РЕШЕНИЕ
№ 1525
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502808 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 289/16.09.22г.,постановено по гр.д.№ 642/22г.по описа на
РС-Карлово,3-ти гр.с.,с което е изменен размера на издръжката,постановена с протоколно
определение № 585/20.08.20г.по гр.д.№ 326/20г.по описа на КРС,която Г. С.
Х.,ЕГН-**********, гр.*********** заплаща на непълнолетното си дете В. И.
Ф.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своя баща И. В.
Ф.,ЕГН-**********,двамата от с.***********,в частта му,с която е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 230лв.до пълния предявен размер от 300лв.
Жалбоподателката В. И. Ф.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на
своя баща И. В. Ф.,ЕГН-**********,чрез пълномощника адв.Л.Н. счита решението в
обжалваната му част за неправилно,постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства по изложени във въззивната жалба съображения и иска неговата отмяна,като
се постанови друго,с което да се уважи изцяло предявения иск по чл.150 от СК,а именно-в
размер на 300лв.,считано от 07.06.22г.,ведно със законната лихва.Представя писмени
доказателства.Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата Г. С. Х.,ЕГН-********** не е изразила становище по въззивната жалба.
1
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна против обжалваем
съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно,а и се установява от събраните по делото доказателства,че
непълнолетната В. И. Ф. е дете на ответницата Г. С. Х. и на И. В. Ф.С влязло в сила на
28.08.20г.протоколно определение от 20.08.20г.по гр.д.№ 326/20г.на КРС е одобрена
спогодба между Г. С. Х. и И. В. Ф.,по силата на която е определен размера на дължимата от
Г. С. Х. издръжка на детето В. И. Ф. чрез бащата И. В. Ф. в размер на
180лв.месечно,считано от датата на подаване на исковата молба.Упражняването на
родителските права по отношение на В. е предоставено на бащата.Не се спори също,че
ответницата и И. В. Ф. имат още една дъщеря-М. Ф.,която е пълнолетна.
От представената по делото сл.бележка от 23.05.22г. от ********* се установява,че
непълнолетната В. учи в същата гимназия в 8-ми клас,дневна форма на обучение.
От разпита на свидетелите М. Х.,баба на ищцата по бащина линия и М. Ф.,сестра на
ищцата е видно,че ответницата живее в гр.З.,в жилище под наем (св.Ф. и представен договор
за наем) за 150лв.месечно,в което е живяла и пълнолетната дъщеря М.,но в момента същата
е студентка задочна форма на обучение в П. и ответницата живее в наетото жилище с
настоящия си партньор,който помага със сметките (обяснения на ответницата).Относно
доходите на ответницата се представя удостоверение от 30.06.22г.,от което е видно,че
същата получава брутно трудово възнаграждение в размер на минималната за страната
работна заплата за периода м.10.2021г.-м.06.2022г.Бащата на ищцата има осигурителен
доход за периода м.11.2021г.-м.04.2022г.в размер на 552лв.средномесечно.Същият по реда
на чл.145 от ГПК е дал обяснения,че фирмата,издала удостоверението за осигурителния му
доход-„*********“ЕООД е негова и той се осигурява сам като управител и работник.
От показанията на разпитаните свидетели и от соц.доклад,изготвен по делото се
установява също,че В. посещава майка си,когато пожелае,ответницата й давала средства
извън определената издръжка (показанията на св.М.Ф. и соц.доклад).Според св.Х. бащата
полага непосредствените грижи за В.,която живее с него в с.С. в къща заедно с баба си и
леля си (на отделен етаж),като сметките се делят.Ищцата пътувала до гимназията в С.,а
парите за училище,дрехи,храна се осигурявали от бащата.Той я изпращал два пъти на море
(организирано от училището) през 2022г.и през 2021г.,закупил за нея за нуждите й с
дистанционното обучение по време на Ковид епидемията таблет и скъп смарт телевизор.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел,че от
момента на присъждане на предходната издръжка са минали почти 2 години и за този
период е налице трайно съществено изменение на нуждите на В. Ф.Не намира да са доказани
в производството промени,настъпили в доходите на родителите.Районният съд счита,че
бащата на ищцата реализира доходи около и над средните за област П.,до който извод е
2
стигнал след анализ на гласните доказателства-св.Х. посочва,че ищцата искала модерен
телефон,бащата й купил скъп смарт телевизор лично за нея,два пъти ходила на почивка на
море,т.е.той разполагал със средства да задоволи не само непосредствените и базови нужди
на дъщеря си,но и такива,които не са от първостепенно значение.Съдът е констатирал,че и
двамата родители нямат задължение за издръжка на други ненавършили пълнолетие
деца,като на по-голямата дъщеря М. родителите,и конкретно ответницата не дължат
издръжка,доколкото същата е пълнолетна и макар да е студентка,учи задочно и може сама
да се издържа.Районният съд е отчел,че ответницата няма собствено жилище за разлика от
бащата на ищцата и живее под наем,но и двамата родители споделят сметките по
обитаваните от тях жилища с други-ответницата с настоящия си партньор,а И. Ф.-с майка
си и леля си.Така първостепенния съд е приел,че за издръжката на ищцата са необходими и
възможни средства в размер на 500лв.,от които майката следва да заплаща 230лв.,а
разликата да се поеме от бащата,независимо,че той полага непосредствените грижи за
детето,предвид по-големите му доходи.
Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства във връзка с едно
от възраженията в жалбата-че бащата не реализира почти двойно по-високи доходи от
майката.В тази връзка се представя отчет за приходите и разходите на
„********“ЕООД,чийто едноличен собственик е И.В. Ф.,както и ГДД за 2021г.,от която се
установява,че „*******“ЕООД не е реализирало печалба за тази година,а загуба в размер на
415 лв.
Съгл.чл.142,ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от две условия-нуждите
на лицето,което има право на издръжка,и възможностите на лицето,което я дължи.В този
смисъл предвид изминалите близо две години от присъждането на предходния размер на
издръжката безспорно нуждите на ищцата,която в момента е на 15 години,са нараснали.Тези
нужди са обусловени от обичайния растеж на детето и са свързани както със задоволяване
на битови нужди-храна,облекло,джобни,така и образователни-закупуване на учебници и
учебни пособия,транспортни средства за пътуване до гр.С.,където учи В. и социални нужди-
възможност за посещения на кино,рождени дни и други празници с връстници,училищни
екскурзии и почивки.Правилно районният съд е отчел освен нарасналите нужди,свързани с
растежа на ищцата,също и рязкото изменение на икономическата обстановка в
страната,особено от първото полугодие на 2022г.,свързано с високата инфлация и
съпътстващият я скок в цените на стоки от първа необходимост.Ето защо правилни са
изводите на първостепенния съд,че за изминалия период са нараснали нуждите на ищцата.
Другият важен фактор за изменението на издръжката са възможностите на
лицето,което дължи издръжката според формулировката на чл.142,ал.1 от СК,но също така
и на другият родител,който дължи издръжка на ненавършилото пълнолетие дете съгласно
чл.143,ал.2 от СК.Това означава,че съдът е длъжен да изследва възможностите и на двамата
родители да дават издръжка на детето си,техните доходи и имуществено състояние,като се
съобрази кой от двамата родители упражнява родителските права и съответно върху когото
лежи по-голямата тежест по непосредственото отглеждане на детето.
3
В случая безспорно по-голямата тежест по отглеждането на В. пада върху
бащата.Настоящата инстанция обаче не споделя доводите на ищцовата страна,че доходите
на бащата са в рамките на минималната работна заплата.Действително няма преки
доказателства за доходите му извън представеното удостоверение за осигурителен доход и
ГДД,но индиция за по-високи от минималната работна заплата доходи са закупуването на
скъп смарт телевизор само за В. (за дистанционното обучение не е задължително
ползването на смарт телевизор!),възможността през лятото в продължение на две поредни
години детето да почива по два пъти на море,споделеното от Ф. пред соц.работник,изготвил
социалния доклад,че има нормални доходи.Всичко това показва,че бащата разполага с
достатъчно средства,за да задоволява не само най-непосредствените и базови нужди на
детето,както е приел и КРС.Освен това бащата разполага със собствено жилище,за което не
плаща наем и разходите по което споделя с майка си и леля си.Разчита и на тяхната
подкрепа при отглеждането на В.Поради горното въззивната инстанция счита,че бащата
реализира доходи около средната за региона работна заплата.
От друга страна ответницата живее под наем,който,макар и да поделя разходите с
партньора се,представлява допълнителен разход за нея.Доходите й са в размер на
минималната за страната работна заплата от трудово правоотношение.Не са събрани
доказателства за наличие на друго нейно имущество или други доходи,от които да се
издържа.Съществено изменение в нейните доходи за времето от присъждането на
предходната издръжка няма.Въпреки това ответницата като майка полага усилия да не
прекъсва връзката с дъщеря си,В. й гостува сравнително често и при нейните посещения
майката й дава средства извън определената издръжка,(видно от соц.доклад).Фактът,че след
посещение при ответницата В. искала пари от баба си,както посочва св.Х.,не означава
непременно,че ищцата не е получавала средства от майка си.Тя може да ги е изхарчила или
просто да не е казала за тях на баба си.Възражението в този смисъл в жалбата е
неоснователно,както и това,че съдът кредитирал само показанията на св.Ф.,която като сестра
на ищцата и дъщеря на Ф.,с когото не поддържала връзка,била предубедена.Същото може да
се твърди и за другия свидетел-М.Х.,която е майка на бащата,също не поддържа връзка с
ответницата и другата си внучка и също би могла да е предубедена.Именно затова тези
показания се коментират в светлината на разпоредбата на чл.172 от ГПК.Споделя се тезата
на жалбоподателката,че отглеждащият родител трябва да заплаща по-малката част от
издръжката на детето,когато доходите и на двамата родители са равни,но в случая
отглеждащият родител има по-високи доходи,поради което и следва да поеме по-голяма,или
равна част от издръжката.
Изложеното по-горе води до същия извод,до който е стигнал и районния съд
относно размера на дължимата издръжка.Макар доходите на майката да са по-ниски от на
бащата,той поема изцяло непосредствените грижи за децата,поради което правилно
издръжката е увеличена от 180лв.на 230лв,което увеличение е във възможностите на
ответницата и е съобразено и с нарасналите социално-битови и интелектуални потребности
на ищцата.
4
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че решението на
първостепенния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателката не се дължат.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/16.09.22г.,постановено по гр.д.№ 642/22г.по описа
на РС-Карлово,3-ти гр.с.,с което е изменен размера на издръжката,постановена с
протоколно определение № 585/20.08.20г.по гр.д.№ 326/20г.по описа на КРС,която Г. С.
Х.,ЕГН-**********, гр.*********заплаща на непълнолетното си дете В. И.
Ф.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своя баща И. В.
Ф.,ЕГН-**********,двамата от с.**********,в частта му,с която е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 230лв.до пълния предявен размер от 300лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5