Решение по дело №254/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 218
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20232100500254
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.
Членове:Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500254 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Застрахователно
Акционерно дружество „Армеец“ АД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от прокуриста И.К. и изп.директор Ц.К., чрез пълномощник
И.Й./юрисконсулт/, против Постановление от 01.12.2022г. по ИД№ ***** по описа на ЧСИ
Т.М. с рег.№ ***, район на действие- района на БОС, с което съдебния изпълнител е отказал
да намали допълнителната разноска адвокатски хонорар от 4000 лева . В частната жалба се
заявява искане искане за отмяна на обжалваното Постановление на ЧСИ
Препис от жалбата е връчена за писмен отговор на взискателя М. С. Г., която чрез
процесуалния си представител адвокат П. В., АК Бургас, сл. адрес: гр. Б***, тел: ******,
заявява становище за неоснователност на жалбата, излагайки съображения за това; моли за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Постъпили са мотиви по чл.436,ал.3 ГПК от ЧСИ Т.М., в които същата заявява
становище за допустимост на жалбата и за неоснователност на същата; не сочи аргументи и
доводи.
Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Т.М. с рег.№ ***, район на действие-
района на БОС, е образувано по молба на М. С. Г. чрез процесуален представител адвокат
П.Н. срещу Застрахователно Акционерно дружество „Армеец“ АД с представен
изпълнителен лист от 04.11.2021г., издаден от Бургаски апелативен съд на основание
съдебно решение по в. гр. дело № 262/2021 г. на БАС, за следните суми: 80 238,00 лева –
главница/ неимуществени вреди/ и 238 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва
,считано от 09.05.2019г. до окончателното изплащане на всяка от сумите.
Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, претендират се и разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.Представен е договор за правна защита и
съдействие сер.БС,№ ********** за заплатено адв. възнаграждение от 300 лева.
1
До длъжника Застрахователно Акционерно дружество „Армеец“ АД е била изпратена
покана за доброволно изпълнение; с молба от 09.11.2021г. и представено копие от
определение № 60404/09.11.2021г. по ч.т.д.№ 2360/21г. на ТК,ІІ-ро отделение на ВКС, на
основание чл. 282,ал.2 ГПК е било спряно изпълнението на решението по в.гр.д.№
262/2021г. ЧСИ М* е постановила спиране на изпълнението със свое Постановление изх.№
38757/11.11.2021г.
Поради недопускане до касационно обжалване на решение по в.гр.д.№ 262/2021г. на
Апелативен съд-Бургас, взискателя чрез пълномощник адв. П. В. е поискал възобновяване
на изпълнителното производство.
Видно от удостоверение за размера на дълга с изх. № 26795 от 08.11,2022 г. по описа на
частен съдебен изпълнител Т.М., размерът на дълга на Застрахователно Акционерно
дружество „Армеец“ АД към тази дата възлиза на: 80 238,00 лева - главница, 28 818,81 лева -
законна лихва; такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 6
536,57 лева с включен ДДС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С договор за правна помощ от 11.11.2022г. взискателя М. С. Г. е упълномощила
Адвокатско съдружие “Н* и В.“ представлявано от адв. П.Н. и адв. П. В.,да я представляват
по изпълнителното дело, като дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 38, вр.
чл. 36 от Закон за адвокатурата/ на материално затруднено лице/.
С договор за правна помощ от 17.11.2022г. взискателя М. С. Г. отново е
упълномощила АС“Н* и В.“ представлявано от адв. П.Н. и адв. П. В., да я представляват по
изпълнителното дело, като дължимото възнаграждение се определя в размера от 4300 лева
по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,посочено в чл. 10,т.2 вр. чл. 38 и чл.36 от Закон за адвокатурата-
възложителят е материално затруднено лице.
С молба от 18.11.2022г. от взискателя /чрез адвокат П.В./ е представен договора за
правна помощ от 17.11.2022г. и е поискано приемане на разноски по изп.дело в размер на
4 300 лева.
На 21.11.2022г. от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до четири банки /лист 39-46
от копие от изп.дело/.
