Р Е
Ш Е Н
И Е
№
264,
22.04.2019 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и пети
март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1958 по
описа за 2019 г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
между него и ответника И.И.И. са имали сключени три договора,
а именно- договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2016г. и договор за
мобилни услуги от № ********* от 10.05.2016 г. и договор за лизинг от
10.08.2016 година мобилно устройство „Telenor Smart II White”. Ответникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, за което са издадени фактури. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника, на осн. т.
11 от договорите за мобилни услуги вр. чл. 19б, б.”в”
от ОУ, ищецът е прекратил едностранно договора с ответника. Снабдил се е със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е предявил настоящия
иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуване на вземането му от ответника, в размер на 353.03 лв., както и да
му бъдат присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК,
писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява и признава
иска по основание и размер.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги договор
за мобилни услуги № ********* от 08.03.2016г. и договор за мобилни услуги от №
********* от 10.05.2016 г. и договор за лизинг от 10.08.2016 година мобилно
устройство „Telenor Smart
II White. На ответника са предоставяне мобилни
услуги, за което са издавани съответните фактури, приложени по делото. Към
момента на подаване на заявлението, видно от фактурите, ответникът не е погасил
задължение по договорите, в размер на 353.03 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземания в размер на 353.03 лв., неплатени
ползвани услуги претендирани като дължими мобилни
услуги по договори за мобилни услуги. Доколкото по делото не се спори, а и в
съдебно заседание, ответникът призна предявените искове по основание и размер,
следва да се приеме за установено, че последният не е погасил задължението си
по договорите, което е в размер на 353.03 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 698 от 19.07.2018г. по ч.гр.д. № 1242/18г. по
описа на РСТ, е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-19.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК,
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати, сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 25
лв., държавна такса, и 360 лв., адвокатско възнаграждение, както и направените
в настоящото производство разноски, в размер на 75 лв., държавна такса и 360
лв., адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор
България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***, а.. З. Йорданов Ц. САК от И.И.И. ЕГН ********** ***, в размер на 353.03 лв. за неплатени
мобилни услуги по договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2016г. и договор
за мобилни услуги от № ********* от 10.05.2016 г. и договор за лизинг от
10.08.2016 година мобилно устройство „Telenor Smart II White”, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 от ГПК-19.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 698
от 19.07.2018г. по ч.гр.д. № 1242/18г. по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.И.И. ЕГН
**********
***,
да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, а.. З. Йорданов Ц. САК, разноските по ч.гр.д.№ 1242/18 по описа на
РСТ, в размер на 25 лв.,
държавна такса, и 360 лв., адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.И. ЕГН
**********
***,
да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***, а.. З. Йорданов Ц. САК, разноските
в настоящото произовдство, в размер на 75 лв., държавна такса и
360 лв., адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
Съдия: