Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4749 12.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11190 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от *** Р.В., чрез пълномощника си *** Г.К., е предявил против Н.Г.Г., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 лева- главница по договор за кредит № ***/ 02.02.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 04.07.2019 г. до изплащане на вземането.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 02.02.2015 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 350 лева, за срок от 30 дни, като сумата била преведена по негова банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД. Кредитополучателят няколко пъти продължил срока за връщане на кредита, като последната падежна дата станала 13.05.2015 г. С настъпване на падежа, длъжникът изпаднал в забава, поради което дължал наказателна лихва в размер на ОЛП. До него били изпратени и напомнителни писма, всяко от които се таксувало по 10 лева, но въпреки отправените покани, изпълнение липсвало. На 01.02.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, но пратката била върната като „непотърсена“. С исковата молба се търси осъждане само за главницата по кредита. Претендират се и разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, ведно с превода на сумата по кредита, както и документация по извършената цесия- договор, потвърждение, пълномощно и уведомление.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез работодателя на ответника на 30.09.2019 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена пак там призовка на 18.11.2019 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото
производство, които се претендират, за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна
такса за образуване на делото в размер на 50 лева (лист 22) и дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 от ГПК, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от *** Р.В., чрез пълномощника си *** Г.К., сумата от 350 (триста и петдесет) лева- главница по договор за кредит № ***/ 02.02.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 50 (петдесет) лева- за държавна такса и на сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД