№ 3522
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110201091 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-002859 от
11.03.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което на А. Г. С. е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.
2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с
оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
неговия процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 13.01.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 16.12.2022 г., около 10:09
часа, в гр. София, по бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от бул.
Владимир Вазов към ул. Околовръстен път, управлява лек автомобил Ауди с
рег. № СВ *** НК, като до номер 326 (магазин Хонда), водачът се движи със
скорост от 106 км/ч (измерена скорост 109 км/ч и отчетен толеранс в полза на
водача – 106 км/ч), при ограничение на скоростта – 50 км/ч, въведено с пътен
знак в населено място – нарушение чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: от писмените
доказателства по делото (на л. 14-32, л. 43 и сл. от делото). От записите от
мобилната камера и попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП, се
установява, че на възведените време и място, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил със скорост от 106 км/ч (след приспадане на съответния
толеранс е приета за наказуема скорост 106 км/ч, въпреки, че на камерата е
отчетена скорост от 109 км/ч), при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 в населено място–50 км/ч, действащо към датата на деянието.
В същия смисъл са и приложените по делото писмени доказателства и
веществените доказателствени средства, представляващи снимки от
мобилната камера, която е била технически изправна (видно от приложените
по делото документи за тези обстоятелства). Доказателствените източници
касателно тези обстоятелства са еднопосочни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира като достоверни.
От саморъчно подадената от жалбоподателя декларация, както и от
приложените по делото фотоснимки от мобилната камера, се установява, че
на процесните време и място именно жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил, като въз основа на тези доказателства правилно АНО е ангажирал
2
административната отговорност на жалбоподателя.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Актът
е съставен в същия ден, в който е бил открит нарушителя (а той е бил открит
на датата на попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП), а НП много
преди изтичането на 6-месеца от съставяне на АУАН. Ето защо оплакванията
на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е превишил разрешената
скорост от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак и нарушението е било
извършено в населено място, с 56 км/ч, (управлявал е автомобила със 109
км/ч, но с отчитане на съответния толеранс е била приета за наказуема
скорост от 106 км/ч). С оглед на това, че жалбоподателят е декларирал, че е
управлявал лекия автомобил и на основание чл. 188 от ЗДвП, правилно му е
била ангажирана административната отговорност.
Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл–
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на
просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието
на дееца, относно общественоопасните му последици.
Административнонаказателното производство се е развило в
съответствие с указанията дадени в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС, в което е
прието, че електронният фиш се издава в едно съкратено производство, което
няма състезателен характер. Поради това и с оглед ограничените
възможности за защита на санкционираното лице, АНО правилно е приел, че
е недопустимо издаването на електронен фиш въз основа на т.нар. мобилна
камера, и в съответствие със закона е развил производството по общия ред,
като е бил съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП. В
3
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ЗДвП,
според която за нарушения като процесното, за които се предвижда освен
глоба и друго наказание (в случая лишаване от правоуправление на МПС),
издаването на електронен фиш е недопустимо. Ето защо оплакването на
жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно. Настоящият
съдебен състав, намери че записите от мобилната камера, която е била
технически изправна, независимо, че същата не е била надлежно обозначена,
са годни доказателствени източници (в какъвто смисъл са и дадените
задължителни указания в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС) и съдът ги съобрази
при формиране на вътрешното си убеждение, наред с останалите
доказателствени средства. Тук следва да се отбележи, че съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8 в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера.
Неоснователни са оплакванията на защитата и досежно това, че не са
били описани точните координати на нарушението – видно от приложената
снимка от камерата (л. 18 от делото), в същата са били описани координатите
на нарушението, поради което това възражение се опровергава от
доказателствата по делото, поради което беше отхвърлено от съда.
При реализацията на административно-наказателната отговорност АНО
е наложил предвиденото в закона наказание (чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП),
което е с абсолютно определен размер, поради което същото не следва да
бъде намалявано.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че деецът е превишил с
повече от два пъти разрешената скорост) и на нарушителя, както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление като правилно - законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски за жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани. Такива не са били претендирани от АНО, поради което и съдът
4
не дължи произнасяне в този смисъл.
Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-002859 от
11.03.2022 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което на А. Г. С. е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.
2 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5