Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 14.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 17 085/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на „Г.К.С.– С.” и „К.” АД се твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д.
1421/2010 г. на ВКС, Второ ГО ищците са признати за собственици по отношение на
Столична община на 21 сгради, построени в имот пл. № 152 по плана за
земеразделяне на с. Волуяк, м. Полето, представляващ дворно място с площ от
32 000 кв.м., находящо се в гр. С., бул. „******, заедно с прилежащия им
терен, очертан според скица 2 към заключението на вещото лице В.Г. от
03.12.2004 г., вариант втори, преподписана от съдебния състав и представляваща
неразделна част от решението. Твърди се, че „Т.В.– С.” АД е взела участие в
производството като трето лице – помагач на страната на Столична община.
Изложени са твърдения, че това търговско дружество е придобило право на
собственост върху целия имот от 64 662 кв.м чрез апортна вноска на единия
от акционерите си – „Софийски имоти” АД и претендира самостоятелни вещни права.
Твърди се, че ответното дружество оспорвало правото им на собственост върху
прилежащия терен и не желаело да им предаде владението. При тези фактически
твърдения е обоснован правен интерес от исковете и са сезирали съда с искане да
осъди ответника на основание чл. 108 от ЗС да им предаде владението върху
прилежащия терен на собствените им 21 сгради в имота, описан по-горе.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът „Т.В.– С.” АД, редовно уведомено, оспорва предявените искове по
съображения, заявени в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК респ. в хода на
съдебното производство.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д. 1421/2010 г.
на ВКС, Второ ГО. От същото се установява, че е признато за установено по
отношение на Столична община, че ГКС и „К.” АД са собственици на сградите,
построени в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, м. „Полето”,
представляващо дворно място с площ от 32 000 кв.м., находящо се в гр. С.,
бул. „******. В диспозитива на съдебното решение са индивидуализирани тези
сгради – 21 на брой, означени по номера на скица, неразделна част от молбата,
подадена от ищците на 12.12.2000 г. Признато за установено е и правото на
собственост върху прилежащия терен към сградите, очертан според скица № 2 към
заключението на вещото лице В.Г. от 03.12.2004 г., вариант втори, преподписан
от съдебния състав, представляваща неразделна част от решението. Със същото
решение е оставено в сила съдебно решение от 07.07.2010 г. на СГС по гр.д.
1628/2002 г., с което са отхвърлени исковете на ГКС – С. и „К.” ООД срещу СО за
установяване право на собственост върху дворното място с площ от 32 000
кв.м. Посочено в диспозитива на съдебното решение е, че в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е взело участие – „Т.В.– С.” АД.
Представена по делото е и скицата на вещото лице Г., преподписана от
състава на ВКС.
По делото са представени и други писмени доказателства респ. изслушана е
СТЕ, които настоящият съдебен състав намира за ирелевантни към спора, с който е
сезиран.
При
така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Въпросът
за допустимостта на предявените искове е разрешен с определение по ч.гр.д.
3745/14 г. на САС, с което са дадени задължителни за настоящия съдебен състав
указания, които същият следва да изпълни.
За успешното
провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в
кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без
правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск
за собственост.
Установителният
иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
В
настоящия случай, спорът за правото на собственост между страните е решен с
влязло в сила съдебно решение на ВКС т.е. същият не може да бъде пререшаван от
настоящия съдебен състав по арг. на чл. 299 ал. 1 от ГПК , а следва да се
зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по арг. на
чл. 297 от ГПК. Пределите на формираната СПН са уредени в нормата на чл. 298 от ГПК като ал. 2 на тази разпоредба установява, че решението има действие и по
отношение на наследниците респ. правоприемниците на страните.
Не
се спори между страните, че ответното дружество е преобретател на дворното
място, в което са изградени сградите, предмет на предходното съдебно производство
като същият го е придобил по време на висящия съдебен процес. Това се
установява и от представената по делото искова молба, от която е видно, че е
заведена на 01.03.2000 г. респ. апортът, от който ответникът черпи права е от
2002 г., съобразно неоспорените фактически твърдения в исковата молба. С оглед
на което и при приложение нормата на чл. 226 ал.3 от ГПК силата на присъдено
нещо на решението се разпростира и върху него.
Видно
от диспозитива на съдебното решение на ВКС, ищците са признати за собственици
на 21 сгради, ведно с прилежащия им терен, изградени в дворно място, собствено
за ответното дружество. Волята на ВКС, изразена в диспозитива на съдебното
решение е ясна и не се нуждае от тълкуване, още повече по начина, предложен от
ответника в депозирания отговор и последващи молби. Съдебно установено е
правото на собственост върху прилежащия терен за 21 сгради. Със сила на
присъдено нещо е установено, че този прилежащ терен е в патримониума като
собствен за ищците по настоящия спор. Самият прилежащ терен е очертан от вещо
лице на скица, неразделна част от решението на ВКС. Настоящият съдебен състав
не споделя възражението на ответника, че се касае за приложение на нормата на
чл. 64 от ЗС респ. дадените в тази връзка по нейното приложение указания на САС
с оглед заявените твърдения в исковата молба. Приложението на чл. 64 от ЗС
предполага наличието на суперфициарна собственост върху сгради, каквато в
настоящата хипотеза не се установява, а не се твърди и да е налична. Ищците са
собственици на процесния прилежащ терен на основание императивна законова
разпоредба. Съобразно нормата на чл. 2 ал.3 от ЗОбС /до нейната отмяна ДВ бр.
96/1999 г./ прилежащият терен към сградите,
собственост на кооперациите не е общинска собственост. Тази норма е отменена,
но тъй като въз основа на нея собствеността се придобива от кооперациите ex
lege, тя е породила своето действие автоматично за прилежащия към сградите
терен.
В този смисъл са решение 678 / 24.09.2009 Г. по гр.д.
2655/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, решение 257/23.03.2009 г. по гр.д.
734/2008 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 602 /
11.06.2009 г. по гр.д. 2252/2008 г., Първо ГО на ВКС, решение 10 /24.02.2014 г. по гр.д. 3219/2013 Г. Първо
ГО на ВКС. Аналогична е и разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за
кооперациите, съгласно която кооперациите, които са построили сгради със свои
средства до 13.07.1991г. имат право да претендират и прилежащите към тях терени
пред държавата или общината. Предвид
което съдебно установено по делото със сила на присъдено нещо е правото на
собственост върху прилежащия за 21-та сгради на ищците, терен т.е. установена е
първата предпоставка на фактическия състав на ревандикационния иск.
Не са опровергани твърденията на ищцовата страна, че прилежащият
терен за собствените им сгради е във владение на ответника.
При ангажираните от страните доказателства не се установяват права
на ответника, които да бъдат противопоставени на ищцовата страна.
Налице са всички изискуеми предпоставки на чл. 108 от ЗС и
заявеният иск следва да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав е наясно, че с оглед задължителните
указания, дадени с ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС
при заявен иск по чл. 108 от ЗС следва да се произнесе с двоен диспозитив –
установителен по отношение правото на собственост и осъдителен за предаване на
владението, но счита, че в конкретния случай доколкото правото на собственост е
съдебно установено в предходно съдебно производство дължи произнасяне само с
осъдителен диспозитив.
При
този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците се следват
разноски в общ размер, както са поискани в списъка по чл. 80 от ГПК на сумата
от 8 362, 40 лв.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.В.– С.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
предаде на основание чл. 108 от ЗС на Г.К.С.– С., ЕИК ******и на „К.” АД, ЕИК ******,
и двамата със седалище и адрес на
управление:*** владението върху
прилежащия терен на сградите, построени в имот пл. № 152 по плана за
земеразделяне на с. Волуяк, местност „Полето”, находящ се в гр. С., бул. „******,
очертан според скица 2 към заключението на вещото лице В.Г. от 03.12.2004 г.,
вариант втори, съставляваща неразделна част от решение 305/28.11.2011 г. по
гр.д. 1421/2010 г. на ВКС, Второ ГО.
ОСЪЖДА
„Т.В.– С.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Г.К.С.– С., ЕИК ******и на „К.” АД, ЕИК ******,
и двамата със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 8 362, 40 лв. – разноски
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: