М О
Т И В
И
към присъда № 19/01.11.2019г. по НОХД № 472/2019г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 68/19г.
от 27.08.2019г. против Е.М.Е. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во
алт.2-ра б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия Е.М.Е. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимия Е.М.Е.
да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Предлага на подсъдимия Е.М.Е. да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при отчитане на наличните
както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в
размер между минималния и средния предвиден в закона, а именно шест лишаване от
свобода. С оглед наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства
свързани с факта, че подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение
и че вече е осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол, се
обосновава извод за завишена обществена опасност на дееца, както и за наличие у
него на чувство за безнаказаност. В тази връзка прокурорът настоява наложеното
на подсъдимия Е.М.Е. наказание четири години лишаване от свобода /след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ да бъде търпяно ефективно т.е. при
първоначален общ режим. Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок не по-малък от срока на определеното наказание лишаване
от свобода - шест години.
В настоящото наказателно
производство пострадалите Д.М.П., Й.Е.С., А.Е.С., Д.Е.С. и Г.Е.С. - съответно дъщеря
и внуци на починалия М. Е. М., не бяха конституирани нито като частни
обвинители, нито като граждански ищци. Пострадалите Д.М.П., Д.Е.С. и Г.Е.С.,
редовно призовани не се явиха в разпоредително респ. в съдебно заседание,
проведено по реда на глава 27-ма от НПК. Пострадалите Й.Е.С. и А.Е.С. не бяха
открити на посочените от тях адреси, поради което и на основание разпоредбата
на чл.271 ал.5 от НПК, делото беше разгледано в тяхно отсъствие.
Подсъдимият Е.М.Е., лично и чрез упълномощения си
защитник адв. П.А. ***. не оспорва обвинението, още повече, че прави признание
по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието
респ. резултата от него и се изразява съжаление за случилото се. Основната теза
на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства т.е. размер на минималния предвиден в закона. В частност се
претендира определяне на наказание в размер на три години лишаване от свобода, което
да бъде намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета и съответно да бъде
наложено наказание две години лишаване от свобода. Обосновава се наличието на
законовите предпоставки изпълнението на така наложеното наказание да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок, като се предлага
този срок да бъде дори максималния от пет години. Във връзка с последното се навеждат
доводи свързани със здравословното състояние както на самия подсъдим, така и на
съпругата му, за която се заявява, че единствено той полага грижи. Същевременно
се оспорва претенцията на държавното обвинение относно размера на наказанието,
което следва да бъде наложено и респ. относно ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено. По отношение на
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, защитата на
подсъдимия не възразява на претенциите на държавното обвинение във връзка с
размера на това наказание, като предоставя на съда да определи подходящия
размер. Самият подсъдим също настоява евентуално наложеното му наказание да не
бъде търпяно ефективно поради обстоятелството, че само той се грижи за болната
си съпруга, доколкото дъщеря им живее в чужбина.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.М.Е. е правоспособен
водач на МПС от 1978г. Същият притежава свидетелство за правоуправление №
*********/ 15.11.2010г., издадено от ОД на МВР - Сливен, категории „А",
„В",„М" и „АМ". Като водач е наказван многократно, включително
за управление на МПС след употреба на алкохол, с административни наказания за
нарушения на ЗДвП, видно от справка за нарушител от региона и писмо на Началник
сектор „ПП" при ОД на МВР – Сливен.
Със споразумение от 11.09.2013г. по
НОХД № 422/2013г., състав на Районен съд - Нова Загора е наложил на подс. Е.Е.
наказание „Пробация" за срок от една година и два месеца за извършено от
него престъпление по чл.343б ал.1 от НК - за управление на МПС след употреба на
алкохол - 3,19 промили, установено по надлежния ред.
Подс. Е.Е. притежава и управлява
лек автомобил „Опел Корса" с рег.№ СН ***НС, който закупил на 14.09.2017г.
На 28.12.2017г. сутринта подс. Е.Е.,
придружаван от съпругата си и пострадалия М. Е. М., отпътували от с.С.,
общ.Нова Загора /където по онова време живеел подсъдимия/ за с.Еленово,
общ.Нова Загора. Те или поканени на помен на починал наскоро техен роднина от
сестрата на подс. Е.Е..
След пристигането си и кратката
траурна церемония, присъстващите седнали да се почерпят. Подс. Е.Е. изпил около
100 - 150 гр. ракия и една бира въпреки, че им предстояло пътуване обратно за
с.С., общ.Нова Загора, а и нямало друг правоспособен водач, който да управлява
автомобила на връщане.
Около обяд на същия ден тримата –
подсъдимият, съпругата му и пострадалия, се качили в автомобила на подсъдимия и потеглили за с.С.. Управлявал подс.
Е.Е., като до него на предната дясна седалка пътувал пострадалия М. М., а
съпругата на обвиняемия /която страдала от деменция и Алцхаймер/ пътувала на
задна седалка. Времето било ясно и слънчево, но асфалтът бил мокър. Обвиняемият
управлявал автомобила си с около 100 км/ч на пета предавка.
Управлявайки с посочената скорост,
на излизане от сравнително широк десен завой, подс. Е.Е. загубил контрол върху
превозното средство. Автомобилът занесъл на дясно, а подс. Е.Е. опитал да го
овладее извивайки волана в ляво. В резултат на предприетата маневра и високата
скорост на движение, автомобилът напуснал пътното платно от лявата страна по
посока на движението, преминал през лентата за насрещно движение и се ударил
челно в единственото намиращо се покрай пътя дърво.
По същото време от с.Еленово за гр.Нова
Загора пътувал свид. П.Т.. Наближавайки мястото на удара той забелязал врязания
в дървото автомобил, от предния капак на който излизал дим. Свид. П.Т. спрял
веднага. Едновременно с това спрял и друг автомобил, управляван от свид. А.А..
Двамата приближили автомобила в момента, в който подс. Е.Е. се опитвал да
излезе от него. Свид. П.Т. се обадил на тел. 112 и останал да изчака
пристигането на служители на полицията и медицинските екипи.
При пристигането си медиците
установили, че пострадалият М. Е. М. е починал.
Веднага след настъпилото
произшествие, пристигналия на мястото екип на РУ на МВР - Нова Загора тествал подс.
Е.Е. с техническо средство „Дрегер Алкотест" за употреба на алкохол, като
апаратът отчел наличие на алкохол в кръвта 2,36 промила. На местопроизшествието
бил извършен оглед на пътно-транспортно произшествие и започнато досъдебно
производство.
Според заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 3/02.01.2018г.,
в пробата кръв, взета от подс. Е. Енчев е установено наличие на етилов алкохол
в концентрация 2,90 промила.
Според заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
291/17г., непосредствената причина за смъртта на постр. М. М. е тежката,
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците и изпадане на пострадалия в тежко шоково състояние
вследствие множествените тежки травми и масивни кръвоизливи.
Травмата на главата се изразява в
наличието на масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни
обвивки в областта на мозъчния и лицевия череп, многофрагменто линеарно
счупване на черепните кости, счупване на основата на черепа през двете средни
черепномозъчни ямки, масивен оток на мозъка.
Гръдната травма се изразява в
многофрагментни счупвания на всичките десни ребра по страничните,
задностраничните и предностраничните им части, счупване на шест ребра в
областта на лявата половина на гръдния кош, разкъсване на белите дробове,
разкъсвания на външната обвивка на сърцето.
Непосредствената причина за
настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок поради множеството травми в областта на главата,
гърдите, коремната кухина и крайниците, както и бързото му изпадане в състояние
на мозъчна кома. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и
неминуема. Животът му е бил неспасяем. Смъртта се дължи на получените
травматични увреждания при възникналото пътно- транспортно произшествие, които
са пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП.
Според заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно-автотехническата експертиза,
скоростта на движение на управлявания от подс. Е.Е. автомобил „Опел Корса"
преди пътно-транспортното произшествие е била около 99 км/час, която съвпада с
критичната скорост на движение в зоната на завоя.
Опасната зона на спиране на лекия
автомобил при тази скорост на движение е била около 119 метра, като при
отчитане на опасната зона е взето предвид и степента на алкохолно опиянение на
водача.
Напускането на кривата на завоя по
собствената лента за движение се дължи на движението на лекия автомобил с
технически несъобразена с радиуса на завоя скорост. При това положение водачът
на автомобила - подс. Е.Е. сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати пътно-транспортното произшествие при тази скорост на движение и
радиуса на завоя.
Подс. Е.Е. е имал техническата
възможност да предотврати нестъпването на пътно- транспортното произшествие
като намали скоростта на движение преди завоя до максимално допустимите от
закона 90 км/ч.
Техническите причини, довели до
възникването на удара са:
- движението
на лекия автомобил с технически несъобразена скорост съобразно радиуса на
завоя, като технически правилно е водачът на лекия автомобил да намали скоростта
на движение преди завоя и да запази движението си в дясната лента без да я
напуска;
- отклоняване
на вниманието на водача и допуснатото в резултат на това пресичане на
разделителната непрекъсната линия на платното за движение, като технически
правилно е водачът непрекъснато да наблюдава платното пред автомобила и да
запазва движението в собствената си дясна лента за движение;
- управлението
на автомобила след употреба на алкохол.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен
анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия Е.Е., депозирани в досъдебното
производство; показанията на свидетелите Д.
П., Й.С., П.Т., А.А., М.К.и М.Й., депозирани в досъдебното производство;
заключенията на вещите лица по съдебномедицинската, химическата и авто-техническата
експертизи, изготвени в досъдебното производство; писмените доказателствени
материали – протокол за оглед на ПТП с фотоалбум, както и копия на документи касаещи
извършването на транспортна услуга; справка за собственост на МПС; констативен
протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица №
227/28.12.2017г.; справка за нарушител/водач; документи на автомобила;
удостоверение за наследници; справка за съдимост и декларация за материално
положение и имотно състояние.
Съдът обсъди обясненията на подс. Е.Е.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е
в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство подсъдимият е депозирал сравнително подробни обяснения,
заявявайки, че се признава за виновен. Твърди, че действително е употребил
алкохол преди да управлява автомобила, сочейки вида и количеството на същия,
както и времето на неговата употреба, а възникналото ПТП обяснява с хлъзгавия
път, наличието на остър завой и загубата на управление в резултат на горните
обстоятелства, но акцентирайки върху факта, че е управлявал автомобила
внимателно. От обясненията му се установяват и част от обстоятелствата касаещи
механизма на произшествието, поведението на подсъдимия след същото /в смисъл, че
същият не е оказал помощ, нито се е обаждал на тел. 112/, получените в резултат
на произшествие травми от самия подсъдим, както и обстоятелството, че живее при
голямата си дъщеря в гр.Ямбол и полага грижи за съпругата си. Обясненията на
подсъдимия принципно следва да бъдат кредитирани, тъй като те не противоречат
на останалата част от доказателствения материал. Същевременно, обаче, прави
впечатление, че подсъдимият се стреми да обясни и оправдае случилото се с
фактори, които принципно са извън неговото поведение – хлъзгав път, остър завой.
Освен това той очевидно се опитва и да омаловажи факта на употребата на
алкохол, заявявайки, че първоначално не е имал намерение да пътува, а и
посоченото от него количество и вид не съответства съвсем на установената концентрация,
а и в нито един момент не заявява, че е бил повлиян от алкохола, а видно от
заключението на авто-техническата експертиза, именно употребата на алкохол е
една от причините довели до настъпването на произшествието. Следователно, в
тази им част обясненията на подсъдимия представляват негова защитна теза,
целяща облекчаване на положението му и омаловажаване на факта, че е управлявал
автомобила с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост и е
бил повлиян от употребеното количество алкохол.
В съдебната фаза подсъдимият прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
От тези показания от съществено
значение са депозираните от свидетелите П.Т. и А.А., които са пристигнали на
мястото на произшествието, непосредствено след възникването му и съответно са
възприели както е било разположението и състоянието на автомобила и на лицата в
него респ. какво е било поведението на самия подсъдим. Те са възприели и
пътната обстановка характеризираща времето и мястото на произшествието – добра
видимост, липса на движение, хлъзгав асфалт, наличие на завой е права отсечка.
Възприели са и състоянието на
пострадалия, както и действия извършени по повод оказването на помощ. Чрез
показанията на тези свидетели се установява не само авторството на деянието, но
и поведението на подсъдимия след произшествието, като в тази връзка се изяснява
факта, че не е оказвал помощ на пострадалия.
