МОТИВИ
Гр.Средец, 26.01.2021г.
към Решение № 260000/14.01.2021г., постановено по нахд № 182/2020г.,
по описа на Районен съд – Средец, II
наказателен състав.
ТО Средец към Районна прокуратура – Бургас е внесло с
мотивирано постановление, предложение обвиняемата С. И. Д., ЕГН **********, да
бъде освободен от наказателна отговорност, като ѝ се наложи
административно наказание по чл.78а от НК за това, че на
22.06.2018г. на път II-79, км.72, село
Дебелт – град Средец, при управление
на лек автомобил
марка „Honda“, модел
„HR-V“, с рег.№ А6303КР, нарушила
правилата за движение по пътищата,
а именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, чл.116 от Закона за
движение по пътищата „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата“, чл.117 от Закона за
движение по пътищата „При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост - и да спре“ и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на Д. Д. К., ЕГН **********,***,
изразяваща се във фрактура на
дясна бедрена кост със значителна
дислокация на фрагментите – престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във
вр. с чл.116 от ЗДвП, във
вр. с чл.117 от ЗДвП.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура, разписана в глава XXVIII НПК.
Прокурорът в проведеното открито съдебно заседание поддържа
обвинението спрямо обвиняемата и предложението за освобождаване на последната
от наказателна отговорност. Счита, че от събраните доказателства по безспорен
начин се доказва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието,
за което е повдигнато и предявено обвинението на обвиняемата С.Д.. Релевира, че
категорично се доказва, че Д. е възприела слизащите от автомобила деца, сред
които е било и пострадалото дете, но предприела спиране на автомобила едва
когато пострадалото дете е било на пътното платно, а не когато го е възприела.
Сочи, че по този начин е нарушила нормите на ЗДвП, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП. Прокурорът счита, че целите на
наказанието ще се изпълнят ако ѝ бъде наложено наказание глоба в размер
на 2500 лева и да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
Упълномощеният по делото защитник на обвиняемата – адв.Н.В.,
счита, че приобщената в досъдебното производство тройна автотехническа
експертиза има множество несъответствия и противоречия, като в тази връзка
излага подробни съображения. Счита, че при погрешно възприети и пресметнати
величини се получават грешни стойности и погрешни изводи, респективно невярно
определен и описан механизъм и причини за ПТП. Твърди от техническа гледна
точка, че опасността на обвиняемата Д. за пострадалото дете, е настъпила в
момента, в който е било изравнено със заден ляв гръб на капака на лек автомобил
„Фолксваген“, а не от задна дясна врата, от която е излязло. В тази връзка
релевира, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, за
което моли обвиняемата Д. да бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.
При условията на алтернативност, ако бъде призната за виновна, моли да бъдат
взети предвид изключителния обем смекчаващи вината обстоятелства над
отегчаващите. Счита, че обвиняемата следва да отговаря по чл.343а от НК –
привилигирования състав, тъй като била указала първа помощ – обадила се на
национален телефон 112 и го е наплискала с вода. По отношение на наказанието,
моли да бъде наложена глоба в минимален размер от 1000 лева и да не бъде
лишавана от право да управлява МПС, тъй като нейната трудова дейност била
свързана с всекидневно пътуване и едно лишаване от правоуправление би я лишило
от възможност да участва в трудовия процес и да изпълнява служебните си
задължения.
Обвиняемата С.И.Д. се явява в съдебно заседание и се
присъединява към казаното от защитника. С последната си дума отправя искане да
ѝ бъде наложена минимална глоба и да не бъде лишена от право да управлява
МПС.
От фактическа страна:
Обвиняемата С.И.Д. е родена
на ***г***, ***, с българско гражданство, с постоянен адрес:*** и пребиваваща на адрес: гр.С., област Бургас, ул.“***“, бл.№ *, вх.*, ет.*, с висше
образование, вдовица, трудово ангажирана, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата
С.И.Д. е правоспособен водач на МПС с категория „В АМ“ на отчет към Пътна
полиция при ОД МВР Бургас. На 22.08.2018г. около 15,10 часа, по път II 79 в посока село Дебелт – гр.Средец, се движел лек
автомобил „Honda“, модел „HR-V“ с рег.№ А6303КР, управляван от обвиняемата С.Д..
Движението било в светлата част на денонощието, при ясно време и видимост.
Пътната настилка била в добро състояние и без неравности. Платното за движение
било право, двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. След
табелата за село Дебелт, на около 500м. на път II-79, км.72, в отбивката на пътя бил спрял лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег.№ Е0899КТ, насочен с предна част в посока гр.Бургас, в който пътували
пострадалото лице – малолетният свидетел Д. Д. К. на * г., малолетният му брат
Д. Д. К. на * г., братовчедка му – Л. Д. на * г., баба му – свидетелката Е. С. Р.
и шофьорът – свидетелят М. Б. П. След спиране на автомобила първи слезли трите
деца от задната врата, тъй като имали нужда да се облекчат. Свидетелят П.
предупредил децата да не излизат на пътното платно. Пострадалото дете Д. К.
преминал зад спрелия автомобил и се насочило към платното за движение, по
времето, в което в насрещната лента за движение, в посока към гр.Средец,
наближавал лек автомобил марка „Honda“, модел „HR-V“ с рег.№ А6303КР, управляван от обвиняемата С.Д., който
имал пряка видимост към спрелия автомобил „Фолксваген Пасат“, рег.№ Е0899КТ и
имала възможност да възприеме слизащите от спрелия автомобил деца. Пострадалото
дете Д. К. предприело напречно пресичане на платното за движение когато
автомобилът управляван от обвиняемата бил на около 28 метра от него. В този момент
скоростта на автомобила, управляван от Д. била 65 км/ч. Обвиняемата имала добра
видимост към участъка от пътя, около спрелия лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег.№ Е0899КТ и имала възможност да забележи за първи път излизащите от
задната дясна врата деца. Пострадалото дете Д. К. предприело пресичане на
пътното платно едва когато и трите деца били излезли от автомобила. Двете деца,
които останали на отбивката са имали възможност да проследят движението на
пострадалото дете Д. К. и наближаващия го лек автомобил. В момента на появата
на пострадалото дете Д. К. на платното за движение на превозни средства, когато
е предприело пресичане на пътното платно притичвайки, обвиняемата е възприела
ситуацията на пътя като опасност от ПТП и предприела спиране на управлявания от
нея автомобил. Траекторията на движение на детето Д. К. и автомобила,
управляван от Д., се пресекли в дясната лента на пътя в посока гр.Средец на
0,90 метра от края на същата лента. Предвид това настъпил сблъсък, като лекият
автомобил, управляван от обвиняемата, блъснал пешеходеца – детето Д. К., с
предната си част в областта на регистрационния номер. От удара тялото на детето
се повдигнало нагоре върху предния капак на автомобила, придвижило се към
предното панорамно стъкло, претърколило се и паднало в бетонната канавка.
Ударът бил прав челен за лекия автомобил и десен за детето. До момента на
удара, водачката на автомобила Д., успяла да намали скоростта на лекия
автомобил марка „Honda“, модел „HR-V“ с рег.№ А6303КР от 65 км/час до 50 км/час в момента на
удара. След ПТП обвиняемата продължила движението и спряла в дясно на
отбивката. Вследствие на ПТП пострадал пешеходеца детето Д. К., като получил
телесно увреждане – фрактура на дясната бедрена кост със значителна дислокация
на фрагментите, довела до трайно затруднение на движението на десен долен
крайник за срок от около 8-10 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес. След ПТП автомобилът не спрял, а продължил още около 100 метра по пътя
и там спрял. Свидетелите Е. Р. и М. П. намерили пострадалото дете Д. К. в
дясната канавка от страна на лекия автомобил, управляван от обвиняемата, на
около десет метра. Детето било в съзнание, но личало, че костта на десния му
крак е издута. Свидетелят П. вдигнал детето и го отнесъл до неговата кола,
сложил го да легне на задната седалка докато дойде линейката. На място дошла и
обвиняемата с бутилка вода за детето. Междувременно след инцидента свидетелката
Р. казала на обвиняемата да се обади на бърза помощ, но тя вместо това се
обадила на нейния съпруг и на началника ѝ. Предвид това Р. се обадила на
бърза помощ. Тъй като линейката се бавила, обвиняемата също се обадила на
спешния телефон 112, откъдето я уверили, че екипът на бърза помощ пътува към
мястото на инцидента. След пристигане на линейката, пострадалият Д. К. бил
транспортиран до медицинско заведение от Спешна медицинска помощ. На
местопроизшествието пристигнал мл.автоконтрольор при РУ – Средец – свидетелят Г.
И. К., който извършил проверка за наличие на алкохол на водача С.Д. с
техническо средство Алкотест дрегер с номер 0062, който отчел 0,00 промила. При
извършване на проверката свидетелката Е. Р. чула обвиняемата да казва на
разследващия полицай, който правел огледа, че видяла детето, но не преценила,
че трябва да спре, на което той ѝ отговорил, че водачът на МПС е длъжен
да преценява такива неща. Съответно на мястото, където било ударено детето от
автомобила, на асфалта нямало спирачен път.
След
инцидента детето Д. К. бил откаран от линейката в МБАЛ „Бургас Мед“ ЕООД и било
настанено в реанимация, където останал три дни, а в отделение „Ортопедия“ били
седем дни. В болницата било предприето оперативно лечение на детето, като била
извършена операция – Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, при
което била направена репозиция на фрактурата под рентгенов контрол и се
стабилизирало с два титаниеви пирона. След изписване на детето било на легло в
продължение на три – четири месеца, налагало се да използва памперси. Майката
на пострадалото дете В. Д. Р. се опитала да го заведе на първия учебен ден в
училище, но детето получило припадък. В тази връзка отишли в МБАЛ Бургас,
където на детето бил направен скенер, но нямали диагноза. Имало обаче съмнение
за конвулсивна епилепсия. След инцидентна обвиняемата много пъти се чувала с
майката на пострадалото дете, но тя не пожелала Д. да отиде до болницата.
Обвиняемата изпратила бившата класна на детето да го посещава вместо нея.
В заключението на Съдебномедицинската
експертиза става ясно, че от инцидента
на Д. Д. К.в била фрактурирана дясна бедрена кост със значителна дислокация на
фрагментите, нямало данни да е получил мозъчно сътресение. Проведено било
оперативно лечение според патологичната находка и преценката на лекуващия
лекар. Сочи се в заключението, че е възможно травмата да е получена по време
при обстоятелства, които се съобщават – удар от предна част на автомобил, за
което се съдило по вида на фрактурата. Съдебният лекар е приел, че фрактурата
на тялото на бедрена кост определя трайно затруднение на движението на
съответния долен крайник за срок от около 8-10 месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес.
От заключението на тройната Автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Honda HR-V“ с рег.№ А6303КР, в момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие е била 50 км/ч, а скоростта на движението му в
момента преди настъпване на пътно-транспортното произшествие е била 65 км/ч.
Съответно скоростта на движение на пострадалото дете се определя според
експертите по таблици, където при бързо тичане на дете от 8-10 години, достига
12,7 км/час или 3,52 м/секунда. В участъка, където е настъпило пътното
произшествие, към момента на възникване на ПТП, не е имало поставени пътни
знаци за ограничаване на скоростта на движение на превозни средства, като
разрешената скорост за движение на МПС в участъка, където е настъпило
произшествието към момента на възникване на ПТП е до 90 км/час, не е имало
поставена вертикална пътна сигнализация, а хоризонталната пътна маркировка,
актуална към момента на възникване на ПТП, се състояла от две бели
ограничителни линии, поставени в краищата на асфалтовото покритие, а двете
ленти били разделени от единична прекъсната линия, маркировка „М3“. Във връзка
с механизма на ПТП, експертизата дава отговор, че в момента, в който пешеходецът
е навлизал на пътното платно и е бил възприет от водачката на лек автомобил „Honda НR-V“, автомобилът се е намирал на 28
метра от мястото на удара. Съответно опасната за спиране при движение на
процесния автомобил при движение със скорост 65 км/ч е 43 метра. В момента, в
който пешеходецът Д. К. е навлязъл в платното за движение на превозни средства
се е намирал в опасната зона на наближаващия го от дясната му страна лек
автомобил, като водачката на въпросния автомобил – обвиняемата Д., нямала
техническа възможност да спре преди мястото на удара, с което да предотврати
пътнотранспортното произшествие. След спиране на лекия автомобил „Фолксваген
пасат“, първи от него слезли децата от задната дясна врата на автомобила. Едно
от децата – Д. Д. К. се насочило към платното за движение. В същото време към
този участък на пътя се приближавал лекия автомобил „Honda HR-V“ по лентата за движение в посока гр.Средец. Водачката на
л.а. „Honda HR-V“ имала пряка видимост към
спрелия автомобил „Фолксваген“ и е имала възможност да забележи слизащите от
спрелия автомобил деца. В района на ПТП нямало съоръжения, които да ограничават
видимостта. Водачката на автомобила Д. обаче не
реагирала в момента, в който е забелязала за първи път излизащите от
спрелия автомобил деца. В този момент децата, включително и пострадалото дете Д.
Д. К., са се намирали на отбивката, извън лентите на пътното платно.
Обвиняемата реагирала едва, когато пострадалото дете е навлязло на пътното
платно и се е намирало на 6,3 метра от мястото на удара, които е изминал със
скорост 12,7 км/час, а лекия автомобил „Honda HR-V“ се е намирал 28 метра от мястото на удара и в този
момент се е движел със скорост 65 км/час, като намалила скоростта си до 50
км/час в момента на удара. Технологичното време, през което водачката Д. би
могла да възприеме факта, че в опасна близост до пътното платно има деца е от 2
до 4 секунди преди пострадалият Д. К. да предприеме пресичане на пътното
платно. В момента, в който детето Д. К. навлязло в пътните ленти, лекия
автомобил „Honda HR-V“ се е намирал
на 28 метра от мястото на удара. При скорост 65 км/час две секунди преди
пешеходецът да навлезе на платното, лекия автомобил се е намирал на 64 метра
преди мястото на удара. При скорост 65 км/час четири секунди преди пешеходецът
да навлезе на платното, лекия автомобил се е намирал на 100 метра преди мястото
на удара. При опасна зона за спиране 43 метра, следва че в момента, в който
водачката Д. е имала техническа възможност да забележи децата на отбивката край пътя, лекия автомобил „Honda HR-V“ се е намирал на разстояние от 64 до 100 метра от
мястото на удара. В заключението експертите са приели, че водачката на
автомобила е имала техническа възможност да предотврати ПТП, при своевременно
възприемане на опасността и адекватно предприемане на аварийно спиране, с което
превозното средство би пропуснало детето пред себе си като намали скоростта или
спре, когато е забелязала децата на отбивката край пътя.
В хода
на проведеното досъдебно производство обвиняемата дава обяснения, които поддържа
в проведеното открито съдебно заседание в настоящото наказателно производство. В
допълнение пред съда дава обяснения, че в процесния ден, когато е станал
инцидента, се прибирала от работа. Видяла спрелия автомобил на отбивката.
Приближавайки се видяла, че вратата на автомобила се отваря и от там излизат
деца. Забелязала също, че в задната част на автомобила имало дете и в този
момент детето започнало много бързо да пресича пътното платно. Тя натиснала
спирачките, но детето много бързо се оказало зад спирачките. Изразява съжаление
за стореното. Относно имущественото ѝ състояние, обвиняемата твърди, че
получава месечно възнаграждение в размер на 1450 лева. Няма непълнолетни деца,
които да издържа, но има възрастни и болни родители в гр.Средец, за които полагала
грижи. Твърди, че живее на съпружески начала с мъжа ѝ. От представената в
открито съдебно заседание служебна бележка изх.№ РД-22-4/06.01.2021г., издадена
от началника на РУО – Бургас, става ясно, че обвиняемата Д. изпълнява
длъжността *** на Основно училище „***“, село ***, Община Средец, област
Бургас.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378,
ал.2 във вр. с чл.283 от НПК писмени и гласни доказателствени средства – обясненията
на обвиняемата, свидетелските показания на М. Б. П., Е. С. Р., Д. Д. К., В. Д.
Р., Г. И. К., Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2018г., ведно с
фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.06.2018г. – лек
автомобил „Honda“, модел „HR-V“ с рег.№ А6303КР, ведно с фотоалбум, Протокол за оглед
на веществени доказателства от 07.10.2019г. – компакт диск „НР“, Заключение на
съдебномедицинска експертиза, Медицинска документация от МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД
от престоя на пострадалото дете Д. Д. К., Заключения на Автотехнически
експертизи, Протокол за ПТП, Удостоверение за раждане на пострадалото дете Д. Д.
К., свидетелство за съдимост на С.Д., служебна бележка изх.№
РД-22-4/06.01.2021г., издадена от началника на РУО – Бургас.
Съдът
дава вяра на показанията на горепосочените свидетели и обясненията на обвиняемата,
които намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си.
Приобщените
заключения на експертизи - Съдебно медицинска и
Автотехнически, съдът намира за обосновани и компетентно изготвени, като
установеното в тях кореспондира с останалите доказателства по делото.
Релевираните
твърдения от страна на защитника адв.В., че вещите лица не можели да бъдат
категорични дали пострадалото лице било видимо за виновния водач и в кой момент
бил видим, тъй като не разполагали с данни за ръста на детето, са изцяло
неоснователни. С оглед установеното разположение на лекия автомобил, от който
са слезли децата и мястото на движение на автомобила, управляван от водача Д.,
става ясно, че същата е имал видимост към децата и е била в състояние да ги
възприеме още при тяхното слизане от автомобила, непосредствено от вътрешната
страна на канавката. Обстоятелството, че обвиняемата е възприела пострадалото
дете преди същото да се озове на пътното платно, се излага и от самата
обвиняема в дадените от нея обяснения, като се установява и от свидетелските
показания на бабата на пострадалото дете Е. Р. Следва да се посочи, че вещите
лица при изготвяне на автохническата експертиза са взели предвид обстоятелството,
че пострадалото лице е дете, за да отговорят на поставените въпроси.
Не се
възприемат и възраженията на защитника адв.Н.В. и обвиняемата, че в назначената
в досъдебното производство тройна автотехническа експертиза има множество
несъответствия и противоречия. Същата е обоснована и в нея са посочени подробни
съображения за направените изводи на база цитираните научни методи и описаните
математически формули.
Справката
за съдимост на обвиняемата Д. установява, че тя не е осъждана, нито е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII
от Общата част на НК. В доказателствените
материали приобщени в производството не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
приета за установена от съда, поради което и по аргумент от противното от
чл.305, ал.3 от НПК, не следва по – детайлното им обсъждане.
От
правна страна:
При така приетата
за установена фактическа обстановка съдът намира, че е доказано по несъмнен
начин, че с деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1
от НК.
От обективна страна Д. на 22.06.2018г. на път II-79, км.72, село Дебелт – град Средец,
при управление на лек автомобил
марка „Honda“, модел
„HR-V“, с рег.№ А6303КР, нарушила
правилата за движение по пътищата,
а именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, чл.116 от Закона за
движение по пътищата „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата“, чл.117 от Закона за
движение по пътищата „При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост - и да спре“ и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на Д. Д. К., ЕГН **********,***,
изразяваща се във фрактура на
дясна бедрена кост със значителна
дислокация на фрагментите - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“
във вр. с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във
вр. с чл.116 от ЗДвП, във
вр. с чл.117 от ЗДвП.
С действията си обвиняемата е
осъществила от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав, посочен по – горе. Разпоредбата на чл.343 от НК е бланкетна и същата
препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. С
действията си обвиняемата не е спазила общата разпоредба на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по
пътищата „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
Поведението на Д. не е било съобразено и с нормите на чл.116 от Закона за движение
по пътищата „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата“, чл.117 от Закона за
движение по пътищата „При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта,
а при необходимост - и да спре“.
Очевидно е, че в процесния случай водачът на лекия автомобил не е съобразил
въпросните разпоредби и независимо от обстоятелството, че е правоспособен
водач, не е преценила правилно, че преминава през пътен участък, който изисква
повишена концентрация и внимание, предвид това, че на отбивката до
срещуположната лента за движение имало спрял автомобил, от който излизали деца.
Удареното дете е било възприето още докато е било до автомобила от самата
обвиняема, но същата не предприела действия по задействане на спирачната
система на автомобила с цел скоростта да бъде намалена или автомобила да бъде
спрян, за да бъде пропуснато детето. Следва да се посочи, че независимо от
обстоятелството, че на процесния пътен участък не е имало знаци, позволяващи на
пешеходци да преминават, наличието на дете в близост до пътното платно изисква
от водача повишено внимание, с оглед готовността във всеки един момент да спре
автомобила. Често децата не са в състояние да възприемат преминаващите
автомобили като опасност, нито пък да преценят, че се намират на път, по който
автомобилите се движат с висока скорост и може да се приближат за секунди. Това
от своя страна обуславя задължението на водачите да са особено внимателни към
децата на пътя. В случая обвиняемата Д. не е сторила това. Същата е възприела
детето Д. К. в непосредствена близост до автомобила, от който то е слязло, но въпреки
това не е направила нищо, за да намали скоростта. На пътя дори няма следи от
спирачен път. Съответно Д. е намалила скоростта едва с 15 км/час, чак когато
детето вече е било на пътното платно и ударът между детето и автомобила е бил
непредотвратим. С оглед ясната видимост към спрелия автомобил и фактът, че Д. е
видяла детето около 100 метра преди удара, същата е имала обективната
възможност да предотврати инцидента ако намали скоростта още при първоначалното
възприемане на детето.
Като пряка и непосредствена последица от
невнимателното управление на МПС и нарушаване на изброените по – горе
разпоредби на ЗДвП, свързани с движението по пътищата, се явяват телесните
увреди за пострадалото дете. На детето Д. К. били причинени фрактура на дясна
бедрена кост със значителна дислокация на фрагментите, като
затруднението на движението на съответния долен крайник е за срок от около 8-10
месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. Следователно, с оглед
характера на изброената травма, посочена в медицинската документация по делото
и съдебномедицинската експертиза, следва да се определи като средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Видно от
съдебномедицинската експертиза е възможно травмата да е причинена на
пострадалия в резултат именно на сблъсъка с управлявания от обвиняемия
автомобил, като в хода на наказателното производство този факт не е и оспорен от страните по делото.
Относно
релевираните доводи от защитника адв.Н.В. и обвиняемата, че следва да бъде
ангажирана нейната отговорност по привилегирования състав на чл.343а от НК
съдът намира следното. Непосредствено след деянието, от данните по делото става
ясно, че обвиняемата не е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ
на пострадалия. На първо място след удара, първи са се притекли да помогнат на
детето неговите роднини, като са го преместили от канавката в която се е
озовало след удара и са го сложили на задната седалка на автомобила
„Фолксваген“. След това първият човек, който се е обадил спешния телефон 112 е
била свидетелката Е. Р. – бабата на пострадалото дете, тъй като самата Д. не
пожелала да се обади. Едва когато спешният медицински екип е закъснявал, чак
тогава обвиняемата също е провела разговор с оператор на телефон 112, където
ѝ казали, че екипът всеки момент ще е на място. Също така,
обстоятелството, че Д. е занесла вода за детето, не може да се възприеме като
оказване на животоспасяваща помощ. Действително тя е проявила загриженост за
детето след инцидента, поддържала е връзка с майката на детето, изпратила е
класната на детето в болницата, за да го посети, но тези последващи действия не
обуславят прилагането на привилегирования състав на чл.343а от НК към
деятелността на обвиняемата.
От
субективна страна Д. е действала при форма на вината непредпазливост по смисъла
на чл.11, ал.3 от НК, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е могла и е била длъжна да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както
от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая независимо от обстоятелството, че на
пътя, където е станал инцидента не е имало сигнализация за преминаване на
пешеходци или маркировка за предимство на пешеходци, не се установяват каквито
и да било пречки Д. да възприеме движението на детето пешеходец на мястото, където
се е намирало, предвид ясната видимост към него. Като се има предвид, че
наличието на деца в непосредствена близост до пътното платно са изисквали
повишено внимание и съобразяване поведението на водача с това, включително
избиране на адекватна за евентуална реакция скорост, следва да се счете, че
настъпилото пътно – транспортно произшествие се дължи на неправилната му
преценка за пътната обстановка и липсата на изискваното от закона повишено
внимание. Следователно, освен, че е имала възможност да предвиди и предотврати
престъпния резултат, обвиняемата е била длъжна да го стори.
По размера на административното наказание:
При
определяне на наказанието, съдът съобрази нормата на чл.343, ал.1, б.“б“ във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, където предвиденото от законодателя наказание е
лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемата е пълнолетна, не е
осъждана, от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, не е
налице законова пречка по чл.78а, ал.7 от НК, поради което съдът намира, че в
случая е задължен да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, поради което и
производството протече по реда на глава XXVIII от НПК.
При
преценка на размера на административното наказание глоба, която следва да бъде
наложена на Д., съдът отчете следното. Нормата на чл.78а от НК предвижда, че
размерът на наказанието, което се налага на лицето, което се освобождава от
наказателна отговорност е от 1000 лева до 5000 лева. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид това, че обвиняемата има добри
характеристични данни, липсват регистрирани противообществени прояви, оказала е
пълно съдействие в хода на разследването, изразява искрено съжаление за
случилото се, полага грижи за възрастни родители, проявила е загриженост за
пострадалото дете и след инцидента, обадила се е на спешния телефон 112, тъй
като спешният медицински екип се е забавил. Като отегчаващи вината обстоятелства
взе предвид това, че е причинена сериозна травма на дете, оздравителния процес
е протекъл дълго, пострадалият е бил в изключително тежко състояние, наложило
се е да му бъде проведено оперативно лечение за наместване на фрактурата, в
продължение на 3-4 месеца детето е било на легло с памперси, припаднало е на
първия учебен ден. Относно имущественото състояние на обвиняемата се установи,
че е трудово ангажирана, получава трудово възнаграждение в размер над средното
за страната. Предвид това съдът прие, че най – справедлив размер на
административното наказание „глоба“ в конкретния случай е в размер на 2500
лева, който размер се явява и съобразен с нормата на чл.78, ал.5 от НК. Този
така определен размер на административното наказание се явява справедлив и
целесъобразен. По – леко наказание би било
неоправдано с оглед засегнатите обществени отношения – правилата на ЗДвП,
изразяващо се в тяхното незачитане и пренебрежение и причинената в резултат на
това средна телесна повреда на малолетно детенце.
Предвид нормата на чл.78а, ал.4 от НК,
съдът намира, че за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК,
следва обвиняемата да бъде лишена от право да управлява МПС. Действително видно
от справката за нарушители, същата не е била наказвана до настоящия момент по
административен ред за нарушения на ЗДвП. С процесното деяние обаче Д. не е
спазила няколко императивни разпоредби на закона, а причинените сериозни вредни
последици спрямо пострадалото дете изискват налагане и на това наказание като
административно такова. Справедлив с оглед обществената опасност на деянието и
дееца е размера на административното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от десет месец. Съдът не възприема доводите на защитата на
обвиняемата, че лишаването от право да управлява МПС ще я лиши от възможността
да участва в трудовия процес и да изпълнява служебните си задължения, тъй като
изпълняваната от обвиняемата длъжност е *** на училище и няма нищо общо с
управлението на МПС. Отделно от това е ноторно, че село *** се намира
изключително близо до гр.Средец, като също така има добре развит обществен
превоз между тези две населени места, което обуславя извод, че Д. обективно ще
може да се придвижва до работното си място и да участва в трудовия процес в
качеството си на *** на ОУ „***“ – село ***.
Съдът постанови да се унищожи като вещи без стойност
вещественото доказателство по делото, намиращи се в кориците на делото – 1бр. компакт диск с надпис „HP“, след влизане на решението в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
постанови обвиняемата С.И.Д. да заплати
направените по делото разноски за изготвените експертизи в размер на 2092,52 лева /две хиляди
деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ по сметка
на ОД МВР гр. Бургас.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия:____________
/С.Артинян/