Решение по дело №115/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 105
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300500115
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№__105_______, 24.01.2020г., Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Окръжен съд                                            VІ граждански състав,

на  двадесет и четвърти януари                       две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                             Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  № 115 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от С.К.А., в качеството й на съделител и наддавач в публичната продан по  и.д. № 20199080401076  по описа на ЧСИ Б. Андреева, с рег.№ 908, с район на действие ПОС, против постановление за възлагане на недвижим имот, подробно описан, от 16.12.2019г.,  като се претендира отмяна на същото. Поддържа, че в качеството си на съделител в производството по делба и изнасяне на публична продан на съсобствен недвижим имот може да обжалва всички порочни действия на съдебния изпълнител довели до издаване на порочното постановление за възлагане. Сочи неправилност на обжалвания акт поради съществени процесуални нарушения на чл.429 от ГПК свързани със субективните предели на изпълнителното основание – конституирането като страна на П. Г. Л., без той да е бил участник в исковото производство по делба. Поддържа допуснати процесуални нарушения на чл.492 от ГПК при съставянето на Протокола за обявяване на купувач от 21.11.2019г., а именно – допускане като съделител П. Л., при устното наддаване са вписани наддавателни предложения на Р. Д., която няма качеството на наддавач, т.к. от нея няма постъпило писмено наддавателно предложение. Посочва и че в протокола за обявяване на купувач липсват вписвания за платените задатъци на лицата К. К., Г. Б., Х. К., поради което съдебният изпълнител е следвало да приеме, че техните наддавателни   предложения са невалидни и да не ги допуска до участие в проданта. На следващо място посочва, че е опорочена и процедурата по обявяване на процесната публична продан,  поради това, че съдебният изпълнител не е извършил опис на недвижим имот, а оглед за констатиране на фактическото състояние, с което цялата процедура по изнасяне на имота на публична продан е опорочена. Без да излага конкретни нарушения твърди, че не са спазени изискванията по разгласата на проданта. Моли постановлението за възлагане да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.. Претендира разноски.   

Ответната страна Е.У. е подала отговор , в който оспорва жалбата, като я счита  за частично недопустима в частта касаеща твърдени нарушения на чл.487, ал.2 от ГПК и неспазване на срока от описа до датата на изготвяне на обявлението за публичната продан.  В останалата част жалбата е неоснователна. Счита, че правилно П. Л. е допуснат до участие в изпълнителното производство като съделител, т.к. е придобил като съпруг на С.А. по възмезден начин по време на втората фаза на делбата идеална част от недвижимия имот. Самата ответница също е придобила в същия период идеална част от имота. По този начин , макар в решението по извършване на делбата да са посочени петима съделители, то реалните съсобственици към този момент са били четирима, като П.Л. и С.А., са придобили в режим на СИО идеална част от имота, поради което и той има право да участва при ликвидиране на съсобствеността. Излага доводите си, свързани с това  какви нарушения могат да бъдат извършени при наддаването при публичната продан, за да бъде едно наддаване определено като ненадлежно. Твърди, че в случая относими са единствено оплакванията в жалбата относно това, че Р. Д. няма качеството наддавач, както и липсата на отразяване на внесени задатъци на трите посочени лица.  Счита, че при проверка на документите по изпълнителното дело тези твърдения не се потвърждават, поради което и моли жалбата като неоснователна за бъде отхвърлена в тази й част.

Останалите ответни страни П. Г. Л., М. К.А. не са взели  становище.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че  жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва, че оплакванията в жалбата не кореспондират с писмените доказателства по изпълнителното дело. Посочва хронологичния ход на изпълнителния процес, като обосновава, че е извършил оглед на имота, че е насрочил в срок публичната продан, в хода на която е установил, че по делото не е конституирана една от страните в делбата, поради което е и спрял проданта, конституирал е тази страна и е насрочил нова продан. Посочва и че не е извършвал оценка на имота, т.к. е ползвал дадената от съда първоначална цена на процесния имот, чиято делба следва да се извърши. Поддържа и че проданта е разгласена своевременно и при спазване на законовите изисквания за това, както и че е проведена надлежно, като в нея са участвали множество наддавачи,  които са направили валидни наддавателни предложения с представени доказателства за внесен задатък, като невалидни наддавателни предложения са били направени от К. К. и на С. С.. Провело се е и устно наддаване, при което за купувач е обявен наддавачът с най-високата цена от 309 023,99лв. Доколкото този наддавач е и съделител в делбата е изготвено разпределение, което е предявено на страните. В срок обявеният купувач е внесъл дължимата продажна цена, поради което и съдебният изпълнител счита, че издаването на постановление за възлагане е законосъобразно.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице – взискател , участвал като наддавач в изпълнителното производство,  в срок е, допустима е, а по същество  е основателна, по следните съображения :

            Жалбата изхожда от взискател, участвал като наддавач по изпълнителното дело и е насочена против издадено постановление за възлагане на недвижим имот. Жалбата се явява допустима, т.к. жалбоподателят навежда оплакване, че наддаването не е извършено надлежно, поради това, че  в съставения протокол от провеждането на публичната продан не са отразени и удостоверени надлежно и правилно фактите по провеждане на проданта.  Следователно жалбата се основава  на  лимитивно посочените основания по чл.435, ал.3 от ГПК.

            Съгл. указанията дадени в т.8 на  ТР№ 2/2013, ОСГТК, ВКС действията на съдебния изпълнител и на наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения, на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба против постановлението за възлагане. Извън предмета на проверка при обжалване постановлението за възлагане остават връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, т.к. те подготвят провеждането на проданта, но не са част от наддаването.

При проверка на протокола за обявяване на купувач на недвижим имот от 21.11.2019г. се констатира, че при отваряне на постъпилите тайни наддавателни предложения същите не са вписвани с необходимите реквизити в протокола , като пропуските са следните : под №4 е вписано наддавателното предложение на С. С., като е посочен единствено номерът на вносната бележка за платения задатък, но не и стойността на същия; -  под №6 е вписано наддавателното предложение на К. К., като е посочена само стойността на платения задатък, но не и номера на вносната бележка;  -  под №7 е вписано наддавателното предложение на Г. Б., като е посочена само стойността на платения задатък, но не и номера на вносната бележка; - под № 9 е вписано наддавателното предложение на М. А., като е посочено, че е внесла задатък от 8352лв., а на мястото на описание на документа за внасяне е посочено, че на осн. чл.489 от ГПК не дължи задатък;  - под №10 е вписано наддавателно предложение на Х. К., като не е описано нито дали е внесен задатък, нито номера на вносния документ; - по №11 е вписано наддавателното предложение на Д. Г., като е посочен само размера на внесения задатък, но не и номера на вносния документ; - при наддавателни предложения от №12 до №21 са вписани само сумите за задатък и датата на референция. Така формалните изисквания за съставяне на протокола за отваряне на наддавателните предложения не са спазени, като са записвани различни данни за отделните предложения, за някои не са вписвани никакви данни, а за трети път са вписвани взаимноизключващи се данни / за съделителя, М. А., която не дължи задатък, но е отразено да е внесен такъв/.  Поради тези некоректни вписвания, съдът намира, че действията на съдебния изпълнител при отваряне на наддавателните предложения и съставяне на протокола за обявяване на купувач са опорочени, т.к. не отразяват коректно фактите по отваряне на тайните предложения на наддавачите. Доколкото тези пропуски в протокола са многобройни, а не е единичен случай, за да се приеме техническа грешка при изписването, то съдът намира, че  действията на съдебния изпълнител във връзка с подадените тайни наддавателни предложения следва да се приемат за опорочени, при което съгл. указанията дадени в т.8 на  ТР№ 2/2013, ОСГТК, ВКС да направи и извода, че наддаването не е извършено надлежно, доколкото същото е строго формален акт. Това е основание за отмяна на издаденото въз основа на този протокол постановление за възлагане от 16.12.2019г.

Отделно от тези съображения, макар и съгласно коментираното тълкувателно решение на ВКС извън предмета на проверка при обжалване постановлението за възлагане да остава оценката на имуществото, в случая съдът намира, че такава практически не е давана, респ. не е съществувала възможност за иницииране на съдебен контрол от някоя от страните.

В настоящето изпълнително производство съдебният изпълнител е посочил единствено в обявлението за публична продан / първа по ред в периода 20.10.2019-20.11.2019г./ първоначална цена от 83 520лв. , като и че оценката на имота е 104 400лв. По делото не е бил извършван опис на недвижимия имот, в който да е определена и пазарната оценка на имота. При изпълнение върху недвижими вещи описът е задължително изпълнително действие и има задължителни реквизити, посочени в чл.484 от ГПК, чрез които се подготвя надлежното извършване на проданта, сред които е и  началната цена, от която да започне наддаването.  Описът като самостоятелно изпълнително действие не подлежи на съдебен контрол, но определената цена на имота по реда на чл.485 от ГПК подлежи на контрол / чл.435, ал.4 от ГПК – отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485/. В случая оценка на недвижимия имот не е правена нито от съдебния изпълнител, нито е възлагана на вещо лице, като не е извършван и опис в протокола на който да е посочено, че ще се определи първоначална цена според съдебното  решение за извършване на делбата. Едва в обявлението за публична продан е посочена такава цена, без да е ясно кой и кога я е определял, без да е давана възможност на страните в процеса да я оспорят. В мотивите към жалбата  съдебният изпълнител е изложил, че  определената първоначална цена е цената, посочена в съдебното решение по извършване на делбата. При проверка на приложеното по делото съдебно решение постановено по гр.д.№4435/2013, ПРС, се констатира, че липсва формирана воля на съда относно първоначалната цена, при която се изнася имотът на публична продан. Видно от диспозитива на решението такава цена не е посочена. Недопустимо е съдебният изпълнител да събира доказателства и да извлича волята на съда чрез тълкуване, като той може единствено да зачете записаното в диспозитива на решението. Той е обвързан от записаното в изпълнителното основание – представения му изпълнителен лист. Вярно е, че в случая нито в изпълнителния лист, нито в диспозитива на съдебното решение не е записана първоначалната цена, при която имотът се изнася на публична продан, но съдебният изпълнител има  законови правомощия и сам да определя цената на продавания имот.  Предвид изложеното се установява, че по изпълнителното дело не е определяна пазарна стойност на  имота съобразно законовите процедури. Така, доколкото първоначалната цена е функция от оценката на имота, наддаването на публичната продан при цена от 83 520лв. е започнало ненадлежно. Това действие на съдебния изпълнител е опорочено от липсата на определяне на оценка на имота по законоустановен начин. Този процесуален порок е съществен и в случая води до незаконосъобразност на постановлението за възлагане, с което завършва публичната продан.

Останалите оплаквания в подадената жалба са неоснователни и не кореспондират с фактите по изпълнителното дело. Твърдението, че П. Г. Л. незаконосъобразно е конституиран като страна  е неправилно, т.к. видно от представените копия от нотариални актове за продажба и справка на семейно състояние на С.А., същата е придобила в хода на процеса по извършване на делбата идеални части от собствеността върху имота от съсобственика си Е. А.. Към този момент С.А. се е намирала в брак с П. Л., поради което и придобитото съставлява съпружеска имуществена общност, която с прекратяване на брака им е трансформирана в обикновена съсобственост. Решението е постановено по отношение на първоначалните съсобственици, сред които е Е. А., но то обвързва приобретателя по сделката и делбата следва да се извърши при негово участие с оглед нормата на чл.429 от ГПК.

Следващото оплакване е за допускане до участие в устните наддавания на лице, което не е подало писмено наддавателно предложение. То също не отговаря на фактите по делото. Действително лицето Р. Д. не е наддавач, който е подал писмено наддавателно предложение, но същата е вписана като пълномощник на наддавача Д. Г. и е участвала в устните наддавания в това си качество.  

Макар и да няма пряко отношение към незаконосъобразността на постановлението за възлагане, съдът не може да не отбележи и други фрапиращи процесуални нарушения в изпълнителния процес. Същият е започнал по молба на адв. Е. М., като пълномощник на Е.Т.У., но без да е представено надлежно пълномощно /в представеното такова като упълномощител и упълномощен е посочена адв. М./. Не е ясно срещу кои лица е изпълнителното производство, като в молбата не са посочени останалите съделители / предвид , че изпълнителния лист е за изнасяне на публична продан на делбен имот/. Вярно е, че това би могло да се извлече от самия изпълнителен лист, но тук е мястото да се посочи и порокът на самия изпълнителен лист от 18.06.2019г., изд. по гр.д.№4435/2013, ПРС – в него освен липса на волеизявление на съда за първоначалната оценка, от която да започне проданта, липсва и посочване на квотите на съделителите. При това положение не е ясно как съдебният изпълнител  ще  разпредели постъпилите по делото суми, както и как е определил дължимите плащания  при обявяване за купувач на един от съделителите.  Тази нередовност на изпълнителния лист е основание за отказ да се образува изпълнителен процес. Недопустимо е съдебният изпълнител сам да определя правата на страните като събира доказателства или тълкува волята на съда. Изключение прави единствено настъпилото правоприемство, при което приобретотелят е встъпил в правата на някой от съделителите. В този случай съдебният изпълнител не определя сам квотите на страните в процеса в съсобствения имот, а заменя процесуалния субституент от съдебното решение с титуляра на правото  / виж хипотезата в разясненията в т.3 на ТР№3/2013, ОСГК, ВКС./

            По изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.12.2019г., издадено в полза на купувача Е. Т. У. по изп.д.№20199080401076 на ЧСИ Бойка Андреева с район на действие ОС-Пловдив, като незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                           ЧЛЕНОВЕ :