От значение за изясняване на
съществени обстоятелства по делото са и показанията на свид. М.К.– младши
автоконтрольор от грап „Пътен контрол“ в РУ на МВР – Нова Загора. Този свидетел
е посетил мястото на произшествието и депозира твърдения относно обстановката,
която е заварил на мястото на произшествието, състоянието и поведението на пострадалите
и водача, извършената проверка за наличие на алкохол и отчетения в тази връзка
резултат.
Чрез показанията на свидетелите Д.П.
и Й.С. – съответно дъщеря и внук на пострадалия М. М. се установяват
обстоятелства свързани с отношенията между
пострадалия и подсъдимия, както и факта, че последният често управлява
автомобил след употреба на алкохол. Установява се и отношението на подсъдимия
към произшествието и резултата от него – смъртта на пострадалия.
Що се касае до показанията на
останалите свидетели – М.К., М.Я.и Ю.Я., те не са пряко свързани с механизма на
възникване и протичане на ПТП, доколкото
посочените лица съответно са деца и съпруга на пострадалия И.М. Я. и не са
очевидци на произшествието, нито депозират твърдения в тази връзка.
Чрез показанията на свид. М.Й.–
дъщеря на подсъдимия се установяват обстоятелства свързани със здравословното
състояние на баща й /в резултат на произшествието/ и това на майка й /по
принцип/, както и факта, че за майка й се грижи баща й, а по време, когато той
не е бил в състояние да полага грижи, майка й е била настанена в съответно
заведение.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по съдебномедицинската, химическата и
авто-техническата експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и
не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са
оспорени от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят
за изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на
телесните увреждания, както и за причините за възникването на ПТП и механизма
на неговото протичане вкл. техническите причини за това, а също така и
наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Заключенията са
депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно
значение е заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза както за
изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по
делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Е.М.Е. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предл.1-во алт.2-ра б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1
от НК, като на 28.12.2017г. в землището на с.Еленово, общ.Нова Загора, по път
III-5503, километър 5+950, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Опел Корса 1,4И" с рег.№ СН ***НС, нарушил правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП - "На водача на
пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП -
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват";
- чл.20 ал.2 от ЗДвП - "Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението";
- чл.21 ал.1 от ЗДвП - "При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория "В" извън населено място - 90 км/ч, като
при движението си с по-висока от позволената скорост - около 99 км/ч, по
непредпазливост причинил смъртта на М. Е. М. на 80 години от с.С., общ.Нова
Загора, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол
в кръвта си 2,90 промила, установено по надлежния ред.
От обективна страна и с оглед на
приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че подсъдимият след
употреба на алкохол е управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място с
посочената по-горе скорост на движение и на излизане от сравнително широк десен
завой е загубил контрол върху превозното средство. Автомобилът занесъл на
дясно, а подс. Е.Е. опитал да го овладее извивайки волана в ляво. В резултат на
предприетата маневра и високата скорост на движение, автомобилът напуснал
пътното платно от лявата страна по посока на движението, преминал през лентата
за насрещно движение и се ударил челно в единственото намиращо се покрай пътя
дърво.
При това си движение подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение по посочените текстове от Закона за
движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП въвежда категоричната забрана на водачите на пътни превозни средства да ги
управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП задължава
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда
конкретни задължения по отношение на водачите при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП предвижда
забрана се да превишава максимално разрешената скорост на движение извън
населено място – 90 км/ч.
От заключението по назначената в хода на
досъдебното производство авто-техническа експертиза по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати
нестъпването на пътно- транспортното произшествие като намали скоростта на
движение преди завоя до максимално допустимите от закона 90 км/ч, а техническите
причини, довели до възникването на удара са: движението на лекия автомобил с
технически несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя, като технически
правило е водачът на лекия автомобил да намали скоростта на движение преди
завоя и да запази движението си в дясната лента без да я напуска; отклоняване
на вниманието на водача и допуснатото в резултат на това пресичане на
разделителната непрекъсната линия на платното за движение, като технически
правилно е водачът непрекъснато да наблюдава платното пред автомобила и да
запазва движението в собствената си дясна лента за движение; управлението на
автомобила след употреба на алкохол.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт на постр. М. М. са
пряка последица от допуснатите от страна на подс. Е.Е. нарушения на цитираните
по-горе правила за движение от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината
за смъртта на пострадалия, по делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните
от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат
на ПТП, вследствие на което постр. М. Е. М. е починал, както и че е налице
пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение,
възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на
смъртта на пострадалия.
Няма никакво съмнение и
по отношение на наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК
– деянието е извършено в пияно състояние, доколкото подсъдимият е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си 2,90 промила, което е
установено категорично по надлежния ред – чрез заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв.
С оглед на приетото за
установено от фактическа страна, няма съмнение и относно обстоятелството, че
подсъдимият не е оказвал помощ на пострадалия /нито се е обаждал на тел. 112/,
и на практика доколкото смъртта му е била неминуема и е настъпила много бързо /
предвид заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза/, оказването на помощ е било невъзможно и би било
безрезултатно. Впрочем, в конкретния случай и с оглед на наличието на
коментираното по-горе квалифициращо обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК, дори
действително подсъдимият да беше направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, това не би довело до промяна на правната квалификация на
извършеното деяние т.е. деянието му не би могло да бъде квалифицирано по някоя
от хипотезите на чл.343а от НК.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Задължението му за предвиждането на тези
общественоопасни последици е произтичало от задължението му да знае и да спазва
Закона за движението по пътищата и в частност разпоредбите на цитираните
по-горе текстове от ЗДвП. Подсъдимият обективно е имал възможност да не
предприема управление на МПС след употреба на алкохол, да контролира непрекъснато
управляваното от него превозно средство, да се движи със скорост, която е съобразена
с конкретните пътни условия и да не превишава максимално разрешената скорост на
движение извън населено място.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи категоричната забрана
да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над определена норма
респ. склонността му да нарушава именно тази категорична забрана.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи
върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
Съдът прецени, че степента на
обществената опасност на дееца, а и на извършеното от него деяние, в конкретния
случай е завишена, отчитайки обстоятелството, че подс. Е.Е. е неколкократно е бил
санкциониран по административен ред за допуснати сериозни нарушения на
правилата за движение по ЗДвП вкл. за причиняване на друго пътно-транспортно
произшествие, както и че със споразумение № 376/11.09.2013г. по нохд № 422/13г.
на Районен съд гр.Нова Загора е бил признат за виновен в това, че на
03.09.2013г. около 12.20 часа в с.С., общ.Нова Загора е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,19 на хиляда,
установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК е
осъден на пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност
два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една
година и два месеца, като на основание чл.343г вр.чл.343б вр.чл.37 т.7 от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът прецени възрастта му, неговите фактически
признания и проявената самокритичност, изразеното съжаление, тежкото
здравословно състояние на съпругата му, за която той полага грижи.
Съдът отчете като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства посочените по-горе такива, обосноваващи
извода за завишена степен на неговата обществена опасност – високата
концентрация на алкохол в кръвта му, която е значително над нормата от 1,2 на
хиляда; неколкократно е бил санкциониран по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДвП; като водач е причинил и друго ПТП; осъждан
е за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 3,19 на хиляда, установено по надлежен ред; има склонност да управлява
МПС след употреба на алкохол /видно от показанията на свид. Й.С./.
Отчетено беше и обстоятелството, че
пострадалият М. Е. М. по никакъв начин не е допринесъл за възникването на ПТП,
тъй като се е возел правомерно в
управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Управлението на лекия автомобил в
пияно състояние само по себе си не следва да се квалифицира като отегчаващо
отговорността обстоятелството, доколкото също е взето предвид при
квалификацията на деянието като по-тежко – такова по чл.343 ал.3 от НК, като в
този смисъл е нормата на чл.56 от НК.
Влошеното здравословно състояние на
подсъдимия не следва да се преценява като смекчаващо отговорността му
обстоятелство, тъй като то се дължи на претърпяното пътно-транспортно
произшествие, което е резултат от виновното поведение на самия подсъдим.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в размер
между минималния и средния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.3 б.“б“ от НК.
В този смисъл съдът стигна до
извода, че на подс. Е.М.Е. следва да се определи наказание лишаване от свобода в
размер на пет години.
Съдът отчете наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но
отчете че са налице и такива, които да отегчават положението му, поради което
стигна до извода, че тези смекчаващи отговорността обстоятелства нито са толкова
многобройни, нито имат такъв изключителен характер, че да го мотивират да
направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание т.е. да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК.
Определянето на наказание в
по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай би
било проява на прекомерно и неоправдана снизходителност т.е. не би
съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние
/свързано с допускане на изключително сериозно нарушение на правилата за
движение - управление на лек автомобил в
пияно състояние/, така и на степента на обществената опасност на този вид
деяния по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една
по-строга наказателна политика.
Неоснователни са както искането на
защитата на подсъдимия за налагане на наказание в минимален размер, така и
наведените в тази връзка аргументи. Последните са свързани най-вече със
здравословното състояние на подсъдимия и особено с това на съпругата му, за
която той полага грижи, доколкото тя не е в състояние да се обслужва и да се
грижи за себе си. Действително по делото са налице както писмени, така и гласни
доказателства, че съпругата на подсъдимия – И.С.Е., страда от деменция при
болестта на Алцхаймер и в тази връзка с експертно решение № 5805 от
20.12.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р И. *** й е призната 100 %
трайно намалена работоспособност с чужда помощ. От гласните доказателства се
установява и това, че именно подсъдимият полага грижи за съпругата си и именно
върху това обстоятелство се акцентира като се претендира налагането на по-леко
наказание и отлагането на неговото изпълнение по реда на чл.66 от НК. От
доказателствата по делото се установява, обаче, че подсъдимият и съпругата му
имат две дъщери, които също биха могли да се ангажират с полагането на грижи за
майка си. Освен това видно от показанията на свид. М.Й., поради претърпените от
самия подсъдим травми в резултат на произшествието и проведеното в тази връзка
лечение, същият за известно време не е бил в състояние да се грижи за съпругата
си и във връзка с необходимостта от полагането на специфични грижи, последната
е била настанена в социално заведение. В този смисъл извода на съда, че
здравословното състояние на съпругата на подсъдимия и необходимостта от
полагане на грижи за нея само по себе си не е достатъчно основание за налагане
на наказание в минимален размер, както и за отлагане на изпълнението на това
наказание по реда на чл.66 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от пет
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца.
Предвид размера на наложеното
наказание лишаване от свобода /дори след редукцията му/ са налице формалните
законови пречки за приложението на чл.66 от НК т.е. не може изпълнението му да
бъде отложено за определен изпитателен срок и същото следва да бъде изтърпяно
ефективно.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание. Не са налице основанията по чл.57 ал.2 от ЗИНЗС за
определяне на по-тежък т.е. строг първоначален режим на изтърпяване на
наказанието, тъй като подсъдимият не се е укривал в хода на наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подс. Е.М.Е. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от пет години. Продължителността на това наказание също
бе преценена с оглед на направените от съда констатации за степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същият да
бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за един
по-продължителен период от време, като този период от време не може да бъде
по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на
чл.49 ал.2 от НК. В конкретния случай бе отчетено и обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал лекия автомобил в пияно състояние. Отчетен бе и факта,
че подсъдимият вече е бил лишаван от право на управлява МПС с присъда за деяние
по чл.343б ал.1 от НК за срок от една година и два месеца и това наказание очевидно
не е изиграло ролята си да го поправи и превъзпита, както и да му попречи да
върши други престъпления вкл. и такива по чл.343 от НК.
С оглед разпоредбата на чл.58а ал.5
от НК, не е предвидено размера на това наказание да се намалява с една трета
т.е. недопустимо е редуцирането на размера на определеното наказание лишаване
от право да се управлява МПС.
По преценката на съда, така
наложените на подс. Е.М.Е. наказания като вид и размер и начин на изтърпяване в
максимална степен отчитат обществената опасност на подсъдимия и на извършеното
от него, както и наличните останали /коментирани подробно по-горе в настоящите
мотиви/ обстоятелства влияещи върху размера на отговорността му и следователно
максимално биха способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени
в разпоредбата на чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
С оглед на постановената осъдителна
присъда и по правилата на процеса, подс. Е.М.Е. следва бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Сливен - общо в размер на сумата 911,94 лв.
Вещественото доказателство, а
именно: лек автомобил „Опел Корса" с рег.№ СН ***НС, оставен на съхранение
на паркинга на КАТ - Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се върне на
собственика му – Е.М.Е..
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 15.11.2019г.