№ 9394
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110158851 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника А. К. Н., с която моли за допълване на
определението от 02.01.2025г., като му бъдат присъдени направените разноски от
800лв. за адв. възнаграждение съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Насрещната страна е подала отговор, в който посочва, че молбата е
недопустима, а евентуално неоснователна. Прави и възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на стрА.те,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като
предвид че в определението липсва произнасяне по разноските, списък не е необходим
за допустимостта на искането, но такъв е и представен. Ето защо, молбата е
допустима.
С определение № 27/02.01.2025г. съдът е прекратил производството по делото
спрямо ответника А. К. Н. като недопустимо. Въпреки това, ответникът е взел участие
по делото, като е депозирал отговор на исковата молба на 27.11.2024г. и е поискал
присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер от 800лв., които се доказва,
че е направил – л. 42.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Ето защо, същият има право да му бъде присъдено адв.
възнаграждение.
С отговора на молбата по чл. 248 ГПК ищецът е навел възражение за
прекомерност на претендираното адв. възнаграждение от 800лв., което не е
преклудирано, доколкото това е първият момент, в който е могъл да го направи. Съдът
намира това възражение за основателно.
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
1
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна оргА.зация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за огрА.чение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова огрА.чение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото
поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на огрА.чаващите
конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните
съдилища и се ползва с превес над националната съдебната практика. В случая съдът
намира, че приетата от съсловна оргА.зация наредба, която определя минимални
адвокатски възнаграждения, огрА.чава конкуренцията и нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното
приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В
Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувА.я и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални
съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените
в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай
по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва
да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда,
които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява
отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от
този режим.”
Съдът намира, че в настоящия случай, при съобразяване на извършеното едно
процесуално действие от страна на ответника А. Н., а именно подаване на отговор на
искова молба, без провеждане на открити съдебни заседА.я и последващи процесуални
2
действия, както и при отчитане, че цената на иска е 2640лв., но е заведен спрямо две
лица, разумните и справедливи разноски за адв. възнаграждение възлизат на 400лв.
Ето защо, определението следва да бъде допълнено, като бъдат присъдени разноски на
ответника в този размер, а за разликата до 800лв. молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основА.е чл. 248 ГПК Определение № 27/02.01.2025г., постановено по
настоящото дело, като ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН: **********, да заплати на основА.е чл. 78,
ал. 4 ГПК на А. К. Н., ЕГН: **********, сумата от 400лв., представляваща разноски за адв.
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част за разликата
до 800лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те в производството по чл. 248 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3