Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.09.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на петнадесети
септември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8375 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.В.В. ЕГН ********, чрез пълномощника адв. Т.Г.
- САК, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“ АД, да заплати сумата от
105 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреди в
резултат на ПТП настъпило на 16.09.2017г., по вина на водача на л.а. „Алфа
Ромео“ 156, ДК № *******, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на ПТП –
16.09.2017г., както и сумата от 5 685 лв. представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за заплатени
лекарства и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Излагат се
съображения, че на 16.09.2017г. около 09:00ч. на път I - 9 километър 33+555
(главен път София - Варна) настъпва ПТП между л.а. „Алфа Ромео“ 156, ДК № *******,
управляван от Ц.Р.А. и л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № *******, управляван от ищеца
В.В.В.. Твърди се, че водачът на л.а. „Алфа Ромео“ 156, ДК № *******, навлезнал
в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.
марка Фолксваген Голф, ДК № *******. Сочи
се, че вследствие на настъпилото ПТП В.В.В. е получил множество травми и тежки
телесни увреждания.
Сочи се, че за
настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
65/16.09.2017г. и е образувано досъдебно производство № 296 / 2017 на РУП-Угърчин
към ОД-МВР- гр. Ловеч, пр.пр. № 4486/2017г. по описа на ОП -Ловеч.
Посочва, че непосредствено след инцидента
ищецът В.В. е транспортиран с линейка по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”
АД, като пострадалият бил лекуван 27 дена. На 11.12.2017г. В.В. постъпил отново
в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” АД за продължаване на болничното лечение. Сочи
се, че при ищеца са налице пет големи и
загрозяващи белези от проведените операции по горен десен крайник и долен ляв
крайник. Дясната раменна става, дясната лакътна става и дясната китка не могат
да извършват пълно движение и имат силно намален обем на движение. Намален е
захвата на дясна ръка, няма екстензия на пръстите на ръката. Намалена била чувствителност
на дясна ръка и пръстите. Движението на левия глезен също било силно ограничено
- 45%. Твърди се, че при болничното си лечение В.В. изпитвал постоянни и силни
и интензивни болки. Бил напълно е обездвижен. След изписване от болница
продължил да се възстановява при условията на домашно лечение. За период от
месеци наред ищецът бил на легло поради силните болки. Изпитвал болки по цялото
тяло и крайници. Не можел да се обслужва сам, т.к. увредените крайници били имобилизирани.
Поради имобилизацията на долен и горен крайник се налагало ищецът да ползва
чужда помощ за елементарни житейски дейности. Има нужда от помощни средства за
изправяне и придвижване. За месеци наред е било налице подуване на крайниците.
Има множество кръвонасядания и отоци по тялото. От удара на главата изпитва
главоболие, гадене и постоянна отпадналост има дразнене от светлина. Има
замайване, световъртеж и чести главоболия. Трудно заспива. Неспокоен е и често
се буди през нощта. И към момента В.В.В. има болки и ограничено движение на
двата горни крайника. Налице са трайни увреждания на нерва на ръката. Налице са
елемнти на пареза на горен и долен крайник. Трудно се навежда, има слабост в
краката и ръцете, лесно се уморявам, има затруднения при физическото
натоварване. Налице е ограничено движение на крайниците, мускулна слабост и
изтръпване. Забелязвало се отклонение от нормалната походка на пострадалия и
накуцване. Походката му без помощни средства била невъзможна. За в бъдеще се
очаквало болките в областта на крайниците да продължат.
Твърди се, че за
проведеното на В.В. лечение на телесните увреждания в резултат на настъпилото
ПТП са направени медицински разходи в общ размер на 5 685 лв., както следва:
сумата от 1 860 лв. за заплащане на медицинско изделие по Фактура № 70000010114
/ 25.09.2017г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” АД; сумата от 2 250 лв. за
заплащане на медицински изделия по Фактура № 70000010163/28.09.2017г. на УМБАЛ
„Д-р Георги Странски” АД; сумата от 1 240 лв. за заплащане на медицинско
изделие по Фактура № 70000010231/06.10.2017г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски”
АД; сумата от 335 лв. за заплащане на рехабилитация по Фактура №
**********/12.04.2018г. на „ПРО” ЕАД -клон Баня.
Наведен е довод,
че към момента на процесното ПТП от 16.09.2017г. относно л.а. „Алфа Ромео“ 156,
ДК № ******* има валидно сключена със З. „Б.И.” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите полица № BG/02/117000276305 от
14.01.2017г. с покритие от 14.01.2017г. до 29.10.2017г. въпреки предявената към
З. „Б.И.” АД Претенция с вх. №
ОИ-628496/17.11.2017г. за изплащането на обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди, като и обезщетение за забава от датата на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, такова не било изплатено.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.367 ГПК ответното З.
„Б.И.“ АД е депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Оспорва представения констативен протокол за ПТП. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, с превишена
скорост и със съдържание на алкохол в кръвта.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, в която оспорва възраженията на ответника, като неоснователни.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК ответното дружество
не е депозирало допълнителен отговор на исковата молба.
В
о.с.з. на 15.09.2020г., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от
първоначално заявения размер на 105 000 лв. на 135 000 лева.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. Г. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК. Навежда възражение за прeкомерност
на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника чрез адв. Илиев оспорва
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен
протокол за ПТП № 65 от 16.09.2017г., се установява, на 16.09.2017 г. около 09:00
часа на път І-9, километър 33+555, е настъпило ПТП, при което лек автомобил
„Алфа Ромео 156“, с рег. № *******, управляван от Ц.А. на прав участък навлиза
в насрещна лента за движение и се блъска в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *****, управляван
от В.В.. Посочено е, че водачът Ц.А. е починала, а В.В. е получил тежка
черепно-мозъчна травма, две фрактури на ръката и счупена пета и глезен на
крака. /лист 13-14 от делото/
От приетата Епикриза
на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плавене, клиника по ортопедия и травматология,
се установява, че ищецът В.В. е постъпил
в лечебното заведение на 16.09.2017г. с оточна деформирана дясна мишница,
движенията в съседните стани невъзможни от болки, невъзможна екстензия на китка
и пръсти, дясна китка оточна
и деформирана, ляво ходило отчно и деформиран, движенията – невъзможни. След
изследвания и консултации е поставена диагноза:
„контузио корпорис генерализата. Фрактура хумери декстра. Парезис нервус
радиалис. Фрактура антебрахии дисталис декстра. Фрактура калканеи синистра. На
19.09.2017г. е извършена кръвна репозиция с метална остеосинтеза на дясна
раменна кост. Ревизия на н. радиалис“. На 27.09.2017г. е извършен КРВМ метална
синтеза на дистална предмишница, а на 04.10.2017г. е извършена КРВМ метална
остеосинтеза и остеопластика на лява пета. Ищецът е изписан на 12.10.2017г. и
дадени препоръки. /лист 15-16 от
делото/
От
приетата Етапна Епикриза на ДКЦ „Св. Анна“, се установява, че лечението е
продължило, като на 23.11.2017г. на ищеца е поставена дигноза: дифузна травма
на главния мозък, като е установено силно болезнена самостоятелна походка и
ограничено самообслужване. /лист 17 от
делото/
Приета е и
Епикриза на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, клиника по ортопедия и травматология,
от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 11.12.2017г.
с диагноза: фрактура радии ин локо топико декстра ом. На 11.12.2017г. е
извършена оперативна намеса и на същата дата е изписан с подобрение, като са
дадени препоръки за режим и медицинско лечение. /лист
20-21 от делото/
От приетата
Етапна Епикриза от ДКЦ „Св. Анна“ от 20.06.2018г., се установява продължаваща
терапия и поставена диагноза: дифузна травма на главния мозък. Отразено е, че е
налице болезнена самостоятелна походка и ограничено самообслужване. Назначено е
медикаментозно лечение. /лист 23 от
делото/
Приета е и
Епикриза по ИЗ № 19575 на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 22.08.2018г. На
23.08.2018г. е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди - тарзални и метатарзални. На 25.08.2018г. е
изписан от лечебното заведение в добро общо състояние. /лист 82-83 от делото/
По делото са
представени и приети като писмени доказателства 4
броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 5 685
лева за заплатени от ищеца медицински изделия и балнеолечение. /л. 25-31 от делото/
Представена е и
претенция с вх. № ОК-628496 от 17.11.2017г., съгласно която ищецът В.В. е
предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 16.09.2017г. /л.32-35 от
делото/
По делото е представено и прието Постановление от 28.09.2018г. на Окръжна
прокуратура – гр. Ловеч, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл.
24, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство е прекратено, поради настъпила
смърт на виновния за ПТП водач - Ц.Р.А. на 20 г. /лист 84-87 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Х.М.-
специалист неврохирург, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според заключението на СМЕ, че в
резултат на ПТП В.В. е получил съчетана травма - черепно- мозъчна травма,
гръдна травма, травма на опорно-двигателния апарат и на
периферна нервна система. Пояснено е, че черепно-мозъчната травма включва
следните травматични увреждания: Контузия на мозъка лека степен. Минимално
контузионно огнище вляво челно-теменно с размери 6x4 мм. Минимален травматичен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво теменно. Контузия с подкожен хематом
и разкъсно-контузна рана вляво слепоочно. Вещото лице посочва, че при мозъчна
контузия срокът на възстановяване е от 3 до 6 месеца за леките и средни степени
и до 24 месеца за тежките форми, а възникналите усложнения могат да увеличат този
срок с години.
Сочи се, че гръдната травма при ищеца включва контузия на гръдния кош и
фрактура на VI ребро вдясно, като е предизвикала на ищеца болки и страдания за
срок до 30 дни.
Вещото лице пояснява, че травмата на опорно-двигателния апарат включва
следните увреждания: Фрактура на дясна раменна кост в средна трета
(диафизарна). Травмата е предизвикала трайно затруднение на движението на
десния горен крайник за повече от 30 дни, в случая до 3-4 месеца. Възможни
усложнения - контрактура на раменната и лакътната става, фиброза на
мускулатурата, псевдоартроза, увреждане на н. радиалис. Фрактура на стилоиден
израстък на лъчева и лакътна кост на дясна предмишница. Травмата е предизвикала
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, в
случая до 2 месеца. Многофрагментна фрактура на петна кост на ляво ходило.
Травмата е предизвикала трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за повече от 30 дни, в случая до 4-5 месеца, но получените усложнения
са удължили този срок повече от две години. Фрактура на ладиевидна кост на ляво
ходило. Травмата е предизвикала трайно затруднение на движението на десния
долен крайник за повече от 30 дни, в случая до 2-3 месеца. Вещото лице д-р М.
сочи още, че травмата на периферна нервна система включва следните увреждания:
Травматични увреда на лъчевия нерв (н. радиалис) на десния горен крайник. Травматични
увреда на срединния нерв (н. медианус) на десния горен крайник.
Експертът констатира, че след ПТП спешна помощ пострадалият е получил в Спешно
отделение на МБАЛ „Проф. Д-р П. Стоянов“ - гр. Ловеч. Лечението е продължено в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, Клиника по ортопедия и травматология.
Проведени били необходимите изследвания и консултации. Сочи се, че са извършени
последователно три ортопедични хирургични
интервенции - кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурираните
дясна раменна кост, дясна лъчева кост и лява петна кост. Възстановителният
период е протекъл в домашно-амбулаторни условия, усложнен е от развитие на
гнойно-възпалителен процес (остеомиелит) на лявата петна кост. Вещото лице
сочи, че за периода 11.12.2017 г. - 11.12.2017 г. е проведено повторно лечение
в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, Клиника по ортопедия и травматология
/КОТ/, извършено е изваждане на металните импланти от китката /четвърта
операция/. На 18.06.2018 г. В.В. е прегледан от специалист травматолог в ДКЦ
„Св. Анна” - София. Установени са намалени движения в дясна раменна става с 15
% по-малко от нормата; в дясна лакътна става с 10 % по-малко от нормата; в
дясна китка с 30 % по-малко - няма движения нагоре; намален захват на дясната
ръка - няма екстензия на пръстите в дланно-фалангеалните стави. В средата на
оперативния белег на външната страна на лявата пета се вижда фистула,
секретираща кръв и гной. Посочено е още, че за периода 22.08. - 25.08.2018 г. е
проведено лечение в УМБАЛ „Света Анна” АД - София, Клиника по ортопедия и
травматология. След извършване па необходимите изследвания и консултации е
извършено оперативно отстраняване на остеосинтезните средства от лявото ходило
/пета операция/. Д-р
М. обосновава,
че в резултат на получените травматични увреждания са
проведените и в пряка връзка с тях множество хирургични интервенции и
манипулации. Обосновано е, че В.В. е претърпял интензивни болки и страдания за
срок от два месеца, значителни до 6 месеца, умерени до 12 месеца и продължаващи
в по-лека степен до момента. Вещото лице сочи, че към настоящия момент
последиците от получените травматични увреждания при В.В. не са отзвучали. Налице са ограничени движения на дясната ръка в
раменната, лакътната, гривнената става и пръстите. Също така на лявото ходило,
със затруднена и болезнена походка. Не е възстановена увредената неврална
функция на лъчевия и срединния нерв на десния горен крайник. Заявява, че пълно
възстановяване на увредените неврални и двигателни функции за в бъдеще е малко
вероятно. Вещото лице посочва още, че съобщаваните затруднения в паметта не са
потвърдени от специализирани медицински прегледи и изследвания. Експертизата
приема, че между настъпилото ПТП от 16.09.2017 г. и телесните увреждания и
неблагоприятни последици за здравето на ищеца съществува причинно-следствена
връзка. В заключението е обоснован извод, че направените разходи по представените
фактури са относими към проведеното лечение на ищеца.
В обясненията си в о.с.з. на 15.09.2020г. вещото лице д-р М. допълва, че са извършени
две оперативни интервенции на горния десен крайник - едната на мишницата,
другата на предмишницата. На мишницата е по – голяма, с ревизия на лъчевия
нерв, което според експерта е голяма интервенция.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.М., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието:
на 16.09.2017 г., около 09:00 ч. в светлата част на денонощието при сухо
време, по път 1-4 (София -Варна), при km 33+555, в района на с. Микре в посока
от гр. София към гр. Варна със скорост около 133,91 km/h, се движи л. а. марка
„Алфа Ромео“, модел „156“ с per. № *******, управляван от Ц.Р.А.. По същото
време в противоположна посока (към гр. София) в полагащата му се пътна лента и
скорост около 114,20 km/h се движи л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
per. № *******, управляван от В.В.В.. Когато л. а. „Фолксваген“ е бил на
разстояние около 72,32 m от мястото на удара, л. а. „Алфа Ромео“ е навлязъл в
лентата му на движение. В този момент л. а. „Алфа Ромео“ се е намирал на
разстояние около 84,81 m от мястото на удара, а разстоянието между двата
автомобила е било около 157,13 т. При така създадената ситуация е последвал
челен ексцентричен удар между предена лява част на л. а. „Алфа Ромео“ и предна
лява част на л. а. „Фолксваген“. Вследствие на удара двата автомобила са
извършили транслационни и ротационни движения и са се
установили в местата, в които са открити при огледа на местопроизшествието. В
резултат на ПТП е последвала смъртта на Ц.Р.А., а В.В.В. е получил множество и
тежки телесни увреждания. Вещото лице сочи, че водачът на л. а. „Алфа Ромео“
преди настъпване на ПТП е предприел несъобразено с пътната обстановка навлизане
в лентата за насрещно движение, като непосредствено преди удара е отклонила
траекторията си на движение към своята пътна лента. Посочва, че Ц.Р.А. е имала
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не допусне навлизане в
лентата за насрещно движение. Телесните увреждания на
ищеца В.В.В. са в причинно- следствена връзка с установения механизъм на
процесното ПТП.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допуснато изслушването на комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Х.М. и инж. М.М..
В същата е прието, че с оглед травмите, които е получил и механизма на ПТП,
може да се твърди, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Експертите
обосновават извод, че при липса на предпазен колан в случая, пострадалият щеше
да получи неизбежно тежка гръдна и коремна травма (воланна травма) и по-тежка
черепно-мозъчна травма. Вещите лица сочат, че предвид описания механизъм на ПТП
предпазният колан не може да предотврати получаване на травматични увреждания,
но може да ги ограничи в рамките на получените от ищеца В.В.. Заявяват, че л.а.
„Фолксваген” е снабден с триточков предпазен колан за мястото, на което е
пътувал В.В.. Сочи се,че ищецът В.В. е управлявал МПС „Фолксваген” с per. № ОВ
4381 АК в полагащата му се пътната лента, предназначена за движение в посока от
гр. Варна към гр. София.
Заключението на КСМАТЕ изготвено от д-р М. и инж. М., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
За претърпените неимуществени вреди е допуснат един свидетел. Разпитано в о.з. на 28.01.2020г. свидетелката
С.В./60г., майка на ищеца/, сочи, че на 16 септември 2017г., около 10.00 ч., получила обаждане, че синът и е претърпял
ПТП и е откаран в болница гр. Плевен.
Когато пристигнали, го заварили в реанимация, в много тежко състояние. Бил с притворени
очи, целият в кръв, не ги познал. Говорил несвързано и лекарите им казали, че
има кръвоизлив в мозъка. Свидетелката посочва, че два дни бил в реанимация, след
това бил преместен в ортопедия. Първата му операция била на дясната ръка, с поставен
имплант за цял живот. След няколко дни му била направена операция на китката на
дясната ръка. След всяка операция ищецът бил в тежко състояние. Свид. Василева
заявява, че тя се грижела за сина си и била в болницата с него. Престоял около
един месец в болницата, като тя му била придружител. Той не можел да става от
леглото, получил рани от залежаването, бил
с катетър, не можел да се повдигне,
освен на възглавница. Тежко било състоянието на петата на крака. При
направената операция на петата, лекарите взели кост от таза, за да я присадят и
отделно сложили и имплант. През цялото
време сина и не се хранел добре, кръвното налягане падало, отслабнал 15 кг. за един месец. Нямал
сила да се вдигне от леглото. След като му направили и третата операция и го закарали трудно до вкъщи . За период от 5
месеца В. не е стъпвал на земята. Свидетелката сочи още, че два месеца синът и бил
на раздвижване, като на седмия месец в периода на възстановяване, получил дупка
на мястото, където била операцията на петата. Имало усложнения. Потърсили
консултация и помощ в болница „Св. Анна“ София, където му била направена поредна
операция, при която бил махнат
платинения имплант. Сочи, че след тази операция ищецът останал една
седмица в болницата. Два месеца след това пак не можел да се движи, а след
последната операция започнал да ходи с патерици. Това продължило пет или шест
месеца. После ходел с бастун. Според
свидетелката, че синът й след ПТП не бил
същият - физически и психически. Забравял, чувствал се непълноценен. Все още не можел да си намери работа. По професия бил
международен шофьор.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят С.Й.В., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
В проведеното на 28.01.2020г. е прието за безспорно по реда на чл.146,
ал.1, т.3 ГПК, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, по полица № BG/02/117000276305 с период на покритие 14.01.2017 г. –
29.10.2017 г. относно лек автомобил „Алфа Ромео 156“, ДК № *******. Последно е
видно и от Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен
фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно
дружество.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 32-35
от дата 17.11.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 16.09.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП -"На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“ Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. В приетото по
делото САТЕ с вещо лице инж. М.М. е прието, че водачът на л. а. „Алфа Ромео“
преди настъпване на ПТП е предприел несъобразено с пътната обстановка навлизане
в лентата за насрещно движение, като непосредствено преди удара е отклонила
траекторията си на движение към своята пътна лента. В заключението на АТЕ е
обоснован извод, че водачът Ц.Р.А. е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като не допусне навлизане в лентата за насрещно движение.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ Ц.А..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи и гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, активната възраст на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 37г., тежестта на уврежданията - съчетана
травма - черепно- мозъчна травма, гръдна травма, травми на опорно-двигателния апарат и травма на периферна нервна
система, извършените 5 /пет/ оперативни интервенции, настъпилото усложнение от развитие на гнойно-възпалителен процес
(остеомиелит) на лявата петна кост, както и трайните последици - намалени
движения в дясна раменна става с 15 % по-малко от нормата; в дясна лакътна
става с 10 % по-малко от нормата; в дясна китка с 30 % по-малко - няма движения
нагоре; намален захват на дясната ръка – липса на екстензия на пръстите , както
и обстоятелството, че към момента последиците от получените травматични и
функционални увреди при В.В. не са
отзвучали, които са причинили на пострадалия интензивни болки и страдания
за срок от 2 /два/ месеца, значителни до 6 /шест/месеца, умерени до 12 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
преживяната продължителна социална изолация, както и настъпилите трайни
увреждания, ограничени движения на дясната ръка в раменната, лакътната,
гривнената става и пръстите, също така на лявото ходило, със затруднена и
болезнена походка, не е възстановена увредената неврална функция на лъчевия и
срединния нерв на десния горен крайник, както и че пълно възстановяване на
увредените неврални и двигателни функции за в бъдеще е малко вероятно, обществено
икономическите условия към 2017г., съдът намира, че сумата от 110 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адвекватно репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на
НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият сам се е поставил в опасност, като
твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, с превишена скорост и
със съдържание на алкохол в кръвта.
По възражението за липса на поставен предпазен
колан:
В приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ
вещи лица инж. М. и д-р М., се прие, че с оглед травмите, които е получил и
механизма на ПТП, може да се твърди, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Вещите лица посочват, че при
липса на предпазен колан в случая, пострадалият щеше да получи неизбежно тежка
гръдна и коремна травма (воланна травма) и по-тежка черепно-мозъчна травма.
По
възражението за наличие на алкохол в кръвта:
По делото на лист 88 е представено и прието заключение
за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
588 от 19.09.2017г. на химическа лаборатория към ЦСМП Плевен, от което се
установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от В.В. се доказва етилов алкохол в количество 0,00 %.
По
възражението, че пострадалият е пътувал с превишена скорост:
В
приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ с вещо лице инж. М., бе
прието, че л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № *******, управляван
от В.В.В. се е движил с 114,20 km/h. В проведеното по делото о.с.з. на
28.01.2020г., вещото лице посочва, че силата на удара между двата автомобила
щеше да бъде по-малка отколкото е в конкретния случай, ако те се движеха с
разрешената за пътния участък скорост. Нещо повече, в мотивите на представеното
и прието по делото Постановление от 28.09.2018г. на Окръжна прокуратура, гр.
Ловеч, с което е прекратено досъдебно производство № 296/2017г. по описа на РУ
на МВР – Угърчин, е прието, че двамата водачи – В.В. и Ц.А. са нарушили
правилата на чл.21, ал.1, ред втори от ЗДвП, т.к. в извън населено място са се
движели със скорост по – висока от 90 км/ч. Прието е още, че това нарушение не е в пряко-причинна връзка с
настъпилия обществено опасен резултат, т.к. от момента когато л.а. „Алфа Ромео“
е започнал да пресича осевата линия с предната си лява част и да навлиза без
причина в насрещната лента за движение, разстоянието до мястото на удара е било
по-малко за всеки от двамата автомобили от „опасните им зони“ за спиране като
при движени с реалните скорости, така и при движение с 90 км/ч. Това обуславя
извода, че В. и при движение с 90 км/ч не би могъл да предотврати удара чрез
спиране, т.к. необходимото разстояние за спиране е било по-голямо от
разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара. Макар, че
Постановлението на Окръжна прокуратура - Ловеч от 28.09.2018г. да не се ползва
със задължителна сила по чл. 300 ГПК, каквато ползва влязлата в сила присъда,
същото представлява официален документ, който има удостоверителен характер в
частта относно отразените в него факти.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия В.В., поради липса на поставен обезопасителен колан,
управлявал е МПС със съдържание на алкохол в кръвта, както и с превишена
скорост.
По имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 5 685 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 4 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 5 685 лева, се установява, че
ищецът е заплатил медицински изделия и балнеолечение. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р М. е прието, че направените разходи по представените
фактури са относими към проведеното лечение на В.В..
С оглед
на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 от КЗ следва
да бъде уважен за сумата от – 110 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 135 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде уважен изцяло
за сумата от 5 685 лева.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва
за забава за неимуществените вреди, считано от датата на увреждането.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 17.02.2018 г. и
от 18.02.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва
върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
периода от 16.09.2017 г., до 17.02.2018 г. и уважен, считано от 18.02.2018
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се претендира законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба. С
оглед диспозитивното начало в исковия процес, обезщетението за имуществени
вреди от 5 685 лв., следва да се присъди ведно със законна лихва от
предявяване на исковата молба – 22.06.2018г.
до изплащането.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед частично
уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
на упълномощения от ищеца, адвокат Т.Г. - САК, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 3 495,34 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 849,08
лв. като общо се претендират разноски от 7 405 лв., от които 7 000 лв. адвокатско
възнаграждение, 5 лв. съдебно удостоверение и 400 лв. депозит за КСМАТЕ.
Съдът намира за основателно въведеното от
пълномощника на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското
възнаграждение претендираното от ответника в размер на 7 000 лв. При отчитане
на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 4343.70 лева, до която сума следва да
се намали адвокатския хонорар.
При този изход на делото ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4 527,40 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 575
лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от иска.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.В., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 110 000
/сто и десет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични
увреди в резултат на ПТП настъпило на 16.09.2017
г. по вина на водача на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 135 000/сто
тридесет и пет/ лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва в периода
от 16.09.2017 г. до 17.02.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
5 685 /пет хиляди шестстотин осемдесет и
пет/лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от 22.06.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на адв. Т.Г. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3495,34
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.В.,
ЕГН **********, да заплати на З.
„Б.И.” АД, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 849,08 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 4 627,40 лв. съразмерно уважената част от иска, както и сумата
от 575 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда съдебно-деловодни
разноски.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: