Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261845
28.06.2021 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
деветнадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3039 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А.М.М..
Ищецът
твърди, че ответната страна е била
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ******. Твърди, че за периода
от 02.12.2015г. до 04.10.2019г. има задължения за ползвани от ищеца
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на
905.27 лева и обезщетение за забава в размер на 124.99 лева за периода от
29.02.2016 г. до 30.09.2019 г., които не били заплатени. За посочените суми
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на
ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени
задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна
лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначение особен представител. Оспорва ответникът да е имал
качеството потребител през процесния период, правилното начисляване на
количествата вода и подписите на представените карнети. Оспорва споразумението
от 2017г. да представлява признание на задълженията. Прави възражение на
изтекла погасителна давност.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 18245/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
Заповедта е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите
на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От представеното споразумение
от 12.10.20217г. се установява, че ответникът е признал ползването на
водоснабден обект на посочения адрес с процесния абонатен номер. Ето защо, той
е имал качеството „потребител”, поради което за него е съществувало задължение
за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота.
От подписаното между страните
споразумение за разсрочване на задължения се установява, че ищецът е признал
наличието на задължения в размер на 2336.69 лева по фактури за периода от
11.12.2008г. до 04.10.2017г., като е било уговорено разсрочването им на 15
месечни плащания в срок до 31.12.2018г. Отразено е плащане единствено на първата
вноска от 12.10.2017г. Споразумението обхваща част от процесния период от
02.12.2015г. до 04.10.2017г., като за него от представените в исковата молба
копия на карнети се установява, че начисляването е извършвано служебно по 10
куб.м. на месец. Предвид горното съдът намира, че с категоричност се установява
ползването на имота от ответника, съответно от неговото семейство, както и
липсата на годно измервателно устройство, по което да се извършва отчетът.
Всички тези обстоятелства реално се признават от ответника с подписването на
споразумението и изразеното в същото съгласие с периода и размера на
задълженията определени по посочения ред.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите
условия на “ВиК” ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването и извършвано служебно – по 10
куб.м. на месец, въпреки, че са отбелязани 3 обитателя.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при
констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно неговия
представител, първо дава предписание за отстраняване на повредата на водомера и
определя срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да
начислява служебни количества вода според броя на обитателите. От подписаното споразумение и извършеното признание на задължения за
част от периода се установява, че ответникът се е съгласил с наличието на
предпоставките за служебно начисляване. Продължаващото и към края на периода
ползване на имота се установява от показанията на разпитания по делото
свидетел, който отговаря за самото отчитане. Показанията се достатъчно конкретни,
не противоречат на останалите събрани доказателства и преценени по реда на чл.
172 ГПК, предвид евентуалната му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани.
От същите се установява продължаващото ползване на имота, като липсват данни
повредата да е била отстранена.
Точно обратното, свидетелят заявява, че в момента няма монтиран водомер за
имота. При това положение отчитането става
по реда на чл. 23, ал.5 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
В обобщение следва да се посочи, че
предвид показанията, представените карнети и подписаното от ответника
споразумение за разсрочване на задължения, съдът намира, че месечните
количества са определени надлежно и правилно. Макар карнетите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява полагането на подписи в част от тях от представители на
потребителя, които са били заварени в имота. В карнетите е посочено за коя
година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Със споразумението ответникът
признава ползването на имота, от него и семейство му, като не са ангажирани
доказателства да е монтирано изправно измервателно устройство.
Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която съдът
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното
количество за периода е изчислено съобразно действащите цени за битови
потребители за съответния период. Установява се, че за исковия период, на база
тези записвания, дължимите суми са между 17-22 лева месечно, които отговарят
напълно на средното потребление на едно домакинство, предвид ежедневните
дейности, свързани с ползването на вода.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били
налице предпоставките за прилагане на
клаузата на чл. 23, ал. 5, т. 1 от действащите Общите условия на ищцовото дружество при
определяне на задължението
на ответника за процесния период.
Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана с изправно измервателно
устройство, поради бездействие на потребителя.
Въз основа на описаните
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че исковете са доказани по основание за периода. По несъмнен
начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги.
Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за
записванията. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е
извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и
последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано
заключение на ССЕ. Според експерта- отчетеното количество /в куб.м./ по карнети
било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за периода.
Констатирани са плащания включително през 2019г., но всички са отнесени за
задължения извън процесните. Дадено е заключение, че общия размер на задълженията
за периода съответства на просочения от ищеца.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Предвид така събраните доказателства претенцията е изцяло
основателна за сумата от 905.27 лева- главница за процесния период и за сумата
от 124.99 лева обезщетение за забава.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. В действителност 3-годичният срок по чл. 111 ЗЗД е изтекъл за
задълженията преди 12.11.2016г. Преди изтичането му се установява извършено от
ответника признание на задълженията със споразумението от 12.10.2017г.
Признанието е прекъснало давностния срок съгласно чл. 116 ЗЗД и от тази дата е
започнал да тече нов срок, който от своя страна е прекъснат с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, от когато се считат предявени установителните
искове, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отговорността за
разноски:
Предвид
изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство,
като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно
издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищецът в
заповедното производство, са в размер на 25.00 лева за държавна така и 300 лева за адв. възнаграждение.
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за държавна
такса, 120 лева за ССЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.М.М.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: 905.27 лева – главница,
представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в ****** за периода 02.12.2015 г. – 04.10.2019 г. и
124.99
лева - обезщетение за забава за периода 29.02.2016 г. - 30.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 12.11.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № 18245/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН
**********, да плати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. „Шести септември” № 250, сумата
от 620.00 лева- разноски за настоящото производство и за
заповедното производство по ч.гр.д. № 18245/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.