Определение по дело №47652/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7896
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Дело: 20211110147652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7896
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110147652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Двадесет и пета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от П. ИВ. ИВ. против
Държавен авиационен оператор /Авиоотряд 28/ искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, за което е ищецът е
останал без работа, а именно от 17.06.2021 г. – 17.12.2021 г. в размер на 37 400 лв.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 26.05.2020 г. е сключила трудов договор с ответника, по
силата на който е назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет Airbus A
– 319” с код НКПД ****, като е постъпил на работа. С допълнително споразумение
към договора от 22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот,
Директор на дирекция“ с код по НКПД ***. Ищецът не спори, че е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г.
като осигурено лице, работещо в условията на първа категория труд. Със заповед №
РД – 10-124/16.06.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 10 б КТ. Ищецът счита, че уволнението е незаконосъобразно, понеже е
форма на проявено спрямо него дискриминационно отношение, основано на признака
„възраст“, като ищецът се намира в сравнима ситуация с всички по-млади от него
служители при ответника. Твърди на първо място, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 2, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г., понеже
уволнението на това основание препятства възможността на ищеца да продължи да
упражнява професията си по договор, който е могъл да бъде прекратен на друго
основание, но това не е сторено. Според Директива 2000/78/ЕО пряка дискриминация е
1
налице и когато разпоредбата се основава на критерий, който е неразделно свързан с
възрастта на служителя. Навършилите пенсионна възраст служители се намират в
същото положение с тези, които не са, но първите са третирани неравноправно, понеже
КТ не им позволява да установят в период, в който са напълно работоспособни,
стабилна заетост по трудов договор. Ищецът излага, че поради ранното си
пенсиониране като служител при първа категория труд се е пенсионирал преди
навършване на обичайната възраст по чл. 68 КСО. Твърди, че предвиденото в КТ и
ЗДСл основание за уволнение на лице, сключило договор след навършването на
пенсионна възраст, не е обективно обосновано от законосъобразна цели и средствата за
постигане на целта не са подходящи и необходими по см. на Директива 2000/78/ЕО.
Сочи, че при липсата на уточнение относно преследваната от законодателя цел, което е
необходимо предвид възможността да се упражни съдебен контрол, то следва да се
анализират мотивите на законопроектите за изменение на закона. В ЗИД КСО §60 е
посочено, че това уволнително основание се отнася за всички работници и служители,
независимо по какъв ред са се пенсионирали – ранно или по реда на чл. 68 КСО.
Излага, че лица в неговото положение макар и формално пенсионери са
работоспособни и често финансово недостатъчно обезпечени, като КТ не следва да
обслужва индивидуалния интерес на работодателя, а общ значим интерес. Сочи и че
средствата за постигане на целта на законодателя са несъразмерни. Твърди на второ
място, че чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ противоречи на чл. 6, ал. 2 КРБ. Предоставената
възможност на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание
съпоставя с обстоятелството дали даден служител получава доходи от наем или не.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор. Оспорва исковете
по основание. Не оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по размер. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган и е с необходимото съдържание. Сочи, че посочената
разпоредба на КТ е в интерес на служителя, т.к. в случая се полага труд при условията
на първа категория. Излага, че ищецът сам е упражнил правото си да се пенсионира,
като уволнението не е свързано с възрастта, а с упражненото право на пенсия за стаж
и възраст, която осигурява ежемесечен доход. Сочи, че в т. 14 от Преамбюла на
директивата е записано, че тя не засяга националните разпоредби относно възрастта за
пенсия. Цитираните от ищеца решения на съда на ЕС били по различни казуси.
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение по силата на
безсрочен трудов договор № РД-10-86/26.05.2020 г., по силата на които ищецът бил
назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет Airbus A – 319” с код
НКПД ****, на 8 - часов работен ден, с брутно месечно трудово възнаграждение в
размер 6 240 лв.; че по силата на допълнително споразумение към договора от
22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на
дирекция“ с код по НКПД ***; че ищецът е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице,
работещо в условията на първа категория труд; че трудовото правоотношение е
прекратено с процесната заповед № РД -10-124/16.06.2021 г., връчена на 16.06.2021 г.;
2
че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълно
отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, е 6 240
лв.;
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че именно вследствие на
прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без
работа за периода, посочен в исковата молба; че към момента на началото на устните
състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не
беше уволнен с процесната заповед. По възраженията за дискриминационно
третиране в тежест на ищеца е да докаже, че са налице факти, въз основа на които
може да се направи обосновано предположение, че е налице различно третиране
спрямо ищеца в сравнение с лица в същото фактическо и правно положение при
сравними сходни обстоятелства; че това третиране е основано на признака „възраст“;
неправомерност на действията и/или бездействията на ответника; че различното
отношение не съответства на законоопределаната цел, като и средствата за
постигането й са неподходящи и ненеобходими; останалите си твърденията.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, вкл. че
уволнението е свързано с факта на упражненото право на пенсия от служителя;
условията на труд при този работодател, предвид спецификата на осъществяваната
дейност; че целта е законна, а изискването за нея не надхвърля необходимото за
постигането й; останалите си възражения.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 29.11.2021 г. /понеделник/ от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните / ищецът по посочения в ИМ и-мейл адрес, а
ответникът – на посочения адрес/.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да посочи и-мейл адрес за връчване.
На осн. чл. 127, ал. 4 ГПК УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка или
друг начин на плащане.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По искането за ССчЕ съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з. след изслушване
становищата на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца исканото СУ, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца да представи проект, който да съдържа номера на делото и състава на СРС.
3
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните
процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен
случай губят възможността да сторят това по-късно.

УКАЗВА на ищцеца/ищците, че че на основание нормата на чл. 40 ГПК
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4