Р Е Ш
Е Н И Е
№
...........
16.11.2020г.
град
Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при секретар Ив. Велчева и прокурор
Р. Рачев, като разгледа докладваното от
съдия М. Стергиовска КАНД № 183 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е въз основа на касационна жалба на „А.“ ООД, ***,
депозирана чрез адвокат М. М. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 56/02.07.2020г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 359/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000922 от 11.10.2019г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на „А.“ ООД,
***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Застъпва становището, че в акта за установяване
на административно нарушение липсва пълно и точно описание на нарушението,
вменено на дружеството и на обстоятелствата, по негово извършване. Излагат се и
твърдения, че лицето В.С.В.не е осъществявал трудова дейност в ползва на
санкционирания субект, с оглед на което дружеството не е нарушило нормата на
чл. 62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. В подкрепа на становището си за
недоказаност на визираното в акта и в НП нарушение, касаторът сочи, че
единственото доказателство, на което се основава обвинителната теза на
контролните органи е попълнената в нарушение на Закона за лицата и семейството
декларация от непълнолетия Р., поради която същата не следва да бъде ценена.
Аргументира се и тезата за „маловажност“ на простъпката. С оглед на изложеното
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен,
депозира писмено становище, в което излага доводи за законосъобразност на
обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не
се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема
касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта
на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа
обстановка:
На 20.08.2019г. в обект на дружеството-жалбоподател –
консервна фабрика, находяща се в гр. Каспичан, обл. Шумен, ул. „Мадарски
конник“ № 12, била извършена съвместна проверка от страна на служители на
Дирекция „Инспекция по труда“, Шумен, а именно от свидетелите С.Р.К., М.М.М.и Г.П.П.,
и полицейски служители, сред които П.В.Т.и Н.С.Г..
Проверката била по повод наличен сигнал, че във фабриката
работят хора без сключени трудови договори. Около 10.00 часа проверяващите били
на входа на обекта, където се представили на служителя на портала на
дружеството. Те обаче не били допуснати в обекта, а им било обяснено да
изчакат, за да бъде уведомено ръководството на фабриката. Около половин час
проверяващите чакали пред обекта, след което управителят на дружеството отворил
и заедно, с друг служител на фабриката допуснали проверяващите вътре.
Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към всеки от служителите на
инспекцията имало и представител на полицията. Започнали обход на обекта в
различни посоки из производствените помещения.
С.К.отишла в цеха, където се пълнели домати; свидетелят М.М.проверявал
производствения цех, находящ се в средата на фабриката, в който имало пълначна
линия, автоклави; а свидетелят Г. П.тръгнал към помещението, в което се стифира
/опакова на бройки/ готовата продукция. В този момент в цеха за опаковане не се
работило, но П.забелязал, че в цеха е извършвано опаковане, тъй като по линията
имало буркани, непълни палети. След това свидетелят П.помолил управителя на
дружеството да му покаже пароцентралата, за да извърши проверка и на път към
пароцентралата П.забелязал, че всички врати на производствените помещения били
затворени от вътрешна страна с катинари.
В близост до пароцентралата имало навес с паднала стена. На
връщане от пароцентралата свидетелят попитал управителят на дружеството какво
има в пространството между задната стена на навеса и оградата на фабриката, на
което получил отговор, че няма нищо и това място не се ползва. П.решил да
провери, минал през съборената стена, направил още няколко крачки и в ъгъла
между южната и източната стена на фабриката, зад работните помещения видял
хора, около 60-70 човека, които стояли там. Някои носели найлонови престилки,
шапки и ръкавици. Свидетелят П.Т., служител на полицията, познавал някои от тях
и ги питал какво правят там и хората му отговорили, че не правят нищо лошо, а
отишли да „изкарат някой лев“. Между намиращите се там хора Е.А.Р..
Същият обяснил, че работи
втори ден с начало на работният ден от 8.00 часа и продължавал около 17 часа. Тези
изявления вписал и в горепосочената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
Предвид това на дружеството бил съставен Акт за установяване
на административното нарушение от С.К.с
№ 27-0000922 от 13.09.2019г., в който било посочено, че „А.“ ООД,
при осъществяване
на дейността си е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че
приело на работа в обекта лицето Е.А.Р., без да е сключил с него писмен трудов договор, с
което нарушил чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Въз основа на така съставения и връчен акт за административно
нарушение директорът на ДИТ, гр. Шумен издал впоследствие процесното
наказателно постановление.
За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено
в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата
по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили
проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е осъществило
процесното нарушение, поради което потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт. Настоящият състав
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни
и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният състав не споделя релевирания от касатора довод
за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57
т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, накърняващо правото на защита на
касатора. Както в АУАН така и в НП е налице пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е било извършено и не е налице твърдяната от касатора неяснота
за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Не е налице и твърдяното
нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение правилно
е квалифицирано като такова по чл.62
ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Въззивният съд правилно издирил и приложимата
в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.
Настоящата касационна инстанция приема, че по категоричен
начин с оглед на приобщените доказателства и доказателствени средства е
установен фактът на полагане на труд от непълнолетното лице, без да е налице
сключен трудов договор в писмена форма за работа в „Айсис“-ООД. Противното
становище, застъпено от касатора в жалбата, не намира опора в приобщените
доказателства, тъй като съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни
доказателства налага извод за породено трудово отношение между него и непълнолетния
работник, за което са налице всички съществени елементи, като работно време и
конкретна трудова функция по престация на труд. Обстоятелството, че лицето е
открито извън производствена площ не налага извод за недоказаност на описаното
в акта и в НП провинение, доколкото са налице достатъчно основания да се
приеме, че групата от работници е била изведена от работните площи преди
началото на проверката.
По отношение на възражението за липса на валидно извършени
действия по декларирането на данни относно полаган труд пред органи на ОИТ в
отсъствието на родител, съдът намира същото за неоснователно. Въззивният съд е
изложил мотиви по жалбата, в тази й част, които се споделят от настоящия
състав. Попълването на Декларация от непълнолетния работник по чл.402 ал.1 т.3
от КТ не представлява правно действие, извършено от негово име, свързано с
имуществото или личността му и не изисква съгласие на родител по смисъла на
чл.4 ал.2 от ЗЛС. Освен това по силата на чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било
длъжно да окаже съдействие на служителите на ОИТ относно установяване на
фактите и участието на непълнолетните лица в административно-наказателното
производство е било обезпечено с присъствието на служител от Детска
Педагогическа стая.
Ограничен в пределите на касационната проверка до
релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира
основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и
чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 02.07.2020г., постановено
по НАХД №359/2019г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. .......................