ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 335
гр. Пловдив, 19.02.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 227 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 833/07.01.2020 г. от И.К.П., действаща чрез адв. С.М. ***
- пълномощник, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
заповед № 10349/ 27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19242/2019 г. по описа на РС – Пловдив,
с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Експресбанк“
АД на изпълнителен лист против жалбоподателката.
В
жалбата се излагат твърдения, че извлечението от счетоводните книги не
отговаряло на изискванията за редовност от външна страна, като от същото не се
установява ликвидността и изискуемостта на заявените вземания, липсват
необходимите реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. На следващо място, твърди се, че представената
по делото покана представлява такава за изплащане на просрочени задължения, а
не изрично изявление, че кредитът е предсрочно изискуем. Акцентира се, че
посочената покана не е подписана, поради което не материализира надлежно
изявление. Моли се да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение,
постановено с атакуваното разпореждане по издадената заповед № 10349/
27.11.2019 г., съответно издаденият въз основа на нея изпълнителен лист да бъде
обезсилен.
Прави
се искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 515,00 лева.
Ответната
страна „Експресбанк“ АД не е ангажирала
становище по частната жалба в законоустановения срок.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателката и прецени данните
по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законо -установения срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, подадено на 26.11.2019 г. от кредитора „Експресбанк“ АД срещу
длъжника И.К.П. за суми, дължими по договор за кредит Експресо № 286721/28.10.2011
г.
В т. 12 от заявлението е посочено, че
вземането произтича от следните документи: извлечение от счетоводните книги
съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, Договор за кредит Експресо № 286721/28.10.2011
г. с договорен и усвоен размер от 15 000 лева вр. чл. 60, ал.2 ЗКИ.
За
да бъде постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист
съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 от ГПК, е необходимо вземането на
кредитора да произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК, който да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, съгласно изискванията на чл. 418, ал. 2 от ГПК.
В
случая вземането на банката, за което е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение, е удостоверено в извлечение от счетоводните ѝ
книги, който документ е от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 417, т. 2
от ГПК.
При
извършената проверка се установи, че представеното със заявлението по чл. 417
от ГПК извлечение от счетоводни от 26.11.2019 г.. съдържа всички основни
реквизити, необходими за индивидуализиране на кредитополучателя /име, ЕГН, адрес/ и на вземането, по отношение на
което е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, а именно: основанието, от което произтича вземането-
договор за кредит Експресо № 286721/28.10.2011 г.; усвоен размер на кредита- 15 000
евро; общ размер на дължимата сума при сключване на договора – 24 324,52
евро; броя на вноските, които не са издължени на падеж или са частично погасени
- 18 и общия размер на просрочената сума – 9041,31 евро /чл. 60, ал. 2, т. 1
ЗКИ/. Посочен е и общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума, представляващ сбор от непогасената главница, договорните лихви
и застрахователните премии – 8715,75 евро, от които непогасена главница –
7893,08 евро и договорни лихви за периода от 04.05.2018г. до 04.11.2019 г. – 822,67 евро /чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗКИ/. Като
задължителен реквизит присъства и размера на обезщетението за забава за периода
от 04.05.2018 г. до 04.11.2019 г. –
277,32 евро, както и за периода от 04.11.2019 г. до 26.11.2019 г. – 48,24 евро.
Коментираният документ е изготвен, проверен и подписан от компетентните
длъжностни лица на банката и е подпечатан с нейния печат.
Гореописаното,
обаче, не е достатъчно, за да се обоснове извод за външна редовност на
извлечението като документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, респективно за
удостоверителната му сила относно изпълняемостта на вземането, по отношение на
което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 418 от ГПК.
В
аспект на гореизложеното, основателно се явява оплакването в жалбата, че
длъжникът не е уведомен надлежно от страна на кредитора за обявената предсрочна
изискуемост, доколкото представената по делото покана, получена лично от
жалбоподателката на 17.09.2019 г. /товарителница – л. 24 от ч.г.д. № 19241/19
г. / не материализира надлежно изявление, тъй като не е подписана.
Действително
от приложената по делото покана изх. № 11022 - 07/ 12.09.2019г. се установява,
че върху същата липсва подпис на представител на банката – кредитор. Посоченото
обстоятелство обуславя извод за липса на надлежно съставено волеизявление, адресирано
до жалбоподателката. Налице е невъзможност да се индивидуализира субекта от
който изхожда уведомлението. Следователно, основателно е възражението на жалбоподателката,
че няма как да се приеме, че кредиторът е осъществил надлежно уведомяване чрез
писмено волеизявление за упражняване на преобразуващото право на банката.
С оглед
изложеното, постановеното незабавно изпълнение следва да бъде отменено, а
издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
По отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят в полза на
частната жалбоподателка направените от нея разноски
по това въззивно дело, а именно - държавна такса в размер на 15,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева, за което са представени доказателства за заплащането му
в брой - Договор за правна помощ и
съдействие от 10.12.2019 г. /л.
10/.
Съгласно т.8
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в
заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което
настоящото определение е окончателно.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед № 10349/ 27.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19242/2019 г. по
описа на РС – Пловдив, IV брачен състав
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 10676 от 28.11.2019 г., издаден по ч.гр.д. №
19242 по описа за 2019
г. на РС –
Пловдив, IV брачен състав
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № 92, да заплати на И.К.П., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 515 лв. (петстотин и петнадесет лева) –
разноски по въззивното дело за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: