Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Девети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 427
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от „ВМВ Метал“ ЕООД против наказателно постановление №
23-002263 от 13.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, с което за нарушение
на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, на основание чл. 414 ал.1 от КТ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да
бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2019 г., от служители на Д“ИТСО“, била извършена проверка по работни
места за спазване изискванията на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ, в
обект на контрол, находящ се в гр. Ихтиман, ул.“Индустриален път“ № 3Б,
стопанисван от жалбоподателя, която продължила по документи и приключила на
08.06.2019 г. в сградата на Д“ИТСО“ в гр. София. В хода на същата, въз основа
на справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ с вх. № …………..
г., контролните органи установили, че на 28.03.2018 г., жалбоподателят, в
качеството си на работодател е уведомил ТД на НАП за прекратяване на трудовия
договор с работника М. М. П., ЕГН **********, считано от 25.03.2018 г.
Същевременно, заповед № 14/26.03.2018 г. за прекратяване на трудовия договор с
работника на основание чл. 325 т.3 от КТ, била връчена на последния на 04.05.2018
г. Ето защо, проверяващите счели, че към момента на изпращане на уведомлението
– Приложение № 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уводемлението по чл. 62 ал.5 от КТ, момента на прекратяване на
трудовото правоотношение не е бил настъпил и като е уводемил ТД на НАП за
прекратяването, жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 3 ал.1 т.2 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62 ал.5 от КТ. Така установеното било отразено от актосъставителят – св.
Е. в съставения от нея АУАН с бл. № 23-002263 и квалифицирано, като нарушение
на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62
ал.5 от КТ. Актът бил предявен и подписан от упълномощен представител на
дружеството. Въз основа на акта, на 13.07.2018 г., било издадено и атакуваното
НП, в което словесното описание и правната квалификация на нарушението е
идентична с тези дадени му в акта, и на
основание чл. чл. 414 ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на
представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебно производство
актосъставител и свидетеля по акта – свидетелите Е. и П..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения.
Като издадено от компетентния орган, по реда и
във формата предвидени от закона, атакуваното НП, се явява законосъобразно от
формална страна.
Що се отнася до това, осъществено ли е санкционираното
нарушение и извършено ли е то от дружеството жалбоподател, съдът намира
следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1 ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ: „Работодателят
уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите
договори, като изпраща уведомление (приложение
№ 1) ..“
Според посочения за нарушен чл. 3 ал.1 т.2 от Наредбата, уведомлението съгласно
приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия
договор. С идентично на съдържанието на разпоредбата на подзаконовия нортамивен
акт, е съдържанието на чл.62 ал.3 от КТ, според който: „В тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите…“ За нарушенията по чл.62 ал.3 от КТ, се
прилага специалната санкционна разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ, а не приложената
от административнонаказващият орган обща разпоредба на чл.- 414 ал.1 от КТ. Според
проверяващите и административнонаказващият орган, съставомерното поведение на
жалбоподателя се изразява в това, че уведомлението за прекратяване на трудовото
правоотношение с работника Мануш Палов е изпратено до компетентната ТД на НАП,
преди посоченият 7 дневен срок да е започнал да тече, т.е. преди да е
възникнало задължението за уведомяване.
При това положение, преценката за осъществено нарушение на чл. 3 ал.1 т.2 от
подзаконовия нормативен акт, иманентно включва в своето съдържание, преценка за
наличе на съществуващо към 28.03.2018 г.
трудово правоотношение. Според настоящия съдебен състав обаче, установяване
съществуването на трудовото правоотношение, извън хипотезите на чл. 405а от КТ
не е в компетентността на контролните органи по КТ. Такова правомощие не е
обхванато от разпоредбата на чл. 402 от КТ, нито може да бъде извлечено и от
текста на чл.404 от КТ. Изложеното налага извода, че нарушенията по чл. 62 ал.1
и ал.3 от КТ, респективно чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда - за изпращане на уведомленията за сключване и прекратяване на
трудовия договор извън предвидения в закона срок, са съставомерни когато
уведомленията са изпратени след този срок. Изпълнението на посочените
задължения, произтичащи от разпоредбите на трудовото законодателство, преди
тяхното възникване, не осъществява състав на нарушение на правната норма, с
която това задължение е въведено и не представлява неизпълнение на задължения
по смисъла на чл. 83 от ЗАНН. Ако законодателят е считал, че със същата
разпоредба следва да забрани на работодателя да предприема съответните действия
преди началото на определените срокове, то би приложил друга граматическа
формулировка към задълженията за действие. В случая обаче, съставомерното
нарушение по посочените по – горе текстове, се осъществява чрез бездействие в
законоустановения срок.
Ето защо и поради
несъставомерност на санкционираното нарушение по посочения за нарушен текст от чл.
3 ал.1 т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Воден от изложеното по – горе и
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № …………… г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с
което за нарушение на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, на основание чл. 414 ал.1 от КТ на „ВМВ
Метал“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: