Р Е Ш Е Н И Е
№ 3196/05.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Х.К.
при секретаря Ц. И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19525
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от П.С.К., ЕГН **********, Г.Д.С., ЕГН ********** и К.К.Д., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез
адв. М. Г. от ВАК срещу Н.В.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и В.Н.В., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците
по отношение на имот – ид.№ *** по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 326 кв.м.,
като предоставят достъп на ищците за
необезпокоявано упражняване на правото им на собственост върху същия и
премахнат монтираната метална врата, ограничаващ достъпа до вътрешния двор.
Ищците основават активната си
материалноправна легитимация по предявения иск, навеждайки твърдения, съобразно
които са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с административен
адрес: гр. Варна***, ведно с прилежащи идеални части от дворното място, в
което е изградена жилищната сграда, а именно: ищцата П.С.К. е собственик на ***
с площ от 59,10 кв.м.,
ведно с 17,7185% ид.ч. от
общите части на сградата, както и 100 кв.м. ид.ч. от дворното, в което е
изградена жилищната сграда, съставляващо ПИ идентификатор *** по КККР на гр. Варна, цялото с
площ от 326 кв.м.;
ищците Г.С. и К.Д. са собственици на *** с площ от 89,20 кв.м., ведно с прилежащи 17,5264% ид.ч. от общите части на сградата,
таванско помещение към ап. 4 с площ от 89,20 кв.м., ведно с прилежащи 14,4198% ид.ч. от общите части на сградата,
както и 80 кв.м.ид.ч.
от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, съставляващо ПИ
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 326 кв.м. Твърди се, че ответниците
притежават в съсобственост 144 кв.м.ид.ч. от ПИ идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, целият с площ от 326 кв.м., както и следните
самостоятелни обекти в жилищната сграда: *** c площ от 77,45 кв.м., ведно с прилежащи 15,6803% ид.ч. от общите части на сградата;
ап. 5 с площ от 76,80 кв.м., ведно с прилежащи 18,7802% ид.ч. от общите части на сградата,
както и таванско помещение към ап. 5 с площ от 68,10 кв.м., ведно с прилежащи 11,0089% ид.ч. от общите части на сградата.
Жилищната сграда с административен адрес в гр. Варна, *** имала общо пет самостоятелни обекта.
Извън описаните по-горе четири самостоятелни обекта, имала още един
самостоятелен обект - жилище, собственост на Т.Д., без прилежащи идеални
части от поземления имот, в който е изградена сградата. Достъпът до вътрешния
двор на сградата се осъществявал посредством проход от входа откъм улицата.
Ответниците самоволно ограничили достъпа на ищците до част от прохода и
вътрешния двор на сградата, като поставили метална врата, с която преградили
част от прохода към вътрешния двор и отказали да предоставят ключове на
останалите съсобственици. На 06.10.2017 год. било проведено общо събрание
на етажните собственици, на което било взето решение за премахване на металната
врата, препятстваща достъпа на собствениците на ид.ч. от общите части на
сградата до част от прохода и до вътрешния двор. Към настоящия момент вратата
не била премахната, като ответниците монтирали нова брава. Сочат, че с
действията си ответниците им пречат да упражнява правото си на собственост
върху имота пълноценно. Молят за постановяване на положително решение по спора,
като ответниците бъдат осъдени да премахнат монтираната от тях метална врата,
преграждаща част от прохода на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и вътрешния
двор на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.
В отговор на исковата молба,
депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответниците излагат съображения за
допустимост и неоснователност на предявения срещу тях иск по същество. Оспорват
изложените в исковата молба фактически твърдения. Заявяват, че от 1969г. са
собственици на къща в североизточната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и 144мЗ от
дворното място, на адрес гр. Варна, ***. Твърдят, че са правили опити да
предоставят ключ за монтираната метална врата на останалите съсобственици, но
същите са отказали. Вратата била монтирана преди повече от 35 години със
съгласието на тогавашния съсобственик Ц.Ц.
и имала охранително предназначение, а именно да предпазва вътрешната част
от двора от посегателства и влизането на трети лица с недобросъвестни
намерения, тъй като тази част от двора, която се намирала зад металната врата
била с обслужващо предназначение по отношение на достъпа до притежаваните от
тях жилище и два гаража. Вратата била монтирана изцяло в тяхната част от
сградата, като била заложена и в плановете на къщата. Не възпрепятствали
достъпа на ищците до жилищата им и те имали свободен достъп до тях, с отделен
вход и стълбище. За достъп до жилищата им не се налагало преминаване през
металната врата. По същество, молят за постановяване на решение, с което
насочения срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователни.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищците и ответниците се легитимират с представените
нотариални актове като собственици на самостоятелни обекти от жилищна сграда с
идентификатор *** по КККР
на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ***, както и на идеални части от ПИ с
идентификатор *** по КККР
на гр. Варна, цялото с площ от 326 кв.м..
Видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №***г.; Нотариален акт дарение на недвижим имот ***;
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***.; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г.;
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №***.; Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***г., Копие
на договор за доброволна делба от ***г., ищцата П.С.К. е собственик на *** с
площ от 59,10
кв.м., ведно с 17,7185%
ид.ч. от общите части на сградата, както и 100 кв.м. ид.ч. от дворното, в което е
изградена жилищната сграда, съставляващо ПИ идентификатор *** по КККР на гр. Варна, цялото с
площ от 326 кв.м.;
ищците Г.С. и К.Д. са собственици на *** с площ от 89,20 кв.м., ведно с прилежащи
17,5264% ид.ч. от общите
части на сградата, *** с площ от 89,20 кв.м., ведно с прилежащи 14,4198% ид.ч. от общите части на сградата,
както и 80
кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е изградена жилищната сграда,
съставляващо ПИ идентификатор *** по КККР на гр. Варна, цялото с площ от
326 кв.м.. Ответниците притежават
в съсобственост 144
кв.м. ид.ч. от ПИ идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от
326 кв.м., както и
следните самостоятелни обекти в жилищната сграда: ап. 3 c площ от 77,45 кв.м., ведно с прилежащи
15,6803% ид.ч. от общите
части на сградата; ап. 5
с площ от 76,80
кв.м., ведно с прилежащи 18,7802%
ид.ч. от общите части на сградата, както и таванско помещение към ап. 5 с площ от 68,10 кв.м., ведно с прилежащи 11,0089% ид.ч. от общите части на сградата.
В полза на ищците са събрани гласни
доказателства, за установяване наведените
от тях фактически твърдения досежно препятстване достъпа до вътрешния двор от
страна на ответниците посредством монтирана метална врата.
От показанията на св. Н.К.
/майка на ищцата П.С.К./, се установява, че сградата представлява малка жилищна
кооперация, в която има пет обособени апартамента. До вътрешният двор на
сградата достъп имат само ответниците, тъй като са монтирали желязна врата в
прохода и не дават ключ на другите собственици, които имат идеални части от
дворното място. Нямат достъп до дворното място от 2008г. Преди това си паркирали
колите вътре. Вратата преграждала част от прохода. Двора се ползвал от семейство
В. за склад. Имало и куче, което се разхожда свободно. Двата гаража били на
различни собственици. Единият гараж бил собственост на В.К., който не притежава
апартамент в сградата. Той също нямал достъп до гаража и колата си от 2008г. За
да им дадат ключ от вратата, ответниците поставяли условие. Трябвало да подпишат
декларация, че ще отговарят за имуществото на ответниците.
От заключенето по допуснатата СТЕ се
установява, че процесният имот с
идентификатор *** има *** сгради с идентификатори ***, *** и *** и е по
изработената и влязла в сила кадастрална карта и
кадастрални регистри на административен район «Одесос», община Варна, одобрена
със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АК с последващи
изменения. Поземленият имот *** по КК е с площ от 326кв.м, с
административен адрес: гр. Варна, ул. ***. П.С.К.
е собственик на ап. 2
с площ от 59,10 кв.м., ведно с 17,7185% ид.ч. от общите части
на сградата, както и 100 кв.м ид.ч. от дворното място; Г.С. и К.Д. са
собственици на *** с площ от 89,20 кв.м., ведно с
прилежащи 17,5264% ид.ч. от общите части на сградата,
таванско помещение към *** с площ от 89,20 кв.м., ведно с прилежащи 14,4198% ид.ч. от общите
части на сградата, както и 80 кв.м ид.ч. от дворното място. Самостоятелен
обект с идентификатор *** - ***
/***с площ от 77,45 кв.м, ведно с прилежащи 15,6803% ид.ч. от общите
части на сградата е записан на Н.В.В., П.И.В., М.Н.В., В.Н.В. както и - Самостоятелен обект
с идентификатор *** - ***
с площ от 76,80 кв.м , ведно с прилежащи 18,7802% ид.ч. от общите
части на сградата, както и таванско помещение към *** с площ от 68,10
кв.м., ведно с прилежащи 11,0089% ид.ч. от общите части на сградата, е записан
на Н.В.В. и П.И.В.. Н.В.В., П.И.В., М.Н.В. и В.Н.В. притежават 144кв.м
идеални части от дворното място. Самостоятелен обект с
идентификатор ***
жилище, собственост на Т.Д., без прилежащи идеални части от поземления имот, в
който е изградена сградата. Жилищната сграда с административен адрес в гр.
Варна, *** има *** самостоятелни обекта с идентификатори: ***, ***, ***, ***, **. При извършен на 28.05.2018г. оглед
на имота и процесната сграда, вещото лице е установило, че входът за жилищната постройка с
идентификатор ***, не е с директен достъп от улицата,
а се преминава през проход под самата сграда. Ширината на прохода е с размер 2.25м,
а цялата дължина /измерена по кадастрална карта/ е 13.00м. Видно от
снимковия материал външната врата на прохода е метална гаражна врата /на
половина плътна и в горната си част - вертикални метални пръчки/
захваната на метална конструкция. Проходът е достъпен само до монтираните две
метални врати. Съществуващият проход в сграда с идентификатор *** е преграден с решетъчна метална
врата. След извършени контролни измервания с ролетка от вещото лице, се установява, че чрез извършеното заграждение от
ответниците, не е възможно достигането на останалите собственици до дворното място в процесният имот. Към
момента на огледа вратата била заключена. Преграденият проход посредством метална врата, е с площ от 10.50 кв.м от общата площ на
прохода.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предвид
изложените от ответниците възражения по допустимостта на предявения иск с
правно основание чл.109 ЗС, съдът държи да отбележи, че намира исковата
претенция за процесуално допустима, съобразно изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитум. Ищците твърдят да са собственици на идеални
части от дворно място с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, както и че ответниците неоснователно смущават
правото им на собственост и им пречат да го реализират в пълния му обем. Твърдяните
действия на ответниците са именно вземане на общо решение от същите да монтират
метална врата към незастроената част от дворното място. Наличието или не на
влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост, не може да
бъде приемано като пречка на етажен собственик да се защитава срещу всяко
неоснователно възпрепятстване на същия да упражнява правото си на собственост в
пълния му обем.
Предмет на негаторния иск не представлява спор
за служене с общата вещ, който се разглежда от общото събрание на етажната
собственост, а цели защитата на съсобственика срещу смущаване правото му от
другите съсобственици на общите части, притежаващи обекти на собственост в
етажната собственост /Решение № 583 от 2.06.1993 г. по гр.д. № 2246/92 г., IV г.о./.
Както е прието в съдебната практика /напр. решение №
151 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 634/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено
по чл. 290 ГПК/
не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на
негатория иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения
правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
Следователно негаторният иск е иск за защита на
собственика на недвижим имот, чието право е било ограничено от действията,
бездействията, строителството или от всяко неоснователно и незаконно
въздействие.
В конкретният случай, предмет на спора е прекратяване
на неоснователното действие, с което се пречи на ищците да упражняват
собственическите си права, изразяващи се в осигуряване на достъп до общите
части на сградата и дворното място, тъй като е монтирана преградна врата,
заемаща част от прохода, от който има изход към дворното място.
При иск по чл.109 ЗС, с оглед разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже собственическите си права, както и че
ответникът е извършил действие или поддържа състояние, което съставлява
нарушение на правото му на собственост.
Между страните няма спор, че собствеността върху
дворното място не принадлежи изключително на ответниците. Извършените действия
по поставяне на метална врата в подхода към вътрешния двор също не се оспорват.
Установено е със заключението по СТЕ, че поставената
метална врата ограничава достъпа до вътрешността на дворното място /графично
показано на скицата на л.70/. Преграденият
проход посредством метална врата, е с площ от 10.50 кв.м от общата площ на
прохода.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
от обуславящите уважаване на иска предпоставки, а именно, че ищците са
собственици на повече от половината площ от дворното място, цялото с площ 326
кв.м. В случая е налице и неоснователно въздействие от страна на ответниците,
което смущава упражняването на правото на собственост на останалите собственици.
Видно от заключението на назначената в хода на производството
съдебно-техническа експертиза е, че в конкретния случай е ограничен достъпа на
ищците до част от прохода и парцела /дворното място/, чрез монтираната метална
врата. Завзетите части се ползват само от ответниците. Със затварянето на
изхода към двора, ответниците пречат на ищците да осъществяват в пълен обем
правото си на собственост върху имота, тъй като нямат достъп до дворното място.
Ответниците не са изключителни собственици на дворното
място, в което е построена сградата, и поставянето от тях на метална врата в
прохода към същото, в което са разположени и паркоместа, не е в обема на
техните правомощия. С това действие същите ограничават и пречат на ищците като
етажни собственици и собственици на повече от половината идеални часто от
дворното място, да ползват собствеността си.
Ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят
незаконните си действия и да осигурят достъп до общите части на сградата и
изхода към дворното място, чрез възстановяване на първоначалното фактическо
положение, а именно чрез премахване на монтираната метална врата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
поискани и доказани разноски под формата на платена държавна такса /200 лв./; адвокатско
възнаграждение /600 лв./; депозит за вещо лице /250 лв./ в общ размер от 1050
лв. По отношение на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение не е
направено възражение за прекомерност от ответната страна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и В.Н.В., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, да преустановят неоснователните си
действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците
П.С.К., ЕГН **********, Г.Д.С., ЕГН ********** и К.К.Д., ЕГН **********, тримата с адрес: *** по отношение на имот
– ид.№ *** по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 326 кв.м.,
като
предоставят достъп на ищците за необезпокоявано упражняване на правото им на
собственост върху същия и премахнат монтираната метална врата, ограничаващ
достъпа до вътрешния двор, на основание
чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********, М.Н.В., ЕГН ********** и В.Н.В., ЕГН **********, тримата с адрес: ***
да заплатят на П.С.К., ЕГН **********, Г.Д.С., ЕГН ********** и К.К.Д., ЕГН **********, тримата с адрес: *** сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/
разноски по делото за заплатени държавна такса, възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: