Р
Е Ш Е Н И Е
1359/27.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти наказателен
състав в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 1319 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от «М.л. ЕООД представлявано
от управителя Св.Матеев против НП № 03-007568/17.05.2017г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се изразява несъгласие с фактическата обстановка описана в НП,
навеждат се доводи за допуснати
процесуални нарушения и за необосновано неприлагане на чл.28 от ЗАНН.
Формулира се искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивникът е нередовно призован, но
процесуалният му представител поддържа жалбата и искането до съда.
Представителят на Адм. наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2017 г. свидетелката Р.П., служител в Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна,
извършила по повод постъпила жалба в инспекцията, проверка по спазване на
трудовото законодателство от «М.л.
ЕООД . След като се запознала с наличната документация
свидетелката установила, че във
ведомостта за заплати за м. януари 2017 г. работодателят – въззивното дружество
е начислило дължимото месечно възнаграждение
на служителя Йордан Димитров Райнов, но
до 01.03.2017 г., когато е следвало да му го плати, не го е направило.
За това на 10.05.2017 г. свид. П. съставила
АУАН № 03-007568, в който като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.128 т.2 от КТ . Актът бил връчен на представляващия дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство. В него административно наказващият орган възприел
като цяло фактологията на нарушението и като отчел факта че нарушението е отстранено веднага след установяването му санкционирал
въззивното дружество с имуществена санкция
в размер от 300 лева.
Видно от представените
два екземпляра на разчетно-платежна ведомост на „М.л.“ ЕООД за м. януари 2017 г. срещу сумата за получаване от Йордан Димитров Райнов (р.19) на единия,
не е положен подпис. На другия- идентичен такъв, представен до приключване на
проверката, получателят на сумата се е
подписал.
От представените копия
на болничен лист и епикриза се
установява, че през периода 07.04.2017-14.05.2017 г., законният представител на
дружеството жалбоподател, е бил на
лечение в МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна, като е диагностициран с
онкологично заболяване. Същият е починал на 15.01.2018 г., което се установява
от представеното у-ние за наследници.
Гореописаното съдът
прие за установено от показанията на свидетелката Р.П. и
от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът ги
кредитира изцяло като обективни и взаимно допълващи се.
При така установената
фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна,
съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5
от КТ и
Заповед №3071/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА «ГИТ». АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на упълномощен
представител на дружеството нарушител, като му е дадена възможност да
организира адекватна защита. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за
допуснати процесуални нарушения в производството пред АНО.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Действително във ведомостта за заплати за м. януари
2017 г. на Йордан Райнов е начислено дължимото трудово възнаграждение,
но срещу сумата за получаване липсва подпис на лицето. Съгласно установеното от свид. П., при проверка на
трудовите досиета на всички служители в дружеството това става до 30-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение.
Свид. П. посочи, че до 13.04.2017 г. все още е нямало подпис във ведомостта от
това лице, но след това такъв е положен. В този смисъл са и представените два
броя разчетно-платежни ведомости пред съда. С оглед изложеното съдът прие, че въззивното дружество като
работодател действително не е изплатило
начисленото за м. януари 2017 г. трудово
възнаграждение на служителя си Й.Райнов в срока определен в трудовия договор с това лице, но след
това в рамките на проверката и преди съставяне на АУАН, го е сторило.
По този начин е
допуснато нарушение на императивната
разпоредба на чл. 128
т.2 от КТ, което за АНО е било основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност на «Мулти лифт » ЕООД
като работодател. При определяне на наказанието АНО е отчел
вида и характера на нарушението, и факта, че е отстранено веднага след
установяването му и е наложил санкция при условията на 415в ал.1 от КТ.
Съдът прецени, че установеното в настоящия
случай нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи по следните съображения: Безспорно е, че макар и със
закъснение, но в рамките на извършваната проверка и преди съставяне на АУАН
жалбоподателят като работодател е изплатил дължимото трудово възнаграждение
на работника Й.Райнов. За това
закъснение обаче има обективни причини, доколкото и в периода на проверката
законният представител на дружеството е провеждал поредно лечение от
онкологично заболяване, а неговата съпруга, която също е била служител в
дружеството (видно от разчетно- платежната ведомост) явно е била ангажирана с този
проблем. Отделно от това съдът отчете
и факта, че смъртта на законния
представител на дружеството жалбоподател е настъпила след подаване на въззивната жалба, но преди последната да бъде
изпратена от АНО заедно с адм.
наказателната преписка в съда.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение.
Видно от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на
ВАС, квалифицираният състав по чл. 415в от КТ е различен от общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В първия случай има извършено типично административно
нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици,
законодателят е предвидил привилегирован състав
с по-ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в
наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН става
въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена
опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното
право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е
предвидил да не се налагат наказания по НК. Няма никакви данни трудовите
и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни
дружеството да е извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство,
поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност
на извършеното е явно незначителна и
налагането на административно наказание, по-скоро би имало негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на
ЗАНН, така и на НК.
Предвид
изложеното, че нарушението отговаря на критериите за маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, съдът прие, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-007568/17.05.2017г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда"-гр.Варна, с което на «М.л. ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 300 лева, на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
.