РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100889 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен *. Твърди се, че съгласно договора на ответника е предоставен кредитен
лимит от 500 лв. до 31.07.2020г., като е поел задължение да върне използваните средства по
картата заедно с начислените лихви и такси. Изтъква се, че на 16.08.2019г. той е
преустановил да погасява задълженията си, в резултат на което на 25.10.2019г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 302,12 лв. за главница, от
11,69 лв. за договорна лихва за периода от 16.08.2019г. до 24.06.2021г. и от 58,92 лв. за
наказателна лихва за периода от 25.10.2019г. до 24.06.2021г. Твърди се, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2662/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Ищецът твърди, че
претендираните суми за главница и лихви са дължими като отправя искане до съда да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1084 от 15.09.2021г. по частно гражданско дело №2662/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита и че е погасил задълженията си след издаване на заповедта за
изпълнение. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 13.07.2018г. между страните е сключен *, съгласно който ищецът предоставил на
ответника за срок до 31.07.2020г. правото чрез издадена от него кредитна карта да ползва
кредитен лимит до 500 лв., който да се използва за извършване на безналични плащания на
стоки и услуги или за теглене на пари в брой от офиси на банката или от банкомати.
Ответникът се задължил да внася ежемесечно от 1-во до 15-то число минимална
погасителна вноска от 15 лв., равняваща се на 3 % от кредитния лимит, заедно с
начислените такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването на кредитната
карта, подробно описани в месечни извлечения. В договора е определен лихвен процент
върху усвоената сума от лимита в размер на 1 %, участващ при формиране на ГПР, заедно с
таксите за обслужване и обработка на операции с картата, посочени във формуляр
предоставен от банката на кредитополучателя. При забава в плащанията на
кредитополучателя, в полза на банката е уговорено заплащане на лихви върху целия дълг
формиран от теглене на пари в брой и от безкасови плащания, както и възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване на договора с писмено
предизвестие. Ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на ищеца като по
делото не се оспорва, че е получил от него кредитна карта и ПИН-код. Поради неизпълнеие
на задълженията на кредитополучателя да заплаща в срок дължимите суми по картата, на
22.03.2020г. кредиторът връчил на постоянния му адрес чрез частен съдебен изпълнител
покана за доброволно изпълнение на просрочени задължения за главница и лихви от 322,67
лв. като го уведомил, че кредитът е предсрочно изискуем. След изтичане на посочения в
поканата срок за доброволно изпълнение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно вземанията от 302,12 лв. за главница, от 11,69 лв. за
договорна лихва за периода от 16.08.2019г. до 24.06.2021г. и от 58,92 лв. за наказателна
лихва за периода от 25.10.2019г. до 24.06.2021г., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2662/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като на 15.09.2021г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е
подадено възражение, към което длъжникът представил разписки за плащане на сумите за
главница и лихви по посочената в заявлението банкова сметка. В срока по чл. 414а, ал. 3 от
ГПК кредиторът изразил становище, че след 17.07.2019г. не са извършвани плащания от
кредитополучателя за погасяване на задължението по процесния договор, като съдът дал
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебна икономическа
експертиза се установява, че след 17.07.2019г. е налице трайно забавяне на плащания по
кредитната карта за периода от месец август 2019г. до месец октомври 2019г. Вещото лице е
констатирало, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, задълженията на ответника по договора за кредит са в размер на 372,73 лв., от
2
които 302,12 лв. за главница, от 11,69 лв. за договорна лихва за периода от 16.08.2019г. до
24.06.2021г. и от 58,92 лв. за наказателна лихва за периода от 25.10.2019г. до 24.06.2021г.,
като същите са платени на 20.12.2021г. по банкова сметка на кредитора заедно с лихва за
забава от 15,02 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника
финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който реално е използван от
последния. Сделката е действителна тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Годишният процент на разходите е изрично
определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а възнаградителната лихва не
надвишава трикратния размер на законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като
към момента на възникване на правоотоношението същото е било необезпечено и
съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради
неплатежоспособност на длъжника. За последния е възникнало задължение да върне
предоставеното финансиране, заедно с начислените съгласно договора лихви, като липсват
доказателства за пълното и точното му изпълнение, в резултат на което банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. Претендираните вземания за главница и лихви от 372,73
лв., заедно с лихвата за забава за периода от 25.06.2021г. до 20.12.2021г. от 15,02 лв., са
погасени от ответника с плащания на 20.12.2021г. по банкова сметка на ищеца. С оглед на
това и във връзка с чл. 235, ал. 3 от ГПК се достига до извод, че предявените установителни
искове по чл. 422 от ГПК относно вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
по частно гражданско дело №2662/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца само направените в заповедното производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 85 лв., тъй като с
неизпълнението на задължението си е дал повод за образуването му. Претенцията на ищеца
за разноски в исковото производство е неоснователна тъй като преди образуването му
задълженията по договора за кредит са погасени. Неоснователното оспорване на
плащанията на ответника е довело до извършване на разноски по делото в размер на 650 лв.
за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат
заплатени от ищеца.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу М. В. Б. с ЕГН: ********** *, искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
установяване съществуване на вземанията от 302,12 лв. /триста и два лева и дванадесет
стотинки/ - главница, 11,69 лв. /единадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ - договорна
3
лихва за периода от 16.08.2019г. до 24.06.2021г., 58,92 лв. /петдесет и осем лева и деветдесет
и две стотинки/ - наказателна лихва за периода от 25.10.2019г. до 24.06.2021г.,
представляващи задължения по *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.06.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №1084 от 15.09.2021г. по частно гражданско дело №2662/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда М. В. Б. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 85 лв. /осемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2662/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на М. В. Б. с ЕГН: ********** *, сумата от 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2662/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4