МОТИВИ:
След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Подсъдимият бивш серж. Х.Ж.Д. от в. ф. 26 030 – Безмер,
обл. Ямбол е завършил средно-специално
образование. На кадрова военна служба е постъпил на 10.12.2001 година във
военно формирование 26 030 – Безмер,
където е служил до месец юни 2008 година, когато е бил преназначен във в.ф.
24 900 – Враждебна. Със заповед № 734/28.06.2010 година на командира на
под. *** - Безмер, считано от 01.07.2010 година Д. е бил назначен на длъжност
„Завеждащ хранилище“ в секция „Гориво-смазочни материали“ в отделение
„Логистика“ при поделение *** – Безмер, която длъжност изпълнявал до 19.12.2014
година, когато му е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ във
връзка с инкриминирания случай. По време на службата се проявявал като добре
подготвен и изпълнителен военнослужещ. Показвал уважение към по-старшите и се
ползвал с добро име в колектива. Неосъждан /л.5-11т.13 и л.105-111т.5ДП/.
Във връзка с назначаването на подс. Д. на длъжност „Завеждащ
хранилище“, командирът на под. *** – Безмер издал заповед №823/22.07.2010
година, с която сформирал комисия за приемането от страна на Д. на
гориво-смазочните материали /л.14т.11ДП/. На 28.07.2010 година, комисия
назначена с устна заповед на командира на формированието извършила проверка на
практическите умения, теоретичните знания и спазване на мерките за безопасност
и познания по изпълнение на преките задължения на длъжността „Завеждащ
хранилище“ от страна на Д.. След получена оценка „Добър“, комисията
предложила подсъдимият да бъде допуснат
до работа /л.103т.5ДП/ и на същата дата Д. приел длъжността и числящите се в
хранилището стоково-материални ценности. Видно от изготвения инвентаризационен
опис и сравнителна ведомост, при приемането не са били установени липси или
излишъци /л.15-16т.11ДП/.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността
„Завеждащ хранилище“ в секция „Гориво-смазочни материали“ в отделение
„Логистика“ при поделение *** – Безмер /л.1-4т.13ДП/, подс. Д. е бил длъжен да
познава: Закона за отбраната и въоръжените сили; Правилника за прилагането му;
Инструкция за контрол на качеството на ГСМ и на СТ в БА; Устава за войсковата
служба на ВСРБ; правилници, наредби, инструкции и заповеди на Министъра на
отбраната, както и заповеди, разпореждания и указания на Началника на
отбраната. Функционалните му задължения включвали на първо място общи задължения, които се съдържали в
раздел втори, глава трета и в чл. 208 от Устава за войсковата служба на ВСРБ, както
и в раздел единадесети, глава десета от чл. 88 до чл. 91 от Албума на
първичните счетоводни документи, а също и счетоводни регистри и форми на
пояснителни документи за отчитане на финансовите и материални ресурси в БА. На
второ място са били специфичните
задължения, съобразно които заемащият тази длъжност е материално-отговорно
лице за зачисленото му имущество, бил е длъжен постоянно да знае наличието и
качеството на съхраняваните горива, да знае и да изпълнява правилата по
приемането, съхраняването и раздаването им, не по-рядко от веднъж месечно да
сверява фактическата наличност с отчетните книги или програмата за счетоводен
отчет във финансовата служба на формированието, ежедневно да проверява
състоянието и изправността на съдовата вместимост и тръбопроводите, да знае
нормите и реда за разполагане на горивата в наличната съдова вместимост, при
движение на ГСМ през деня, в края на деня да оформи приходно-разходните
документи и да ги предаде по установения ред във финансовата служба на
формированието, както и да изпълнява дейности по пожарната безопасност.
Във връзка със заеманата длъжност, Д. получил
пломбажни клещи с индивидуален номер 4, за пломбиране на врати, капаци,
прегради на входове, люкове, кранове на тръбопроводи и други, даващи достъп до
съхраняваното гориво и по този начин за ограничаване нерегламентирания достъп
на други лица до района на хранилището, съдовата вместимост и горивата. Клещите
се зачислявали в началото на календарната година, като за инкриминирания
период, те били зачислени със заповед № РД-141/07.01.2014 година на командира
на в.ф. 26 030 – Безмер /л.78,НОХД№170/2015г./.
За проверка наличието на горива в резервоарите и
съпоставка с числящото се, били налични резервоарни дневници за всеки от
резервоарите, в които е следвало да се вписва датата на замерване, показанията
на мерните прибори и съответстващото на тези показания количества гориво /л.24-39т.6ДП/.
За целта се използвала мерителна линия, отчитаща в сантиметри височината на
налива във всеки от резервоарите /лот/, а по калибровъчна таблица за всеки от
резервоарите /л.103-118т.6ДП/, се изчислявало количеството гориво в литри.
Измереното по този начин налично количество гориво, следвало да се равнява с документално
водещото се гориво в звеното за счетоводен отчет.
След като подс. Д. приел хранилището за
гориво-смазочни материали, първоначално изпълнявал съвестно и в пълен обем
служебните си задължения. Съхранявал зачисленият му бензин А-95Н в девет надземни
хоризонтални резервоара, поставени върху циментови постаменти /л.20-23т.1ДП/ с
номера от 30 до 37 включително и 79, първите осем с вместимост от по
24 731 референтни литра, а последният с вместимост 10 306 референтни
литра, както и в три варела с вместимост от по 200 литра. Дизеловото гориво
съхранявал в пет надземни хоризонтални резервоара, поставени върху циментови
постаменти /л.20-23т.1ДП/ с номера 58, 59, 60, 80 и 82, като резервоар с номер
80 е бил с вместимост 10 306 референтни литра, а другите четири с
вместимост от по 24 369. В звеното за счетоводен отчет бензинът и
дизеловото гориво се водели като общо количество в хранилището, а не според
съдържанието на отделните резервоари. През периода, когато Д. е бил завеждащ на
хранилището, ежегодно били отдавани заповеди от командира на формированието, с
които били определяни материално-отговорните лица с право да изготвят, оформят,
контролират и подписват счетоводни документи. В тези заповеди за
материално-отговорно лице на склад „автомобилен ГСМ“ е определян подс. Д. /л.37-55т.5ДП/.
Били определяни и комисии за извършване на тримесечни и годишни проверки на
имуществото, като при тримесечните проверки се проверявали отделни пера по
преценка на комисията, но не по-малко от 1/3 от наличността в склада, а при
годишните се проверявала цялата наличност /л.56-72т.5ДП/. Последната годишна
проверка на хранилището за ГСМ с материално-отговорно лице подс. Д. била
извършена на 08.01.2014 година. Назначената за целта комисия с участието на Д.
проверила цялата наличност в хранилището и я съпоставила с данните от звеното
за счетоводен отчет. Резултатите били отразени в инвентаризационен опис и
сравнителна ведомост рег. № 2 от 09.01.2014 година, като документите били
подписани от комисията, на три места от материално-отговорното лице, от
счетоводител и утвърден от ръководителя на организацията /л.25-26т.4ДП/. Видно
от отразеното, при извършената проверка не са били констатирани липси или
излишъци. При последващите тримесечни проверки на 07.04.2014 година и на
14.07.2014 година, бензин А-95Н не е бил проверяван, а само при втората
проверка е проверено дизеловото гориво, като не са установени разлики между
фактическата наличност и водещото се в звеното за счетоводен отчет. За двете
проверки били изготвени инвентаризационен опис и сравнителна ведомост рег. № 18
от 08.04.2014 година и рег. № 34 от 23.07.2014 година, подписани от комисията,
материално-отговорното лице Д., счетоводителя и ръководителя на организацията /л.27-30т.4ДП/.
През втората половина на 2013 и през 2014 година подс.
Д. започнал да допуска пропуски в работата си като материално-отговорно лице.
Същият не извършвал периодични проверки на наличното гориво в резервоарите и не
водил записи в резервоарните дневници. По този начин не знаел във всеки момент
какво е количеството на зачисленото му гориво и неговото качество. Поради
липсата на замервания за фактическата наличност, той не е бил в състояние да
направи сверка с числящото се по документи гориво в звеното за счетоводен
отчет. От своя страна тези обстоятелства създавали предпоставки за неточно
отчитане на полученото и раздадено гориво. За получаване и раздаване на
горивото във формированието се използвали две автоцистерни на формированието,
представляващи автомобили „КРАЗ“-прицеп и „МАЗ“, с монтирани върху тях
цистерни. Цистерната на автомобила „КРАЗ“ бил оборудван с брояч, а двете
цистерни били тарирани с планка, обозначаваща нивото, което отговаря на
определени литри гориво, съответно 22 200 литра за „КРАЗ“-а и 8 100
литра за „МАЗ“-а, със заверки за валидност до месец юни 2019 година
/л.1-2,т.11ДП/. Външни формирования също получавали гориво с автоцистерни
тарирани с планка, а някой от тях оборудвани и с нивомер. Съгласно т. 4.2.4 от
Ръководството за работа в стационарните складове при получаване на гориво и
прехвърлянето му от автомобилни цистерни в стационарните резервоари, Д. е бил
длъжен да провери нивото в автоцистерната от който се източва горивото и резервоара,
в който се прелива то преди започване на прехвърлянето му, а след това през 30
минути да следи нивото, и при установяване на несъответствия между показанията
на двата резервоара, преливането се прекратява. Видно от разпита на подсъдимия
в съдебно заседание, такива замервания той не е правил. При приемане и
раздаване на гориво в автоцистерни и горивозареждачи се използват мерници или
броячи, или се налива гориво до тарирания белег – т.4.5.7. пр.3 от
Ръководството. Съгласно т.4.5.11 от Ръководството, височината на стълба гориво
в хоризонтални резервоари се измерва с ролетка или лот /измервателна линия/ и
количеството се определя по калибровъчна таблица. При раздаване на гориво,
подсъдимият е пълнил автоцистерните до тарирания белег, но не е отразявал в
резервоарния дневник дали е направил контролно замерване и в резервоара, за да
провери дали количеството гориво по тарирания белег на автоцистерната,
съответства с показанията по калибровъчната таблица на резервоара. Видно от
справката за раздадено гориво на л. 43-44 том 6 от досъдебното производство, за
периода от 04.12.2013 година до 06.10.2014 година, подс. Д. е предал на седем
пъти горива на други формирования – бензин А-95Н и дизеловото гориво ДСЗ-30 в
количества от 1 000 литра до над 7 700 литра, общо 6 000 литра
бензин А-95Н и 18 744 литра дизеловото гориво ДСЗ-30. При преглед на
резервоарните дневници, копия от които са приложени на л. 24 - 37 том 6 от
досъдебното производство /дневниците на л.38 и 39 са за резервоарите в
гориво-зарядната станция, а не в хранилището/ се установява, че нито едно от
предадените количества не е отразено в дневниците и по този начин подсъдимият
не е знаел какво е реалното количество горива, намиращи се в резервоарите. От
справка за получени автомобилни горива от други формирования /л.41-42т.6ДП/ се
установява, че на 05.03.2014 година Д. е получил 21 000 литра бензин
А-95Н, а на 09.04.2014 година 45 000 литра дизеловото гориво ДСЗ-30. В
резервоарния дневник на резервоар № 34 /л.28т.6ДП/ е отразено, че в този
резервоар на 05.03.2014 година са налети 20 524 литра бензин, т.е. 476
литра по-малко от документално отразеното, но по делото няма документи,
отразяващи на какво се дължи разликата или поне за докладване или проверка за
тази разлика. На 12.03.2014 година е отразено замерване в същия резервоар и е
установено количество от 20 320 литра бензин. На 06.11.2014 година е
установено, че цялото налично в хранилището количество бензин А-95Н е 367 литра
/л.17-18т.4ДП/, като няма записи в дневника за движение на количеството гориво,
съдържащо се в резервоара. Получените 45 000 литра дизеловото гориво ДСЗ-30
не са отразени в нито един от резервоарните дневници на резервоарите за
дизелово гориво /л.33-37т.6ДП/. По този начин подсъдимият не е могъл да следи
за фактическата наличност и да я сравнява с данните от звеното за счетоводен
отчет.
Освен това Д. е допускал да се източва гориво от
резервоарите в негово отсъствие. Такъв е бил случаят, когато видно от неговите
обяснения и показанията на свидетелите Теодор И. и Илиян Илиев, въз основа на
складова разписка с дата 28.10.2014 година /л.133т.3ДП/, Д. е следвало да
предаде на И. 1 000 литра автомобилен бензин. Същия ден подсъдимият не е
бил във формированието и се е уговорил по телефона със св. И. да източи от
резервоар № 79 цялото налично в него количество бензин, без да се знае колко
литра е това количество, а документално предаването ще оформят по-късно.
Свидетелите И. и Илиев сами и без присъствието на Д. източили цялото налично
количество от резервоар № 79 и го прехвърлили в резервоара на гориво-зарядната
станция. При тази операция не са били извършени никакви замервания, нито в
резервоар № 79, за който дори няма резервоарен дневник, нито в резервоар № 84 в
гориво-зарядната станция, където е било налято горивото. Извършеното
безпроблемно прехвърляне на гориво от хранилището с материално-отговорно лице Д.
в гориво-зарядната станция с материално-отговорно лице св. Теодор И., води до
извода, че такава практика е била прилагана и е било възможно влизането на автоцистерни
в района на хранилището, източване на гориво от намиращите се там резервоари и
изнасяне на гориво, без това да бъде отразявано документално и без да се
извърши замерване на изнесеното от хранилището гориво.
За това, че подсъдимият не е полагал необходимите
грижи за повереното му имущество, говори и факта, че преди зареждане на бензин
в автоцистерната по складова разписка с дата 28.10.2014 година, предния ден Д.
е разнасял със същата автоцистерна дизелово гориво. Тъй като част от дизеловото
гориво останало в автоцистерната, същото е следвало да бъде върнато в
резервоара на хранилището, от което преди това е било източено, да се замери
отново нивото на гориво в резервоара и да се отрази фактическата наличност. Подс.
Д. не изпълнил това свое задължение, което се установява от неговите обяснения
и показанията на св. Коняров, а дизеловото гориво останало в автоцистерната,
без да е било ясно какво точно е това количество. Когато подс. Д. се обадил по
телефона на св. И. да източи от резервоар № 79 бензин, за да го достави в
гориво-зарядната станция, той не му казал, че в автоцистерната има останало
дизелово гориво. По този начин не е имало възможност по тарирания белег на
автоцистерната да се определи източеното от резервоара в хранилището количество
бензин, както е следвало да се процедира според т. 4.5.7.пр.3 от Ръководството
за работа в стационарните складове, тъй като преди започване на преливането, в
автоцистерната вече е имало неустановено количество гориво. Тази липса на грижа
е довела не само до невъзможност да се определи точното количество на
изнесеното предния ден дизелово гориво и в последствие налетия в автоцистерната
бензин, но и до смесване на различни по вид горива. Смесеното в автоцистерната
неустановено количество дизелово гориво и бензин, били прехвърлени в резервоара
за бензин в гориво-зарядната станция, което е довело до повреда на всичкия,
намиращ се в този резервоар бензин А-95Н, изчислен в последствие на 1 000
литра. При зареждане на служебните автомобили бил раздаден по-голямата част от
този бензин - 643 литра, като шофьорите установили неравномерна работа на
двигателя. Това наложило проверка на качеството на горивото, при която било
установено смесването на дизелово гориво с бензин и се наложило прекатегоризиране
на останалото количество бензин – 357 литра в такъв за технически нужди с
по-ниска цена.
Освен нарушенията, свързани с фактическото раздаване и
получаване на горива, тяхното отразяване в дневниците и липсата на сверки със
звеното за счетоводен отчет, поради липсата на данни за замервания, които да
бъдат сверявани със счетоводните данни, Д. допускал и нарушения във връзка с
документооборота, регламентиран от Счетоводния документооборот в Министерството
на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на Министъра
на отбраната /л.80-82т.5ДП и л.45-56НОХД№84/18/. В нарушение на чл. 165 ал. 2 и
3 от цитирания счетоводен документооборот, през инкриминирания период в
значителна част от издадените складови разписки за приемане/предаване на
материални ценности, подс. Д. се подписвал и като доставчик и като получател –
складови разписки № 2993/13.01.2014г.; № 2682/24.02.2014г.; №
2686/12.03.2014г.; № 2687/18.03.2014г., а в складова разписка № 13/28.07.2014г.
се подписал освен като доставчик от свое име и като упълномощено лице за
получател, без да е посочено кой, кога и как го е упълномощил /л.126-131т.3ДП/.
По складови разписки с № 2995/24.01.2014г. и № 2996/10.02.2014г. освен, че се
подписал за доставчик и получател, горивото било прехвърлено от хранилището в
гориво-зарядната станция без да има издадени нареждания за движение на активи
за конкретните доставки, каквито нареждания са приложени за други доставки през
инкриминирания период на л.52-56 том 6 от досъдебното производство за предаване
на горива в гориво-зарядната станция и на л. 16-27 том 8 от досъдебното
производство за предаване на горива на външни получатели. Въпреки, че съгласно
чл. 44 ал. 1 и 2 от Счетоводния документооборот, документирането и
заприхождаването на дълготрайни материални активи и материални запаси следва да
се извърши в деня на приемането им или на следващия работен ден, ако са
получени в почивен ден или извън работно време, горивата отпуснати по складови
разписки № 2682/24.02.2014 г. /л.128т.3ДП/ за 2 000 литра бензин и №
25/04.11.2014 г. /л.57НОХД№84/18/ за 8 100 литра дизелово гориво /и двете
дати са работни дни/, са били осчетоводени съответно на 27.02.2014 г. /л.11т.6ДП/
и на 07.11.2014 г. /л.15т.8ДП/, видно от разпечатките от счетоводна програма
„Алгос склад“ за движението на горивата. Това нарушение не е давало възможност
във всеки момент да се знае какво количество гориво се води счетоводно и какво
количество гориво има като фактическа наличност, което е създавало предпоставки
за неправилно отчитане на горивото, респ. до възникване на липси или излишъци.
Подс. Д. не знаел и какво е фактическото състояние на
поверените му съдове за вместимост на горива в хранилището, тъй като не
проверявал ежедневно състоянието им, съгласно задълженията му по длъжностна
характеристика. По делото е установено, че в резервоар № 31 е намерен закачен
за люка с парчета тел, гумен маркуч провесен във вътрешността на резервоара.
Този маркуч е описан в протоколи от 06.02.2015 г. и 09.03.2015 г. с приложен
към тях снимков материал /л.34-38т.3ДП/. За първи път маркучът е описан на
06.02.2015 г. и липсва към констативен протокол от 06.11.2014 г. и снимковия
материал към него /л.20-23ДП/. При разпитите си св. Калайджиев заявява, че е
видял маркуча още на 06.11.2014 г. и обяснява причините, поради които не го е
описал. При съпоставка на снимки № 8 на л. 23 том 1 от досъдебното производство
и № 3 на л. 37 том 3 от досъдебното производство, се установява, че и на двете
снимки се виждат парчетата тел, закрепени на отворите за завинтване капака на
люка, с които е бил захванат маркуча. Този маркуч е бил затапен в долната си
част и размерите му са позволявали в него да се налива течност, да се спуска в
него мерителна линия/лот/ за отчитане нивото на гориво в резервоара и да отчита
наличност на течности до 231 см., съответстващо на 23 230 литра, според
използваната калибровъчна таблица на формированието /л.105т.6ДП/. Житейски
логично е този маркуч да е бил използван от материално-отговорното лице за
манипулиране показанията на мерителната линия при празен резервоар, която да
отчита наличие на гориво, според нарива в маркуча, но доказателства в тази
посока не са събрани. Подсъдимият заяви, че не е виждал намерения в резервоара
маркуч, а видно от показанията на св. Калайджиев и снимковия материал от
06.11.2014 г., маркучът е бил закачен във вътрешността на резервоара към тази
дата. Това означава, че в един от резервоарите се е намирало макар и примитивно
приспособление, даващо възможност в празен резервоар да се отчита наличност до
23 230 литра, а подсъдимият, чието задължение е ежедневно да следи
изправността и състоянието на съдовите вместимости, не знае за това.
Твърдението на Д., че не знае за наличието на маркуча, означава, че до
резервоарите е имало неконтролиран достъп на лица без право на това, че същите
са могли да отворят люка и да имат достъп до горивото, което пък означава, че
или люкът не е бил пломбиран с предоставените на Д. пломбажни клещи, или някой
друг е използвал клещите за да постави маркуча и отново да пломбира люка.
Последното също е било възможно, предвид установеното по делото, че клещите не
са били съхранявани в каса, както изисква заповед № РД-141 от 07.01.2014 г. на
командира на в.ф. 26 030 – Безмер /л.78 от НОХД№170/2015 г./, а до тях е
имало свободен достъп.
След като на 28.10.2014 година е било допуснато
смесване на бензин и дизелово гориво, е започнало раздаване на същото за
нуждите на автомобили от формированието. В рамките на няколко дни били
констатирани проблеми в работата на автомобилите със заредения бензин и било
установено смесването на горива. Това е наложило да се извърши анализ на
бензина в хранилището с отговорник подс. Д., който по счетоводни данни е
следвало да бъде 15 231 литра /л.17т.4ДП/. Подсъдимият, заедно със св.
Атанас Янчев отишли в хранилището на 06.11.2014 година, за извършване на
качествен анализ. Към този момент Д. вече знаел, че в хранилището няма бензин и
казал за това на Янчев. На 06.11.2014 г. комисия, назначена със заповед №
РД-967 от същата дата, извършила проверка на автомобилния бензин А-95Н,
дизеловото гориво и газьол ПКЦ в хранилището с отговорник подс. Д. и установила
липси на 1 557 литра дизеловото гориво и 14 864 литра бензин /л.17-18т.4ДП/.
Същия ден бил подаден сигнал за липсите във Военна полиция, като на 06.11.2014
г. там била образувана предварителна проверка, в хода на която били съставени
констативни протоколи за състоянието на района и съдовата вместимост в
хранилището и гориво-зарядната станция. При проверка на осем броя резервоари с
надпис „Автомобилен бензин“ в хранилището е било установено, че всички са
празни, като само в резервоар с № 33 на дъното е намерено минимално количество
течност /л.20-26т.1ДП/. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.43-61т.3ДП/, липсващото количество бензин е 14 698
референтни литра на стойност 34 246.34 лв., липсващото дизелово гориво е в
размер на 923 референтни литра на стойност 2 215.20 лв. Според
определените единични цени от вещото лице по писменото заключение и при разпита
му в съдебно заседание на 28.08.2018 г., стойността на 1 000 литра
повреден бензин е 1 823.06 лв., като 643 литра с цена по 2.33 лв. за литър
от него са раздадени и не са били годни за ползване, а останалите 357 л. са
останали за ползване, но са били заведени като бензин за технически нужди и
преоценени по 1.42 лв. за литър, като съдът прецени, че разликата в единичната
цена за тези 357 л. следва да се намали от размера на щетата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, а подсъдимият и защитникът му
навеждат доводи за непълнота и неточности във фактическата обстановка, въз
основа на което правят извода, че обвинението не е доказано, без по същество да
оспорват правната квалификация на обвинението.
Преценявайки доказателствения материал поотделно и в
съвкупност, съдът стигна до извода, че описаната фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин. В нейна подкрепа са отчасти
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 28.08.2018 година пред
настоящия състав на съда; от показанията на свидетелите, депозирани на досъдебното
производство и пред друг състав на Сливенски военен съд по НОХД № 170/2015
година; от експертните заключения на вещите лица И., Д. и С. от досъдебното
производство, в съдебно заседание по НОХД № 170/2015 година на Сливенски военен
съд, всички те приобщени към доказателствения материал на основание чл. 373 ал.
1 НПК по реда на чл. 283 НПК при предварителното изслушване на страните в
съдебно заседание на 08.08.2018 година; от разпита на вещите лица в съдебно
заседание на 28.08.2018 г.; от приложените по делото книжа и веществени
доказателства.
Относно приложената от съда процедура по гл. ХХVІІ
НПК, беше съобразено следното: В разпоредително заседание на 08.08.2018 година
адв. Н., като защитник на подс. Д. от негово и от свое име направи искане за
предварително изслушване на страните. Съдът прецени, че съгласно чл. 370 ал. 2 НПК не може да отхвърли направеното искане, тъй като са налице условията за
това по гл. ХХVІІ НПК. В тази глава не е изрично посочено до кой момент може да
се прави искане за предварително изслушване, като само от разпоредбите на чл.
373 ал. 1 и 2 НПК следва извода, че това трябва да стане до започване на
съдебното следствие в първата инстанция. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. ОСНК,
според което след започване на съдебното следствие по общия ред с прочитането
на обвинителния акт при първоначалното първоинстанционно производство е
недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373
ал. 2 вр. чл.372 ал. 4 НПК. При връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, процедурата също е неприложима. По НОХД № 170/2015 година на
Сливенски военен съд с Решение № 22/17.07.2017 на Военно-апелативен съд е отменена
присъда № 7/16.05.2016 г. на Сливенски военен съд и делото е върнато за ново
разглеждане на прокурора. Настоящото дело е образувано по нов обвинителен акт,
внесен в съда на 14.06.2018 година. Касае се за нов, различен от предходния
обвинителен акт, който до 28.08.2018 година не е прочитан в съдебно заседание и
подсъдимият не е вземал отношение по обвиненията, който той съдържа. Тъй като в
гл. ХХVІІ НПК и ТР № 1/2009 г ОСНК не се съдържат ограничения за провеждане на
съкратено съдебно следствие след връщане на делото на прокурора и внасянето му
с нов обвинителен акт, отказа да се допусне предварително изслушване би било
нарушение на чл. 370 ал. 2 НПК. Освен това ТР № 1/2009 година ОСНК, касае само
признаването на фактите по чл. 371 т.2 НПК,
а в настоящия случай се касае за хипотезата на чл. 371 т. 1 респ. чл. 372 ал. 3
и 373 ал. 1 НПК, която не е включена
в материята, предмет на ТР № 1/2009г. Наред с това съдът прецени, че за пълното
и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и при наличието на по
няколко разпита на всеки свидетел и вещите лица, в интерес на изясняване на
обективната истина при хипотезата на чл. 370 ал. 2 НПК, е да бъдат огласени
показанията на свидетелите и експертното заключение не само от досъдебното
производство, но и тези дадени при условията на състезателен процес в открити
съдебни заседания по НОХД № 170/2015 година на Сливенски военен съд. В чл. 371
т. 1 и чл. 372 ал. 1 НПК са посочени протоколи, експертни заключения и
доказателства от досъдебното производство, но в чл. 373 ал. 1 НПК е посочено,
че се прочитат съответните /не само от досъдебното производство/ протоколи за
разпит и експертни заключения по реда на чл. 283 НПК. Чл. 374 НПК препраща към общите правила, а чл. 283 НПК е част от
общите правила и в него е посочено, че се прочитат протоколите и другите
документи, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Протоколите от съдебни заседания по НОХД
№ 170/2015 година на Сливенски военен съд, съдържащи показанията на разпитаните
свидетели и заключенията на вещите лица безспорно имат значение за изясняване
на обстоятелствата по делото и са дадени не само пред един орган, а при
условията на състезателност, когато всички страни са имали възможност да
поставят своите въпроси. По тези съображения съдът допусна предварително
изслушване на страните във връзка с посочените в обвинителния акт свидетели и
вещи лица, като ход на делото беше даден по реда на гл. ХХVІІ НПК.
В съдебно заседание не се оспорва длъжностното
качество на подс. Д., характера и обема на неговите задължения като „Завеждащ
хранилище с автомобилни горива“, констатираната липса на горива и повреда на
1 000 литра бензин. Основните възражения на защитата са, че освен
констатираните нарушения в работата на подс. Д. като материално-отговорно лице,
има данни за нарушения допуснати от много други длъжностни лица във
формированието, което налага ангажирането и на тяхната отговорност. Твърди се,
че още при приемането на длъжността през 2010 година, били допуснати неточности
при проверка на горивата. Такива неточности имало и при промяна на отчетността
на горивата от килограми в референтни литри през 2012 година, за което Д. устно
е докладвал на св. Ганев, но нито веднъж не е докладвал в писмена форма. През
следващите години са били извършвани годишни и тримесечни проверки, но според
защитата те са били формални и не е било замервано проверяваното гориво. Това е
била причината да не се установят липсите по-рано. Основното възражение на
защитата е, че не може да се установи точно водещото се количество гориво в хранилището,
за което отговарял Д., тъй като калибровката на съдовете не отговаряла на
действителната вместимост, установено по експертен път. Според защитата,
замерването в резервоара на гориво-зарядната станция се е извършвало с рулетка,
което е било предпоставка за неточности. Без да се оспорва липсващото гориво,
защитата твърди, че не се знае точния размер на липсата и това, че за липсите
отговорност носят и други длъжностни лица. Твърди се, че според свидетелските
показания, Д. е ходил редовно в звеното за счетоводен отчет и е правил справки
за числящото се гориво. Относно повреденото количество бензин, защитната теза
е, че Д. действително е оставил в автоцистерната някакво количество дизелово
гориво, но когато се обадил по телефона на св. И. и му казал в негово отсъствие
да източи от резервоар № 79 бензин в автоцистерната, изрично го е предупредил,
че в последната има дизелово гориво.
Съдът обсъди възраженията и стигна до извода, че те са
неоснователни. Към материалите от досъдебното производство са приложени
актовете от приемане и предаване на хранилището, от протоколите при промяна
начина на отчитане от килограми в референтни литри, от тримесечните и годишни
проверки. Във всички тях фигурира и подписа на подс. Д. без забележки и
възражения. Едва след установяване на инкриминираните липси за първи път подсъдимият
говори, че е имало разминавания в количествата гориво. Тези негови твърдения не
се подкрепят нито документално от подписаните от комисиите и от самия него
инвентаризационни описи /л.15-37т.11ДП/, нито от показанията на св. Ганев, както
и от очните ставки, проведени в съдебно заседание на 16.05.2016 г. по НОХД №
170/2015 г. При някой от тях свидетелите си спомнят, че Д. е споменавал за
някакви липси на горива, но не си спомнят кога е било това и за какви
количества става въпрос. Освен това през месец октомври 2013 година е била
проведена инвентаризация, установила минимални липси на бензин и дизелово
гориво /л.28-30т.11ДП/. От позицията на Д. не става ясно защо след като не е
прикривал установената според него липса, не е посочил за нея в нито един от
инвентаризационните описи, дори и когато през октомври 2013 година са
установени липси. Не става ясно как е била открита тогава липса на 116 литра
бензин и на 117 литра дизелово гориво, а е останала незабелязана липса на
хиляди литри бензин, според неговите обяснения. Установяването на тази липса
води до извода, че проверките не са били формални, както твърди защитата на Д..
Самият Д. е участвал при замерванията на горивото в резервоарите, диктувал е показанията
на членовете на комисията, и дори им е показвал мерителната линия със следата
до която е мокра т.е. височината на налива в съответния резервоар. Ако
действително е имало такива големи липси, същите биха се установили по
показанията на мерителната линия. Тогава следва, че или Д. не е диктувал
точните показания, или данните са били манипулирани, както би могло да стане с
намерения в резервоар № 31 маркуч, който да се запълва така, че да показва
ниво, отговарящо на водещото се по документи. Ако Д. е искал да се докаже
разлика в горивото, след като твърди, че е докладвал за това, не е ясно защо
показанията отговарят на числящото се, или ако не отговарят защо той е
прикривал точните показания, при извършените от него замервания. Видно от
записите в резервоарните дневници /л.24-37т.6ДП/, при проверката на 07.10.2013
година само в два от резервоарите за бензин е имало гориво: в № 31 -
17 939 литра, отговарящи на 177 см. височина на налива и в № 32 –
7 833 литра, отговарящи на 92 см. височина на налива. Останалите
резервоари към тази дата според резервоарните дневници са били празни. При
условие, че според него е установил още през 2012 година липси от 4 000 - 5 000
литра бензин, това би означавало, че ако бензина е липсвал от резервоар № 32,
този резервоар практически би бил почти празен с показания на мерната линия
между 45 и 55 см., според използваната калибровъчна таблица /л.106т.6ДП/. Ако
липсата е била в резервоар № 31, то показанията биха били между 135 и 143 см.
Касае се за значителни разлики, които не биха останали незабелязани, освен ако
обвиняемият съзнателно не ги е прикривал или сочената от него липса не е
съществувала. От всичко това следва, че твърдението на Д. за установена от него
липса на бензин в размер на 4 000 - 5 000 литра преди инкриминирания
период е голословно твърдение, неподкрепено от доказателствения материал и цели
да се разколебае обвинението по посочения от него период на извършване на
деянието и от там липсата на данни за един от основните пунктове на обвинението
– време на извършване на деянието.
Основния аргумент на съда да не приеме това негово
твърдение, е че според данните по делото към 2012 година не би могло да има
липса на бензин А-95Н в размер на 4 000 - 5 000 литра. В разпита си в
съдебно заседание, подс. Д. заяви, че при приемането на хранилището през 2010
година не е имало бензин А-95Н, а бензин А-92. Това се потвърждава от
Инвентаризационен опис и Сравнителна ведомост, приложени на л. 49-50 том 4 от
досъдебното производство. Д. твърди, че през 2011 и 2012 година е започнала
доставката на бензин А-95Н, а през същия период 2011 - 2012 година на два-три
пъти е установил липси на бензин А-95Н от порядъка на 4 000 - 5 000
литра. Видно от Инвентаризационен опис и Сравнителна ведомост от 19.01.2011
година, приложени на л. 85-86 том 5 от досъдебното производство, към тази дата
по счетоводни данни в хранилището е следвало да има 3/три/ литра бензин А-95Н,
а според Инвентаризационен опис и Сравнителна ведомост от 06.07.2012 година, приложени
на л. 87-88 том 5 от досъдебното производство, към тази дата по счетоводни
данни в хранилището е следвало да има 2 303/две хиляди триста и три/ литра
бензин А-95Н, т.е. през 2011-2012 година във формированието по счетоводни данни
са се водили по-малки количества бензин А-95Н, от количествата, които Д. сочи
за липсващи.
По въпроса дали и други длъжностни лица следва да
носят отговорност за установените липси, съдът не може да се произнесе, тъй
като единственият орган с правомощия да преценява кога, на кого и какво
обвинение по НК следва да се повдигне е прокуратурата.
Съдът не споделя и възражението, че не може да се
установи какво точно количество гориво е следвало да има в хранилището, поради
което и не може да се установи точното количество на липсващото гориво. За да
направи това възражение, защитата се позовава на заключенията на
съдебно-техническите експертизи, според които калибровката на резервоарите е
неточна, като показанията на измервателните уреди, отнесени към калибровъчните
таблици давали отклонения от реалното количество. Освен това замерването на
нивото течност в резервоара за бензин, намиращ се в гориво-зарядната станция
ставало с ролетка, а не с измервателна линия /лот/, тъй като над отвора на
резервоара имало преграда, която не позволявала вкарването на лота в горния
отвор на резервоара.
Във връзка с последното възражение за ползвана ролетка,
съдът взе предвид разпоредбата на т.4.5.11 от Ръководство за работа на
стационарните складове за гориво-смазочни материали, в сила през инкриминирания
период. Според тази разпоредба височината на стълба гориво в хоризонтални
резервоари се измерва с ролетка или лот. Това означава, че при извършване на
замерване с ролетка не се допуска нарушение на правилата за работа в
стационарните складове за гориво-смазочни материали.
Съдът не споделя и възражението, че разликата в
калибровъчните данни на някой от резервоарите е довело да ощетяване на Д. и
невъзможност той да следи точните количества получени и предадени горива.
Експертите бяха категорични, че разликата в калибровъчните данни според
експертните заключения и калибровъчните данни, използвани във формированието,
касаят нивото на горивото в отделни
сектори на резервоарите и до реално ощетяване на Д. би се стигнало само при цялостно запълване на резервоарите.
Видно от резервоарните дневници и експертните заключения, резервоарите
реално никога не са били запълвани изцяло през инкриминирания период, а и това
е било недопустимо поради мерките за безопасност с оглед разширяване на
горивото и изпаренията, особено при бензина, което е налагало задължително
оставяне на свободен обем.
Освен изложеното, разликата в калибровките би показала
само неточност при проверките на горивото, но не може да доведе до ощетяване на
материално-отговорното лице. Това е така, защото ако в резултат на тези разлики
Д. получава по-малко количество, тъй като таблицата показва повече от
действително полученото, то при раздаване на бензин грешката ще е с обратен
знак. Всеки от резервоарите ползва и при приемане и при предаване една и съща
мерна линия и една и съща калибровъчна таблица. Това означава, че грешка със
знак „минус“ при налив на гориво в резервоари, би се получила със същите
измервателни уреди и таблици но с обратен знак „плюс“ при източване на гориво.
Освен това, както беше отбелязано при описанието на фактическата обстановка,
според цитираното Ръководство за работа на стационарните складове за
гориво-смазочни материали - т.4.5.7.пр. 3, при приемане на гориво то се приема и
предава до тарирания белег на автомобилната цистерна, което отговаря на
определено количество гориво в литри, отбелязани в документа, придружаващ
горивото, а не по показанията на лота и калибровъчните таблици, които служат
като контролно замерване. Именно с оглед на контрола по т.4.2.4 от
Ръководството, преди започване на преливането в стационарния резервоар, трябва
да се измери нивото на гориво в него и да се определи съдържанието му в литри.
По време на преливане през 30 минути се следи нивото и при установяване на
несъответствия между показанията на двата резервоара, преливането се
прекратява. След приключване на преливането, отново се измерва нивото на гориво
в стационарния резервоар и се преизчислява в литри чрез калибровъчната таблица.
Разликата в литрите преди преливането и след него, показва литрите на
полученото гориво според калибровъчната таблица. Това количество следва да
отговаря на количеството, посочено в придружителния документ и на калибровката
на автоцистерната. Ако има разлика е било задължение именно на Д. да установи
причината за тази разлика, или ако не може да я установи сам, да докладва по
съответния ред. Точно това са част от задълженията му като завеждащ хранилище,
които той не е изпълнявал. Той е могъл и е бил длъжен да прави контролни
замервания, а при установени разлики по калибровъчни данни, е следвало да
уведоми командването. За това, че е имало такива разлики и Д. е знаел за тях,
говори не само заключението по съдебно-техническите експертизи, но и
обстоятелството, че на 05.03.2014 година Д. е получил 21 000 литра бензин
А-95Н /л.41-42т.6ДП/. В резервоарния дневник на резервоар № 34 /л.28т.6ДП/ е
отразено, че след 08.05.2013 година този резервоар е празен. На 05.03.2014
година в този празен резервоар са налети получените по документи и по тарирания
белег на автомобила 21 000 литра, а при замерване с измервателната линия е
отчетено ниво от 201 см., съответстващо по калибровъчната таблица на
20 524 литра /л-106т.6ДП/. Касае се за установена при замерването от Д.
разлика от 476 литра бензин по-малко от документално отразеното, но по делото липсват
доказателства и дори Д. не твърди да е взел мерки за установяване на какво се
дължи разликата или за изготвен доклад по този повод. При разпита си вещите
лица заявиха, че е практически невъзможно при замерване на горивото в два съда
– автоцистерна и стационарен резервоар, и двата да имат такова отклонение в
калибровките си, че разликите да се припокриват и да не се констатират. При
отпускане на гориво от хранилището за гориво-зарядната станция се прави още едно
замерване – в резервоара на гориво-зарядната станция. Преди започване на
източването и след преключването на източването на горивото от резервоара на
хранилището се правят замервания, за да се установи по калибровката на този
резервоар и с неговите мерни уреди количеството на източеното гориво. По
калибровката на автоцистерната или чрез литромера, ако цистерната има такъв се
проверява какво е количеството на постъпилото в нея гориво, но по нейните
измервателни уреди и калибровки. Преди прехвърлянето на горивото в резервоара
на гориво-зарядната станция се прави замерване на съдържанието му, а след
приключване на налива отново се прави замерване, за да се изчисли какво е
постъпилото количество гориво според измервателните уреди и калибровки на този
резервоар. Тези изисквания са заложени в Ръководството за работа на
стационарните складове за гориво-смазочни материали и ако са били изпълнени в
целия им обем, биха се констатирали разликите в калибровката на резервоарите.
От това следва, че подс. Д. не е правил необходимите замервания и не е знаел
непрекъснато количеството на съхраняваното гориво. Ако е забелязал
несъответствия в количествата, той е бил задължен да вземе мерки за опазването
на числящото му се имущество, което не е направил.
От изложението на вещите лица в съдебно заседание се
установи и това съдът приема за вярно, че разликата в калибровъчните данни по
които се е работило във формированието и изчислените от вещите лица
калибровъчни данни, могат да доведат до
разлика при сверките между числящо се и налично количество, но не и до разлика
в съдържанието на резервоарите и до ощетяване на материално-отговорното лице.
Ако в резервоара е налято „Х“ количество гориво, от същия резервоар следва да
излезе същото „Х“ количество гориво. Неточните мерни данни не намалят
количеството гориво, а го измерват неточно, което би се установило веднага при
сравнение с мерните данни на автомобилната цистерна и с мерните данни на
стационарния резервоар, в който се налива горивото, излязло от първия
стационарен резервоар. Касае се за сравнение на мерните данни на поне два или
дори три резервоара, и както заявиха вещите лица, практически е невъзможно при
три различни по обем резервоари и с различна калибровка, ако при единия има
грешка в измерването, и в другите два резервоара да съществува грешка и при
това такава, че да дава абсолютно същото отклонение, както в първия резервоар.
Подс. Д. е бил длъжен да следи прехвърляното количество гориво поне в два от
резервоарите – този в хранилището и този в автоцистерната, а материално-отговорното
лице на другия стационарен резервоар е бил длъжен да следи прехвърляното
количество гориво в автоцистерната и резервоара, за който той отговаря.
Задължително или приемащото или предаващото материално-отговорно лице
придружава автоцистерната, което означава, че едно от двете
материално-отговорни лица присъства при замерванията и в трите резервоара – два
стационарни /предаващ и приемащ/ и един мобилен /превозващата горивото
автоцистерна/. От показанията на разпитаните по делото като свидетели шофьори
на автоцистерни, обичайно Д. е придружавал горивото при приемане или предаване
и е могъл да следи количеството му с измервателните уреди на три съдови вместимости
и да ги сравни.
По делото е доказано, че при установяване липсата на
бензин, всички резервоари за бензин са били празни. Това обстоятелство е от
съществено значение с оглед посоченото по-горе заключение на вещите лица, че
ако в резервоара е налято „Х“ количество гориво, от същия резервоар следва да
излезе същото „Х“ количество гориво, независимо от показанията на контролните
измервателни уреди – мерна линия и калибровъчна таблица на резервоара. Ако в
празен резервоар се налее примерно 2 000 литра гориво, но измервателните
уреди отчетат 1 500 литра, очевидно или количеството доставено гориво е
по-малко, или проблема е в начина на измерване, както това е било при налива на
21 000 литра бензин А-95Н на 05.03.2014 година в резервоар № 34, отчетени от Д. като 20 524 литра /л.41-42т.6ДП/.
При пълно изпразване на резервоарите също би се установила разлика. Ако по
измервателна линия и калибровъчна таблица в него би следвало да има примерно
1 500 литра гориво, а при цялостно изпразване на резервоара с мерните
уреди на получаващата автоцистерна се установи, че количеството е 2 000
литра, означава, че поне единия начин на измерване е неточен. Тези разлики са
били също елементарни за установяване, ако подс. Д. беше изпълнявал в пълен
обем задълженията си да следи прецизно, а не повърхностно количеството на
предаваното и приемано гориво. По счетоводни данни към датата на установяване
на липсата е следвало да има 15 231 литра бензин, което е над 60% от обема
само на един резервоар, а наличността е била 367 литра, което е малко над 1 %
от обема на резервоара. За да се установи такава разлика не са необходими дори
и замервания и калибровъчни таблици, защото тя е очевидна. Както отбелязаха и
вещите лица, калибровката на резервоарите и мерната линия служат за проверка на горивото, а не за отчитането му, което става по начина,
описан в т. 4.5.7 предложение трето от Ръководство за работа на
стационарните складове за гориво-смазочни материали, в сила през инкриминирания
период, касаещо определяне количеството гориво при приемане и раздаване чрез
наливане в автоцистерни и автомобили горивозареждачи, а именно чрез
пропускане през мерници или броячи, чрез претегляне на автомобилни кантари или
чрез наливане на горивото до тарирания белег, но не и по мерната линия и калибровъчната таблица на резевоара.
Всичко изложено означава, че Д. или не е знаел точното
количество на съхраняваното гориво, или е знаел, че практически бензин липсва,
но не е докладвал на командването. При втория вариант съзнателно е поставил в
риск възможността формированието да изпълнява задачите си, практически
оставяйки го без автомобилен бензин, като не е уведомил за това командването, което
би съдържало признаците на по-тежко наказуемо престъпление, за каквото няма
повдигнато обвинение. В подкрепа на това второ становище е и коментирания
по-горе в изложението маркуч, намерен провесен във вътрешността на резервоар №
31, който е позволявал да се манипулира не количеството на съдържащото се гориво, а данните за измерено гориво и така да се прикрие липса до 23 230 литра.
Очевидно, че интерес да се прикрие липсата има материално-отговорното лице. Ако
прикриване на липсата е било цел на проверяващата комисия или командването на
формированието, то те щяха директно да запишат неверните данни в документите от
проверката, а не да поставят приспособление, с което да заблуждават сами себе
си при замерванията. Не логично е и трето лице да постави този маркуч, без
знанието и съгласието на Д., след като при елементарен оглед на резервоара това
ще се забележи. Нелогично е и маркуча да се постави след като липсата е
установена. При условие, че е установено липсата на бензин в резервоарите, не е
било необходимо да се поставя маркуч, чрез който да се доказва наличие на
гориво, за което се знае, че липсва. Независимо дали е сложил сам маркуча, дали
се е съгласил друг да го сложи или не го е видял както твърди, Д. не си е
изпълнил задълженията да проверява състоянието и изправността на съдовата
вместимост ежедневно.
Съдът не споделя и направеното възражение, че с оглед
на неточности в калибровъчните таблици на формированието, не може да се установи
точно количеството на водещото се гориво в хранилището, за да може според него
да се определи и размера на липсата. Това твърдение е принципно невярно, тъй
като съгласно съществуващата уредба, числящото се имущество се определя по
данни от звеното за счетоводен отчет, а не по данни от контролните проверки в
хранилищата и складовете. Логическото продължението на тази теза, би
означавало, че основа за сравнение ще е фактическата наличност, независимо дали
тя е в резултат само на правомерни или и на неправомерни дейности. Видно от
регламентиращите документи и попълваните въз основа на тях инвентаризационни
описи и сравнителни ведомости, първо се извежда от звеното за счетоводен отчет
данните за онова, което следва да е в наличност, след това се сравнява с действително
намереното и тогава се отчита липса или излишък.
В съдебно заседание, защитата сочи, че според св. Кирков,
подсъдимият редовно е ходил в звеното за счетоводен отчет, правил е справки и е
искал разпечатки от програмата, от което следва, че е изпълнявал задълженията
си да прави сверки на проверената от него наличност в хранилището с числящото
се документално. Това твърдение също е принципно неправилно, защото ако
материално-отговорното лице ходи всеки месец в звеното за отчет и взема справки
и разпечатки от програмата, не означава, че прави и сверяване на наличността с
водещото се документално имущество. Видно от приложените по делото копия от
резервоарни дневници, по някои от тях Д. не е водил записки месеци преди
началото на 2014 година, а повечето записки са до края на 2013 година. Единични
са записите след месец януари 2014 година. При липсата на такива записи в
резервоарните дневници, подсъдимият не би могъл да направи сверка с получените
данни от звеното за счетоводен отчет. Когато следва да се сравнят две величини
и едната е неизвестна, практически е невъзможно сравняването им.
За изложената защитна теза относно повреденото
количество бензин, също не намира опора в доказателствения материал по делото.
По същество Д. не отрича повредата на бензина, неговото количество и начина, по
който е станало това. Той признава, че действително е оставил в автоцистерната
някакво количество дизелово гориво, което и той не може да определи /това
обстоятелство отново говори за начина по който е съхранявал и измервал
раздадените горива/. Твърди обаче, че е казал за наличието на дизелово гориво в
автоцистерната на св. И., когато му се обадил по телефона. Това негово
твърдение се опровергава от показанията на свидетелите Теодор И. и Илиян Илиев.
Съдът дава вяра на свидетелите, защото житейски неправдоподобно би било Теодор И.
ако е знаел за наличието на дизелово гориво в автоцистерната, като
материално-отговорно лице на гориво-зарядната станция, умишлено да смеси
бензина с дизелово гориво. Още по-нелогично е след това да закара повредения
бензин в гориво-зарядната станция, където да го налее в резервоара с останалия
бензин, за който той отговаря и да увреди съзнателно цялото водещо му се
количество бензин.
С деянията си от обективна и субективна страна
подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав на чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК. През инкриминирания период той е бил на назначен и е изпълнявал
длъжността „Завеждащ хранилище с автомобилни горива“ в секция „Гориво-смазочни
материали“ на отделение „Логистика“ при военно формирование 26 030 –
Безмер. Видно от служебните му задължения по длъжностна характеристика /л.1-4т.13ДП/,
на Д. е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на повереното му
в хранилището имущество, собственост на в. ф. 26 030 – Безмер, включително
и автомобилен бензин А-95Н и дизелово гориво. Във връзка с това е следвало да
извършва дейности, предписани в Устава за войсковата служба на въоръжените сили
на Република България, в Длъжностната му характеристика за заеманата длъжност;
в Счетоводния документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на
Министъра на отбраната, в Ръководството за работа на стационарните складове за
ГСМ, в Инструкцията за контрол на качеството на ГСМ и СТ и в Заповед № РД-141/07.01.2014
г. на Командира на военното формирование. Тъй като Д. не положил предписаните
необходими грижи за запазване на повереното му имущество, това довело до значителна щета за военно формирование 26 030
– Безмер, изразяваща се в липса на 14 968 литра автомобилен бензин и 923 литра
дизелово гориво на стойност 36 461,54 лева и повреда на 1 000 литра автомобилен
бензин А-95Н на стойност 1 823.06 лева или обща щета на стойност 38 284,60
лева.
В нарушение на изискванията на чл. 208 т. 1 от Устава
за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, т. 5.2. от
Длъжностна характеристика и т. 2.7.2. от Ръководството за работа на
стационарните складове за ГСМ, той не знаел наличното количество и качество на
поверения му автомобилен бензин и дизелово гориво. Това е било така, тъй като
не били извършвани предписаните замервания на наличността, от там не е било
възможно да се свери наличното гориво, с водещото се на отчет. При раздаване на
горивото, не се правили съпоставки между показанията на мерните уреди на
стационарния резервоар, от който се източва горивото, мерните уреди на
автоцистерните, с които се превозва горивото и тези на стационарния резервоар,
в който се приема горивото. Това, заедно с липсата на периодични замервания,
лишавало подсъдимия от възможността да следи наличието на гориво в
стационарните резервоари и да се следи прецизно количеството на получаваното
или раздавано гориво чрез автоцистерни, като в резултат на това и на разликата
в калибровките, довело до неточно отчетени количества при движението на
горивата.
Според чл. 208,
т. 4 и 6 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България; т. 5.3 от Длъжностна характеристика, т. 4.1.5 и т. 4.1.11 от
Ръководството за работа на стационарните складове за ГСМ и т. 154 от Инструкция
за контрол на качеството на ГСМ и СТ, Д. е имал задължение да извърши
предписаните в тези текстове дейности, за да не се допусне смесване на различните
видове горива. Въпреки задължението си да източи от автоцистерната останалото
дизелово гориво, той не го направил, не предупредил за това св. И., а му казал
да налее в автоцистерната бензин. В резултат на това се е стигнало до смесване още
в района на хранилището на горива и повреда в последствие на общо 1 000
литра автомобилен бензин. Без да бъде проверено качеството на предаваното от
хранилището гориво, то било изнесено и прелято в резервоар на гориво-зарядната
станция, като по този начин от хранилището било раздадено повредено гориво,
като качествено такова.
Разпоредбите на чл. 208, т. 9 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България; т. 5.7 от Длъжностна
характеристика; чл. 44, ал. 1 и чл. 165, ал. 2 и 3 от Счетоводен
документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на Министъра на
отбраната, задължавали подсъдимият ежедневно да води необходимите пояснителни
документи за числящото му се имущество, в това число и приходно-разходните
документи, които следвало да предава в края на деня в звеното за счетоводен
отчет. Тези текстове разграничавали функциите на приемащия и предаващия
горивата, както и на лицето, разпореждащо това движение на материални ценности.
Видно от приложени по делото и цитирани по-горе книжа, са налице
приходно-разходни документи които не са завеждани в указаните срокове в звеното
за счетоводен отчет, документи в които Д. се е подписвал и за приемащ и за
предаващ и като упълномощено от себе си лице, както и раздаване на горива, без да
има изготвени нареждания. В резултат на това липсвал взаимния контрол между
различните длъжностни лица, а в такива случаи Д. е бил единственото длъжностно
лице, натоварено със замерване количеството на предаденото, превозеното и
полученото гориво. Тези замервания не винаги се извършвали, или се извършвали
формално, което създавало предпоставки за разминаване между счетоводната
отчетност и фактическото движение на гориво.
В текста на чл. 208, т. 13 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, т. 5.4 от Длъжностна
характеристика и т. 4.3.4. от Ръководството за работа на стационарните складове
за ГСМ е разписано задължението на завеждащият хранилище не по-рядко от веднъж
месечно да извършва замервания на фактическата наличност на горивото в
резервоарите, да отразява данните в резервоарен дневник и да ги сверява със счетоводните
данни в звеното за счетоводен отчет. Извършването на това сверяване е имало за
цел да се установи разлика, ако има такава между счетоводните данни и
фактическата наличност, което би установило разликата в калибровъчните данни, и
вземане мерки за ограничаване на щетата. Видно от приложените резервоарни
дневници, Д. не е правил замервания, не е водил записки и не е имал възможност
да прави сверки със счетоводните данни.
Заповед № РД-141/07.01.2014 г. на Командира на
военното формирование е задължавала подсъдимият да съхранява в каса на секция
„ГСМ“ зачислените му пломбажни клещи с индивидуален номер 4, отпечатващ се на
пломбата. Това е давало възможност клещите да се ползват и от неоторизирани
лица и да им осигурят достъп до района на хранилището и намиращите се там
стоково-материални ценности. По тази причина както твърди Д., не знае кой и
кога е поставил гумен маркуч в резервоар № 31. Това е давало възможност да се
източват от резервоарите в хранилището и да се изнасят горива в отсъствието на Д..
Повечето
нарушенията били свързани помежду си, като едно от тях, водело до последващи.
Така например констатираната повреда на автомобилен бензин се дължи на редица
нарушения. След като предния ден с автоцистерната е било превозвано дизелово
гориво, остатъка е следвало да се върне в резервоара на хранилището, да се
измери отново количеството гориво в резервоара и да се изчисли колко литра
дизелово гориво реално е било предадено. Д. не направил това и по този начин не
е знаел какво количество дизелово гориво предния ден е било предадено от
неговото хранилище и какво количество се е намирало в автоцистерната. Ако е
изпълнил тези свои задължения, той би могъл да оформи и документално в звеното
за счетоводен отчет тази операция. Това не било сторено и в автоцистерната
останало неизвестно количество дизелово гориво. На следващия ден Д. не бил на
работа, но се обадил на св. И. и му казал да източи в негово отсъствие бензин в
автоцистерната от резервоар, водещ се на хранилището. Без да се знае какво
количество дизелово гориво има в автоцистерната, не е могло да се знае какво
количество бензин се налива в нея, според измервателните й уреди, които са
водещи според т. 4.5.7 от Ръководството за работа на стационарните складове за
ГСМ. Отсъствието на Д. е довело до невъзможност предаването на бензин да се
оформи счетоводно същия ден – 28.10 2014 г., а на 29.10.2014 г., като се е
стигнало и до смесване на горива, и до раздаване на некачествен бензин.
Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в
резултат на пропуските му в работата може да настъпи щета, изразяваща се
раздаването на по-големи от разпоредените количества горива или получаване на
по-малко от документално отразеното количество. Това ангажира отговорността му
и от субективна страна по чл. 219, ал. 1 НК, а отделните деяния са извършени
при условията на чл. 26, ал. 1 НК и е налице продължавано престъпление.
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства широкия кръг от
дейности, които подсъдимият не е изпълнявал в пълен обем и обстоятелството,че
въпреки съмненията, които е имал относно евентуално несъответствие на водещото
се по документи и фактическо налично гориво, не е предприел елементарни по своя
характер действия, с които още при напълването на една автоцистерна и
преливането и в друг стационарен резервоар би проверил дали е налице отклонение
при раздаване и получаване на гориво. В резултат на именно това негово
поведение се е стигнало до постепенно натрупване на съществена липса.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът прецени добрите му характеристични данни,
направените частични самопризнания, неефективния контрол във формированието,
довел до създаване на условия, при които Д. системно не е изпълнявал
задълженията си в пълен обем, без това да бъде забелязано или санкционирано по
съответния ред, преди възникване или разрастване на щетата. Съобразявайки
всичко това, както и обстоятелството, че първоначално постановената присъда е
отменена единствено по жалба на подсъдимия, съдът прецени, че следва да
определи наказание „Лишаване от свобода“ при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК в размер на една година
лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лева.
Вземайки предвид размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ и чистото съдебно минало на Д., съдът стигна до извода,
че са налице формалните предпоставки за приложение института на условното
осъждане. Освен това съдебният състав прецени, че за постигане целите както на
специалната, така също и на генералната превенции и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на Д., не е наложително той да изтърпи това наказание
ефективно. По тази причина и на основание чл. 66 ал. 1 НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
Съдът оправда подс. Д. за разликата между сумата от
38 791.54 лева, за която му е било повдигнато обвинение и сумата от 38
284,60 лева, за която съдът го призна за виновен. Тази разлика се дължи на
стойността на част от повредения и преоценен бензин А-95Н. Както беше посочено
по-горе в мотивите, от писменото заключение на вещото лице и от разпита му в
съдебно заседание на 28.08.2018 г. се установи, че стойността на 1 000
литра повреден бензин е 1 823.06 лв. при цена за един литър 2.33 лева.
Установи се също така, че 643 литра с цена по 2.33 лв. за литър от повредения
бензин са били раздадени, но се оказало, че този бензин не е годен за ползване.
Тогава е било преустановено раздаването на това гориво, като останалите 357 л. от
него са били заведени като бензин за технически нужди и преоценени по 1.42 лв.
за литър. По този начин щетата се определя, като от стойността на цялото
количество от 1 000 литра с единична цена 2.33 лева за един литър или
2 330 лева се извади стойността на 357 литра повреден, но заведен на цена
по 1.42 лева за един литър бензин или 506.94 лева. Това е и размера на сумата с
който беше намалена сумата по цялото обвинение и за която подс. Д. беше оправдан.
В хода на наказателното производство са били направени
разноски на досъдебното производство в размер на 3 504.22 (три хиляди петстотин и четири лева и двадесет и две стотинки) лева за
възнаграждения на вещи лица. В съдебната фаза на процеса са направени разноски
в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. Предвид осъдителната
присъда и обстоятелството, че разноските са направени с оглед на обвинението,
за което Д. е признат за виновен, същия беше осъден да заплати по сметката на
Регионална служба „Военна полиция” – Сливен сумата от 3 504.22 (три хиляди петстотин и четири лева и двадесет и две стотинки) лева, а
по сметка на Военен съд - Сливен в полза бюджета на съдебната
власт, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева.
След влизане на присъдата в сила,
приложените като веществени доказателства по делото 2 (два) броя
скъсани наполовина бели листи формат А4, със записи със син химикал и молив, 1
(един) брой двоен лист с отпечатани редове формат А4, със записи със син
химикал и молив и 1 (един) брой гумен маркуч, черен на цвят следва да бъдат
унищожени.
Воден от
изложените мотиви, съдът постанови своя акт.
Мотивите се написаха на 03.10.2018
година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
полк.