№ 673
гр. Варна, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от И. Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201477 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
И. В. И., с ЕГН **********, адрес : гр. Варна, * № 1, an. 13 срещу Наказателно
постановление №ПЕК-59/25.02.2025г., издадено на Директора на РЗИ-Варна, с
което на възз. е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лв. на основание чл. 209, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 58, ал. 1 от
Закона за здравето вр. с чл.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в
Република България .
В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. Изтъкват се
допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
издаденият АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от
ЗАНН за посочване на дата и място на нарушението, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, законовите разпоредби,
които са били нарушени, месторабота на нарушителя, както и точните адреси и датата
на раждане на свидетелите. Не били конкретно нарушените норми, което съставлявало
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от една страна ограничава
правото на защита на нарушителя, а от друга страна лишава съда от възможност да
прецени точно какво нарушение административнонаказващият орган (АНО) е приел,
че е извършено и правилно ли е било квалифицирано същото, респективно правилно
ли е била приложена санкционната норма.
Отделно от това се твърди, че на * не бил изтичал срокът за поставяне на
1
имунизации на детето ми А. Х. и нямало как да да е допуснато нарушение на Закона
за здравето и Наредба № 15 за имунизациите в Република България. Детето А. Х. било
родено на * около 13 часа, а съгласно Наредба № 15 за имунизациите в Република
България и имунизационния календар, имунизация против хепатит Б, се провежда през
първите 24 часа след раждането, т. е. до около 13:00 часа на 28.11.2024 г.
Алтернативно се излагат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично.
Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяната на НП.
Наказващият орган- Директор на РЗИ-Варна не се явява , не се представлява и не
излага становище във връзка с делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката И. И. е майка на детето А. Х., роден на * в МБАЛ „Майчин дом“ АД с
адрес гр.Варна , ул.“Мир“ №1.
След раждането на детето на *. И., в качеството си на родител-майка на новородено дете
от мъжки пол , отказала поставянето на ваксини на детето против Хепатит Б и Туберколоза,
които били задължителни съгласно имунизационния календар на Р България. Отказът на
майката бил обективиран в декларация за информирано решение за отказ на майката за
задължителна ваксинация, подписана на *.
На 04.12.2024г. директорът на МБАЛ „Майчин дом“ АД с адрес гр.Варна , ул.“Мир“ №1
изпратил уведомление до здравните власти , придружено с горепосочената декларация, с
която ги уведомил за депозирания отказ на И. за ваксинация на новороденото й дете.
При така установеното, на 31.01.2025г. Н. М., работещ на длъжност инспектор в отдел
„Противоепидемичен контрол“, дирекция „надзор над заразните болести“ в РЗИ съставил
срещу въззивницата АУАН за нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето вр. с чл.2 от
Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България. Актът бил
предявен и връчен на въззивницата, която го подписала с отбелязване, че бащата има
признаци от аутистичния спектър и би искала ваксините да бъдат поставени на детето на по-
късен етап- до навършване на 2-годишна възраст.
Впоследствие било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя.
НП било връчено лично на жалбоподателката на 12.03.2025г., видно от обратната разписка,
като на 25.03.25г. възз. депозирала жалба срещу него.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени , а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, ведно с уведомление изх. № 805 от 04.12.2024г., епикриза на
името на А. * Х., история на новородено № 5528/2024г., декларация за информирано
2
съгласие подписана от И. И. и декларация информирано съгласие за отказ на майката от
задължителни ваксини подписана от И. И. и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.03.2025г. видно от
товарителницата, с която е приета пратката/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд. Поради това жалбата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно
чл.231 от Закона за здравето.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република
България, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза,
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен
хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, като в ал. 2 е
посочено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно
Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно това
приложение, задължителните планови имунизации се извършват чрез поставяне на
съответната ваксинация, разпределено във времето съобразно с възрастта на пациента,
считано от 24 часа от раждането на детето до навършване на 25 годишна възраст. От
изложеното следва, че визираните медикаменти срещу съответния тип заболяване следва
задължително да бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило
задължението на родителя за ваксинация на децата по смисъла на чл. 2 от Наредбата.
Неизпълнението му представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с
административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за
здравето, съгласно която разпоредба родители или настойници, които не осигуряват
провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100
лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Изпълнителното
деяние предвижда неосигуряване провеждането на задължителните имунизации на децата,
без да предписва непременно същото да е обективирано чрез отказ.
Видно писмени доказателства жалбподотелката, в качеството си на родител на детето А. Х.,
3
роден на * в гр.Варна , след раждането на детето на *. е обективирала писмено отказа да
имунизира детето в декларация за информирано решение за отказ от ваксинация, цитиран в
НП и приложен по делото в хода на съдебното следствие. В тази декларация възз. се е
подписала, като е била запозната с последиците от това. Същата не оспорва, че подписът
положен в листа е именно нейния.
От друга страна , съдът съобрази, че сроковете за извършване на имунизациите, съобразно
възрастта на детето са регламентирани в Приложение № 1 към Наредба № 15 от 12.05.2005 г.
за имунизациите в Република България.
От процесуална страна, съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на административното наказание на жалбоподателката. АУАН е издаден в
нарушение на императивните изисквания на чл. 42 и в частност на т. 3 и т. 4 на посочения
член от ЗАНН, а атакуваното НП също не съдържа реквизитите по чл. 57 и в частност т. 5 от
посочената разпоредба на ЗАНН, като крайно лаконично и неясно е описано твърдяното
нарушение. Тези пороци водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Основание за настоящето заключение са следните обстоятелства:
На първо място в АУАН и НП не са посочени датата или периода от време на извършване на
административното нарушение. Там е записан единствено и само денят на раждане на
детето и на депозиране на посочената по-горе декларация. Според съда за дата на
нарушението не може да се приеме нито датата, на която родителят изрично е отказал
провеждане на съответната имунизация /същата е без значение за датата на извършване на
нарушението/, нито датата на извършената проверка от контролните органи на РЗИ.
Както бе посочено по-горе сроковете за извършване на имунизациите, съобразно възрастта
на детето са регламентирани в Приложение № 1 към Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за
имунизациите в Република България. Имунизацията за туберкулоза /БЦЖ/ се извършва от
48-ия час след раждането, а за хепатит Б през първите 24 часа след раждането с
моновалентна хепатит Б ваксина независимо от това с какъв тип ваксина се продължава
имунизационната схема. И тъй като датата на раждане на детето не съвпада с календара за
поставяне на имунизации за туберкулоза и хепатит Б, а не е ясно какво било становището на
майката към дните на поставяне на ваксините съгласно календара, в този смисъл не е
установена и датата на твърдяното административно нарушение. Както в АУАН, така и в
атакуваното НП е налице описание само на не направените задължителни имунизации без
да са посочени срока до когато те е трябвало да бъдат извършени. Датата на извършване на
административното нарушение има съществено значение, както за индивидуализация на
нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена
дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място , нито в АУАН, нито в НП е посочено и мястото на нарушението. От
описанието в тези два акта не може дори да се предположи,къде АНО приема, че е
4
извършено нарушението. Връзката му с гр.Варна се извлича по тълкувателен път от
цитираното писмо на МБАЛ „Майчин дом Варна “-АД, което е недопустимо
Касае се за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН
ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на
защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.И. наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, каквито
са и възраженията наведени в жалбата и в становището по делото.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ПЕК-59/25.02.2025г., издадено на Директора
на РЗИ-Варна, с което на И. В. И., с ЕГН **********, адрес : гр. Варна, * № 1, an. 13 е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. на основание
чл. 209, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето
вр. с чл.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република
България .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6