Р E Ш Е Н И Е
№ 352
гр.Плевен, 18.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административно наказателно
дело № 329 описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена
от Ц.Й.Г. чрез адв. Г.У., срещу Решение
№ 260102/04.03.2021 г. на Райнонен съд – Плевен , постановено по НАХД 2503/2020
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено НП №35-0000902/04.11.2020г.
на Директор на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона
за движение по пътищата на жалбоподателя Ц.Й.Г. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ, като е намален размера на глобата на 500 лв. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат
се доводи, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели по отношение на т.нар.
„кантарна бележка“, която е представена в съдебно заседание от жалбоподателя, а
не от административнонаказващия орган. Твърди се, че всички определени кантари
за измерване на МПС са лицензирани, тарирани и стикирани и
периодически преминали метрологичен преглед за пригодност, аналогично както са
и дрегерите за измерване на алкохола,
каквито доказателства по делото не са представени. Твърди се, че както в АУАН,
така и в НП е посочено като час на нарушението 10,50 ч. близо до гр.
Д.Митрополия, а посочената кантарна бележка е издадена в 11 ч. в гр.Искър, като
и двете са издадени на 13.10.2020г., поради което следва извода, че кантарната
бележка е издадена след установяване на нарушението, поради което не е била
налична по време на проверката. Изложени са аргументи, че вмененото на водача
нарушение не е установено по надлежния за това ред от контролните органи.
Излагат се твърдения, че не е ясно какво е нарушението- нарушаване на нормите
на общата маса на МПС-то или надвишаване нормите на претоварване на осите.
Излага доводи, че изводите на съда относно приложението на чл. 28 от ЗАНН са
неправилни. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и
на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата
редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл и решението на РС да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 13.10.2020г. около
10.50 часа, на път II-13 км.89 + 700, касационния жалбоподател управлявал
товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** и бил спрян за проверка от свидетелят Д. Н. К. – инспектор РД „АА“ – гр.
Плевен, който изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си – Д.
П. Ц.. Водачът осъществявал обществен превоз на товари (фракция 022) с Лиценз
№10618 и пътен лист №330138 по маршрута от с. Косталево до гр. Долна
Митрополия. Като при допустимо максимално натоварване на превозното средство от
32 тона (същото е с четири оси с две управляеми оси) в момента на проверката
видно от кантарна бележка №2 от 13.10.2020г. натоварването е 36400кг
(Претоварване с 4400кг). За
констатираното нарушение бил съставен АУАН Серия А-2019 № 278529/13.10.2020г.,
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр.
чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен
на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и
екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу акта. Въз основа на акта, е издадено оспореното Наказателно постановление
№35-0000902/04.11.2020г., с което жалбоподателят Ц.Й.Г. на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б.“б“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ.
Въззивният съд е
установил, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на
приписаното на водача административно нарушение. Приел е, че същото не покрива
белезите на "маловажен случай на административно нарушение. За да измени НП, районният е изложил мотиви, че административнонаказващия
орган не е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като не е отчел
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, които се споделят от съда и не следва
да бъдат преповтаряни.
ПлРС правилно е
анализирал, че от разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 по същество се
съдържат изискване за спазване на установения с Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен
акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в
категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на
такса към ИА "Пътна инфраструктура" за движение с извънгабаритно ППС.
При приетата за установена фактическа обстановка, районният съд правилно е
приел, че управляваното от касатора ППС попада в хипотезата на чл. 6, ал.1, т.6
б."в" от Наредба № 11 с регламентирана допустима максимална маса 32.000
тона и правилно контролният орган е приел за установено само въз основа на
представените му документи, без да провежда допълнително контролно замерване,
налична към момента на проверката 36400 кг. маса на съответното ППС.
В тази връзка,
касационната инстанция намира, че не са налице сочените от касатора основания
за отмяна на съдебния акт съобразно релевираните от него доводи, касаещи
начина, по който е установено теглото на превозното средство. По делото е представена
кантарна бележка, която се твърди че е била представена от водача по време на
проверката, в която е отразено теглото на ППС и превозвания товар, е подписана
от самия водач. Количеството товар е отразено и в издадената товарителница и
експедиционна бележка. Кантарната бележка представлява частен свидетелстващ
документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с
материална доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради
което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице безспорни
и категорични доказателства за извършеното нарушение. Тя е била представена от
самия водач, който е приел данните за товара и общата маса без възражения
относно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение,
тежестта да опровергае съдържанието на кантарната бележка се прехвърля върху
водача, което той не е сторил нито пред административно-наказващия орган, нито
пред въззивния съд, който е инстанция по фактите. Наведените от водача при
съдебното оспорване на НП твърдения, че кантарната бележка е издадена след извършване
на проверката съдът приема за защитна позиция, тъй като по делото не се
оспорва, че по време на проверката именно водачът е представил на проверяващите
кантарна бележка, която е имал в себе си и въз основа на която е издаден АУАН.
Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено
измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с
електронна везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но
цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в
случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и
габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в
разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена
такса по чл. 14, ал. 3. Разглежданият случай не представлява проверка за
съответствие, при което установяването може да бъде извършено и по документи.
До аналогичен извод е достигнал и районният съд, поради което не следва да бъде
споделено твърдението на касатора за неправилност на процесното решение.
Решаващият съд е
извършил всички необходими и допустими съдопроизводствени действия за
разкриване на обективната истина, в това число е приобщил към делото
административно наказателната преписка по издаване на НП, изслушал е свидетели,
като е постановил решение, в мотивите на което е обсъдил събраните
доказателства и въз основа на тях е направил правни изводи, които се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което намира за излишно тяхното
преповтаряне. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че касаторът като е управлявал ППС, което надвишава нормите
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство е извършил
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което законосъобразно с НП е
ангажирана неговата административно наказателна отговорност.
Касационната инстанция споделя изводите на
районния съд относно индивидуализацията
на наложеното наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е
предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лева, от
което следва, че определеното от административния орган наказание от 1000 лева
е определено в рамките на нормативно регламентираните предели. Съдът споделя
мотивите на РС относно индивидуализацията на наказанието, поради което не
следва да бъдат преповтаряни. При преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства пЛРС правилно и законосъобразно е приел, че
наказание в размер на 500 лв., т. е. към минималния определен в санкционната
разпоредба, е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по
чл. 12 ЗАНН
По изложените
съображения, обжалваното решение, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260102
/ 04.03.2021 г. на Плевенски районен съд, постановено по НАХД № 2503/2020г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.