№ 6502
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110132431 по
описа за 2021 година
Н. Н. М. е предявил срещу ........ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
заплащане на недължимо платена сума в общ размер от 590,06 лева (462,05 лева –
неолихвяема сума, 24 лева – такса за налагане на запор, 98,01 лева - неолихвяема сума, 6
лева – такса за налагане на запор), представляваща принудително събрана сума в резултат на
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца по изп. д. № 20208600400166 на
ЧСИ .......
Ищецът твърди, че на 25.09.2019 г. срещу него било издадено НП № СОА 19-РД 11-
3173 за налагане на административна наказание „глоба“ в размер на 200 лева, връчено му
при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и отбелязано като влязло в сила на 09.12.2019 г. След
узнаването му същото било обжалвано и отменено с решение от 05.08.2020 г. по н. а. х. д. №
3130/2020 г. на СРС, 94 състав, в което било прието, че НП не е влязло в сила. По
образуваното въз основа на НП изп. д. № 20208600400166 на ЧСИ ...... бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца, като била събрана сума в общ размер на 590,06
лева.
С подаден в законоустановения срок отговор ответникът сочи, че ищецът няма
правен интерес от завеждане на иска. Намира, че последният е можел да възрази срещу
действията на ЧСИ и представяне на доказателства за обжалване на НП и поиска връщане
на недължимо платените суми по изп. дело. Излага, че освен сумата от 200 лева, други суми
не са постъпвали в патримониума му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
1
Не се спори между страните, че с решение № 169139/05.08.2020 г. по н. а. х. д. №
3130/2020 г. на СРС, 94 състав, е отменено Наказателно постановление № СОА19-РД11-
3173/25.09.2019г., издадено от заместник - кмет на СО, с което на Н. Н. М. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 46 т. 3 от
Наредбата за организация на движението на територията на ........, въз основа на което било
образувано изпълнително дело № 20208600400166 по описа на ЧСИ ...... както и че на
30.03.2020 г. изпълнителното дело било приключено с разпореждане на съдебния
изпълнител поради пълно издължаване.
Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 200 лева е
постъпила в патримониума на .........
От представено по делото платежни нареждания е видно, че ищецът е превел на ЧСИ
...... във връзка с изп. д. № 20208600400166 следните суми: на 02.03.2020 г. 462,05 лева –
неолихвяема сума и 24 лева - пропорционална такса, на 23.03.2020 г. 6 лева –
пропорционална такса и 98,01 лева – неолихвяема сума, от които в полза на ........ е
преведена сума в размер на 200 лева, на Н. Н. М. – 92,01 лева – надвнесена сума по и. д. №
166/2020 г., а за такси и разноски по ТТРЗЧСИ на ЧСИ ...... сума в размер на 298,05 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
С отмяната на наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание "глоба", е отпаднало основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е
получил принудително събраните суми. Поради това същият следва да върне на длъжника
това, което е получил въз основа на отпадналото основание. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ответното дружество е получило сума в размер на
2
200 лева и същото дължи връщането ѝ на ищеца.
По правило разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. В настоящия случай с разпореждане на ЧСИ от
30.03.2020 г. изпълнителното дело е приключено поради пълно издължаване. Извършените
от длъжника плащания са направени поради наложени запори върху трудовото му
възнаграждение и банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Разноските във връзка с
изпълнителното дело са били сторени поради образуване от взискателя на изпълнителното
дело въз основа на отменено впоследствие наказателно постановление. При тези данни и на
основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението следва да останат в тежест на
взискателя. Същите обаче са били погасени чрез удържането им от принудително събраните
от ищеца суми, поради което следва да му бъдат възстановени от взискателя. Размерът на
същите се установява от платежното нареждане от 27.03.2020 г., а именно 298,05 лева.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД се явява основателен до размер от 498,05 лева, тъй като сумата от 92,01 лева –
надвнесена сума по и. д. № 166/2020 г., е върната на ищеца на 27.03.2020 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
50 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
намалено до 300 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, като съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
295,42 лева. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева, като съразмерно с отхвърлената
част от иска на ответника следва да бъдат присъдени 7,79 лева. Определени по компенсация
разноски се дължат на ищеца в размер на 287,63 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, ЕИК *********, да заплати на Н. Н. М., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 498,05 лева, представляваща принудително
събрана сума в резултат на наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца по
изп. д. № 20208600400166 на ЧСИ ...... като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 498,05 лева до
пълния претендиран размер от 590,06 лева.
ОСЪЖДА „........, ЕИК *********, да заплати на Н. Н. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 287,63 лева – съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4