С Постановление от 22.11.2022г. ЧСИ е приела допълнително разноски за адвокатски
хонорар в размер на 4 000 лева.
От доказателствата по делото е видно, че сумата,предмет на изпълнението по
изпълнителния лист, е преведена на 24.11.2022г. в изпълнение на наложения запор върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки.
На 24.11.2022г. длъжникът–застрахователно дружество, е поискало намаляване на
разноските за адв.възнаграждение до размера от 300 лева, както и размерът на таксата по
чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С Постановление от 01.12.2022г. съдебния изпълнител е отказал да намали
претендираната допълнителна разноска от 4000 адвокатски хонорар.
Частната жалба е предявена на 08.12.2022г. и е допустима като предявена в срок, от
процесуално-легитимирано лице и срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител.
При разглеждането й по същество и като прецени доводите на страните по
изпълнителното дело, фактическите и правни действия,извършени по изпълнителното дело,
намира същата за основателна.

Съгласно чл. 79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските,
направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Съгласно чл.
2
435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 5473/2014 г.
на ВКС, ІV ГО/.
спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат
разноски освен по чл.10,ал.1, т.1, така и по чл.10,ал.1,т.2 от Наредба №1/2004 г. при
твърдения от длъжника за липса на извършени други допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя освен тези по образуване на изпълнителното дело
с посочване на принудителната мярка за изпълнение; и второ - налице ли е прекомерност и
в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
От доказателствата по представеното копие на изпълнителното дело става ясно,че с
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело в същата е посочен конкретен
изпълнителен способ, както и че на основание чл.18 от ЗЧСИ изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя са възложени на ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални
възнаграждения:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
И
2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална
такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ),
в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто
смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно,
действието по подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която задължително
трябва да съдържа посочване на изпълнителен способ, съставлява такова по образуване по
делото. В настоящия случай молбата, поставила начало на изпълнителното производство, е
съдържала посочване на изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника.
Както се посочи по-горе, тя се явява действие на пълномощника по образуване на
изпълнителното дело, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел
удовлетворяване на парични вземания. Единственото друго действие по изпълнителното
дело е предприето за възобновяването му, след спиране на същото по реда на чл.282,ал.2
ГПК с определение на ВКС. Това действие / по възобновяване на изпълнението/ е
извършено възоснова на Договор за правна помощ и съдействие на материално затруднено
лице по чл.38 от ЗАдв. от адвокат П. В.,съдружник в адвокатско съдружие „Н* и
В.“,другият съдружник от които е адвокат П.Н.. Други действия от посочената категория до
събиране на сумата, постъпила на 24.11.2022г. в изпълнение на наложени запор върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки , не са били предприети. Следователно,
дължимото адвокатско възнаграждение е само за действията по образуване на
изпълнителното дело - 200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. С подаване на молбата за възобновяване на
изпълнителното дело не са посочени нови изпълнителни способи,поради което извършване
само на това действие не би следвало да изисква възнаграждение, определено по реда на
чл.10,ал.1,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а се включва във възнаграждението от 300лева по договора за възмездна
3
правна помощ.
Неоснователни се явяват оплакванията на частния жалбоподател във връзка с
начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Според т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение
по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т.
1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.От запорното
съобщение на ЧСИ до Банките, включая и до „Т***“ АД е видно, че запорът е наложен за
вземане в размер на 116340,98 лева, в която сума са включени разноски по изпълнителното
дело само до размера на 300 лева; видно от отговор на запорно съобщение/л.58 от копие от
изп.дело./, в изпълнение на запорното съобщение сумата от 116 340,98 лева е била
приведена-т.е. няма данни по изпратеното копие от изп.дело в таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
да са включени и допълнителни разноски от 4000 лева за адвокатско
възнаграждение. ,,9
По разноските за настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт
на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери
приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ЧСИ
,обжалваното постановление следва да се отмени частично.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
Отменя Постановление изх.№ 29034/01.12.2022г. за отказ от намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение с допълнителната разноска от 4000 лева , постановено от ЧСИ
Т.М. с рег.№ *** и район на действие- района на БОС по нейно изп.д.№ *****.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4