О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 295 Година, 2017 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На петнадесети
февруари .……...........…….. Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: …………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………...……………………………….…………….
като разгледа
докладваното от ……...….. Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело № ………
1713.....…. по описа за …... 2016…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции К.Н.Б., ЕГН ********** ***,
площад „Света Неделя“ №16, ет.6, офис №6 против М.Г.К.-П., ЕГН **********,***, Л.П.П.,
ЕГН **********,*** и М.Л.П., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен
по отношение на ищцата сключения между ответниците договор за дарение,
инкорпориран в нотариален акт №124, том
III, рег.№6386, дело №483 от 2012 година на помощник нотариус по заместване при
нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, вписан в СВ при PC - Бургас
под акт №183, том 34, дело №5735. вх.рег.10672 от 03.10.2012 година, с който
ответниците М.Г.К.-П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си М.Г.К.-П. са дарили на ответницата М.Л.П., ЕГН **********
следните недвижими имоти, находящи се в град Созопол, ул.„Странджа“ №18, вх.Б, а
именно: самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 56.00 кв.м., с
идентификатор №67800.502.56.1.6, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален
район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно,
самостоятелен обект шест, с предназначение друг вид самостоятелен обект в
сграда, на едно ниво, при граници: запад - №67800.502.56.1.13, изток, север и
юг - външни зидове, под обекта - няма, над обекта - №67800.502.56.1.8, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответното право на
строеж и самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 14.00 кв.м., с
идентификатор №67800.502.56.1.13, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален
район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно,
самостоятелен обект тринадесет, с предназначение склад, на едно ниво, при
граници: изток и север - №67800.502.56.1.6, юг - външен зид, запад - коридор,
под обекта - няма, над обекта - №67800.502.1.8., ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху имот
№67800.502.56 с площ от 540 кв.м., идентичен с УПИ Х-755, в квартал 54, по
плана на град Созопол, както и имот в град Черноморец, община Созопол, ул. „Димо
Николов“ - поземлен имот с идентификатор №81178.501.14, ЕКАТТЕ номер за град
Черноморец, кадастрален район петстотин и едно, поземлен имот четиринадесет, с
площ 597 кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
средно застрояване, идентичен с УПИ XIII-790, с площ 580 кв.м., в квартал 69,
бивш имот №293, по плана на местността „Край село“, землище град Черноморец,
при граници на поземления имот - запад - ПИ №81178.501.596 и ПИ №81178.501.597,
юг - ПИ №81178.501.598 и ПИ №81178.501.599, изток и север - ПИ №81178.501.595. Претендира
се от ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че през месец октомври 2006 година между Борислав Николов
Белазелков и „Аеропарк Инженеринг”ООД е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент №7, находящ се на четвърти /трети жилищен/ етаж от новострояща се
жилищна сграда, находяща се в град София, ул. „Владайска“ №20, местност
„Еврейски гробища“, съставляващ по скица УПИ ХV-19, в квартал 248 по плана на
град София, местността „Еврейски гробища”, със застроена площ от 105 кв.м.,
заедно с принадлежащото му мазе №7 с площ между 4 и 6 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху дворното място, както и върху гараж със застроена площ от
между 30 и 36 кв.м. за сумата от 135000 евро.
На
01.10.2007 година между Борислав Белазелков и ответниците М.Г.-П. и Л.П. бил
сключен договор за поръчка, по силата на който двамата ответници са се
задължили да представляват Борислав Белазелков заедно и поотделно в отношенията
му по посочения по-горе предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от месец октомври 2006 година, като осъществяват всички негови права и задължения
в качеството му на купувач по същия, като извършват необходимите плащания,
включително с правото да действат при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД. По силата
на чл.2 от така сключения договор доверителят се е задължил да преведе по
сметка на който и да е от тях двамата сума в размер на 100000 евро, необходима
за изпълнението на поръчката. На 02.10.2007 година в изпълнение на задълженията
си по договора за поръчка Борислав Белазелков е превел по сметка на ответницата
М.Г.-П. сумата в размер на 100000 евро. С договор за цесия от 26.07.2012 година
Борислав Белазелков е прехвърлил на ищцата всички свои вземания от ответниците Л.П.
и М.Г.-П., произтичащи от договора за поръчка.
Поради
неизпълнение на задълженията по сключения договор за поръчка от страна на
ответниците Л.П. и М.Г.-П. ищцата е предявила иск за връщане на предадената за
съхранение сума от 100000 евро, мораторна лихва върху тази сума и за иск за
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението. С решение от 15.04.2014
година, постановено по гражданско дело №12710/2012 година по описа на СГС, потвърдено
с решение №611 от 31.03.2016 година, постановено по гражданско дело №1626/2015
година по описа на САС, тези двама ответника са осъдени солидарно да заплатят
на ищцата сумата от 100000 евро, получена от тях по силата на договора за
поръчка от 01.10.2007 година, мораторна лихва върху тази сума в размер на 10000
евро за периода от 04.10.2011 година до 24.09.2012 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.09.2012 година до окончателното изплащане
дълга, както и сумата от 20000 евро, представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в периода 02.10.2007 година -
19.09.2011 година в резултат на неизпълнение на задължението им по договора за
поръчка от 10.07.2007 година за пазене на предоставената сума с грижата на
добър стопанин, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2012 година до
окончателното и изплащане.
За така
присъдените и с решенията суми ищцата се е снабдила с изпълнителен лист, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 707/2016 година по описа
на ЧСИ с рег.№ 840 по КЧСИ. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение
до длъжниците, към настоящия момент същите не са погасили никаква част от
дължимите суми.
В
същото време, след подписване на договора за поръчка от 01.10.2007 година и
след получаване на сумата от 100000 евро по него, ответниците М.К.-П. и Л.П. са
се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти, предмет на претенцията
на ищцата, като са дарили същите нотариален акт №124 от 03.10.2012 година, том
ІІІ, рег.№6386, дело №483 от 2012 година на помощник нотариус по заместване при
нотариус №290 по РНК, с район на действие Районен съд - Бургас на дъщеря си - ответницата
М.П. чрез пълномощника и М.К.-П.. Това разпореждане е било извършено по време,
когато първите двама ответника са имали качеството на длъжници към ищцата,
поради което именно така сключения договор уврежда нейните интереси като
кредитор. Това е така, тъй като с него ответниците са прехвърлили и то
безвъзмездно свое имущество без да са погасили задълженията си по издадения
изпълнителен лист от 10.06.2016 година. С това си разпоредително действие те съзнателно
са намалили имуществото си. Всичко това обуславя и правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящите искови претенции.
Ищцата
счита, че в случая са налице всички предпоставки, кумулативно посочени в чл.135
от ЗЗД. Наличието на първата предпоставка се установява от сключения и
коментиран по-горе договор за поръчка от 01.10.2007 година, както и сключения
впоследствие такъв за цесия от 26.07.2012 година. Освен това в случая вземането
е установено по основание и размер с подлежащо на предварително изпълнение
невлязло в сила съдебно решение, постановено от въззивната инстанция.
Качеството и на кредитор по смисъла на приложимата правна норма е безспорно установено
- съществува неудоволетворено вземане, възникнало на 02.10.2007 година, станало
изискуемо на 04.10.2011 година и придобито от нея на 26.07.2012 година, т.е. преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска -
03.10.2012 година.
Налице
е и втората предпоставка и по-специално сключеният между ответниците договор за
дарение уврежда интересите на ищцата в качеството и на кредитор на първите
двама. Увреждане на кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена
възможността на същия за удовлетворяване от имуществото на длъжника. Всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Процесният договор безспорно намалява имуществото на длъжниците и
несъмнено затруднява ищцата да се удовлетвори от тяхното имущество.
Според
ищцата, установена е и третата предпоставка, а именно знанието на длъжниците за
увреждането. При безвъзмездните договори, какъвто е дарението, знанието за
увреждането на кредитора е достатъчно да е налице само у длъжника. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникне на кредиторовото вземане. В конкретният случай ответниците са знаели,
че имат задължения по сключения договор за поръчка, знаели са също така, че
вземането по този договор е преминало в патримониума на ищцата чрез цесия,
съгласно договора от 26.07.2012 година. Тъй като същите са били страна и по
образуваното гражданско дело №12 710/2012 година по описа на СГС, те са знаели
и за претенцията на ищцата към тях по сключените договори. Въпреки това те са
се разпоредили с притежаваните от тях имоти, от което следва, че е налице
знание у тях за увреждането на ищцата. Тъй като в случая сделката е
безвъзмездна, знанието у третото лице, ответницата М.П., е илеревантно.
Ответниците,
на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в
указания от съда и закона срок са депозирали писмен отговор, с който са изразили
становище по така предявените против тях искови претенции. С него те са оспорени
изцяло по основание и размер. Изтъква се в него на първо място, че исковете са
предявени в разрез с определената от закона местна подсъдност, както и че са
недопустими. Сочи се на следващо място, че същите не са конкретизирани и с
неправилно определена пасивна легитимация.
Тази
недопустимост произтича от това, че исковата молба е нередовна. Същата не
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК - липсва посочване на цената
на иска, което е задължително условие за допустимост на същата. Съгласно чл.70
ал.1 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца, а ответникът има право в
първото по делото заседание да повдигне въпрос за същата; в случай, че тя не
съответства на указаната в чл.68-69 от ГПК, съдът определя цената на иска. При
положение, че цената на иска не е посочена, за ответниците е невъзможно да
вземат отношение по този въпрос, както и по въпроса за правилно определяне на
подсъдността на спора, като това им право се погасява с изтичане на срока за
подаване на отговора на исковата молба.
Изтъква
се на следващо място, че упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД не се предпоставя
от наличието на влязло в сила решение или издаден изпълнителен лист. Кредиторът
е този, който следва да докаже наличието на право, съответно правен интерес от
воденето на такъв, както и че вземането му е действително и изискуемо, а също
така, че не е налице симулативна сделка. В случая ищецът обосновава интереса и
правата си да предяви настоящия само с двете невлезли в сила съдебни решения,
по които е било допуснато предварително изпълнение. Тези решения, обаче са
предмет на касационно обжалване, като към настоящия момент все още не е налице
произнасяне на касационната инстанция.
Оспорено
е твърдението, че процесната атакувана в настоящото производство сделка уврежда
правата и интересите на кредитора - ищцата по делото. Това е така, тъй като в
случая нейното вземане е обезпечено с ипотека, която го гарантира в достатъчна
степен. Освен това, тя е предприела и действия по продажба чрез публичен търг
на ипотекирания недвижим имот, който също е обжалван от тях. Резултат от това
обжалване все още няма, а произнасянето както по него, така и по правилността
на посочения по-горе съдебен акт са от съществено значение за настоящия спор.
На следващо място, все във връзка с твърдяната
недопустимост на заявените искови
претенции, се изтъква от ответниците, че същите не са пасивно легитимирани да
отговарят по тях.
Твърдят, че след като правата на кредитора произтичат от предварителния
договор, то същите е следвало да бъдат насочени и против „Аеропак
инженеринг“ООД. Това е така, защото сключеният впоследствие с първите двама от
тях договор за поръчка е именно за изпълнение на правопораждащия предварителен
договор. След като страна по делото следва да бъде и юридическото лице, то
исковете следва да бъдат предявени пред компетентния Софийски окръжен съд.
Следващите
доводи за недопустимост на производството и свързаното с това искане за
неговото прекратяване са, че ищцата не е активно легитимирана да предявява
настоящите искове, тъй като няма качеството на кредитор. Страна и по двата
договора е Борислав Белазелков, като последващият сключен между него и нея
договор за цесия е нищожен, поради което и като такъв същият не поражда правни
последици. Той е нищожен, тъй като липсват уговорени и съответни разменени
престации на двете страни по него. Налице е изтекла погасителна давност, което
твърдение е обосновано с липсата на правен интерес от страна на ищцата от
настоящия процес, както и на качеството кредитор при нея.
При условията на евентуалност е заявено от
тях становище за неоснователност на исковете. Изложените в тази
насока аргументи са следните, а именно:
Към
датата на сключване на предварителния договор за продажба на недвижими имоти,
както и към датата на договора за поръчка, първите двама ответника не са били
собственици на процесните недвижими имоти. Това означава, че към момента на
сключване на тези два договора както ищцата, така и цедентът по договора за
цесия не са взели предвид и не са оценявали това имущество, защото то все още
не е било техния патримониум. В този случай не е налице умишлено увреждане на
интересите на ищцата, тъй като те не са прехвърлили имоти, който са притежавали
към датата на подписване на посочените по-горе два договора. Освен това,
предадената от възложителя по договора за поръчка сума е била обезпечена с
договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент, цената на който е напълно
достатъчна за обезпечаване на евентуалното вземане, поради което, дори и да се
приеме, че с извършеното дарение ответниците са намалили имуществото си, не е
налице увреждане интересите на ищцата, тъй като нейното вземане е обезпечено с
ипотека. Освен това, в резултат на предприетото от ищцата принудително
изпълнение се е пристъпило към продажба на ипотекирания в нейна полза имот на
25 ноември 2016 година, т.е. след датата на завеждане на настоящия иск. В този смисъл
този иск се явява и предварително заведен, доколкото към датата на подаване на
исковата молба ищцата не е могла да знае, дали продажбата на ипотекирания имот,
чиято пазарна цена надхвърля по принцип размера на цялото и вземане, доказващо
се и с размера на най-високата подадена оферта при публичната продажба би могла
да послужи за удовлетворяване на исканията й.
Твърди
се, че действията на ищцата, която е предявила няколко иска в различни съдилища
за разваляне на сключени от ответниците договори без да установява
необходимостта от упражняване на права по чл.135 от ЗЗД и да посочва размер на
вземането и стойност на имотите, разпореждането с които се оспорва,
представлява злоупотреба с право. Същата нито сочи какъв е размера на
претендираното от нея вземане, евентуално останалото неудовлетворено, нито
посочва доказателства за това, нито за стойността на имотите, за които
упражнява правото си на иск по чл.135 от ЗЗД. По този начин тя цели единствено
блокиране и увреждане на правата на ответниците, а не защита на техни права.
На следващо
място от значение е и факта, че към датата на придобиване на процесните имоти
от ответниците и разпореждането с тях, вземането на ищцата не е било ликвидно и
изискуемо. Атакуваната разпоредителна сделка е била осъществена през 2012
година, докато процеса за установяване вземането на ищцата против първите двама
ответника е иницииран през 2013 година. Следователно, към датата на извършване
на разпоредителните сделки, предмет на настоящото дело, ответниците не са имали
качеството на длъжници и не са могли да знаят за наличието на претенции спрямо
тях от ищцата. Това е така и поради факта, че те не са длъжници по договор за
заем, а отговорността произтича от договор за поръчка, който е във връзка с
друг договор, сключен между праводателя на ищцата и трето лице - търговското
дружество „Аеропак инженеринг“ ООД. Тъй като дружеството се явява трето лице и
има друго правоотношение между него и ищцата, отговорност и знание за
ответниците по договора за поръчка възниква единствено от момента на узнаване и
установяване на задължението им по основание и размер, което става с влязъл в
сила съдебен акт, какъвто и към момента няма по горепосоченото гражданско дело.
В
случая не е налице и субективният елемент - знание и намерение на ответниците
да увредят ищцата, тъй като ако същите са имали намерение да увредят нейните права,
за тях щеше да е много по-лесно да прехвърлят имотите на името на търговско
дружество или на трето физическо лице, което те не са направили. Освен това,
съгласно чл.135 ал.3 от ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
На
практика процесните недвижими имоти са придобити от ответника М.П. възмездно -
срещу сума в размер на 10000 лева, платена по банков път. В случая са налице
множество правоотношения между няколко физически и юридически лица, между които
има сключени договори за изработка/поръчка и предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, които са мотивирали извършването на процесните
разпоредителни действия, а именно между ответниците Калин Единаков и
„Българо-Либийска търговска компания“ЕООД. По-специално между М. и Л. Пешеви и
трето физическо лице е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесните недвижимите имоти. Впоследствие страните са се споразумели имотите
да се прехвърлят на М.П., а не на физическото лице по договора, тъй като между
последните е имало друго правоотношение, по което това физическо лице е дължало
плащане на М.П. за извършени от нея услуги по договор за поръчка и изработка.
Именно тези правоотношения са мотивирали разпоредителните действия с процесните
имоти, а не желание за увреждане на ищцата. Налице е привиден договор, съчетан
с прикрита сделка. Прикритата сделка, обаче е действителна и от нея настъпват
правни последици, като същата е била извършена единствено с оглед заплащане
по-малки такси.
Оспорена
е от ответниците и действителността на цесията. Това е така, тъй като цесията
поражда действие спрямо длъжника само след като той бъде уведомен за нея, а
това не е било сторено в случая към датата на извършване на дарението. Съгласно
представения договор за цесия, цедентът прехвърля всички свои вземания във
връзка с договора за поръчка, но не и други права, като правото да го
представлява по този договор, също и да го разваля. В този аспект, към
03.10.2012 година няма направено валидно изявление от праводателя на ищцата, че
желае разваляне на договора за поръчка и предявяване за вземания. Това
означава, че към същата тази дата ищцата няма качеството на кредитор, а
ответниците съответно на длъжници. Освен това, договорът за цесията е нищожен, тъй
като с него са прехвърлят всички вземания, без същите да са индивидуализирани и
определени по вид, произход, големина и други признаци. В същия не е посочено
възмезден ли е или не, нито е посочена стойност на прехвърляното вземане.
Съдът
намира, че предявените искове по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание чл.135 от ЗЗД са допустими, поради което и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Исковата молба, с която
същите са предявени е редовна, като наведените от ответната страна в тази
насока доводи не могат да бъдат споделени. Спорът е родово и местно подсъден на
настоящия съд в съответствие с установените в закона за това правила. В тази
връзка следва да се посочи, че цената на исковете е ясно посочена от ищците -
същата, съобразно чл.69 ал.1 т.4 във връзка с т.2 от ГПК се формира от
данъчната оценка на съответните недвижими имоти. В изпълнение на разпореждането
на съда ищцата е представила такива, като от тях е видно, че данъчната оценка
на процесните такива, предмет на настоящото дело, възлиза общо на сумата от
41100 лева, като на единия от тях съответно на сумата от 31048.60 лева. При
съобразяване на това обстоятелство и нормата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК, родово
компетентен да разгледа и се произнесе досежно същия е именно окръжния съд, а
местно компетентен, съобразно чл.109 от ГПК при отчитане местонахождението на
имотите е именно настоящият Бургаски окръжен съд. След като единият от исковете
за обявяване недействителността на процесната сделка е за недвижим имот с
данъчна оценка, обуславяща подсъдност на окръжния съд като първа инстанция, то
с оглед процесуална икономия и предвид нормите на закона не съществува пречка и
останалите досежно другите два недвижими имота да бъдат съединени с него за
съвместно разглеждане в едно производство, съответно приети и разгледани от
същия, а не от районния съд. Следва само да се добави и това, че решението,
постановено от окръжния съд като първа инстанция по иск, родово подсъден на
районен съд като първа инстанция не е недопустимо само поради това, съобразно
изричната норма на чл.270 ал.4 от ГПК. Необходимо е да се посочи и това, че
депозираната искова молба съдържа ясни и конкретни фактически обстоятелства, на
които ищцата е основала своите претенции, което именно обстоятелство е
мотивирало съда да даде и посоченото по-горе правно основание на заявените с
нея искови претенции.
Направеното
възражение във връзка с процесуалната легитимация на страните е също
неоснователно. Конкретният правен спор и в този смисъл конкретните засегнати
субективни права предопределят и тяхната защита. Твърденията в случая са, че са
ищцата има качеството на кредитор на първите двама ответника, които с
извършената от тях разпоредителна сделка са увредили нейните интереси. Поради
това именно тя следва да бъде конституирана като ищец в процеса, а нейните
длъжници и лицето, с което същите са договаряли като ответници в същия. Дали тя
има твърдяното качество, съответно ответниците и дали са налице и всички
останали предпоставки от фактическия състав на приложимата и посочена по-горе
правна норма съставляват въпроси по съществото на спора, на които съдът ще
следва да даде отговор с крайния си съдебен акт, а не са свързани с неговата
допустимост. Същото важи и за направеното възражение за недопустимост поради
изтекла погасителна давност. Действително, както сочи и ищцата в последващата
своя нарочна писмена молба, същото е изключително неясно, като не съществува
пречка пояснения в тази насока да бъдат направени в рамките на първото по
делото съдебно заседание. Това, обаче не налага друг извод, тъй като
възражението за давност винаги е въпрос по съществото на спора и следва да се
разгледа от съда с произнасяне по него със съдебното решение. Всичко това
казано обосновава и неоснователност на направеното искане за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на същото.
Неоснователни
са също така и останалите две заявени искания и по-специално да бъде спряно
производството по делото до приключване с влязло в сила решение на спора,
свързан с установяване съществуването и размера на вземането на ищцата и
по-специално на този по гражданско дело №12710/2012 година по описа на СГС,
съответно до приключване на изпълнителното производство, тъй като не са налице
предпоставките на закона за това. Съгласно константната съдебна практика на ВКС
на РБ, имаща задължителен характер /определение №642 от 03.10.2013 година по
частно търг. дело №2491/2013 година на ВКС, І т.о, определение №295 от
24.06.2013 година по частно гражд.дело №3681/2013 година на ВКС, І г.о.,
определение №382 от 01.08.2013 година по частно гражд.дело №3123/2013 година на
ВКС, І г.о./, настоящият процес с посоченото по-горе правно основание не подлежи
на спиране до приключване с влязло в сила решение на процеса относно вземането,
с което ищецът се легитимира като кредитор. Това е така, тъй като решението по
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо
относно вземането на кредитора, като действително съществуващо, ликвидно и
изискуемо и няма самостоятелна изпълнителна сила за принудителното му
удовлетворяване. Последното, при оспорване на длъжника, се реализира чрез
самостоятелен осъдителен иск, който може да бъде съединен с иска по чл.135 от ЗЗД или предявен самостоятелно. В последния случай за съда, сезиран с иска по
чл.135 от ЗЗД не съществува основание да спре производството до разрешаване със
сила на пресъдено нещо спора относно кредиторовото вземане - като действително
съществуващо, изискуемо и ликвидно, тъй като и за решаването на спора по иска с
правно основание чл.135 от ЗЗД тази сила на пресъдено нещо няма преюдициално
значение. Ако би възникнала преди произнасянето на съда, с влязло в сила
съдебно решение, последният следва да я зачете, като последващ факт,
рефлектиращ върху активната материалноправна легитимация на ищеца - кредитор,
идентично на оборването й от ответника, с доказателства в самото производство
по чл.135 от ЗЗД. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените
факти за съществуването на вземането и доказателства, формално материализиращи
основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната
легитимация на кредитора - ищец, без последният да е задължен пълно и главно да
доказва материалноправната си легитимация на кредитор. Сама по себе си тя не е
условие за установяване предпоставките и постановяване решение по иска по
чл.135 от ЗЗД, а отричането й в отделно производство не конфронтира с
последиците на предходно уважен иск по чл.135 от ЗЗД. Целта на този иск е да
обяви за относително недействителна, само по отношение на кредитора,
увреждащата го сделка на длъжника с третото лице. Същата, обаче, продължава да
съществува като действителна между сключилите я страни. Ако качеството
„кредитор“ бъде последващо отречено, непротивопоставимостта загубва правните си
последици. Те не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото - обект на
атакуваната сделка - единствено на основание влязлото в сила решение по чл.135
от ЗЗД, без изпълнителната сила на осъдително решение срещу длъжника. По
горните доводи липсва преюдициалност
между двата спора. По отношение на изпълнителното дело следва да се допълни и
това, че като вид производство същото е изключено от обхвата на чл.229 ал.1 т.4
от ГПК, т.е. неговото наличие не би могло да обоснове по какъвто и начин
основание за спиране на настоящия процес.
Съдът
намира, че следва да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна
писмени доказателства. Други доказателствени искания от нейна страна със същата
не са направени, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. По
представените от ответниците с депозирания от тях отговор на исковата молба писмени
доказателства и направените със същия доказателствени искания съдът ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след предоставяне възможност
на ищцата да се запознае с тях и съответно вземе становище в тази насока.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че съобразно чл.154 от ГПК всяка от тях
носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от материалноправните норми. При съобразяване на посоченото
по-горе правно основание на предявените искове, по повод на който е образувано
делото, ищцата следва да установи, че има качеството на кредитор спрямо първите
двама ответника, т.е. факта на притежаване на вземане, както и момента на
неговото възникване; че ответниците са извършили действие, с което я увреждат,
т.е. следва да бъде проведено доказване на увреждащия характер на действието. В
случай, че действието е извършено преди възникване на вземането, то ищцата
следва да установи и намерението за увреждане, т.е. хипотезата на чл.135 ал.3
от ЗЗД. Тя следва да установи и сочения факт на родство между страните по
атакуваната сделка и в частност, че прехвърлителите и приобретателката са
роднини по права линия от първа степен. Знанието за увреждане на интересите и у
третото лице-приобретател по увреждащата безвъзмездна сделка, при наличието на
твърдяната родствена връзка между страните по нея, съобразно чл.135 ал.2 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното, поради което по силата на тази
оборима презумпция за знание ищцата не дължи провеждане на доказване на
презумираният факт /за наличието на знание у приобретателя/. Последният, с
оглед въведените от него в тази насока твърдения, е длъжен да докаже, че не е
знаел за увреждането, което следва да бъде направено от него при условията на
пълно и главно доказване. Ответниците в настоящото производство следва да
установят и всички изложени от тях в депозирания отговор на исковата молба
възражения и оспорвания.
Ето
защо и по горните съображения и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от К.Н.Б., ЕГН ********** ***, площад „Света Неделя“
№16, ет.6, офис №6 против М.Г.К.-П., ЕГН **********,***, Л.П.П., ЕГН **********,***
и М.Л.П., ЕГН **********,*** искови претенции за обявяване за недействителен по
отношение на ищцата сключения между ответниците договор за дарение,
инкорпориран в нотариален акт №124, том
III, рег.№6386, дело №483 от 2012 година на помощник нотариус по заместване при
нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, вписан в СВ при PC - Бургас
под акт №183, том 34, дело №5735. вх.рег.10672 от 03.10.2012 година, с който
ответниците М.Г.К.-П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си М.Г.К.-П. са дарили на ответницата М.Л.П., ЕГН **********
следните недвижими имоти, находящи се в град Созопол, ул.„Странджа“ №18, вх.Б,
а именно: самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 56.00 кв.м., с
идентификатор №67800.502.56.1.6, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален
район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно,
самостоятелен обект шест, с предназначение друг вид самостоятелен обект в
сграда, на едно ниво, при граници: запад - №67800.502.56.1.13, изток, север и юг
- външни зидове, под обекта - няма, над обекта - №67800.502.56.1.8, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответното право на
строеж и самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 14.00 кв.м., с
идентификатор №67800.502.56.1.13, ЕКАТТЕ номер за град Созопол, кадастрален
район петстотин и две, поземлен имот петдесет и шест, сграда едно,
самостоятелен обект тринадесет, с предназначение склад, на едно ниво, при
граници: изток и север - №67800.502.56.1.6, юг - външен зид, запад - коридор,
под обекта - няма, над обекта - №67800.502.1.8., ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху имот
№67800.502.56 с площ от 540 кв.м., идентичен с УПИ Х-755, в квартал 54, по
плана на град Созопол, както и имот в град Черноморец, община Созопол, ул.
„Димо Николов“ - поземлен имот с идентификатор №81178.501.14, ЕКАТТЕ номер за
град Черноморец, кадастрален район петстотин и едно, поземлен имот
четиринадесет, с площ 597 кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване
- средно застрояване, идентичен с УПИ XIII-790, с площ 580 кв.м., в квартал 69,
бивш имот №293, по плана на местността „Край село“, землище град Черноморец,
при граници на поземления имот - запад - ПИ №81178.501.596 и ПИ №81178.501.597,
юг - ПИ №81178.501.598 и ПИ №81178.501.599, изток и север - ПИ №81178.501.595.
ПРИЕМА
приложените от ищцата към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА,
че по представените от ответниците с отговора на исковата молба писмени
доказателства и направените с него доказателствени искания ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответниците за прекратяване на производството по
делото поради недопустимост на същото.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответниците да бъде спряно производството по
настоящото дело до приключване с влязло в сила решение на спора по гражданско
дело №12710/2012 година по описа на СГС, съответно до приключване на образуваното
във връзка с него изпълнително производство.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2016 година - 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а препис от
постъпилия от ответниците отговор на исковата молба и приложенията към него да
се изпратят на ищцовата страна чрез процесуалния и пълномощник на посочения от
нея в исковата молба съдебен адрес.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: