Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2762/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството е образувано по
касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 1416/31.10.2022г., постановено по НАХД № 2242/2022г. по описа на ВРС,
с което е
отменено НП № 03-2100210/30.03.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна, с което на „В.Б.К.67“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв., на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно тълкуване на приложимия закон,по съображения изложени в жалбата;
събраните доказателства са достатъчно, за да установят наличието на твърдяното
нарушение; счита, че в случая е налице допусната очевидна фактическа грешка в
НП и същата не е ограничила правото на защита на дружеството. Поради изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Ответната страна,
редовно призована не се явява, не се предствалява.
Представителят на
Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са
изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното
следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
От фактическа страна районният съд е приел, че „В.Б.К.67“ ЕООД е с основен
предмет на дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни
стоки, напитки и тютюневи изделия“, като стопанисвало магазин за хранителни
стоки, намиращ се в гр.Варна, УЛ.“Л. К.“ №**. За изпълнението на дейността си
дружеството е ангажирало по трудов договор работници. На 28.02.2022г. то сключва
трудов договор с лицето Д. М., по силата на който последният приел да изпълнява
длъжността „продавач- консултант“, с дата на постъпване на работа- 01.03.2022г.
На посочената дата М. постъпил на работа и започнал да изпълнява трудовите си
функции.Около 14.43ч. на същата дата инспектори в Дирекция “Инспекция по
труда”-гр.Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателство
на посочения обект, при която било установено, че Д. М. полага труд в обекта.
Била насрочена документна проверка, в хода на която дружеството представило
трудовия договор, сключен с М., както и справка за регистрация на договора в ТД
на НАП- Варна. След запознаване с представените документи проверяващите установили,
че трудовият договор на лицето е бил регистриран на 01.03.2022г. в 16.57ч. За
констатираното нарушение на 14.03.2022г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството
си на работодател е допуснало до работа лицето Д. М., преди да му е
предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил
с ъставен в присъствието на управителя
на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения акт на 30.03.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на санкционираното дружество било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за извършено нарушение
на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
За да отмени обжалваното наказателно
постановление, районният съд е изложил мотиви, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал,
че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
наказателното постановление, като е изложил подробни мотиви за това.
Така постановеното решение на ВРС е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във
връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа
обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е
направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
С оглед събраните по делото доказателства,
правилно районния съд е приел, че има противоречие между обстоятелсктвената част и
диспозитива на НП. Настоящият състав, като касационна
инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Варна, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба
възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния
закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2
от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия
състав на Административен съд – гр.Варна, намира,
че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
По изложените по-горе
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416/31.10.2022г., постановено по НАХД №
2242/2022г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.