Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262536
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15389 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 422, ал.1, ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр,
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю.
Н.
против Р.И.Г., ЕГН ********** Адрес *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1042,71 лв., главница
стойността на топлинната енергия за периода 01.11.2017
г. - 30.04.2019 г., 178,34 лв. обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2018
г. – 20.05.2020 г., както и законната лихва върху
главницата считано от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (21.05.2020.) до
окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия
по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на гр. Пловдив. Продажбата на топлинна енергия на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране {КЕВР), като същите са публикувани и на сайта на
дружеството: www.evnfrg,и влизат е сила след изтичане
на тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от тях. В съответствие с това дружеството е доставило до сградата, в
която ответникът притежава недвижим имот топлинна енергия, от която за
отопление, битово - гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и услуга за разпределение, е определена такава на обща
стойност 1221,05 лв., включваща главница в размер на 1042.71 лв., и обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 178,34 лв. За събиране на вземането е
подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 5402/2020 г.
В предоставения
срок за отговор ответника не заявява становище. В първото по делото открито съдебно заседание оспорва иска. Не ползва ТЕ
за отопление тъй като няма монтирани отоплителни тела от15 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представения НА № .. том .., нот.дело № ….. е видно, че ответницата
притежава право на собственост върху процесния имот, в който се твърди от ищеца,
че са доставени притендираните услуги.
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 5
вкл. от делото); е видно, че за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019
г. ищеца е начислил на ответницата задължение в размер от 1042,71
лв. за използвана ТЕ за обект в …….. и лихва за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г. върху
задължението в размер от 178,34 лв.
От представената справка от ищеца е видно, че сумата за главница включва
задължение за ползвана енергия за отопление-606,02 лв; БГВ-91,46 лв; ТЕ
отдадена от сградната инсталация-329,15 лв. и услуга по разпределение-16.08 лв.
От изготвеното заключение от 23.07.2021 г. по извършената СТЕ е видно, че в
процесния периода жилищния блок е бил включен към топлопреносната мрежа на
ищеца и в сградата е ползвана ТЕ за отопление и БГВ. Има топлинен
счетоводител-„Нелбо” ЕАД. В имота няма монтирани отоплителни тела снабдени с
ИРУ. През имота преминават 6 бр. щранг лира с мащност 2540W. Има монтиран
водомер за топла вода. Начислена е ТЕ отдадена от сградната инсталация, от
топлинния счетоводител врязмер 3,15793МВтч за отопляем обем на имота 164 куб м.
Начислена е ТЕ за отопление 5,8211 МВтч и 1,43374 МВтч за БГВ. Начинана
разпределение на топлинната енергия съответства на специалната методика определена
в нормативните актове.
От изготвеното заключение от 04.10.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че стойността на разпределената ТЕ
ползвана от сгладната инсталация е 329,17 лв.; ТЕ за отопление-606,07 лв;
БГВ-91,47 лв. и таксата за дялово разпределение е 16 лв. Общата сума е 1042,71
лв. Няма извършвани плащания. Лихвата за забава за периода
03.01.2018-20.05.2020 г. е 178,34 лв.
От приложеното ч. гр. д. 5402/20 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 2306/22.05.2020 г., която
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед начина на връчване на издадена заповед за изпълнение на длъжника по
ч. гр. дело № 5402/20 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл.
415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД.
Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството
на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и
стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Не се спори по делото, а нотариален акт от ответницата се установявма, че
тя е собственик на процесния имота,
поради което се явява потребител на предоставени от ищеца в имота ТЕ за
отопление и БГВ. Съобразно с това тя е задължена за заплащане на стойността им.
Съобразно заключението по извършената СТЕ, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено, в сградата, в която се намира жилището на Г. в
заявения период е доставяна от ищеца ТЕ за отопление и БГВ. Макар и в имота на
ответницата да няма монтирани отоплителни тела-радиатори, в същия се потребява
доставяна от топлофикационното дружество ТЕ за отопление чрез преминаващите
през него 6 отоплителни тела „щранг лира“, както и ТЕ за БГВ измервана от
монтирания водомер за топла вода. Констатацията на вещото лице, че
разпределеното количество за ползвана ТЕ за имота съответства на нормативно
предвидените правила за това, при липса на ангажирани доказателства
установяващи противното, сочи наличие на основание за притендиране стойността
на доставената енергия. Тъй като в заключението по ССЕ, което съдът възприема
изцяло като компетентно изготвено се потвърждава, че определената стойност на
услугата съответства на размера на количеството доставена енергия и
определената за нея цена за периода, съдът намира, че иска за заплащане на
притендираната главница е основателен. По отношение на начислената ТЕ отдадена
от сградната инсталация следва да се отбележи, че съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Като се има
предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички
обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по
аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален
обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна
енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на
топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже. В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Предвид това съдът намира, че независимо, че в имота са отстранени
отоплителните тела е налице основание за определяне на потребителя на
задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.
Основателността на главната искова претенция, срочността
на месечното задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът
кани вместо човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите
суми, обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху
главницата за процесния период. Предвид заключението по извършената ССЕ съдът
намира, че размера на обезщетението за забава на плащането на задължението от 1042,71 лв., за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г. възлиза на 178,34 лв
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и приложени доказателства в размер от 75 лв. за държавна такса, 100 лв.
за възнаграждение по ССЕ, 200 лв. за възнаграждение по СТЕ и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, както и 75 лв. за
заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.И.Г., ЕГН ********** Адрес *** дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 1042,71 лв.(хиляда четиридесет и
два лева и 71 ст.), главница стойността на топлинната
енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019
г., 178,34 лв. (сто седемдесет и осем
лева и 34 ст.) обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г., както
и законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.05.2020. до
окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 5402/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********
Адрес *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 525 лв. (петстотин двадесесет и пет лева)
разноски за настоящето производство и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева)
разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 5402/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП