М О Т И В И към присъда № 634/2013 г. по НОХД № 920/2013
г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен
акт против подсъдимия И.Г.Б. по чл. 234 ал.1 от НК.
Производството се движи по реда
на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника на подсъдимия
и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа
обвинението. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. Моли
съда да приложи разпоредбата чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като предлага наказанието
да бъде 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3 години
изпитателен срок, глоба в еднократен размер на акцизните стоки, както и лишаване от право да извършва
търговска дейност за срок от 2 години. Предлага
веществените доказателства да бъдат отнети в полза на държавата, като бъдат
иззети 2500 бр. кутии цигари, а лек автомобил „Мерцедес 290Е” с рег. № ...
РН да бъде отнет в полза на държа на основание чл. 53 ал. 1 буква А от НК като
вещ, която е послужила за извършване на
престъплението.
В с.з. подсъдимият редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител. Признава се за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Моли за връщане на иззетото МПС
като счита,че същото не подлежи на отнемане в полза на Държавата предвид
характера на извършеното престъпление
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
И.Г.Б. придобил на неустановена дата и място 2000 броя кутии цигари марка
„DIVA” без акцизен бандерол. По телефона се договорил със свид. Й.Д. да докара
цигарите от гр. Пловдив, където подсъдимият живеел в гр. Сливен. Следвало да се
срещнат около 06:00 часа на 08.01.2013 г., в края на магистралата в района на
с. Крушаре общ. Сливен.
Подсъдимият
тръгнал от гр. Пловдив около 04:30 часа управлявайки собствени си л.а. „Мерцедес
290Е” с рег. № ... РН. В багажника на автомобила били поставени цигарите без
бандерол – общ 5 мастербокса, като 3 от боксовете били поставени на открито в
багажника, а единият – скрит на мястото на резервната гума.
Междувременно
в ТЗ „БОП” – Сливен свид. Генков получил оперативна информация за това, че
свид. Й. Д. купува цигари без бандерол от лице от гр. Пловдив на име И.Б..
На
08.01.2013 г. постъпил сигнал за подготвяна сделка с цигари между посочените
две лица. Сформиран бил епик от служители на ТЗ „БОП” – Сливен за задържане на
лицата в момент на пренасяне на акцизните стоки без бандерол.
Около
06:00 часа на 08.01.2013 г., свид. Д. и подс. Б. били спрени по главния път в
района на с. Камен, общ. Сливен. Подс. Б. управлявал своя автомобил следвайки
този на свид. Д. – л.а. „Рено Лагуна” с рег. № СН 07 78 СА.
Свид.
Генков попитал подсъдимия дали пренася вещи или предмети забранени за
притежание по закон. Последният признал, че в автомобила, който управлява, има
цигари без бандерол, които щели да бъдат закупени от свид. Даскалов.
На място
пристигнала дежурна група, която извършила оглед на л.а. „Мерцедес 290Е” с рег.
№ ... РН. В багажното отделение на автомобила били намерени 3 бр. кашони –
мастербокс с надпис „CORSAIR” и 1 мастербокс с надпис „DIVA”. След изваждане на същите на
мястото на резервната гума се намерил още един мастербокс с надпис „CORSAIR”.
След разпечатване на кашоните в тях били намерени по 50 стека цигари във всеки
мастербокс, като всеки от стековете съдържал по 10 бр. кутии цигари без
бандерол от съответната марка.
Общо
намерените цигари без бандерол марка „CORSAIR” били 2 000 кутии, а марка
„DIVA” – 500 кутии.
Кашоните с
цигари марка „CORSAIR” били запечатани с лепенки №№ А3578; А3608; А3607, а
кашонът с цигарите марка „DIVA” – с лепенка № А3605 и били иззети като веществени доказателства.
По делото
е налице и огледен протокол , с който разследващите органи са иззели като веществено доказателство и л.а.
„Мерцедес 290Е” с рег. № ... РН, с който подсъдимият е превозвал акцизните
стоки.
С оглед
получената оперативна информация за търговия с акцизни стоки без бандерол, в
условията на неотложност било извършено претърсване на л.а. „Рено Лагуна” с
рег. № СН 07 78 СА, собственост на Пенчо Господинов Гочев, ползван от свид. Д..
Не били открити вещи от значение за делото.
С протокол
за доброволно предаване от 09.01.2013 г. подс. Б. предал мобилен телефон
„Нокия” с IMEI 351940/05/722865/4 с поставена СИМ-карта на „Глобул” както и
копие от свидетелство за регистрация на л.а. „Мерцедес 290Е” с рег. № ... РН.
За телефона обяснил, че е негова собственост.
На
25.04.2013 г. бил извършен оглед на иззетия като веществено доказателство
мобилен телефон и същият бил запечатан в плик с № А2181.
От
изготвената по делото съдебно оценителна експертиза е видно, че стойността на
държаните от подсъдимия тютюневи изделия без бандерол, възлиза на 18 750
лева. Дължимият акциз на същите изделия е 9 362,50 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Антон Генков и Йордан
Даскалов, приобщени по съответния процесуален ред. Кредитира и обясненията на подсъдимия дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият признава
вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към дознанието и заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство експертиза.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият И.Г.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 234 ал.1
от НК, тъй като на 08.01.2013 г. в с. Камен, общ. Сливен, в л.а. „Мерцедес
290Е”, с рег. № ..., държал акцизни стоки без бандерол (2000 бр. кутии цигари
марка „CORSAIR” (запечатани с лепенки №№ А 3578; А 3608; А 3607) и 500 бр.
кутии цигари, марка „DIVA”), на обща стойност 18750 лв., когато такъв бандерол
се изисква по закон – чл. 28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и
чл. 64 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, и случаят е немаловажен.
Безспорен е механизма на деянието
и авторството на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 2 т. 2 от ЗАДС на
облагане с акциз подлежат: 1 алкохолът и алкохолните напитки; т. 2 – тютюневите
изделия, а според чл. 25 ал.1 от ЗТТК /изм. ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се
продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол
по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожаване чрез разкъсване”.
Подсъдимият държал акцизни стоки
в нарушение на посочените разпоредби, както и тази на чл. 28 ал.1 от ЗТТИ /Изм.
– ДВ. Бр. 110 от 1996 г./
съгласно , която „ Тютюневи изделия
местно производство и от внос се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти
и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка”,с което си поведение е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.чл. 234 ал.1 от НК
Безспорно установено е и обстоятелството,че
конкретния случай се характеризира с по – висока степен на обществена опасност
,предвид количеството на установените акцизни стоки държани незаконосъобразно и
стойността на същите , която възлиза на 18 750 лв. С оглед на това и на
всички безспорни данни по делото - за извършеното деяние, стойността на
акцизните стоки без бандерол и степента на засягане на обществените отношения
свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, преценени с
оглед разпоредбите, на чл. 93, т. 9 НК, съдът прие за безспорно ,че инкриминираното деяние представлява немаловажен случай по смисъла на закона .
От
обективна страна подсъдимия е държал на
посочената в ОА на РП-Сливен . Законът не свързва елемента
"държане" с неговата продължителност или начин на осъществяване .
Същественото в случая е че несъмнено подсъдимия е установил фактическа власт върху акцизни
стоки с търговско предназначение , които е транспортирал и това е станало
причина да бъде спрян за проверка в района на с . Камен , общ. Сливен , където
престъплението му , което има характер
на продължено е било довършено . Установените при проверката стоки , а именно
тютюневи изделия несъмнено представляват акцизна стока по силата на ЗАДС,
върху която стока следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на
дължимия акциз. ЗАДС.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл тъй като същия е съзнавали, че
"държи" цигари – акцизни стоки
без бандерол, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и са
целял настъпването на общественоопасните последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира
в ниската правна култура на подсъдимия, стремежът му към облагодетелстване по
незаконен начин.
Съдът прие, че в конкретния казус са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,което
обуславя необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 58 а , ал. 4 от НК
.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство ,съдът отчете социалния му статус, чистото съдебно минало,
съдействието на органите на досъдебното и съдебното производство за разкриване
на обективната истина, доброто му процесуално поведение, ,обществена опасност на деянието и ниската
обществена опасност на самия подсъдим, наличието на добри характеристични данни .
Като отегчаващи вината обстоятелства ,съдът отчете количеството и стойността
на държаните незаконно акцизни стоки , но счете ,че това е единственото
отегчаващо вината му обстоятелство ,което налага безспорния извод за
многобройност на посочените по- горе смекчаващи вината обстоятелство. Предвид това ,съдът прие, ,че и
най – лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление би се оказало несъразмерно тежко,
поради което определи наказанието при условията на 58а ал.4 вр.ал.1 вр.чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК, а именно наказание от шест
месеца “Лишаване от свобода”.
Съдът
счита така определеното наказание за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения . Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита,
че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му
изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне
и превъзпитание на подсъдимия .
Съдът
не счита за основателно искането на РП- Сливен за налагане на наказание глоба в
размер на 18 750 лв. и наказание по
чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК , а именно „Лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност и на основание чл. 55, ал. 3 от НК не ги
наложи ,поради следните съображения: Налагането на наказание „глоба „в размер на
18 750 лв. наред с наложеното наказание "лишаване от свобода" ,съдът счита за
неоснователно завишена наказателна
репресия ,като приема ,че така определеното наказание „Лишаване от свобода „ за срок от шест месеца
, с три години изпитателен срок , ще
укаже своя превъзпитателен характер спрямо подсъдимия и по този начин ще
постигне целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК . Съображенията на съдът за не налагане на
наказанието " Лишаване от права по
чл. 37, т. 7 от НК" се основават на разпоредбата на чл.50 ал.1
от НК ,съгласно която това наказание се налага , в случаите „когато упражняването
на определена професия или дейност или
заемането на съответна длъжност е
несъвместимо с характера на извършеното престъпление „ .В конкретния казус , съдът
няма данни лицето да притежава или да е управител на търговски субект или да
заема длъжност в такъв ,а лишаването от право може да бъде постановено
единствено и само при наличие на такова .
На основание чл. 234 ал. 3 от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства, а именно: 2000 бр. кутии цигари марка
„CORSAIR” (запечатани с лепенки №№ А 3578; А 3608; А 3607) и 500 бр. кутии
цигари, марка „DIVA” (запечатани с лепенка № А 3605) оставени
на съхранение в ОД-МВР-Сливен, като след влизане на присъдата в сила
същите следва да се унищожат от ОД на МВР-Сливен в присъствието на служител на
Митница – гр. Бургас.
В конкретното дело е спорен един
основен момент, и това е искането на РП- Сливен , за отнемане на лекия
автомобил марка „Мерцедес „ 290 Е с ДКН ...РН
с аргумент разпоредбата на чл.53 ал.1б."а" от НК . Действително посочената разпоредба указва ,че „Независимо от наказателната отговорност
отнемат се в полза на държавата :а) вещите, които принадлежат на виновния и са
били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление;"но този текст от НК ,следва да бъде
обсъден заедно и в контекста на чл.234ал.1от НК ,който указва вида и характера
на извършеното престъпление.
Съдът счита ,че в конкретния казус разпоредбата на чл. 53, ал. 1
б”А” от НК не следва да се прилага ,тъй като МПС , чието отнемане на се иска от РП- Сливен на това основание не е послужил за умишленото престъпление
съответно не попада в обсега на посочената разпоредба. Този извод се налага
безспорно , тъй като по делото е безспорно установено ,че подсъдимия не е
ползувал МПС-во пряко и непосредствено
за да осъществи държане върху инкриминираните вещи , а напротив осъществил е
такова държане/ чрез покупката им / на един по – ранен етап и едва след
известно време и след като е намерил купувач на цигарите ги е натоварил в лекия
си автомобил и ги е транспортирал до с. Камен , общ . Сливен където е бил спрян
за проверка . Това налага безспорния
извод ,че чрез използването на лекия автомобил деецът не осъществява изпълнителното
деяние-"държане" , не реализира по този начин искания престъпен резултат. Лекият автомобил
е само мястото ,в което се държат акцизните стоки , а не е средството за
осъществяване на "държането" им. Самото "държане" като
изпълнително деяние се извършва независимо и самостоятелно от наличието или
липса на МПС още повече ,че те биха могли да бъдат установени не в МПС-во , а
например в офис , друго помещение или
дори чанта и куфар .Под термина
"държане " се разбира упражняване на фактическа власт върху вещ, което
още веднъж доказва, че упражняването на тази фактическа власт е абсолютно
независимо от други обстоятелства ,каквито са вещите ,в които би могла да се
постави тя .Самото "държане" на инкриминираните
в обвинителния акт вещи, е абсолютно независимо от мястото ,в което същите се
“държат”, в конкретния случай в лекия автомобил и се осъществява самостоятелно от подсъдимия и не непосредствено чрез моторното превозно
средство ,като същото не участва в упражняването на фактическа власт върху
процесните акцизни стоки. Съвсем
различни са случаите ,когато МПС- то пряко и непосредствено участва в изпълнително деяние и спомага
осъществяването на престъплението, например при извършване на престъпление
по чл.195,ал. 1 т.4 от НК. В сегашната редакция ,законодателят е
въздигнал в престъпление продажбата и
държането на акцизни стоки без бандерол...", за разлика
от състава на същото престъпление преди изменението от 2010г. ,като вече това
не е обвързано с „ държане и
продажба на склад" , а е
криминализирано самото” държане „ на стоките в по-широк смисъл и независимо от
мястото където се осъществява то. Това обстоятелство още веднъж потвърждава извода на съда ,че лекия автомобил не е вещта посредством ,която се извършва
изпълнителното деяние , а е мястото където акцизните стоки се съхраняват.
Предвид посочените по- горе съждения ,съдът не намери
за законосъобразно и мотивирано
искането на РП –Сливен за
отнемане на МПС на основание чл.53ал.1б.”а” от НК като счита
,че същото не е вещ ,послужила за извършване на престъплението по чл. 234,ал. 1 от НК
Въз основа на горното ,съдът постанови
л.а. „Мерцедес 290Е” с рег. № ...
РН както и
мобилен телефон „Нокия” – запечатан в плик с лепенка № А 2181 да се върнат на
собственика им подсъдимия И.Г.Б..
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 155
лв. в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
Съдът прие така наложеното наказание за
максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената
опасност на деянието и на извършители, така и на целите и задачите на
наказанието.
Ръководен от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: