РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н. С., защитник на подс. Д. Л., и по протест на ОП-
Пловдив, срещу присъда № 51 от 20.06.24г. по н.о.х.д. № 479/24 г. по описа на ОС-Пловдив,
с която при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода с
приложение на чл. 66 НК за срок от три години и на четири години лишаване от право на
управление на МПС за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК,
приспаднато е времето, през което е бил лишен от право на управление на МПС по адм.ред,
и е извършено разпореждане с веществените доказателства и с разноските.
Жалбата е своевременно депозирана. С нея се настоява за оправдателен диспозитив,
без да се излагат конкретни аргументи. Алтернативно се предлага преквалифициране на
деянието по привилегированата норма на чл. 343а НК, определяне на основното наказанието
по реда на чл. 55, ал. 1 НК и освобождаване от кумулативното наказание на основание чл.
55, ал. 3 НК. В тази връзка се иска отмяна или измение на присъдата.
В протеста, който също не е просрочен, се иска утежняване на санкционирането чрез
удължаване на изпитателния срок и завишаване срока на кумулативното наказание. Прави се
разбор на индивидуализиращите обстоятелства и се възразява срещу решението на първата
инстанция за отчитане на някои от тях като смекчаващи.
1
Преди въззивното заседание постъпи допълнение към въззивната жалба, което
преповтаря аргументацията в първоинстанционната пледоария на адв. С.. Поставя се акцент
на факта, че подсъдимят бил намерил лице, което да следи за безопасното извършване на
маневрата според указанието в чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Отправя се разнопосочен укор към
мотивите на присъдата и се обосновава мнение, че са противоречиви, непълни и изобщо –
негодни да информират за съображенията за осъдителния извод. Цитира се съдебна практика
в подкрепа на искането за преквалифициране на деянието по чл. 343а НК. Във връзка с
определянето на наказанията се критикува придаването на отегчаващо значение на
професиналната подготовка на подсъдимия като водач на товарен автомобил, а също отказа
за категоризиране на някои факти като смекчаващи обстоятелства.
При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив заяви, че поддържа протеста
единствено в частта относно срока по чл. 66 НК, като изрази мнение, че максималният срок
за изпитание от пет години би бил адекватен на причинения тежък резултат и в тази връзка –
годен да постигне целите на наказанието. Без да изложи конкретни съображения, посочи, че
не поддържа искането на протестиращия за увеличаване и срока на кумулативното
наказание. Противопостави се на виждането на защитата относно квалификацията на
деянието, като изрази подкрепа на становището на окръжния съд, според което
сигнализирането за инцидента на телефона за спешни повиквания 112 не било достатъчно за
приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 343а НК.
Повереникът на частните обвинители адв. Е. поиска уважаване на протеста.
Контрааргументира виждането на защитата за смекчаващ потенциал на някои от
установените по делото обстоятелства, а също мнението за приложимост на намалената
отговорност по споменатия чл. 343а НК. Възрази и срещу заключението на първата
инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства. Неговият доверител – частният
обвинител Г. Ш. обяви, че се присъединява към изтъкнатите съображения и искане за
уважаване на протеста.
При пренията адв. С. повтори и допълнително аргументира изложените пред
първата инстанция и в допълнението към жалбата тези: водещата за липса на обективна
съставомерност и алтернативните – за неоснователен отказ да се приложи поощрителната
норма на чл. 343а НК и за неправилно индивидуализиране на наказанието. В съответствие с
тези позиции повтори исканията на защитата – за оправдателен диспозитив, за по-леко
наказуемо квалифициране и за смекчаване на санкционирането чрез намаляване на
основното наказание и отмяна на кумулативното наказание лишаване от право на
управление на МПС.
Подсъдимият Л. се присъедини към аргументацията на трите искания. В последната
си дума посочи, че основната му претенция е за намаляване на наказанието лишаване от
право на управление на МПС.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
2
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда, прие, че въззивната жалба е
частично основателна, а протестът – изцяло неоснователен.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, включително с посочване на
мястото, на което се намират, и на експертизите, ПлОС е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Н. Л. е роден на * г. в с. *, обл.*. Той е българин, български
гражданин. Има средно образование. По професия е *, но работи като *. Живее в гр. *.
Поддържа дългогодишно съпружеско съжителство със св. Д. К. и двамата са отгледали дете.
Не е осъждан.
Л. е правоспособен водач на МПС за категориите: С, В, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, с
първоначално издадено свидетелство за управление на 21.08.1990 г. и последно такова – на
30.06.2021г. През шофьорския си стаж има две нарушения по ЗДвП – по чл. 23, ал.1,
извършено през 2006г., и по чл. 20, ал. 2, извършено през 2013, за които е санкциониран с
две наказателни постановления, и две нарушения, санкционирани с фишове – през 2011г. (по
чл. 100, т. 1, т. 1 ЗДвП) и 2013г. (по чл. 6, т. 1 от ЗДвП).
Считано от 2018г. подсъдимият бил * в „*“ ООД гр. *. Бил му поверен товарен
автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, * на цвят, като само той го управлявал.
Автомобилът бил бордови (с падащ борд). Зад кабината била разположена покрита
товарната част. Тази част представлявала отделно помещение, несвързано с кабината. Тя
била по-висока и по-широка от кабината, поради което препятствала обзора на водача
(обстановката зад товарния автомобил не била видима на нито едно от огледалата за обратно
виждане).
Дружеството „*“ имало склад в местността „*“, на бул. „*“ № 49 в гр. *. В 08.30 часа
на 14.07.2021 г. Л. се явил на работа в склада. Било му възложено да отиде до съконтрахента
на работодателя му „*“ на околовръстния път на гр. *, да вземе от там стока и да я закара до
складовата база на друго дружество - „*”. Трябвало да се придвижи по републикански път
II-86 * -* и да поеме източно от кръстовището му с пътя за с. *. Дружеството „*“ било близо
до кръстовището. Л. бил посещавал складовата му база няколко пъти.
В 09:00 часа потеглил с поверения му товарен автомобил „*“. Времето било
слънчево и топло. Бил сам в превозното средство.
Стигнал до складовата база за около 10 минути. Подходил откъм източната й страна.
Преминал през източния вход и навлязъл в локалното платно, разположено изцяло в частния
двор на базата. Това платно било с посока за движение от изток на запад, двупосочно,
ситуирано успоредно на републикански път II-86 и на сградата в двора. То свързвало входа
и изхода на базата, а също двата товарни входа (откъм западния и откъм източния й край).
От северната страна на платното имало широк тротоар, също свързващ двата товарни входа.
3
Платното за движение било с ширина 5.70 метра, настилката му била асфалтова, равна, без
дупки и неравности, с хоризонтална пътна маркировка и пътни знаци.
На територията на базата подсъдимият се обадил на служител в дружеството.
Обявил, че е дошъл да натовари четири броя палети. Служителят, с когото говорил, излязъл
с мотокар и му дал указание да го следва. Следвайки го, Л. подминал източния вход и
продължил движението си по локалното платно на запад (към изхода на базата). Забелязал
камион, паркиран по средата на локалното платно, по което се движел. Не можел да
премине, поради което подал сигнал, но не се появил някой да премести камиона. Тогава
мотокаристът, който го водел, му казал да се върне назад, да излезе през входа и да подходи
към склада откъм задната му страна. Подсъдимият казал на мотокариста да наблюдава
маневрата на заден ход и да му каже, ако излезе някой човек отзад. Заедно с това активирал
звуковата сигнализация, която издавала силен и остър постоянен звук, разпространяван
надалеч. Не слязъл от кабината и не установил лично дали пътят зад него е свободен и дали
с планираното движение назад няма да създаде опасност за останалите участници в
движението.
По същото време свидетелят Г. Ш., заедно с брат си Л. Ш. (пострадалия), посетили
базата на „*“, за да заредят фритюрна мазнина. Автомобилът управлявал Л. Ш., а св. Г. Ш.
заемал предната дясна седалка. Шофьорът паркирал в двора на склада, от дясната страна на
локалния път. Товарият автомобил на Л. го препятствал да продължи, поради което спрял
по-далеч от мястото, което обичайно използвал. Г. Ш. останал в купето, а Л. Ш. слязъл и
поел на запад, към входа на склада, без да бърза, със скорост около 3.60 км./ч. Към момента,
когато предприел своето движение и преди да се озове точно зад товарния автомобил, бил
видим за водача му в дясното външно огледало за обратно виждане. Огледалото било
счупено и допълнително залепено с тиксо за корпуса, но давало правдиво отражение на
обектите вдясно от превозното средство. Водачът обаче не възприел присъствието на
пешеходеца на платното и хода му към товарния автомобил, което можел да стори в
огледалото преди да потегли, както и 1.52 сек. след това. И не отложил планираната
маневра. В следващия момент Ш. се озовал точно зад превозното средство, неглижирайки
започналото му движение на заден ход. Така за 10.42 секунди автомобил и пешеходец се
движели един спрямо друг: автомобилът – от изток на запад, а пешеходецът – от запад на
изток. Свидетелят Г. Ш. възприел ситуацията, а Л. бил лишен от тази възможност, защото Л.
Ш. бил напуснал зоната на видимост, осигурена от споменатото огледало. Поддържал
скорост от 7,70 км/ч., когато ударил пешеходеца със задната част на управляваното превозно
средство, централно. В резултат на удара Ш. паднал върху платното за движение, а
подсъдимият продължил движението на товарния автомобил назад, като започнал да влачи
падналото тяло, след което го прегазил. Настъпило притискането му към пътната настилка.
Свидетелят Ш. изкочил от колата си и закрещял на Л. да спре. Подсъдимият задействал
спирачната система.
Пострадалият Л. Ш. останал по гръб под задната средна част на товарния
автомобил. Бил в съзнание и дори правел опити да се измъкне от притискащите го части на
4
превозното средство. Брат му и подсъдимият незабавно се притекли. Л. го попитал дали
иска вода, а брат му му подал ръка и го изтеглил встрани. Междувременно подсъдимият,
който ползвал мобилен телефон с № *, позвънил на телефона за спешни повиквания „112“ и
съобщил, че е блъснал човек и мястото, на което се намирали. Разговорът бил проведен в
09:15 часа. В 09:24 часа Л. отново позвънил да пита защо се бави линейката. Този разговор
чула св. М., която малко по-късно се била присъединила към тримата.
Когато пристигнал екип на Спешна помощ, констатирал вече настъпилата в резултат
на съчетана тежка гръдна и коремна травма, предизвикала фатален кръвоизлив, смърт на
прегазения Л. Ш..
Свидетелят Т. Т. – полицай при „Пътна полиция“ КАТ, който посетил
произшествието заедно с колегата си М. А., установил самоличността на подсъдимия Л. и го
изпробвал за алкохол. Пробата му се оказала отрицателна. Взета била и кръв за изследване
от покойния Л. Ш., в която също не се намерили алкохол или наркотични вещества.
Местопроизшествието и товарният автомобил били надлежно огледани, за което
били изготвени протоколи за оглед /вж. л. 3 - 6 и л. 126-130 ДП/.
Свидетелството за правоуправление на Л. било отнето по адм. ред.
Заключението на автотехническата експертиза е изготвено от вещите лица С. М., Т.
П. и В. С. (вж. л. 59-73 ДП). Според техните констатации ударът между т.а. „*“ и пешеходеца
Л. Ш. е настъпил на локалното платно за движение в складовата база с административен
адрес „* № 2а в конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се
намирала на около 4,00 - 4,40 m източно от приетия ориентир по широчина, а по дължина –
на около 21,50 - 22,00 m северно от ориентира. Скоростта на движение на товарния
автомобил "*" преди произшествието и към момента на удара била 7,70 km/h., а тази на
ударения – около 3,60 km/h.
Експертите са оформили извода, че водачът на т.а. „*“ би могъл да избегне
процесното ПТП, ако е наблюдавал обстановката и територията зад управлявания от него
автомобил. Поради невъзможността за безпрекъсвано наблюдение в огледалата за обратно
виждане се е поставил в невъзможност да избегне удара.
За най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на анализираното ПТП е
приет следният: Л. управлявал т.а. „*“ по локалното платно в споменатата складова на заден
ход, в посока от запад на изток. Пешеходецът се движел в обратна посока по същото платно
зад товарния автомобил. Със скорост 7,70 km/h товарният автомобил удрил пешеходеца,
който бил извън зоната на видимост, осигурена от външните огледала за обратно виждане.
Настъпилият удар в конкретната пътна ситуация бил неизбежен поради липсата на реакция
от страна и на водача на автомобила, и на пешеходеца. След удара пешеходецът паднал
върху платното за движение, след което бил влачен и прегазен от автомобила и останал под
него на мястото, на което бил открит. След удара водачът продължил да се движи в
първоначалната си посока, прегазил пешеходеца и след това задействал спирачна система на
автомобила. Спрял на мястото, отразено в протокола за оглед и в снимковия материал.
5
Причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са две: (1) движението
на т.а. „*“ на заден ход без осигурена възможност за наблюдение на обстановката зад
превозното средство в огледалата за обратно виждане и свързаната с това липса на
възприяние за пешеходеца; (2) движението на пешеходеца по платното за движение в
момент, когато това не било безопасно, тъй като бил попаднал зад движещия се назад т.а.
„*“.
За изясняване на въпроса дали подсъдимият е могъл да възприема обстановката
отзад и от страните на товарния автомобил на дясното странично огледало, особеност на
което били счупването и допълнителното му залепване за кутията, била поставена
допълнителна задача на АТЕ (вж. л. 93-106 ДП). Според отговора, оформен като отделна
експертиза на същия екип вещи лица, разстоянието от мястото на потегляне на автомобила
до мястото на удара било 23.21 метра, изминато за 11.94 сек. Пешеходецът е изминал 12.17
метра от мястото, на което е напуснал лекия си автомобил след паркирането му, до мястото
на удара. След съответното мащабно построение е изчислено, че разстоянието, необходимо
на пешеходеца, за да попадне извън зоната за видимост (зад товарния автомобил), осигурена
от дясното странично огледало, е 1.85 метра. Казано по обратен начин, когато автомобилът е
тръгвал назад, пешеходецът е бил на платното за движение, видим във въпросното огледало,
сетне е изминал 1.85 метра и е напуснал тази зона. Значи в момента на потеглянето назад
водачът на т.а.“*“ е имал техническа възможност да забележи движещия се отдясно на
автомобила пешеходец. 1,52 s по-късно водачът на т.а.“*“ е нямал никаква възможност да
наблюдава пешеходеца, който бил невидим чрез огледалата за обратно виждане (т.е. е
осъществил движение назад за 10.42 сек. (11.94 минус 1.52), без да има видимост към
пешеходеца). Монтираното с безцветно тиксо върху корпуса на дясното огледало стъкло е
оказвало въздействие върху видимостта на водача, но не му отнемало възможността да
наблюдава обектите отдясно в близост до автомобила.
Изведено е заключението, че Л. е имал възможност да наблюдава пешеходеца към
момента на потеглянето си и 1,52 s. след това. От разликата между двете споменати времена
/11,94-1,52=10,42 s/ следва, че при движението на автомобила (продължило около 10,42 s)
пешеходецът се е намирал зад товарната му зона, където водачът нямал никаква видимост,
тъй като въпросната зона не се покривала от огледалата за обратно виждане.
Възникнала е необходимостта от специални знания и по въпросите от кой момент
пострадалият се е явил опасност за движението (преди или след извършената маневра), къде
са се намирали един спрямо друг автомобил и пешеходец в този момент и какви технически
действия е можел да извърши водачът на МПС, за да не се съприкоснови с пешеходеца. В
тази връзка на вещите лица П., М. и С. е била възложена допълнителна АТЕ (вж. л. 229 - 242
ДП).
Според даденото второ допълнително заключение от момента, в който пострадалият
е започнал движението си по направление, успоредно на направлението на движение на
автомобила, но в противоположна посока, настъпването на удара е било предопределено.
Тогава технически правилно би било водачът на МПС да спре. Преди удара пешеходецът е
6
управлявал л.а. „*“, който паркирал в двора на складовата база. След напускане на купето и
потегляне като пешеходец в посока изток-запад е бил видим за водача на товарния
автомобил в дясното външно огледало за обратно виждане.
Експертизата е повторила констатацията, че ударът е настъпил в средната задна част
на автомобила и на тялото на пешеходеца, както и извода, че при движение назад е било
технически правилно водачът на автомобила да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, а по време на движението непрекъснато да възприема пътната обстановка зад
превозното средство. Допълнителната експертиза не е променила и извода за мястото на
удара.
Според заключението на химико-токсикологичната експертиза, приложено на л. 41-
42 от ДП, не било установено наличие на алкохол и наркотични вещества във взетата от
трупа биологична проба.
Според съдебномедицинската експертиза на трупа на Л. Ш. (№ 137/2021г.,
приложена на л. 47-54 ДП) при огледа и аутопсията били установени лека черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в малък субарахноидален кръвоизлив в ляво (теменно),
кръвонасядане на меките черепни покривки в ляво (теменно-тилно), кръвонасядане и
охлузвания в теменно-тилната област на главата, охлузване и кръвонасядане на челото,
кръвонасядане на горен клепач на дясно око, кръвонасядане и охлузване на лява лицева
половина; тежка гръдна травма, изразяваща се в счупването на множество ребра двустранно
по множество различни линии, разкъсване на ляв бял дроб, контузия и разкъсване на десен
бял дроб, наличие на кръв в гръдната кухина 800 мл, счупване на телата на 7-ми и 8-ми
гръдни прешлени, счупване на бодлестите израстъци на 7,8,9-ти на гръдни прешлени,
счупване на гръдната кост, дълбоки кръвонасядания по гърба, охлузвания и кръвонасядания
по кожата на гръдния кош; тежка коремна травма с наличие на 1300 мл кръв в коремната
кухина, разкъсване на слезката и черния дроб, кръвоизливи под капсулата на черния дроб,
разкъсване на мезентериума на дебелото черво, кръвонасядане на мезентериума на тънкото
черво, счупване на дясна хълбочна кост, разединяване на лонното съчленение
/симфизиолиза/, охлузване в поясната област; травми по крайниците, изразяващи се с
вътреставно счупване на външния кондил на лява бедрена кост, частично разкъсване и
кръвонасядане на предна кръстна връзка и кръвонасядане на вътрешна колатерална връзка
на лява коленна става, кръвонасядане на задна кръстна връзка на дясна коленна става,
счупване на дясно коленно капаче, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, дълбоко
кръвонасядане с образуване на мекотъканен джоб в областта на ляво коляно, множество
охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници; частично позитивен резултат
за наличие на белодробна мастна емболия; болестни изменения: уголемено сърце
/хипертрофия/, миокардиосклероза, киста на десен бъбрек.
За причина за смъртта на Л. Ш. е приета острата кръвозагуба с кръвоизлив в телесни
кухини с общ обем 2100 мл./800 мл. в гръдна кухина и 1300 в коремна кухина/, настъпила
вследствие съчетаната тежка гръдна и коремна травма.
7
Всички установени травматични увреждания били причинени от действието на
твърд тъп предмет. Експертите са заключили, че по своята морфологична характеристика и
разположение е възможно да са получени при станалото на 14.07.2021 г. ПТП, в което Ш.
участвал в качеството си на пешеходец, блъснат от товарен автомобил, движещ се на заден
ход с последващо притискане на тялото между части от автомобила и пътната настилка.
При така установените травматични увреждания по тялото и вземайки под
внимание уврежданията по подметките на обувките, вещите лица са приели, че е най-
вероятно Ш. да е бил блъснат откъм лявата му страна.
Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения и съобразено с
особеностите на сезона, съответства на смърт от края на първо, началото на второ
денонощие.
ПлОС е обявил, че кредитира изложените експертизи като изготвени обективно,
компетентно и безпротиворечиво.
Първата инстанция е използвала и информацията от веществените доказателства –
два броя оптични диска, находящи се в найлонов джоб между листове 147 и 148 ДП,
съдържащи видеофайлове, съответно огледани в с.з. от 25.04.2024г. Фиксираните на тях
записи дават допълнителна яснота относно механизма на реализиране произшествието, като
извлечените сведения комуникират с наблюденията на очевидците. Вещите лица също са
използвали записите при оформяне на своите констатации.
Видно от писмото на началник РЦ-112 гр.* (вж. л. 133 от досъдебното производство)
и протокол за оглед на веществено доказателство (вж. л. 134 от досъдебното производство),
подсъдимият Д. Л., който ползвал мобилен телефон с № *, позвънил от този телефон на тел.
112, като съобщил за случая два пъти - в 09:15 часа, като и в 09:24 часа.
*
Според ПАС изведените фактически констатации са резултат от сравнително точен и
добросъвестен доказателствен анализ. Не се констатира изопачаване или превратно
интерпретиране на съдържанието на доказателствени източници, нито позоваването на
данни, които нямат характеристиката на доказателства.
Съдът от първата инстанция е изпълнил задължението си да вземе всички мерки за
изясняване на обективната истина. Спазил е точно изискванията на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 1 НПК, като е използвал, а преди това правилно е счел проведените
на досъдебното производство разпити на свидетели, а също експертизите за информативни и
изчерпателни; допълнително е разпитал авторите на СМЕ и е получил от тях пространни
разяснения относно медицинската страна на казуса; извършил е детайлна проверка и на
писмените доказателствени материали.
Макар и несъвършени при свързването на отделните части на аргументацията,
мотивите към присъдата все пак отговарят на стандарта за обосновка на съдебен акт. Така че
не се оказа основателно мнението на защитата, че не осигурявали възможност да се разберат
съображенията за изводите, до които съдът е достигнал.
8
С основание като основен източник на доказателствени сведения са приети
показанията на очевидеца – св. Г. Ш. (брат на пострадалия), който е наблюдавал развитието
на инцидента от самото му начало: паркирането на управлявания от пострадалия лек
автомобил в близост до т.а. „*“ и предприетото от брат му и от автомобила движение в едно
и също направление по локалното платно на складовата база, но в различки посоки (един
срещу друг), настъпилия след секунди контакт между централната част на автомобила и на
тялото и етапите на съприкосновението, както и последващите действия (своите, тези на
водача и тези на пострадалия) и е изказал убеждението, че брат му не осъзнавал, че
товарният автомобил се движи. Открит е синхронът с казаното от очевидката на ситуацията
след удара А. В. М. (вж. л. 33 ДП) за разположението на автомобила и пострадалия след
удара и за поведението на водача и на двамата братя, както и с показанията на полицая св. Т.
Х. Т. (вж. л. 32 ДП) и на близкия на пострадалия св. Х. М. М., който пристигнал след
смъртта му (вж. л. 35 ДП), за обстановката, която заварили на местопроизшествието.
Сведения за изпращането на подсъдимия Л. за осъществяване дейност с т.а. „*“ с рег. № * и
поставената му в този смисъл трудова задача са открити в показанията на св. К. К. Г. –
организатор транспорт в „*“ ООД (вж. л. 34 от ДП). Показанията на роднините на двамата
братя свидетелите Й. Л. Т. (л.36 ДП), Е. Г. Ш. (л. 37 ДП), К. Л. Ш. (л. 38 ДП) правилно са
използвани като източник на сведения за общото и здравословното състояние на починалия
преди инцидента и на споделеното им от Г. Ш. за случката. Показанията на съжителката на
Л. св. Д. П. К. пред съда правилно са ценени като източник на характеристични данни за
личността му.
Възприятията на св. Г. Ш. почти се припокриват с експертните констатации за
разположението на лица и обекти на и около пътното платно преди, по време и след
призшествието. Изключение прави твърдението, че товарният автомобил изминал само два
метра преди да блъсне пострадалия, който поради това нямал време да реагира. Поради своя
субективен характер подобно впечатление не може да влезе в класическо противоворечие с
експертните изчисления за разстоянието от потеглянето на автомобила до удара и за времето
на изминаването му, изложени в споменатите по-горе три заключения на АТЕ. Очевидно е,
че става дума за добросъвестно заблуждение, което не се отразява на правдивостта на
останалите възпроизведени с показанията на свидетеля негови спомени.
В хода на съдебното следствие е бил поставен въпросът дали е възможно
установените травми да се дължат на твърдения от подсъдимия сърдечен масаж, който бил
извършил братът на пострадалия, притискайки гръдния му кош с ръце. За изясняването му е
бил допуснат разпит на автора на СМЕ. Експертът д-р Я.. е отбелязала, че има единствено
теоретична възможност (с крайно малка вероятност) сърдечният масаж да причини
нараняване на вътрешни органи. Има обаче травми, които е изключено да произлязат по
подобен начин – разкъсването на белия дроб при хилуса (което е вътрешна част на дроба,
близо до сърцето, предпазена от костите на гръдния кош), а също коремната травма и
особено разкъсването на слезката. След въпросното разяснение, съотнесено с крайния извод
на СМЕ, че по своята морфологическа характеристика и разположение установените при
9
аутопсията травматични увреждания отговорят да са причинени при притискане тялото от
страна на части на товарния автомобил към настилката, ПлОС правилно е отхвърлил идеята
на защитата за фатално травмиране вследствие оказване на първа помощ.
ПлОС действително не се е занимал с противоречието между обясненията на
подсъдимия, че е спрял веднага след като е усетил, че е ударил нещо, и показанията на
очевидеца св. Г. Ш., че е спрял едва след като той му извикал да спре, като междувременно
въздействието върху удареното тяло от страна на задницата на автомобила се задълбочило.
Пропускът не е фатален, тъй като не се касае за фундаментална теза на защитата, още повече
че въпросното твърдение на подсъдимия е изначално некредитируемо. Това е така, тъй като
среща експертно опровержение. Според категоричния експертен извод, базиран на
обективните находки на местопроизшествието и на оформеното мащабно построяване на
пътната ситуция, „след удара водачът продължил да се движи в първоначалната си посока,
прегазил пешеходеца и след това задействал спирачна система на автомобила“ (вж. л. 71
ДП). Всъщност ПАС не разбира оплакването на защитата срещу необсъждането на
разискваното противоречие при положение че поведението на водача на автомобила след
удара не е оформило извод за отделно нарушение или за по-висока укоримост, респ. не е
отчетено при индивидуализацията на наказанието.
Другото оплакване, изложено в допълнението към въззивната желба – че ПлОС бил
допълнил обясненията на Л. в частта относно подаването на сигнал за преместване на
камиона, който му препречвал пътя, съвсем не е разбираемо. Действително подсъдимият не е
споменал за подобна своя активност и не става ясно от кое доказателствено средство
първата инстанция е извлякла констатацията си за сигнализиране, но също така неясно е как
коментираният пропуск злапоставя поддържаните от защитата тези.
Не е налице видяната от защитата съществена противоречивост на разсъжденията
относно намирането на лице, което да следи движението на товарния автомобил. ПлОС е дал
вяра на изложените в съдебно заседание обяснения на Л., че казал на мотокариста, който му
дал указание да се върне назад, да следи маневрата – „…Гледай да не излезе някой човек,
нещо да не стане, докато изляза от портала (…), той каза, че ще гледа (…)“ (вж. л. 85 от
първоинст.дело). В друга част от мотивите е посочено, че подсъдимият не бил „осигурил“
подпомагане на маневрата. Недостатъчната граматическа съгласуваност на различните части
от изложението е създала впечатление за противоречие. При обсъждането на правната
страна на делото обаче окръжният съд е пояснил какво е имал предвид – Л. бил казал някому
да гледа зад камиона, но не създал („не осигурил“) организация за сигнализиране при
опасност, нито се уверил дали поетият ангажимент се изпълнява от страна на
наблюдаващия. Важното е, че обясненията на Л., че е казал на мотокариста да проследи
маневрата, са споделени посредством оформяне на съответната фактическа констатация в
този смисъл, като на обвинението и защитата е предоставена възможност да интерпретират
тази констатация при отстояване на своите позиции.
Не е вярно, че ПлОС приел, че Л. е телефонирал на спешния номер 112 след смъртта
на Л. Ш.. Обратното – доверявайки се синхронизиращите си негови обяснения и показания
10
на св. М., е приел, че е осъществил две позвънявания преди смъртта (и в тази връзка е
разсъждавал сетне дали е приложима смекчената отговорност по чл. 343а НК).
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетите фактически констатации материалноправното окачествяване на
извършеното деяние е отчасти коректно. Първият съд е бил прав да приеме, че с деянието си
в инкриминираните време, място и обстановка подс. Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на транспортно престъпление, като при маневриране на заден ход
не е изпълнил изискванията по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а
сетне, по време на движението си назад, да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство. Точен е и изводът му за пряка и непрекъсната причинна връзка между визираните
нарушения и съставомерния резултат – смъртта на намиралия се зад товарния автомобил по
време на движението му назад пешеходец.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо виждането на ПлОС,
че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. Л. не е извел в съзнанието си
очакване за потенциални общественоопасни последици от извършването на маневрата на
заден ход, като не е възприел обстановката встрани от управляваното МПС в момент, когато
преди маневрата пешеходецът се е намирал от дясната му страна и се е движел по платното.
В тази връзка е правилно заключението на решаващата инстанция, че е бил длъжен и е
могъл да получи необходимото възприятие (в дясното огледало за обратно виждане) и да
предвиди, че при попадане на тялото зад превозното му средство би изгубил видимост
(поради конструкцията на буса). Подобно възприяние и съответно – предвиждане биха
оформили решението му да отложи маневрата, защото при развитие на ситуацията по начин
като инкриминирания няма да може да избегне контакт с тялото на пешеходеца.
Правилно е отхвърлено мнението на повереника на частното обвинение за проявена
самонадеяност от страна на подсъдимия. За този вид на непредпазливостта може да се
говори при подценяване (лекомислено) на някаква осъзната опасност, а вината на
подсъдимия в случая се изразява в това, че не е получил необходимото и възможно
възприятие за опасност.
Правилно е отхвърлена лансираната от защитата идея за освобождаване на Л. от
отговорност заради намиране на наблюдател, който да сигнализира за евентуална опасност
при движението назад. Ангажиментът на наблюдателя не е алтернатива на задължението на
самия водач да наблюдава и оценява обстановката около и зад превозното средство преди
потегляне и след това. Развитието на инкриминираната ситуция е нагледен пример за това –
в случая самият Л. е имал видимост в дясното странично огледало към опасната ситуация,
която е създавал движещият се в неговото направление пешеходец, и то за цели 1.52 сек.
преди изцяло да се скрие зад товарната част на превозното средство, а „осигуреното“ лице
очевидно не се е считало ангажирано, след като над 10 секунди е „наблюдавало“
напредването на автомобил и пешеходещ един спрямо друг, без да сигнализира за
неизбежното им съприкосновение. След като водачът е можел и сам да получи липсващото
11
възприятие (и съответно да отложи маневрата) за оневиняването му на претендираното
основане не може да става и дума. Отделен е въпросът, на който ПлОС е обърнал внимание
– че Л. и не твърди да е създал необходимата организация по подпомагане маневрирането от
страна на намереното лице: къде да застане, как да го извести „ако нещо стане“, особено
като се има предвид, че е планирал (и извършил в крайна сметка) продължително движение
назад.
Първоинстанционният съд не е открил вярната квалификация. Коректното
наказателноправно квалифициране на престъплението е по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. ал. 1, б.
„в“ НК. В тази връзка ПАС сподели виждането на защитата, че след деянието подсъдимият е
направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на единствения пострадал –
пешеходеца Ш.. Сторил е това по единствения физически възможен му в онзи момент начин
– като се е обадил на телефона за спешни повиквания 112. Този номер е предназначен да се
използва при необходимост от получаване на помощ в спешни случаи, като подаването на
сигнал е действие, насочено към пристигане на екип от Спешна медицинска помощ. Заради
очевидно тежките травми на вътрешни органи, които е можело да се очакват заради
прегазването, пристигането на медицински лица със специална апаратура е било
приоритетно в онзи момент, доколкото оказването на квалифицирана помощ е имало
принципната способност да внесе изменение в развиващия се причинно-следствен процес.
Тъй като смъртта не е настъпила незабавно, а след известно време, през което са
реализирани първото и второто позвънявания на въпросния спешен номер, помощта е била
„необходима“ по смисъла на задължителното разяснение в Постановление № 1/17.01.1983 г.
на Пленума на ВС на РБ.
Не е основателно становището на първия съд, че призоваването на помощ не било
достатъчно за възползване от намалената наказателна отговорност по чл. 343а НК.
Заобикалайки въпроса, че ПлОС всъщност не е посочил какво още е можел да направи (но
не е направил) водачът на товарния автомобил в онзи момент, ПАС държи да наблегне, че
коментираният по-леко наказуем състав е поощрителна норма, предназначена за
стимулиране към помощ, която да е годна да спаси живот. Личната физическа активност в
случая очевидно не е имала подобен потенциал, включая оказаната от св. Г. Ш., който е
изтеглил пострадалия встрани от превозното средство (след като това действие не е
представляво освобождаване на тялото от притискащи го части на камиона или осуетяване
опасност да бъде обект на допълнително вредоносно въздействие). Трябва да се подчертае и
това, че за разлика от типичния случай на множество телефонирания на 112 от страна на
пристигнали на местопроизшествието лица, в онази ситуция обажданията от страна на Л. са
били единствените, благодарение на които компетентните служби били известени за
инцидента и действително изпратили помощ.
Може да се обобщи, че извършените от Л. телефонирания на спешния номер 112,
обективно и субективно насочени към запазване живота на прегазения от автомобила му, са
представлявали единственото възможно и вярно решение за подпомагане неговото
оцеляване.
12
В заключение ПАС счита за необходимо да припомни практиката на ВКС на РБ,
която се е ориентирала към принципното положение, че всяко действие и всяка инициатива
за запазване живота на пострадалия се обхваща от съдържанието на понятието помощ по
смисъла на чл. 343а НК, щом като чрез извършването им обективно се допринася за това.
Има и решения, в които конкретно се третира въпросът за обаждането на телефона за
спешни повиквания – например Р. 151/04.10.2017 г. по к.н.д. № 372/17 г. по описа на ВКС на
РБ, Р. 100/09.07.19г. по к.н.д. № 444/19г. на Трето н.о., Р. 85/17.07.2020г. по к.н.д. № 207/20г.
на Второ н.о., Р. 14/23.03.22г. по к.н.д. № 735/21г. на ВКС, Второ н.о., Р. 60130/21.12.21г. по
к.н.д. № 34/21г. на ВКС на РБ, Второ н.о., Р. 38/22.06.22г. по к.н.д. № 32/21г. на ВКС, Второ
н.о.
Не се споделят разсъжденията на първата инстанция, основани на задължението по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗДвП за сигнализиране за пътен инцидент от страна на водач на
участвало в този инцидент превозно средство. Фактът на установяване и на задължение,
чието изпълнение се припокрива с действията, обосноваващи намалената отговорност, има
своето обяснение в засилената защита на обществените отношения, свързани с опазването на
човешкия живот, която законодателят се стреми да обезпечи чрез разнопосочното
окачествяване на посткриминалните действия на водача.
ЗА НАКАЗАНИЯТА
Извършеното преквалифициране на деянието води до определяне на по-леки
наказания – в санкционната рамка от три месеца до четири години, очертана в нормата на
чл. 343а, ал. 1 НК, респ. в рамката, очертана след приложение на правилото по чл. 49, ал. 1
НК. За да извърши избор в тези параметри, съдът в настоящия състав съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, боравейки с установените по делото смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства.
ПлОС не е бил прав да приеме за отегчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият
е *. Придаването на индивидуализиращо значение на подобно обстоятелство лишава от
равнопоставеност различните категории водачи на МПС при съблюдаване на уредените в
ЗДвП правила за движение, както правилно отбеляза адв. С.. Вместо това като отегчаващо
обстоятелство следва да се съобрази фактът, че професионалният шофьор Л. е бил зад
волана на лекотоварно превозно средство, чиято широка и висока съчленена част е
закривала кабината и е отнемала обзора назад включително на външните огледала, което е
изисквало по-голяма осторожност при манавриране на заден ход. В този смисъл
неположената грижа за безопасността на маневрата се откроява с по-висока степен на
укоримост в сравнение с типичния случай на незаконосъобразно предприемане на движение
назад.
На това обстоятелство противостоят обстоятелства с обратен знак.
ПлОС е бил прав да придаде значителна смекчаваща способност на факта, че с
активни позитивни действия подс. Л. е изградил отлична характеристика на своята личност
– има установен социален статус, създал е семейство и е отгледал дете, полага труд, с който
13
принася полза за обществото, и се ползва с много добро име. Заслужава да се наблегне на
отличната трудова характеристика, която му дава неговият бивш работодател (вж. л. 56 от
първоинст.дело). Освен това той е съдействал с обясненията си за разкриване на
обективната истина в хода на образуваното наказателно производство, а и показва
съжаление за случилото се, което означава, че процесът по неговото поправяне е вече в ход.
Видна е неговата позитивно насочена жизнена стратегия, която дава добра прогноза за
бъдещ живот, съответен на изискванията на обществото.
Друго смекчаващо обстоятелство – това е по-ниската степен на непредпазлива вина
(небрежност).
Като смекчаващо обстоятелство, свързано с личността на дееца, следва да се отчете
липсата на допуснати от него в миналото съществени нарушения на правила за движение по
пътищата, което означава, че той принципно не е опасен на пътното платно, напротив –
дисциплиниран шофьор е.
Смекчаващо обстоятелство с особена сила, което не е отчетено от първата
инстанция – това е съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. Л. Ш. е можел
да види, че товарният автомобил се движи на заден ход и да чуе силно звучаваща му
сигнализация, но явно не се е погрижил за собствената си безопасност, след като се е
придвижвал и приближавал към него. Отделен е въпросът, че не е ползвал тротоара.
Правилно е отхвърлено подновеното и при въззивното разглеждане на делото
мнение на адв. С., че съгласието на подсъдимия да участва в диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 НПК следва да се тритера като смекчаващо обстоятелство. Процесуалните
решения на подсъдимия не влияят на степента на обществена опасност на деянието, нито
могат да характеризират личността му.
По същата причина наказанието на Л. не следва да се отегчи, както предлагат
обвинителите, защото защитата била демонстрирала липса на морал, като се опитвала да
прехвърли вината за телесните увреждания на починалия на брат му, който му бил приложил
противопоказен сърдечен масаж (и така увредил белите му дробове). Тази идея беше
отхвърлена, както беше посочено по-горе, но нейното лансиране е част от заетата от
защитата позиция, която никога и при никакви обстоятелства не може да утежни
материалноправното положение на субекта на наказателна отговорност. Противното
бездруго означава отрицание на презумпцията за невинност. Все в същия смисъл е
неприемливо категоризирането на липсата на критичност към извършеното деяние като
отегчаващо обстоятелство, за което се настоява с протеста на наблюдаващия прокурор.
Не се приема и предложението на адв. Е. наказанието да се отегчи, защото
подсъдимият управлявал товарния автомобил с неизправно огледало. Както по-горе беше
посочено, се възприема експертната констатация, че счупването и допълнителното залепване
на дясното странично огледало с тиксо ни най-малко не се е отразило на осигуряваната чрез
това огледало видимост.
Не е основателно предложението на защитата в качеството на смекчаващо
14
обстоятелство да се вземе предвид намирането на лице, което да следи и сигнализира за
опасна ситуация при маневрирането на заден ход. Видно от горните разсъждения,
подсъдимият не е създал необходимата организация за безопасно маневриране, пък и без
помощник е можел да възприеме потенциалната опасност и да я съобрази. Така че
отговорността му нито може да се изключи, нито да се смекчи от факта на намирането на
помощник.
ПАС прецени сумарното смекчаващо-отегчаващо влияние на изброените
обстоятелства и прие, че обстоятелствата със смекчаващ капацитет превалират, но
отегчаващото е доста съществено и не дава възможност за приближаване към минимума. В
тази връзка очевидно не е основателно искането за определяне на наказание пробация, което
да замени предвиденото лишаване от свобода по алгоритъма на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
Като подходяща се очерта кумулативна санкция, която включва лишаване от свобода за срок
малко под средата от две години, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и лишаване
от право на управление на МПС за близък срок – ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА. В този
смисъл атакуваната присъда следва да се измени.
Искането на защитата за освобождаване от кумулативното наказание не може да
бъде подложено на обсъждане, след като няма основание за приложение на
привилегирования режим по чл. 55 НК, само в който случай подобно освобождаване е
допустимо. Що се отнася до противоположното искане на прокуратурата – за завишаване на
това наказание, то не е основателно. Не отчита, че нарушенията по ЗДвП, за които Л. е
наказан с две наказателни постановления и с два фиша преди повече от десет години, са от
категорията на леките, санкционирани са с ниски глоби, а и за тях е настъпила реабилитация.
Подсъдимият никога не е губил контролни точки и правоспособност, но е загубил работата
си в „*“ООД след отнемането на свидетелството му за правоуправлние след инцидента по
адм. ред (за две години). Отделно от това неговата личност не разкрива обществена
опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението. Налага се
изводът, че кумулативното наказание не би направило подсъдимия по-дисциплиниран
шофьор. Напротив, закъснялото кумулативно санкциониране за продължителен срок (три
години след инцидента) би представлявало прекомерна тежест, защото би продължило да
лишава семейството на Л., който работи като *, от основен източник на доходи. С това
постигането на целите по чл. 36 НК би се компрометирало.
Според съдебната преценка в своята съвкупност двете наказания, счетени за
оптимални, отразяват действителната степен на обществена опасност на деянието и дееца,
поради което са справедливи по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК и годни да постигнат
необходимото поправително-превъзпитателно и принудително-възспиращо въздействие.
Няма законова пречка за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с оглед на
чистото съдебно минало на Л. и срока на наказанието лишаване от свобода. В тази част
присъдата и не се атакува с протест или жалба на обвинителите. ПАС сподели и решението
за определяне на минималния изпитателен срок от три години, респ. счете за неоснователен
протестът в частта, с която се настоява за неговото увеличаване. Смекчаващите
15
обстоятелства са в изобилие, както беше посочено, а и няма факт, свързан с миналото на
дееца или с извършеното деяние, който да сочи, че неговото поправяне изисква по-дълъг
срок на изпитание.
Правилно е произнасянето на първия съд и по въпроса за приспадането по реда на
чл. 59 НК за времето, през което подсъдимият е бил лишен от право на управление на МПС
по административен ред, за разноските, както и относно веществените доказателства.
В хода на въззивното производство не са направени разноски, които да бъдат
възложени на подсъдимия.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда
настоящата инстанция не намери основания за нейната отмяна или други основания за
изменението й.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 3 и
т.1 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата № 51/20.06.2020 г. по н.о.х.д. № 479/24 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, като
1. ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние като престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“
б“ вр. ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК;
2. НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия Д. Н. Л. (със снета самоличност)
наказание лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия Д. Н. Л. наказание лишаване от
право на управление на МПС от четири години на ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17