Р Е Ш Е Н И Е
№ 1591
гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1116 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на А.В.М., ЕГН ********** ***1, чрез адвокат Й. против
Решение № 260286 от 24.02.2021 г., постановено по АНД № 6763/2020г. по описа на
Районен съд - Пловдив, III наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление наказателно постановление № 20-1030-008103/17.08.2020 г. на
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска се да се отмени решението
на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив сектор „ Пътна полиция“ не взима
становище по жалбата.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има
право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН бланков № 816297 от
03,08,2020 г. съставен срещу А. М. за това, че на 03.08.2020 г. около 14:50 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Източен“ до № 16, като водач на мотоциклет Хонда ВФР 1200ХД с рег. № ***,
отказал да се тества за употреба на наркотични вещества с техническо
средство Drug check 3000 STK5.
Издаден е и му е връчен
талон за медицинско изследване № 0062438, в който касаторът е посочил
„отказвам“.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че фактите са безспорни установени от събраните писмени
и гласни доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, не са констатирани съществени нарушения на
процедурата, които да опорочават административнонаказателното производство,
включително правата на нарушителя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според районния съд нарушенията са описани от
фактическа страна, административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част на наказателното постановление всички индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Като
неоснователно е преценено възражението на касаторът, че не е управлявал процесния мотоциклет,
тъй като по същото време е бил в дома на свидетелката Кръстева.
Според районния съд по-късното
издаване на талона за медицинско изследване не опорочава процедурата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя.
На базата на всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че правилно
наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като отказ да
бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като от
обективна и субективна страна е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението. Според съда жалбоподателят недвусмислено и категорично, видимо и
възприето от околните, е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техни
аналози, с което е
нарушил вмененото му задължение. Според районния съд показанията на свидетелите
Масурски и Дудев са категорични и точни, че касаторът на два пъти
писмено е отказал да бъде тестват – в АУАН е вписал, че отказва
да бъде тестван за употребата
на наркотични вещества с техническо
средство Drug check 3000 STK5, а в талона на изследване, че отказва
да бъде изследван. Според районния
съд не са събрани доказателства и не са установени други обстоятелства, които
да обосноват извод за настъпила различна фактическа обстановка от изложената в
АУАН и в НП.
Според районния съд чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява
едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма. В първата част
тя съдържа две форми на изпълнително деяние, които са алтернативни, а не
кумулативни – 1) отказ да бъде тестван водачът и 2) неизпълнение на
предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. В конкретния случай
напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се
повдига обвинение чрез АУАН, е едно и това е отказът на място на водача да бъде
тестван с техническо средство. Според районния съд достатъчно за ангажиране на
отговорността е доказването на отказа на водача да бъде тестват с техническо
средство, както е в настоящия случай.
Според районния съд от субективна страна
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението да бъде тестван може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на
контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем, за опасността
при управление под въздействието на алкохол, и е искал настъпването на
последиците, а именно да не бъде тестван, с което е извършил нарушението при
пряк умисъл.
Правилно описаното нарушение е подведено под
санкционна норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като наложената
глоба от 2000 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
са в предвидените от закона фиксирани размери. Така определено наказание
съответства на критериите по чл. 27 ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и
отговаря на целите по чл. 12 ЗАНН. Според районния съд не са налице основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, не е налице маловажен случай на административно
нарушение, защото се касае за формално нарушение, поради което липсата на
вредни последици не може да бъде взета предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установени факти и след обстойна преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Противно на твърдяното в касационната жалба,
всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в
този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени
са свидетелските показания, като въззивният съд е изложил подробни
мотиви защо и кои
гласни доказателствени средства кредитира.
Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен
от събраните по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
Инвокираните
от касатора възражения за липса на компетентност от страна на актосъставителят,
тъй като последният е приключил работа, съдът го намира за неоснователно. Видно
от приетата по делото заповед № 317з-6742/31,10,2019 г., лицето съставило АУАН
е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен. Разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР предвижда, че държавните
служители в МВР при необходимост изпълняват служебните си задължения и след
изтичане на редовното работно време. От
тук следва извода, че актосъставителят е на ненормиран работен ден и
извършените от него действия по служба са в рамките на неговата компетентност.
Следва да бъде посочено, че касаторът не е доказал да се е подложил на
последващо медицинско изследване на кръвта или на изследване с доказателствен
анализатор, поради което установените факти налагат единствен извод за правилно
приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.
По
делото не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН
фактически констатации, а оттам и наложеното административно наказание.
Преценена
е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при
неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в
противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С
така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а
именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото.
При
тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е
потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение.
Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото ответника
има право на разноски, но тъй като такива не се претендират, не следва да се
присъждат.
Административен
съд – Пловдив, ХХ касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260286 от 24.02.2021 г., постановено по АНД № 6763
по описа за 2020 г. на Районен съд –Пловдив- III н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: