Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 08.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Д.а КАНД № 202 по описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение
№ 341/19.10.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1390/2022г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 22
– 0869 - 001188/16.06.2022г. на началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „ПП“, с
което на основание чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДвП на И.С.К. са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
вмененото нарушение на водача е установено по категоричен начин, до какъвто
извод е достигнал и районният съд, но неправилно съдебната инстанция е приела,
че процесната деятелност разкрива белезите на малозначително деяние по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК с оглед неприложимостта на този институт. Жалбоподателят
счита, че развитието на административнонаказателното производство се урежда от
общия закон ЗАНН и от специалния закон ЗДвП, като препращане към разпоредби от
НПК, на основание чл. 84 от ЗАНН, е предвидено единствено в неуредени от тези
закони хипотези. Твърди се също, че към датата на проверката в сила е била
нормата на чл.189з от ЗДвП, която изключва приложимост както на общия ЗАНН,
така и на НПК, при което административно наказващият орган, а и съдът, не е
могъл да отмени НП по ЗДвП с аргументи за по-ниска степен на обществена
опасност на някои от деянията. По тези съображения се отправя искане за отмяна
на съдебното решение и за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за две
инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт
В. Д., който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна, И.С.К., депозира
отговор на касационната жалба посредством адвокат В.Т. от Адвокатска колегия –
Шумен, в който излага съображения за неоснователност на оспорването. Претендира
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, за което представя и съответните документи. В съдебно заседание К. се
явява лично и с адвокат Т. и по аргументи за правилност на касирания съдебен
акт, моли същият да бъде оставен в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 26.05.2022г. около
00.45 часа свидетелите С.Б.С.и Г.Ю.И.- служители в сектор „ПП“ при ОДМВР –
Шумен спрели за проверка движещ се по ул. „Адам Мицкевич“ в гр. Шумен, в посока
от ул. „Съединение“ към бул. „Славянски“, лек автомобил „*******“ с временни
немски регистрационни табели с № *******, собственост на Г.Х.Г..
В хода на проверката
констатирали, че лекият автомобил, управляван от И.К., не е регистриран по
надлежния ред за Република България, а транзитните табели били с изтекъл срок
на валидност на 25.05.2022г. При проверката водачът И.К. не оспорил нарушението
и съдействал на контролните органи. За констатирано нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП му бил съставен АУАН серия GA № 656312 от 26.05.2022г. И.К. подписал
акта без възражения. Не се възползвал от законното си право да депозира писмени
възражения в законоустановения срок.
Във връзка с
констатираното управление на нерегистрирано МПС било образувано БП № 499/2022г.
по описа на РУ - Шумен, с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 02.06.2022г. прокурор при Районна прокуратура - гр. Шумен
прекратил наказателното производство като приел от една страна, че с
деятелността си И.К. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.345, ал.2 от НК, а от друга, че е приложима разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, поради факта, че обществената опасност на деянието е
незначителна. Изпратил материалите на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен
за извършване на преценка дали деянието има характера на административно
нарушение.
След прекратяване на
бързото производство, административно-наказващият орган издал обжалваното НП,
като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на И.С.К. били
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка
районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото
НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи,
посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление съдът също счел, че е
съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Предходната инстанция приела
също, че водачът от обективна страна е осъществил състава на нарушението в
процеса на управление на автомобила. От субективна страна, деянието според съда
било осъществено под формата на непредпазливост, доколкото автомобилът е бил с
транзитни номера, на които е изписан срока на валидност, поради което
санкционираното лице е могло и е било длъжно да се убеди, кога изтича срока на
валидност, още повече че в колата заедно с него е бил и собственикът на
превозното средство. Независимо от това, съдебният състав формирал извод, че се
касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, която разпоредба се явява приложима на основание чл.11 от ЗАНН и в
производствата от административно наказателен характер. Съобразявайки
спецификите на простъпката и наличните доказателства, районният съд посочил, че
когато жалбоподателят е предприел действия по управление на МПС, срокът на
валидност на табелите не е бил изтекъл, това се е случило в процеса на
управление и е изтекъл само 45 минути преди проверката. Тези обстоятелства са
обусловили явно незначителна обществена опасност на деянието, поради което
същото не е престъпно и съставлява обстоятелство, изключващо отговорността. Съдебната
инстанция отчела също и обстоятелството, че още в деня на констатиране на нарушението, 26.05.2022г.,
процесният автомобил е бил регистриран от неговия собственик. По тези
съображения решаващият състав на РС – Шумен отменил атакувания пред него правораздавателен
акт.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил
обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка,
респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в
постановеното от него решение, поради което не следва да бъдат изцяло
преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният съд споделя мотивите на въззивната
инстанция за приложимост на института на чл.9, ал.2 от НК на административно
нарушение с незначителна обществена опасност, касателно конкретната деятелност.
Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съгласно чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
Административен съд - Шумен, в множество свои решения
счита, че преценката за наличие на маловажен случай или малозначителен случай е
поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението и дееца. Настоящият казус е пример
за налични обстоятелства, определящи изключително ниска степен на засягане на
обществените отношения от описаното в АУАН и НП нарушение. Действително,
обществените отношения, регулирани от ЗДвП са особено значими, но самото
деяние, макар и формално да осъществява фактическия състав на нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, не накърнява реда и правната сигурност, предвид
спецификите на конкретната простъпка, реализирана броени минути след изтичане
на срока на валидност на транзитните табели.
Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, поради което е необходим внимателен
анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова
минимално, че не застрашава реално тези отношения. /В този смисъл разграничение
се прави в практиката на ВКС - Решение №102 от 13.03.2014г. на ВКС по н. д. №
2093/2013г., II н.о., НК и др./ При анализа на разглеждания казус става въпрос
за малък период от време, през което е реализирано нарушението и съответно за
несъществена степен на засягане на обществените отношения, регламентиращи
безопасност на движението. Посочените факти обуславят недостатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде третирано като административно
нарушение. А както правилно е отчел и районният съд, още в деня на установяване
на нарушението, собственикът на превозното средство го е регистрирал по
съответния ред.
Настоящата инстанция намира за неправилни твърденията,
изложени в касационната жалба, че след като на наказващия орган по силата на
чл.189з от ЗДвП е забранено със закон да прилага чл.28 от ЗАНН, то съдът на
по-голямо основание не може да приложи тази норма, както и чл.9, ал.2 от НК. Да
се възприеме застъпеното от касатора становище за невъзможност на преценка на
фактите и тежестта на нарушението спрямо защитените обществени отношения от
страна на съда би означавало противоречие с обхвата на съдебния контрол в
съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран, като съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. Съдът е задължен
да извърши надлежна проверка на твърденията, аргументите и доказателствата,
представени от страните и събрани в хода на съдебното производство, което
именно е гаранцията за справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ.
/Van de hurk v. the Netherlands case № 16034/90 и др./.
С оглед на изложеното съдът приема, че санкционираното
нарушение попада в категорията на така наречените „малозначителни случаи“ по
смисъла на чл.9, ал.2, предложение второ от НК и правилно районният съд е
отменил НП. Поради това процесният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, представляван в производството пред настоящия съд от адвокат В.Т.,
ОДМВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати в полза на И.С.К. разноски в
размер на 400 /четиристотин/ лева, съобразно представените по делото пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 341/19.10.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1390/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Шумен да заплати на И.С.К.
с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.02.2023 г.