№ 909
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901035 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ищците - Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б., твърдят, че са съдружници в ответното
адвокатско дружество. Посочват, че съдружник в дружеството е и адвокат Л. К., който
притежава 50 % от дяловете в него и е лицето, което е избрано да представлява дружеството.
Заявяват, че от м. 09.2020 г. нямат връзка с управляващия съдружник адв. К., който не
свиква редовни годишни общи събрания на съдружниците, не дава никакъв отчет за
дейността си, не предоставя информация на останалите съдружници за двиЖ.ето на парични
средства по банкови сметки на адвокатското дружество, включително и за разпореждането
със средства по специалните клиентски сметки. От средата на м. 09.2020 г. адв. К. е сменил
ключа на вратата на кантората на адвокатското дружество и това затруднява достъпа на
останалите съдружници до нея, както и до съхраняваните в нея документи по водените от
съдружниците дела, като от 17.05.2021 г. този достъп вече е напълно невъзможен поради
липсата на предоставени ключове за имота както на съдружниците, така и на секретаря.
Ищците посочват, че адв. К. е предал документи по водените от тях дела на трето лице, с
което е нарушил задълЖ.ята по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, както и Закона за защита на
личните данни. Твърдят, че на адв. К. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от
право да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца“. Ищците считат, че тези
факти правят продължаването на дейността на адвокатското дружество невъзможно и
следва да се квалифицират като важни причини за неговото прекратяване. Ето защо молят
съдът на основание чл. 155, т. 1 ТЗ да постанови решение, с което да прекрати Адвокатско
дружество „К. и партньори”.
Ответникът по иска - Адвокатско дружество „К. и партньори”, го оспорва. Твърди,
че адвокатското дружество е действащо и не е спирало да упражнява дейността си, като към
1
момента защитава интересите на свои клиенти по над 50 висящи дела. Посочва, че ищците
не желаят да участват и работят в него, което не представлява важни причини, които да са
основание за прекратяване на адвокатското дружество. Те следва да упражнят правото си да
го напуснат, да получат стойността на дружествения дял и да продължат да упражняват
адвокатска дейност самостоятелно. Ответникът твърди, че ищците са престанали да се
интересуват от дейността на дружеството от месец март 2020 г. и не са искали никаква
информация и отчет от него. Заявява, че имотът, в който е била кантората на адвокатското
дружество, е отдаден под наем на трето лице, поради което и защото ищците не са изнесли
служебните си документи от него, въпреки че са били поканени да направят това, тези
документи са предадени за пазене на лице, което също упражнява адвокатска професия.
Поради изложеното моли предявеният иск да се отхвърли. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възраЖ.я,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът на първо място трябва да посочи, че е обвързан от указанията, дадени от ВКС с
определение от 22.02.2022 г., постановено по т.д. № 2005/ 2021 г. по описа на ВКС, I т.о.,
което е постановено в хода на инстанционния контрол за правилност на определение по чл.
130 ГПК за връщане на исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото. С този
акт на ВКС са дадени задължителни указания както относно това, че предявеният в процеса
иск е допустим, но също така и относно правната му квалификация, която е по чл. 155, т. 1
ТЗ, която норма е счетена за приложима и по отношение на адвокатските дружества,
какъвто правен субект е този, срещу който е насочен искът.
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е
упражняване на уреденото в закона потестативно право да се поиска от съда прекратяване
на едно дружество, което право съгласно указанията на ВКС може да се упражни и по
отношение на адвокатско дружество, което се учредява по реда на Закона за адвокатурата
/ЗАдв/ и не е търговец. В чл. 155, т. 1 ТЗ е посочено изрично в полза на кои лица възниква
това потестативно право и съответно кои лица могат да го упражнят пред съда чрез
предявяване на иск за постановяване на предвидената в закона правна промяна, като това са
само съдружник или съдружници, които притежават общо 1/5 от капитала на дружеството.
При прилагане на тази норма съответно за адвокатското дружество трябва да се приеме, че
този иск може да се упражни от съдружник съответно съдружници в него, които са внесли
1/5 от всички вноски в дружеството, направени от съдружниците.
Искът, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен от
лицата Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б.. От представените по делото удостоверения за актуално
съС.ие на Адвокатско дружество „К. и партньори” се установява, че към момента на
сезиране на съда и към настоящия в регистъра на адвокатските дружества, воден от СГС,
като съдружници в дружеството са вписани и тримата ищци, като общият размер на
2
паричните вноски, които те са направили в адвокатското дружество е 1 000 лв., а паричните
вноски на всички съдружници възлизат на 2 000 лв. Размерът на вноските на ищците в
Адвокатско дружество „К. и партньори” е по-голям от 1/5 от всички вноски на
съдружниците в това дружество, което означава, че за тези три физически лица е възникнало
потестативното право да поискат от съда прекратяване на ответното адвокатско дружество в
хипотезата на чл. 155, т. 1 ТЗ. Това прави предявеният иск допустим и съдът трябва да се
произнесе по неговата основателност.
В чл. 155, т. 1 ТЗ е предвидено, че по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по иск на съдружниците, ако важни причини
налагат това. При тълкуване на тази норма, се налага изводът, че за да възникне това право,
следва да се докаже настъпването на един единствен елементи от фактическия състав, който
е да са налице важни причини, които представляват пречка за осъществяване дейността на
дружеството. В закона няма легална дефиниция на понятието важни причини. В практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК във връзка с прилагане на нормата на чл. 155,
т. 1 ТЗ по отношение на ограничено отговорно търговско дружество, се приема, че важни
причини могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което
наличието им се преценява конкретно във всеки отделен случай. Те обаче винаги трябва да
представляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството, като
преценката за това трябва да се прави с оглед интересите на дружеството като цяло, а не на
отделния съдружник. Такава непреодолима пречка за осъществяване от едно дружество на
дейността, за извършване на която то е било учредено, би била налице тогава, когато се
установят факти, от които може да се заключи, че е налице трайно разстройство в дейността
му и липса на перспектива тя да може да се възстанови.
За да поискат прекратяването на Адвокатско дружество „К. и партньори” на
основание чл. 155, т. 1 ТЗ, ищците се позовават на следните обстоятелства: - на това, че от
м. 09.2020 г. съдружниците в адвокатското дружество Д. В. К., С. А. С. и И. Б. Б. нямат
връзка с управляващия съдружник Л. К.; - на това, че съдружникът Л. К. не свиква редовни
годишни общи събрания на съдружниците, не дава отчет на останалите съдружници за
дейността си, както и не им предоставя информация за двиЖ.ето на парични средства по
банкови сметки на адвокатското дружество, включително и за разпореждането със средства
по специалните клиентски сметки; - на това, че съдружникът Л. К. е сменил ключа на
вратата на кантората на адвокатското дружество, с което затруднява достъпа на останалите
съдружници до нея, както и до съхраняваните в нея документи по водените от
съдружниците дела; - на това, че съдружникът Л. К. е предал документи по водените от
адвокатското дружество дела на трето лице; - на това, че на съдружника Л. К. е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от
12 месеца“. Съдът счита, че заявените от ищците факти, дори и да се приемат за доказани по
делото, по своето естество не могат да доведат до невъзможност за Адвокатско дружество
„К. и партньори” да извършва типичната му дейност, която предвид факта, че адвокатското
дружество е особен вид юридическо лице, чиято цел е да позволи на адвокати да упражняват
3
адвокатската професия, представлява дейност за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Всички обстоятелства,
на които се основава предявеният иск, представляват определено поведение на единия от
съдружниците в адвокатското дружество Л. К., който е направил парична вноска в
адвокатското дружество в размер на 1 000 лв., с което той нарушава свои задълЖ.я в
качеството на адвокат, които произтичат от Закона за адвокатурата и от Етичния кодекс на
адвоката. Тези обстоятелства са основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на адвоката по специалния ред за това, предвиден в чл. 131 и сл. ЗАдв, като от събраните по
делото доказателства се установява, че тази отговорност на съдружника К., в качеството му
на адвокат, е ангажирана два пъти по искане на останалите трима съдружници в
адвокатското дружество, които са и ищци в настоящото производство – с Решение на
Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в България от 15.04.2022 г. на адвокат Л. К. е
наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска
професия“ за срок от 12 месеца и с Решение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата
в България от 16.02.2024 г. на адвокат Л. К. е наложено дисциплинарно наказание
„Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца. От мотивите на
постановените решения е видно, че основанието за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на адвокат Л. К. са негови деяния, които са същите като голяма част от тези, на
които ищците основават исковете си за прекратяване на адвокатското дружество поради
наличие на важни причини за това. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗАдв последица от
налагане на наказанията лишаване на адвоката от право да упражнява адвокатска професия
по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАдв е прекратяването на участието на това лице в адвокатското
дружество за същия срок, за който е наложено дисциплинарното наказание. Прекратяването
на участието на съдружника в дружеството в предвидената в чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗАдв хипотеза
е предпоставено единствено от настъпване на посочения в нея обективен факт, като не
зависи от изпълнението на каквото и да е друго условие, което означава, че това
прекратяване настъпва по силата на закона от момента на налагане на дисциплинарно
наказание, като то има действие за определен срок. С оглед на това съдът намира, че с
постановяването на решението от 15.04.2022 г. на Висшия дисциплинарен съд за налагане
на адв. Л. К. на дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска
професия“ за срок от 12 месеца участието на това лице като съдружник в Адвокатско
дружество „К. и партньори“ е прекратено по силата на закона за периода от 15.04.2022 г. –
датата на постановяване на окончателното решение за налагане на наказанието, до
15.04.2023 г. С постановяването на решението от 16.02.2024 г. на Висшия дисциплинарен
съд за налагане на адв. Л. К. на дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява
адвокатска професия“ за срок от 6 месеца участието на това лице като съдружник в
ответното адвокатско дружество „К. и партньори“ е прекратено по силата на закона за
времето от 16.02.2024 г. – датата на постановяване на окончателното решение за налагане на
дисциплинарното наказание от компетентния орган, до 16.08.2024 г. Доколкото в чл. 70, ал.
1 ЗАдв е предвидено, че адвокатското дружество се управлява от управител или управителен
съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок
4
от три години, съдът счита, че управител на едно адвокатско дружество може да бъде само
лице, което има качеството на съдружник в него, но не и което и да е трето лице. След като
законът не дава възможност на лице, различно от съдружник в адвокатското дружество, да
бъде избирано за негов управител, то загубването на качеството на съдружник в
адвокатското дружество има за своя последица и прекратяване на управителното
правоотношение, което възниква между лицето и дружеството по силата на решение на
общото събрание за избора му за управител. С оглед на това съдът намира, че с
постановяване на решенията на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в България от
15.04.2022 г. и от 16.02.2024 г. по силата на закона настъпва и прекратяване на
управителното правоотношение между адв. Л. К. и ответното адвокатското дружество за
периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2023 г. и от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г. За посочените
периоди от време, през които Л. К. няма качеството на съдружник и управител на ответното
адвокатско дружество останалите трима съдружници са единствените лица, които участват в
състава на върховния орган на дружеството, който е негов волеобразуващ орган и в чиято
компетентност е да приема както решения за това как адвокатското дружество да
осъществява присъщата му дейност, включително на кого да бъде давана информация за
наличностите от парични средства по банковите му сметки, къде да бъде адресът на
дружеството, как да се използва имотът, в който се намира офиса на адвокатското дружество
и се притежава от същото, дали той да бъде предоставен за ползване на друго лице или там
да продължи да се осъществява дейността на дружеството, с какъв ключ да се отключва, но
също така и решения за изключване на съдружник, който не изпълнява задълЖ.ята си на
адвокат, решения за избиране на нов управител между съдружниците в дружеството, който
да го представлява пред трети лица при осъществяване на присъщата му дейност и който да
взема решение за свикване на заседание на общото събрание. Това означава, че за периодите
от 15.04.2022 г. до 15.04.2023 г. и от 16.02.2024 г. до края на устните състезания по делото
ищците като съдружниците са имали и имат към настоящия момент правната възможност
чрез приемане на решения от общото събрание на съдружниците в Адвокатско дружество
„К. и партньори”, в който орган само те имат право да участват, да осигурят извършването
на присъщата дейност на дружеството, което по никакъв начин не може да бъде
препятствано от съдружника Л. К., който за посоченото време няма никакви права,
произтичащи от членственото му правоотношение с дружеството и от управителното му
правоотношение с него. Освен това за тези периоди от време ищците могат да приемат
решения за промяна на учредителния договор, за това какви да бъдат дяловете в
дружеството, как те да бъдат разпределени, кое лице да управлява дружеството и да го
представлява пред трети лица, включително и пред съда, за да могат настъпилите промени
да бъдат вписани в регистъра на адвокатските дружества, воден от СГС. Тези лица в
качеството им на единствени съдружници в дружеството за този период и притежаващи
пълно мнозинство за приемане на решения от компетентността на общото събрание могат да
вземат дори решение за прекратяване на адвокатското дружество по чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗАдв, в
случай че не желаят да продължават да осъществяват адвокатска професия съвместно с
останалите съдружници в него, каквато всъщност е тяхната воля, видно от изявленията им в
5
процеса. Наличието на всички тези възможности, които законът предоставя на ищците,
които са на тяхно разполоЖ.е за достатъчно дълъг период от време, който продължава и към
момента, означава, че не съществува непреодолима пречка за осъществяване на дейност от
ответното адвокатско дружество, която да е породена от описаните в исковата молба факти,
отнасящи се до конкретни деяние, извършени от адвокат Л. К.. Това, че адвокатското
дружество не осъществява каквато и да било дейност е в резултат на решението на ищците
да не се възползват от правата, които имат по закон, за извършване на такава дейност, а не
на някакво обективно обстоятелство, поради което и не би могло да се позволи това тяхно
бездействие да води до правните последици, които те целят с предявения конститутивен иск.
Трябва да се отбележи и това, че в ЗАдв е уредено едно специално основание за
прекратяване на адвокатско дружество, което се постановява по решение на адвокатския
съвет. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗАдв ако не е предвидено друго в дружествения договор,
адвокатското дружество се прекратява по решение на адвокатския съвет при системно
нарушение на закона, както и на Етичния кодекс на адвоката, от дружеството или негови
членове. При тълкуване на тази правна норма заедно с нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ, която с
оглед практиката на ВКС е приложима и по отношение на адвокатските дружества, трябва
да се приеме, че тогава когато е налице поведение на член на адвокатското дружество, с
което той нарушава закона и Етичния кодекс на адвоката, това може да бъде основание за
прекратяване на адвокатското дружество само по реда и при предпоставките на чл. 73, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, защото покрива фактическия състав на това специално и изрично уредено в
закона основание за прекратяване на юридическото лице. С оглед на това и такова
поведение не може да се квалифицира като важни причини по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ и
да бъде основание за прекратяване на адвокатското дружество и по този ред. Няма как едни
и същи факти да представляват основание за упражняване на две различни потестативни
права за прекратяване на адвокатското дружество, които се реализират и по съвсем различен
ред.
Както вече беше посочено, всички обстоятелства, на които ищците основават
предявеният иск, представляват определено поведение на единия от съдружниците в
адвокатското дружество Л. К., с което той нарушава свои задълЖ.я в качеството на адвокат,
които произтичат от Закона за адвокатурата и от Етичния кодекс на адвоката. Ето защо и
прекратяването на адвокатското дружество при доказване настъпването на тези факти може
да бъде постановено не от съда, а от адвокатския съвет по специалния ред за това,
регламентиран в чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Това поведение не може едновременно с това да се
квалифицира и като важни причини, които да налагат прекратяване на дружеството по
смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ.
Предвид всичко изложено трябва да се обобщи, че по делото не се доказа да
съществуват обстоятелства, които да представляват непреодолима пречка за извършване на
дейност от ответното адвокатско дружество и следователно не се установява
осъществяването на предвидената в закона предпоставка за възникване в полза на ищците
на потестативното право по чл. 155, т. 1 ТЗ да поискат прекратяване на Адвокатско
6
дружество „К. и партньори”, а именно наличието на важни причини по смисъла на тази
правна норма. Това прави предявеният в процеса конститутивен иск неоснователен и като
такъв той следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора разноски се следват на ответника. Тази страна обаче
не е представила в производството доказателства да е направила реално някакви разходи по
водене на делото, поради което и съдът не следва да възлага заплащането на някакви
разноски в тежест на ищците.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****,
С. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, и И. Б. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу Адвокатско дружество „К. и партньори”, регистрирано
по ф.д. № 10095/2007 по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, офис 4, иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за
прекратяване на Адвокатско дружество „К. и партньори”.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7