.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.12.2019 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17034 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

 Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против О.П.М., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1527.87 лева - главница, дължима по договор за потребителски заем № ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 455.12 лева – договорно обезщетение за забава за периода от 04.01.2014 г. до 13.04.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6556/2018 г. на ПРС. 

В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че на 05.01.2011 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за потребителски заем № ***, по силата на който на лицето била предоставена сумата от 4000 - лева. Сочи, че с полагането на подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на заемодателя. Съгласно разпоредбите на договора за потребителски заем, ответницата се е задължила да върне заема, заедно с добавка /договорната лихва/, на 48 броя погасителни вноски. В договора било уговорено, че общият размер на кредита е 4768 лева, в която сума е включен размера на отпуснатия кредит и застрахователна премия. Твърди се, че не са заплатени месените вноски за главница /в това число главница по кредита и главница застрахователна премия/ за периода 05.02.2014 г. до 05.12.2014 г. Така общият размер на непогасената главница е 1431.87 лева, а на главницата по застраховка за кредита е 96 лева. Сборът на двете компоненти се равнява на 1527.87 лева. Съгласно договора е начислена и законна лихва върху цялата главница за периода от 04.01.2014 г. до 13.04.2018 г. в общ размер на 455.12 лева. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

            С оглед изложеното се предявени настоящите исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител.Оспорва ответникът да се намирал в каквито и да било правоотношения с ищеца, от които да произтича твърдяното вземане. Ответникът не бил уведомен за цесията. Счита, че такова уведомление не може да бъде редовно и в настоящото производство, доколкото книжата по делото са връчени на ответника по реда на чл.47 ГПК, а не лично. Твърди, че уведомлението за цесията, за да е редовно и да има действие спрямо ответника, е следва да бъде направено от предишния кредитор – цедента. Не било налице и надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че са нищожни клаузите такса за усвояване на кредита в размер на 140 лева, както и застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 768 лева. Счита тези клаузи за неравноправни, както и че били в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. На следващо място счита, че договорът за застраховка бил нищожен поради противоречие с добрите нрави. Счита, че ищецът като трето ползващо се лице по договора за застраховка има право само да получи застрахователно обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Твърди, че застрахователните премии не са плащани от ищеца на застрахователя, за да ги претендира от ответника. На следващо място счита, че исковете са неоснователни и поради плащане. Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът е платил застрахователна премия в размер на 672 лева, с това плащане ответникът е платил вземанията за главница и лихви, но не и по нищожната клауза за застрахователна премия. В тази връзка, в условията на евентуалност прави възражение за прихващане за сумата от 672 лева, платена по нищожна клауза за застраховка „Защита на плащанията“, която да бъде прихваната от вземането за главница и лихви. Иска се отхвърляне на иска, евентуално уважаване на възражението за прихващане.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6556/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, вр. с чл.99 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за потребителски заем с номер ***, предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето на вземанията с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уведомяването на длъжника, уговорка за заплащане на застрахователни премии, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи изложените с отговора на исковата молба твърдения, в тази част и възражението си за нищожност на клаузите, касаещи застрахователните премии. По въведеното в производството възражение за прихващане ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване плащане в полза на ищеца на сумите от 672 лева, представляващи платени без основание суми по клауза за застраховка „Защита на плащанията“, които клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

При така разпределента доказателствена тежест между страните ищецът не доказа наличие на твърдяното правоотношение по договор за потребителски заем с номер ***. Видно от представения по делото договор за потребителски паричен кредит /л.5-6/, същият е сключен на дата ***, на която датата, съгласно договора е преведена и заемната сума. В случая става дума за съществено разминаване от представения по делото договор и договора, за вземанията по който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по който се търсят вземанията на ищеца. Датата на сключване на договора е съществен индивидуализиращ белег от същия.  Това е така, защото страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения, включително с еднакъв размер на поискания и предоставен кредит, поради което и моментът на възникване определя основанието на иска.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.

        Когато разглежда един предявен иск, при произнасянето си по същество, съдът е ограничен в правомощията си само до заявеното искане, съобразно формулирания, на основата на конкретни фактически обстоятелства и твърдения, петитум. Съдът не би могъл да уважи претенцията на база договор от друга дата, чиито клаузи, параметри и съответствие със ЗПК да бъдат преценявани, тъй като би излязъл извън диспозитивното начало. Предметът на спора се определя от ищеца и от търсената от него защита. Произнасяне по искане, различно от въведеното, би обусловило недопустимост на съдебния акт.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не доказа първата предпоставка за уважаване на предявени иск, а именно сключен договор за потребителски кредит от дата  05.01.2011 г., поради което иска за главница и оттам акцесорния иск за обезщетение за забава се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед отхвърляне на предявените искове, съдът не следва да разглежда възражението за прихващане на ответника.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, но колкото същият се е представлявал по делото чрез особен представител не е направил разноски по делото и такива не му се дължат.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от А. В. Г. – И. д. срещу О.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че О.П.М., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1527.87 лева - главница, дължима по договор за потребителски заем № ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, както и сумата в размер на 455.12 лева – договорно обезщетение за забава за периода от 04.01.2014 г. до 13.04.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.04.2018 г. до окончателното й погасяване,  за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6556/2018 г. на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