Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.***, 02.06.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х –ти състав, в публичното заседание на 12.05.2016 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия ***
гр.д. № 11741/2015 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е с
правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявена
от Ю.А.А. ЕГН ********** ***
срещу А.А.Ю. ЕГН ********** с
адрес: ***, молба с правно основание чл. 127,
ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето *** А. с ЕГН ********** на майката, за определяне режим на лични отношения
на бащата с детето, за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето
издръжка в размер на 105 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и да заплати сумата от 1260 лева,
представляваща издръжка за минало време за периода 18.09.2014г. – 18.09.2015г.
Молителката твърди, че страните са родители на детето
родено от съвместното им живеене, като понастоящем не живеят заедно. Страните
не могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и
издръжката, поради което за молителя е налице правен интерес от разрешаването
на възникналия спор по съдебен ред. Моли се за уважаване на молбата по тези
съображения.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131
от ГПК чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител,
ответникът оспорва предявения иск за издръжка по размер, с твърдения, че
първоначално претендираният размер от 150 лева е прекомерен.
Искът за присъждане на издръжка за минало време се оспорва и по основание с
твърдения, че такава е заплащана доброволно от ответника. В хода по същество
процесуалният представител подържа доводи за основателност на всички предявени
искове след допуснатото изменение на исковете по чл.143 и 149 от СК по размер.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че страните са родители на детето *** А. с
ЕГН
**********.
Видно от представената служебна бележка
АД-07-182/28.08.2015г. детето *** А. е редовна ученичка във 2А клас през учебната
2014/2015г. в ***
От изготвената справка от НБД”Население” се установява,
че детето
*** А. с ЕГН ********** е единствен
низходящ на ответника.
В приетия по
делото Социален доклад, изготвен от Отдел „Закрила на детето” - Дирекция
„Социално подпомагане” – *** се излага, че по данни на майка му ответникът
живее и работи в Германия.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК урежда хипотезата на разрешаване на
спор между отделно живеещи родители относно местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права.
Страните
са родители на детето Миглена, помежду им няма сключен граждански брак и към
настоящия момент не живеят заедно, поради
което исковата молба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна.
Задължение на
двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от
които детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от
контакти, както с бащата, така и с майката.
В настоящият случай, безспорно се
установи, че страните са разделени, като детето живее
съвместно със своята майка. Като взе
предвид възрастта на детето и съществуващото фактическо положение, съдът
намира, че майката е тази, която е най-подходяща и пригодна да полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, поради което следва се
постанови детето да живее при майката Ю.А.А.. На същата
следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето. На бащата следва да бъде дадена възможност на лични отношения с
детето, като предложеният режим на лични отношения от ищеца, съдът намира за
подходящ, необходим и възможен. Поради горното следва да се определи режим на
лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване,
по време на коледните и новогодишни празници от 10.00 ч. на 29.12. до 10 ч. на
30.12., по време на учебните ваканции през първите три дни с препиване, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Фиксирането
на едномесечния период по сезон от годината е съобразено с необходимостта
детето да има възможност за личен контакт с бащата през лятната си ваканция.
Съгласно чл.
143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от направеното
искане за присъждане на издръжка в минималния размер, фиксиран в чл.142, ал.2
от СК. По изложените съображения предявеният иск се явява основателен за пълния
предявен размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 105 лева месечно, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Предявеният иск за издръжка с правно основание чл.149 от СК се явява основателен, поради липса на представени по делото доказателства
ответникът да е изпълнявал надлежно алиментното си
задължение през процесния период. С оглед изложеното
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на детето сумата от 1260
лева, представляваща издръжка за минало време за периода 18.09.2014г. –
18.09.2015г. в размер на 105 лева месечно.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в производството разноски в размер на 730 лева, изразяващи
се в заплатена държавна такса (25 лева), д.т. за СУ (5 лева), депозит за особен
представител на ответника (300 лева) и адвокатски хонорар (400 лева), на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид характера на производството и доколкото ищецът е
освободен от заплащането на държавна такса по исковете за издръжка на основание
чл.83, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер на 201.60 лева, на основание чл.78, ал.6, вр.
чл.7 т.2 от Тарифа към ЗДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето *** А. с ЕГН ********** НА МАЙКАТА
Ю.А.А. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето *** А. с ЕГН ********** при майката Ю.А.А. ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.А.Ю.
ЕГН ********** с детето *** А. с
ЕГН
**********, като му дава възможност да го вижда и взема: всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с преспиване, по време на коледните и новогодишни празници - от 10.00 ч.
на 29.12. до 10.00 ч. на 30.12., по време на учебните ваканции - през първите
три дни с препиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.А.Ю. ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето *** А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ю.А.А. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, считано от датата на предявяване на иска –
18.09.2015г., до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, на
основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА А.А.Ю. ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето *** А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ю.А.А. ЕГН ********** сумата от 1260 /хиляда
двеста и шестдесет/ лева, представляваща издръжка за минало време за
периода 18.09.2014г. – 18.09.2015г., на основание чл.149 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Ю. ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.А.А. ЕГН ********** на адрес: *** сумата от 730 /седемстотин и тридесет/ лева,
представляващи сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Ю. ЕГН ********** с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 201.60 /двеста и
един лева и шестдесет ст./ лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: